Р Е Ш Е Н И Е №
261043
гр. Бургас, 02.08.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2284 по описа
на съда за
2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове по чл.109 от ЗС и чл.45,
ал.1 от ЗЗД, предявени от Е.С. Ч. и Д.В.Ч. против А.Г.Я.,***.
Ищците твърдят, че са собственици
на СОС с идентификатор 07079.610.291.1.3 по КККР на гр.Б, на адрес: гр.Б, ул.“
по си-лата на правна сделка – покупко-продажба, обективирана в НА № 164 от 28.11.2017г., том II, рег.№ 6834, нот. дело №
299/2017г. на нотариус С. Я който имот пре-доставят
под наем за нощувки, при цена извън сезона 50 лв., а през лятото двойно пове-че. Твърдят и че ответницата е собственик на СОС с
идентификатор 07079.610.291.1.1 на втория /първи жилищен/ етаж в същата сграда.
Сочат, че на 08.02.2020г. са били уве-домени от
наемателите, че в жилището няма вода, а впоследствие са установили, че в
банята/тоалетната на апартамента на Я. е монтиран спирателен кран на централния
вертикален щранг за студена вода, като по този начин
е било преустановено водопода-ването към имота им. В
резултат на това същият не е могъл да бъде използван по пред-назначение, а те
са били принудени да отменят заявените резервации и да преустановят отдаването
му под наем. Молят Съда да постанови решение, с което да осъди Я. да демонтира
спирателния кран и възстанови водоподаването към
имота им, както и да им заплати сумата от 200 лв. – като частичен иск от общо
1 500 лв., представляващи обез-щетение за
причинените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в това число:
598.85 лв. за 13 броя отменени резервации на нощувки – една на 08.02.2020г. на
стойност 72.60 лв., шест на дати от 25.02. до 02.03.2020г. на обща стойност от
262 лв. и още шест на дати от 09.03. до 14.03.2020г. на обща стойност от 264.25
лв. – частично за 79.84 лв., и 901.15 лв. – за 17 нощувки, които те биха
реализирали извън тях, за времето от 08.02. до 20.05.2020г. – частично за
120.16 лв. Претендират законната лихва и дело-водните разноски.
Я. оспорва исковете. Сочи, че при
ползване на банята в имота на ищците въз-никват течове
в жилището й, при което се засяга и ел. инсталацията му. Това – от своя страна,
създава опасност, както за нейното имущество, така и за живота и здравето й.
Излага съображения, че действията й – във връзка с монтирането на процесния спирате-лен кран, попадат в хипотезата на чл.46
от ЗЗД – крайна необходимост и неизбежна от-брана, като в тази връзка моли Съда
да отхвърли претенцията. Претендира разноски.
Съдът –
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното:
Ищците
се легитимират като собственици в режим на СИО на СОС с идентифи-катор
07079.610.291.1.3 по КККР на гр.Б, с адрес: гр.Б ул.“ет.4 /3-ти жилищен/, ап.3,
по силата на правна сделка – покупко-продажба, обек-тивирана
в НА № 164 от 28.11.2017г., том II, рег.№ 6834, нот.
дело № 299/2017г. на но-тариус С. Я.
Ответницата е ползвател /със
запазено право на ползване/ на жилището на втори /първи жилищен/ етаж в същата
сграда
– СОС с
идентификатор 07079.610.291.1.1, соб-ственост на сина
й З. И. Я, видно от представения с писмения отговор НА № 47 от 24.02.2012г.,
том I,
рег.№ 1357, дело №
33/2012г. на нотариус М. А.-Т.
Не се спори между страните, а и
от представените по делото писмени доказател-ства се
установява, че след като са закупили процения имот,
ищците са извършили ре-монт в него и са започнали да
го отдават под наем – за нощувки на туристи.
Безспорно е и обстоятелството, че
при ползването на жилището на Ч, са се получавали течове в това – на
ответницата, по стените и тавана на банята/тоалетната, което пък е провокирало
често спорове между тях.
При едно от наводняванията на
имота на Я. е била засегната електрическата му инсталация и на 08.02.2020г. тя
е извикала работници, които са преустановили пода-ването
на вода към апартамента на ищците. Предвид това, след тази дата, Чавдарови са
спрели да го отдават под наем, като включително са отменили и вече направени резер-вации за 13 броя нощувки до 14.03.2020г., на обща
стойност – 598.85 лв.
За установяване на причината за
липсата на вода в имота им, ищците са иниции-рали
производство по реда на чл.207 и сл. от ГПК – за обезпечение на доказателства,
по ч. гр. дело № 949/2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
От приетото по същото заключение на
вещото лице по СТЕ Ч. А. – на 11.05.2020г., се установява, че в банята/тоалетната
на имота на ответницата е монтиран спирателен кран на централния вертикален щранг за студена вода, чрез който е прекъс-нато
водоснабдяването на жилищата над него, включая и това
на ищците /III-ти и IV-ти жилищни етажи/, като в
резултат на това те са станали нефункционални и непригодни за живеене.
Експертът е констатирал също, че сградната водопроводна инсталация за студе-на
вода и тази за отпадните води на двете жилища над това на ответницата са били
под-менени при ремонтни работи в тях.
Връзката между хоризонталната и
централната вертикална сградна инсталация за отпадни
води на имота на ищците, попадаща в апартамента на третия етаж, обаче, не е
била монтирана здраво и оттам е протичала вода, която се е стичала по
вертикалния щранг и по този начин се е овлажнявала
мазилката по стените и тавана на санитарното помещение в жилището на
ответницата. Вещото лице е посочило и че при по-голям теч се е овлажнявала и
ел. инсталацията му.
Не се спори между страните, а и
от събраните по делото доказателства – показа-нията
на свидетеля В. С. Н. и заключенията на вещото лице по допус-натите
СТЕ – К.Д., се установява, че през месец август 2020г. ищците са из-вършили нов
ремонт на водопроводната инсталация на имота си и в частност – на тази за
отпадните води, като са отстранили констатирания от вещото лице А, проблем.
Впоследствие, при извършените
проби, отново е констатирано наличието на теч, но в значително по-ограничен
размер, който според вещото лице Д., се дължи на неизправност във
водопроводната инсталация на жилището на третия етаж, находящо
се между тези – на страните.
От приетите по настоящото дело
заключения на СТЕ безспорно се установява и че към настоящия момент теч в
жилището на ответницата, при ползване на вода в това на ищците няма. Вещото
лице сочи, че евентуално такъв би се появил след около месец, в случай, че
проникне вода през междинната плоча, но той не би застрашил по никакъв начин
конструктивната цялост на сградата, както и живота и здравето на обитателите й
и преминаващите покрай нея граждани. Налична е и констатация за вече причинените
щети от наводняванията, включително и за засягането на ел. инсталацията в
санитарно-то помещение на Я., като с оглед извършения ремонт от ищците от една
страна, а от друга – преместването на осветителното тяло в банята/тоалетната на
по-безопасно място, нов инцидент не би могъл да се случи.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.109
от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право.
По делото се установява активната
материалноправна легитимация на ищците, а именно – да
са собственици на апартамента на четвъртия жилище етаж на сградата, на-ходяща се на адрес: гр.Б, ул.““ № – на заявеното в исковата им молба основание.
Установява се, също така, че
ответницата, която въз основа на притежаваното от нея право на ползване обитава
имота на втория жилищен етаж на същата сграда, е мон-тирала
спирателен кран на централния вертикален щранг за
студена вода, чрез който на 08.02.2020г. е прекъснала водоснабдяването на
апартамента на ищците.
Най-накрая установява се и че по
такъв начин препятства възможността им да го ползват пълноценно, тъй като
същият е станал непригоден за живеене.
Тук, във връзка с възраженията на
ответната страна, следва да се посочи, че към горната дата, с оглед размерите
на теча и засягането на ел. инсталацията в апартамента на Я. – възникнало е
късо съединение, същата безспорно е действала при условията на крайна
необходимост, а именно: налице е била непосредствена опасност от уврежда-не на
жилището, живота и здравето на дееца, и не е съществувал друг начин за
избягва-нето й, освен чрез преустановяване на водоподаването
към имота на ищците, като при-чинените от деянието вреди са по-малко значителни
от предотвратените. Т. е. действия-та на ответницата към 08.02.2020г. следва да
се квалифицират като изцяло правомерни. Безспорно също така се установява по
делото, че тази опасност е преминала, когато ищците са извършили ремонта на
канализацията за отпадни води на апартамента си – през месец август 2020г.,
поради което следва да се приеме, че след това хипотезата на край-на
необходимост вече не е била приложима. Или бездействието на ответницата – да де-монтира
спирателния кран и да възстанови водоподаването в
сградата, придобива вече един неправомерен характер – обстоятелство, което
следва да бъде зачетено, съобразно разпоредбата на 235, ал.3 от ГПК.
В обобщение, безспорно се
установяват и твърдяните от ищците в исковата молба
неоснователни действия/бездействия от страна на ответницата – спиране на водоподаването към имота им. По такъв начин, несъмнено, се смущава
правото им да ползват апартамента си пълноценно. Като собственици, Ч, не са
длъжни да ги търпят и могат да иска преустановяването им. Или доказана по
делото се явява и пасивната ма-териалноправна
легитимация на Я. по предявените искове по чл.109 от ЗС.
Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира, че негаторните претенции на ищците
са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е.
елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност са: 1. противоправно поведение, 2.
настъпване на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Наличието
на последния се предполага, по силата на оборимата
презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, а установяването на останалите три
е в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване.
Безспорно,
с преустановяването на водоподаването към имота на
ищците ответницата им е причинила материални щети, изразяващи се в пропуснати
ползи – поради непригодността на апартамента за ползване по предназначение, те
не са могли да го от-дават под наем, респективно – да реализират доходи от него
за времето от 08.02.
до 20. 05.2020г., но както беше посочено по-горе, Я. е действала при условията
на крайна необходимост, която е отпаднала след извършване на ремонта на
канализацията за от-падни води на жилището на Ч, – през месец август 2020г., и
поведението й през исковия период не може да бъде квалифицирано като противоправно.
Липсата на първия елемент от
фактическия състав на общата деликтна отговорност
обезсмисля обсъждането и на останалите три, както и на доказателствата относно
точния размер на вредата – представените от ищците писмени такива и
заключението по СИЕ на вещото лице М.А..
Действително – съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗЗД, при крайна необхо-димост
се дължи поправяне на причинените вреди – отговорността е безвиновна,
обективна, но в случая опасността за имуществото, живота и здравето на ответницата,
обус-ловила и приложението на този правен институт, е
възникнала от неизправност в канализацията за отпадните води на жилището на Ч,
която те са отстранили едва през месец август 2020г., а това от своя страна ги лишава
от възможността да претенди-рат обезщетение за
претърпените щети за периода 08.02. – 20.05.2020г., тъй като основен принцип в
правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
При това положение предявеният
иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и ка-то
такъв – следва да се отхвърли изцяло.
По съразмерност и компенсация
страните не си дължат разноски една на друга.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.109 от ЗС, А.Г.Я., ЕГН: **********,***, да демонтира спирателния
кран на централ-ния вертикален щранг
за студена вода в банята/тоалетната на ползваното от нея жили-ще – СОС с идентификатор
07079.610.291.1.1 по КККР на гр.Б, находящ се на горния
адрес и да възстанови водоподаването към СОС с
идентификатор 07079.610.291.1.3 в същата сграда, собственост на Д.В.Ч., с ЕГН: **********,
и Е.С.Ч., с ЕГН: **********,***.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.С.Ч. и Д. В. Ч. против А.Г.Я. искове – за заплащане на сумата
от 200 лв., частично от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на преустановяването от нейна страна на водоподаването към собствения им, описан по-горе недвижим
имот, под формата на пропуснати ползи, в това число: 598.85 лв. за 13 броя
отменени резервации на нощувки, една на 08.02.2020г. на стойност 72.60 лв.,
шест на дати от 25.02. до 02.03.2020г. на обща стойност 262 лв. и още шест на
дати от 09.03. до 14.03.2020г. на обща стойност 264.25 лв., частично за 79.84
лв., и 901.15 лв. за 17 нощувки, които биха реализирали извън тях, за времето
от 08.02. до 20.05.2020г. – частично за 120.16 лв., ведно със законната лихва
считано от 20.05.2020г. до окончателното плащане, като неоснователни.
Решението може да се обжалва
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.