РЕШЕНИЕ
№ 14569
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РА.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110113642 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от А. К. М. срещу „********
/УНСС/ иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна
на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № ЧР-
406/01.03.2023 г. на ректора на .
Предявеният иск за обезщетение по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди,
твърдени като претърпени вследствие на незаконосъобразно издадена Заповед
№ ЧР-406/01.03.2023 г., е оттеглен в предоставения на ищеца срок за
уточнение на исковата молба.
От страна на ищеца се счита, че наложеното дисциплинарно
наказание е незаконосъобразно, по съображения, че: срокът за налагане на
наказанието е спазен само за нарушенията на 09.01.2023 г. и 11.01.2023 г., не и
за нарушението на 21.12.2022 г. Твърди, че посоченият в заповедта акт –
Правилник за вътрешния трудов ред не й е връчен и тя не е запозната с
неговото съдържание. Счита, че заповедта не е мотивирана в частта относно
последиците от нарушението, като не е посочено в какво се изразява
компрометирането на авторитета на УНСС и тъй като не е посочен срок за
обжалване. Твърди, че посочените нарушения не са извършени; спрямо нея е
проявена дискриминация, тъй като други преподаватели не са подведени под
отговорност за същите нарушения, а само М. и нейните колеги, които са
подавали искане до ректора за възобновяване на процедури за доцент и
1
професор на преподавател в УНСС, както и множество сигнали и жалби
за нередности в университета. Излага доводи, че при издаване на заповедта
за наказание не е съобразено обстоятелството, че ищцата няма предходни
наложени дисциплинарни наказания.
От своя страна ответникът УНСС поддържа, че наказанието е
законосъобразно наложено, в т.ч. в законоустановения срок и за посочените в
заповедта нарушения. Излага доводи, че за всички извършени от ищцата
нарушения ответникът в лицето на ректора на УНСС е узнал на 19.01.2023 г.,
когато е приел доклада на нарочно назначената от него комисия, поради което
налагането на наказание със заповед от 01.03.2023 г. е в рамките на
законоустановения срок, а освен това за периода от 06.02.2023 г. – 19.02.2023 г.
ищцата е била в отпуск по болест и срокът за налагане на дисциплинарно
наказание не е текъл. Твърди, че за всички нарушения са били изискани
обяснения от ищцата, и че същата е запозната с Правилника за вътрешния
трудов ред, което е удостоверено с подписаната от нея декларация на
30.04.2018 г., като същият е поставен на видно място в университета и е
публикуван на интернет страницата. Излага доводи, че в заповедта
нарушенията са ясно посочени, като при издаването й е съобразено
обстоятелството, че ищцата няма констатирани предходни нарушения на
трудовата дисциплина, поради което наложеното наказание е най-лекото.
Оспорва твърдението за дискриминационно отношение, като счита за
неотносимо обстоятелството, дали и други служители са наказани за същите
нарушения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните е обявено действащо между страните трудово
правоотношение, по силата на което ищецът А. М. заема длъжността „старши
преподавател“ в катедра „а“ към факултет „М“ при „********, както и за
безспорно, че е спазен законоустановеният срок за налагане на наказание за
твърдените от работодателя нарушения с дати 09.01.2023 г. и 11.01.2023 г.
Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването, като съгласно ал. 3 тези срокове не текат през
времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск.
Двумесечният срок за налагане на дисциплинарните наказания е преклузивен,
като пропускането му погасява дисциплинарната отговорност на служителя.
Поради това на първо място се следва проверка относно оплакването на ищеца
за неспазване на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ по отношение на
срока за налагане на наказание за извършеното на 21.12.2022 г. нарушение.
2
Откриване на нарушението, като начало на срока по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за
налагане на дисциплинарното наказание, означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт за нарушаването на трудовата дисциплина, установено
в съществените му признаци, т. е. когато е установен извършителят на
нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените
признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го
квалифицират като дисциплинарно нарушение ( в този смисъл Решение № 231
от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г. на ВКС, ІV г. о и Решение №
363/10.01.2012 г., постановено по гр. дело № 354/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о). При
липсата на доказателства за противното, съдът кредитира като достоверни
дадените от свидетеля на ответника - а, показания и въз основа на тях приема,
че се установява, че комисията, назначена за извършване на проверки не е
уведомявала ректора на университета за констатираните нарушения преди
изготвения от комисията доклад, който му е връчен на 19.01.2023 г. Видно от
представената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание (л.11 от
делото), същата е издадена на 01.03.2023 г., което се явява в рамките на
законоустановения двумесечен срок, включително по отношение
нарушението, твърдяно като извършено на 21.12.2022 г.
Относно оплакването за немотивиране на заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, съдът намира, че са посочени датите,
на които работодателят твърди да са извършени нарушенията; описани са
обстоятелствата, при които са извършени, и в какво се изразяват, както и са
посочени законовите разпореди, които обосновават наказанието от правна
страна - чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ /неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред и чл. 16, т. 16, 17 и 45 от Правилника за вътрешния
трудов ред на . Според чл. 195, ал. 1 ГПК, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Като се има предвид, че редът и срокът за обжалване не са
предвидени в чл. 195, ал. 1 ГПК като част от задължителното съдържание,
съдът намира, че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, е достатъчно пълно мотивирана.
Съгласно задължителната за съобразяване съдебна практика /Решение №
301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/, задължение на съда е служебно да следи за спазване на
императивните разпоредби на материалния закон, дори и те да не са изрично
посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението –
а това са, освен за нормите на чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и
съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за
3
налагане на дисциплинарни наказания, още и за изискванията на чл. 193 КТ
относно обясненията на служителя.
Съгласно чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ, р аботодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства, като смисълът на разпоредбата е преди работодателят да
направи своята преценка за ангажиране на дисциплинарната отговорност,
служителят да има възможност да упражни правото си на защита, поради
което е съществено служителят да бъде уведомен, съответно да му бъдат
искани обяснения за конкретните обстоятелства, които могат да бъдат
преценени като допуснати от служителя нарушения.
Според посоченото в отправеното от ответника като работодател Искане,
в случая обяснения от ищеца са били искани „…за отсъствието в учебната
зала, където следва да се провеждат занятията“… /на 21.12.2022 г, в учебна
зала 4041, където е следвало да проведе лекция по дисциплина „Английски
-1
език с начален час 14.15 ч.; на 09.01.2023 г. в учебна зала 4009, където
Маркова е следвало да проведе лекция по дисциплина „Английски език“ с
начален час 13.15 ч. и на 11.01.2023 г. в учебна зала 4041/“. От така
изложеното в Искането за обяснения следва, че обяснения са били искани по
същество за „отсъствие“ и „непроведена лекция“ от ищеца като
преподавател на посочени дати и зали.
В съответствие с Искането, в депозираните от ищеца писмени обяснения,
ищецът Маркова е посочила, че на споменатите дати е била провела
редовни занятия /което изявление по необходимост отрича да е имало
отсъствие от страна на преподавателя/, като в подкрепа на своето защитно
твърдение ищецът М. е посочила, че прилага като доказателство копия от
трите присъствени списъка със саморъчно вписани от студентите имена и
факултетни номера.
При сравнение, според посоченото в издадената от работодателя Заповед
№ ЧР-406/01.03.2023 г., дисциплинарното наказание „забележка“ е наложено
за нарушение, което от фактическа страна се състои в следното:
„Нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в неспазване на
утвърденото разписание за учебните занятия и изпълнение на трудовите
задължения, за датите и часовете, както следва: на 21.12.2022 г. е следвало
да бъде в зала 4041 за провеждане на учебен час с начало 14.15 ч.; на
09.01.2023 г. е следвало да бъде в зала 4009 за провеждане на учебен час с
начало 13.15 ч.; на 11.01.2023 г. е следвало да бъде в зала 4041 за провеждане
на учебен час с начало 14.15 ч. Без уважителни причини служителят не е
присъствал в учебните зали по време на извършените проверки и с тези си
4
действия, служителят е нарушил трудовата дисциплина по отношение на
провеждането на учебните занятия…“
Видно е, че в отклонение от посоченото в Искането за обяснения, според
издадената Заповед № ЧР-406/01.03.2023 г. /с която е наложено
наказание/допуснатото от служителя нарушение се състои не в това занятията
да не са били проведени на посочените дати, а се състои в това, че служителят
не е присъствала в учебните зали по време на извършените проверки /а
не изобщо за цялата лекция/.
Има основание за съждение, че е налице разлика между обстоятелствата,
за които работодателят е отправил покана за даване на обяснения, и
обстоятелствата, за които е наложено дисциплинарното наказание. Тъй като
обаче отсъствието за цялото време на занятието е обстоятелство, което
обхваща и отсъствието през част от времето, разписано за провеждане на
занятието, т.е. обхваща и момента на посещението на проверяващите, като и
липсва такова оплакване от страна на ищеца в исковата молба /да е наказана за
нарушение, за което не са й били искани обяснения/, съдът приема, че няма
допуснато от работодателя нарушение на императивната норма на чл. 193 КТ
относно правото на предварителна защита на служителя чрез обяснения
относно нарушението.
Съгласно чл. 186 КТ, нарушението на трудовата дисциплина
представлява виновното неизпълнение на трудовите задължения. Общата
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е приложима само ако бъде
доказана противоправност наред с останалите правно релевантни факти -
деяние, вреда и причинна връзка. Противоправността следва от установени
нормативни или ненормативни правила, които не са спазени или са нарушени.
Видно от Заповед № ЧР-406/01.03.2023 г. (л.11) при налагането на
дисциплинарното наказание работодателят се е позовал на нарушения по чл.
187, ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ – закъснение, преждевременно напускане на работа,
неявяване на работа или неуплътняване на работното време, и неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
или определени при възникване на трудовото правоотношение, както и на
нарушения на чл. 16, т. 16, т. 17, и т. 45 от Правилника за вътрешния трудов
ред в УНСС. Съгласно чл. 16, т. 16, т. 17 и т. 45 от ПВТР в УНСС от
Правилника за вътрешния трудов ред на УНСС (представен на лист 95-107 по
делото), работникът или служителят е длъжен да спазва точно работното
време и установения режим на труд и почивки и утвърденото разписание
на учебните занятия и изпитните сесии, вътрешнонормативните актове и
настоящия правилник; да изпълняват в пълен обхват трудовите си задължения
в съответствие с изискванията на длъжностната характеристика;
5
добросъвестно и професионално да изпълнява учебно-преподавателските и
научноизследователските си задължения в съответствие с изискванията на
утвърдената учебна документация и вътрешноуниверситетска нормативна
уредба. Видно от представената декларация на 30.04.2018 г. ищцата А. М. е
декларирала, че е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред, поради
което съдът приема за установено това обстоятелство.
Съгласно Протокол (на лист 81 по делото) на 21.12.2022 г. в 14:30
ч. комисия в състав Ина Балабанова, Екатерина Деливерска и Николай
Джалев е извършена проверка относно провеждането на лекция в зала 4041 по
дисциплина „Английски език“ с лектор А. М. с начален час 14:15 ч. и при
проверката е установено, че преподавателят не е в залата, но в нея присъстват
студенти, които очакват преподавателя.
Съгласно Протокол (на лист 82 по делото) на 09.01.2023 г. в 14:28 ч.
комисия в състав Ина Балабанова, Екатерина Деливерска и Николай Джалев е
извършена проверка относно провеждането на лекция в зала 4009 по
дисциплина „Английски език“ с лектор А. М. с начален час 13:15 ч. и при
проверката е установено, че преподавателят не е в залата, но присъстват
студенти, които очакват преподавателя.
Съгласно Протокол (на лист 83 по делото) на 11.01.2023 г. в 14:27 ч.
комисия в състав Ина Балабанова, Екатерина Деливерска и Николай Джалев е
извършена проверка относно провеждането на лекция в зала 4041 по
дисциплина „Английски език“ с лектор А. М. с начален час 14:15 ч. и при
проверката е установено, че преподавателят не е в залата, но присъстват
студенти, които очакват преподавателя.
При разпита си в съдебно заседание, проведено на 27.03.2024 г. /л. 178 от
делото/ свидетелят Ина Балабанова дава показания, че със заповед е била
включена в комисия, която е проверявала спазването на работното време от
преподавателите в университета заедно с Николай Джаров и Екатерина
Деливерска. Твърди, че е била извършена проверка на много преподаватели от
университета, но не на всички. Заявява, че от дирекция „Учебна дейност“,
отдел „Разписание“ се води разписанието на учебните занятия на различните
преподаватели. Свид. Балабанова твърди, че в определен ден се извършвали
проверки на преподаватели от различни корпуси, но не може да каже как се е
взимало решението кои преподаватели да бъдат проверени в съответния ден.
Посочва, че са правени проверки на А. М., за които има издадени протоколи, в
които е удостоверено дали е присъствала или не, а ако на мястото е имало и
студенти същите са запитвани дали имат лекции, с кого и т.н. Ректорът на
университета бил уведомен с доклад, изготвен от свид. Балабанова, в който
били отразени направените констатации и същият не е уведомяван за
резултатите от проверките преди това. Заявява, че когато било установявано,
6
че даден преподавател не е дошъл на лекции, комисията не изчаквала същият
да се появи, тъй като имали задължение да проверят единствено дали
преподавателят е там, като в протокола записвали час на проверката и дали е
имало студенти или не. Съдът кредитира показанията на свид. Балабанова
като логични, непротиворечиви и отразяващи непосредствените й
впечатления от извършените проверки.
В показанията си, дадени в открито съдебно заседание, проведено на
24.04.2024 г., свидетелят Н. И. твърди, че ищцата А. М. е била неин
преподавател по английски език в УНСС, като часовете при нея се провеждали
и с участието на студентите, имало дискусия. При предявяване на присъствен
списък от 11.01.2023 г. /на лист 14 по делото/ заявява, че собственоръчно е
изписала трите си имена и факултетния си номер в този списък, тъй като
ищцата А. М. не позволявала в списъка на присъстващите да се вписват чужди
имена. Свидетелят заявява, че не си спомня дали на 11.01.2023 г.
преподавателката е закъсняла, но твърди, че щом има списък, е проведено
занятие. По време на занятията се е случвало преподавателката да излезе от
кабинета, за да вземе например маркери или други материали. Твърди, че има
спомен за извършена проверка по време на занятие на А. М., когато човек със
списък в ръка влязъл в залата и попитал студентите дали са от групата на
ищцата и дали тя в момента е тук. Свид. И. твърди, че студентите отговорили,
че трябва да изчакат преподавателя си и никой не им казал, че това е проверка.
Твърди, че са имали занятие при ищцата веднъж седмично с начален час
между 14:00 ч. и 15:00 ч. Присъственият списък се съставял обикновено в
началото на занятието, като обичайно на него присъствали от пет до осем
студента. Съдът кредитира показанията на Свид. И. като логични,
непротиворечиви и отразяващи непосредствените й впечатления от
преподавателската дейност на ищцата.
При съвкупната преценка на свидетелските показания и представените
протоколи, съдът намира за положително установено, че на датите 21.12.2022
г., 09.01.2023 г. и 11.01.2023 г. ищецът А. М. е допуснала нарушение на
трудовата дисциплина и конкретно посоченото в заповедта „неспазване на
утвърденото разписание за учебните занятия и изпълнение на трудовите
задължения, за датите и часовете, както следва…, като служителят М. не е
присъствала в учебните зали по време на извършените проверки и с тези си
действия, служителят е нарушил трудовата дисциплина по отношение на
провеждането на учебните занятия…“
Достоверността на съставените за проверките протоколи се потвърждава
от свидетелските показания, като от страна на ищеца не са налице дори
твърдения за извинителни причини, поради които не е присъствала в учебните
зали по време на проверките на посочените три отделни дати.
7
Така направеният извод за допуснато нарушение на трудовата
дисциплина не се променя от представените присъствени списъци, в които са
вписани присъствалите студенти, съотв. от обстоятелство, че ищецът е
провела занятията по английски език на трите дати, посочени като дати на
нарушенията, защото според заповедта за налагане на наказание, нарушението
се състои не в непровеждане на занятията на посочените дати, а се състои в
неспазване на разписанието за провеждане на занятията и отсъствието на
ищеца като преподавател от учебна зала по време, когато по график занятието
следва да е започнало. Положително се установява допуснато от ищеца
нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред на УНСС в частта, която
задължава преподавателя да спазва точно работното време и утвърденото
разписание на учебните занятия. Противоправността в действието на
ищеца следва от посоченото нарушение на вътрешните правила на
работа и с това презумпцията за вина е приложима, като не са налице
доказателства, които да я оборват.
Представените от страна на ищеца с исковата молба жалби и сигнали,
сред подателите на които е ищецът М., не са достатъчни, за да убедят съда в
твърдението на ищеца за злоупотреба на ответника с право в нарушение на чл.
8, ал. 1 КТ и проявено спрямо ищеца дискриминационно отношение. В
исковата молба се твърди, че за същите нарушения други преподаватели не са
били подведени под отговорност, а само ищецът и нейни колеги, които са
били подавали искане до ректора за възобновяване на процедури за доцент и
професор на преподавател в УНСС, както и множество сигнали и жалби за
нередности в университета. Няма ангажирани доказателства за отсъствие на
други преподаватели от учебни занятия и това обстоятелство да е било
известно на работодателя.
В заключение и относно съответствието на наказанието с нарушението,
съдът намира за несъответно тежко, ако наказанието „забележка“ бе наложено
за установен единичен случай на отсъствие от учебна зала. В разглежданата
хипотеза отсъствията са три на брой на отделни дати и за тази съвкупност най-
лекото дисциплинарно наказание се преценява от съда за съответно по тежест.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения А. К. М. , ЕГН: ********** иск с
правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със Заповед № ЧР-
406/01.03.2023 г. на ректора на УНСС.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9