№ 139
гр. Ямбол, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500162 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. П. Д., ЕГН********** от гр. **, ж.к.***, чрез
пълномощника й адв.Д.Н. от АК-Ямбол против Решение №159/15.04.2022 г. по гр.д.
№77/2022 г. по описа на РС-Ямбол, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
искове за защита срещу незаконно уволнение , с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ, а именно: за признаване на уволнението за незаконно и отменяне на
уволнение, извършено със Заповед №344/25.11.2021 г. на изпълнителния директор на
"Минна компания-Петров" АД, за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност "счетоводител, оперативен" и за заплащане на обезщетение в размер
на 3900 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение.
Във въззивната жалба са изложени съображения за необоснованост и неправилност на
решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и на материалния закон. Критикува се метода на установяване на фактическата обстановка в
решението, като първостепенният съд неправилно не е отчел, че ищцата не е представила
пред работодателя едновременно с болничния лист и епикриза от хирургично отделение на
МБАЛ "Св.Панталеймон" АД-гр.Ямбол , съдържаща диагностицирането на киста в дясна
голямомозъчна хемисфера /ХМС/, представляваща заболяване изискващо дългосрочно
лечение. Твърди се, че тази епикриза е била представена едва с исковата молба, респ. към
момента на издаване заповедта за уволнение работодателят не е знаел за евентуална
необходимост от дългосрочното лечение на въззивницата, а подходът му да обоснове
мотивите за уволнение с нуждата на дружеството от друг служител е в противоречие с
принципното изискване на чл.70, ал.1 КТ и в този подход прозира истинското основание за
уволнението - заболяването на въззивницата, не и съответстващото на материалноправните
основания за неизпълнение на работата от страна на служителя. Твърди се неправилност и
некоректност в заложената правна теза в атакуваното решение, дерогираща нормативното
1
ограничение на чл. 70, ал.5 КТ, съгл. която районният съд е приел, че с въззивницата не бил
сключван нов трудов договор, а допълнително споразумение за изменение на вече
съществуващ трудов договор. Посочва едностранчивост в правно-аналитичните съждения на
първоинстанционния съд и конкретизира тяхното противоречие с избрани фрагменти от
каузалната практика на съдилищата и практиката на ВКС по приложението на чл.70, ал.1 и
ал.5 КТ, ползващи аргументацията за допуснато от работодателя отклонение от правилото,
че за една и съща работа, в едно и също предприятие с един и същи работник и служител
трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Оспорва като
неправилни съдебните мотиви в отговор на възражението на ищцата относно отсъствието и
в първоначалния трудов договор, и в допълнителното споразумение, на изрично посочване
на правното основание в чл.70, ал.1 КТ на сключения със срок на изпитване трудов договор.
По същество се отправя искане към въззивната инстанция в рамките на контролните й
правомощия да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което
да приеме за основателни предявените обективно съединени искове с произтичащите от това
конститутивни и осъдителни последици в полза на въззивницата. Направено е и искане за
присъждане в полза на Н.Д. на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна "Минна компания -
Петров" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул. "Ямболен"
№13, ет.5, представлявано от П.Я.П. чрез адв. Г.С., в който се поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага, че не е спорно, че между страните е
подписан безсрочен трудов договор №401/01.06.2021 г. , с който въззивницата е назначена
на длъжност "счетоводител, оперативен", с уговорена в договора клауза със срок на
изпитване от 3 месеца. Определя подписаното между страните допълнително споразумение
№01.09.2021 г. към посочения трудов договор, регламентиращо договореност относно нов 3-
месечен срок на изпитване в полза на работодателя, при запазване същата длъжност на
служителя, като изменение на съществуващия трудов договор, предвид което настоява за
неправилност на тълкуването относно допусната колизия на допълнителното споразумение
с разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ. Твърди, че юридически съгласувана с трайната практика на
ВКС и свободата на договаряне е правната възможност за работодателя с анекс да продължи
срока за изпитване веднъж в рамките на законоустановения максимален предел на този срок
от 6 месеца, предвид което цитираните във въззивната жалба разрешения, илюстрират
нарушение на чл.70, ал.5 КТ, но единствено в хипотезата на договорно продължаване на
срока за изпитване чрез допълнително споразумение, излизащо извън рамките на
законоустановения 6-месечен максимум. Изтъква, че изричното позоваване на разпоредбата
на чл.70 КТ в първоначалния трудов договор и в допълнителното споразумение е ненужно
като реквизит, т.к. клаузата представлява "придружаващо обстоятелство", част от
съдържанието на трудовия договор, който в същността си е безсрочен трудов договор по
см.на конкретизираната в него разпоредба на чл.67, ал.1 КТ. В аспекта на опровергаващата
възраженията в жалбата защитна теза, коментира, че взетото решение за прекратяване на
трудовото правоотношение с въззивницата в хипотезата на чл.71, ал.1 КТ е мотивирано с
възникнала необходимост за дружеството в условията на продължителното отсъствие на
въззивницата от работното й място да бъде възложено изпълнението на трудовата й
функция на друг служител. По същество настоява въззивната инстанция в обсега на
решаващите й правомощия да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
първоинстанционно решение.
В о.с.з. пълномощникът на въззивницата адв.Д.Н. поддържа въззивната жалба по подробно
развитите в нея оплаквания. Заявява несъгласие с изводите в първоинстанционното
решение, т.к. същите не са съобразени с по-новата съдебна практика, която приема за
недопустимо срокът за изпитване по трудовия договор да бъде продължен с допълнителни
споразумения. Настоява за отмяна на атакуваното решение и уважаване на обективно
съединените искове, предявени от въззивницата. Формулира искане за присъждане на
2
съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Ямболският окръжен съд, след внимателен анализ и оценка на събраните по делото
доказателства, съпоставката им с фактическите твърдения и доводи на страните съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и страна следното:
В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява обстоятелството, че на 01.06.2021 год. между страните по
делото е бил сключен трудов договор № 401/01.06.2021 г., на основание чл.67, ал.1 КТ, с
включена в съдържанието му уговорка " безсрочен със срок на изпитване три месеца в полза
на работодателя", по силата на който, ищцата Н. П. Д. е приела да изпълнява длъжността
"счетоводител, оперативен" , при категория персонал "Приложни специалисти" в "Минна
компания-Петров" АД, рефистриран в НАП съгл. справка изх.№2838821300106/01.06.2021г.
От писменото му съдържание се установява, че процесният трудов договор е сключен за
неопределено време, със срок на изпитване- три месеца в полза на работодателя,като преди
изтичането на уговорения срок за изпитване с Допълнително споразумение №1/01.09.2021 г.
към Трудов договор №401/01.06.2021 г. е отново е определен срок за изпитване три месеца в
полза на работодателя, както и допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % за придобит
допълнителен професионален опит. Представен е болничен лист, изд. от МБАЛ
"Св.Панталеймон" АД-Ямбол , Специализирана ЛКК хирургия,ХО, удостоверяващ, че във
вр. с поставената на ищцата диагноза "мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма", предизвикана от нетрудова злополука, същата е била в отпуск по болест 01.11.2021
г.-04.12.2021 г. За установяване на заболяването към писмената доказателствена съвкупност
ищцата е приложила и Епикриза, изд. от МБАЛ "Св.Панталеймон" АД-Ямбол, Хирургично
отделение. Със заповед за прекратяване № 344/25.11.2021 г., издадена от "Минна компания-
Петров" АД, ЕИК:*********, на основание чл.71, ал.1 КТ е прекратено трудовото
правоотношение със срок за изпитване в полза на работодателя, правоотношение със срок за
изпитване в полза на работодателя, считано от 25.11.2021 г. с вписана в заповедта "причина-
преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя". Заповедта е
връчена на лично ищцата на 26.11.2021 г. по куриер, видно от приложената по делото
обратна разписка. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е вписана в
трудовата книжка на въззивницата, като към писмената доказателствена наличност от
въззиваемата страна е представено трудовото досие на Н.П., включващо и длъжностна
характеристика на длъжността "оперативен счетоводител" , клас по НКП" 3-приложни
специалисти, Код по НКП:33133001, копие на Диплома за завършено висше образование на
образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "счетоводство и
контрол" и др. , копие от медицинско свидетелство от 31.05.2021 г., изд. на Н.П. за
постъпване на работа в "Минна компания Петров" АД и др. относими за назначаването на
длъжността, изхождащи от ищцата документи.
При условията на чл.266, ал.2, т.1 ГПК въззивният съд приобщи към доказателствения
материал представено копие от страници 14-17 от трудовата книжка на въззивницата Д.,
след като извърши проверка за съответствие с представения оригинал на трудовата книжка.
От така приложените писмени доказателства се удостоверява обстоятелството, че до
30.05.2022 г. въззивницата е била без работа.
На база така установените фактически положения и при стриктно съблюдаване на
процесуалните правила, предписани в разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно
легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора
пред ЯРС и съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно процесуалната регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР №
3
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва проверка на
правилността на атакуваното решение в контекста на формулираните в жалбата оплаквания,
а в пределите на служебните контролни правомощия на въззивната инстанция попадат
валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и
съгласуваността му с императивните норми на материалния закон.
В изпълнение на тези свои правомощия ЯОС прецени, че атакуваното решение е валидно,
допустимо, а разгледано по същество, намира същото за неправилно при следните
аргументи:
Нормативно -оценъчните съждения на първата инстанция, са в точно съответствие с
лимитирания с исковата молба петитум и материалноправната квалификация на предявените
обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ
вр.чл.225, ал.1 КТ е законосъобразно индивидуализирана. Правните изводи на
първоинстанционното решение по същество на спора са неправилни предвид наложилото се
в константната съдебна практика и произтичащо от нормативното съдържание на
разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ разбиране, че свободата на страните по трудовото
правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал.5
КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
Възраженията на въззивницата, оценени по тяхната смислово-съдържателна насоченост,
изразяват генералната позиция за допуснато неправилно прилагане на материалния закон на
чл.70, ал.5 КТ. В по-тесни рамки оплакванията в жалбата могат да бъдат обособени като
претенция за лишено от меродавност тълкуване в атакуваното решение, съгл. което ЯРС е
приел, че сключеното допълнително споразумение между страните не противоречи на
закона и работодателят правомерно е упражнил правото си да продължи срока за изпитване
с още три месеца в рамките на максимално предвидения в чл.70, ал.1 КТ шестмесечен срок,
респ. законосъобразно е упражнил правото на уволнение на основание чл.71, ал.1 КТ . В
останалата им част възраженията в жалбата прокламират несъгласието с действителното
съдържание на основанието, поради което работодателят е прекратил трудовото
правоотношение на въззивницата, като се поддържа, че е дерогирал разпоредбата на чл.71,
ал.1 КТ при упражняване правото му да уволни въззивницата, т.к. истинската причина за
прекратяване на трудовоправната връзка е заболяването на въззивницата, изискващо
продължително лечение и проследяване.
Оплакванията в жалбата, основаващи се на незаконосъобразно упражняване правото на
уволнение по чл.71, ал.1 КТ от страна на работодателя са основателни. Възраженията
кореспондират с констатираното от настоящия състав неправилно интерпретиране от ЯРС
на действителното съдържание и точния обхват на императивната разпоредба на чл.70, ал.5
КТ, респ. с констатираната неправилност на производните на тази превратна тълкувателна
дейност крайни изводи по законосъобразността на издадената от "Минна компания-Петров"
АД Заповед за прекратяване №344/25.11.2021 г. на трудовото правоотношение на Н.Д.. В
подкрепа на правните изводи в атакуваното решение е цитирана съдебна практика, която
обаче е използвана фрагментарно, като е пренебрегната действителната съдебна воля на
ВКС по третираните проблеми, подчинени на спецификата на произтичащото от закона
схващане за еднократност и изключителност на договора със срок на изпитване, когато той
касае една и съща работа в едно предприятие - работодател.
В тесен смисъл в рамките на конкретните фактически положения и правилното разрешаване
на въпроса за правната допустимост на изменението на продължителността на изпитателния
срок, преди неговото изтичане в рамките на максимално допустимия срок за изпитване по
чл.70, ал.1 КТ, е обективирана константна и единна съдебна практика в Решение № 98 от
4.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1083/99 г., III г. о.: " Верижни" договори със срок за
4
изпитване са недопустими, дори и общата им продължителност да е в рамките на
определения от закона 6-месечен срок. Законодателят дава право на страните за една и съща
работа да сключат само един такъв договор, и то преди окончателното приемане на работа. "
По същият начин и Решение № 234 от 23.04.2001 г. на ВКС, III г. о. се отстоява схващането,
че:"Уговорка за изпитване и неговата продължителност могат да се постигнат еднократно и
само преди окончателното приемане на работа. Този извод следва от редакцията на чл. 70,
ал. 1 КТ ". Тази съдебна практика, дава убедителен правен отговор относно рестриктивното
тълкуване на ограничението в чл.70, ал.5 КТ, недопускащо отклонение, дори и в случай
като настоящия, когато с изменението на трудовия договор със срок за изпитване не се
нарушава максимално утвърдения от законодателя срок за изпитване /6 месеца/. Това
нормативно разрешение на практика поставя в условията на еднократност и първоначалност
преценката на работодателя, който може само веднъж при самото сключване на договор със
срок за изпитване да регулира продължителността на срока, в който ще се проверяват
качествата и годността на служителя да изпълнява съотв. трудова функция, присъща на
заеманата длъжност. Именно това разбиране е в синхрон със социалната функция на
повелителната разпоредба в чл.70, ал.5 КТ , за да не се утежнява неколкократно
трудовоправното положение на служителя, като същият се задържа в поредица от
неокончателни и несигурни договорни връзки, които могат да се прекратяват по свободното
усмотрение на работодателя /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими
обезщетения/ вж. Решение № 26 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2545/2017 г., III г. о.,
ГК. в този смисъл/
Това практическо разрешение, ограничаващо договорната свобода за работодателя чрез
изключване изобщо на възможността за сключване на "верижни" трудови договори, респ. за
изменение на съществуваща трудовоправна връзка чрез допълнителни споразумения с
повторна уговорка за изпитване, когато общата й продължителност не надвишава
лимитирания 6-месечен срок в чл.70, ал.1 КТ, намира цялостна и еднопосочна
приемственост в актуалната съдебна практика на ВКС. В Определение № 374 от
4.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4573/2019 г., III г. о., ГК, ВКС не е допуснал касационно
обжалване по формулирания идентичен със спорния в настоящото производство
въпрос: "Допустимо ли е изменение по взаимно съгласие на страните на
продължителността на изпитателния срок преди неговото изтичане в
рамките на максимално допустимия срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ ?".
Мотивирано е становище, укрепващо правилността в разбирането за еднократност
на уговорката за изпитване и нейната продължителност. В ц. съдебен акт се
приема: " Установената съдебна практика /вж. решения по гр. д. № 1477/2014
г. на ІV г. о., по гр. д. № 2545/2017 г. на ІІІ г. о. и посочените в тях други
решения/ единно и непротиворечиво приема, че страните могат да постигат
уговорка за изпитване само веднъж и то при постигане на съгласие за
сключване на трудов договор за длъжност, която работникът или
служителят вече не е заемал. Свободата на страните по трудовото
правоотношение да уговарят /съответно да продължават/ срок за изпитване
е изрично ограничена от законодателя с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ,
според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в
едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се
сключва само веднъж. (...) Няма възможност за сключване на втори и въобще
последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или
служител за същата работа, каквото в настоящия случай е направил
работодателя след като при сключен договор със срок за изпитване в полза на
5
работодателя от 13.09.2017 г. до 31.12.2017 г. /вж. споразумение № 563/, е
сключен нов договор, със споразумение № 903, със срок за изпитване от
4.12.2017 г. до 12.03.2018 г."
В Решение № 26 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2545/2017 г., III г. о., ГК, убедително и
еднозначно е подчертана нормативната логика, вложена в разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ,
която не подлежи на разширително тълкуване. Тази разпоредба по императивен ред въвежда
абсолютна по характер "еднократност" на привилегията от страна на работодателя да
сключи неокончателен договор. В ц. решение е приведена и изобилна еднопосочна и
непротиворечива съдебна практика, като е направено недвусмислено пояснение на
социалната функция на въплътеното от законодателя разбиране за "еднократност" на
договора със срок за изпитване по чл.70 ал.1 КТ: "Според задължителната практика на ВКС
по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 118 от 4.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 261 от 7.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на Четвърто г. о.;
решение № 369 от 3.02.2014 г. по гр. д. № 3037/2013 г. на Четвърто г. о.; решение № 27 от
25.02.2014 г. по гр. д. № 2868/2013 г. на Четвърто г. о.; решение № 366 от 28.04.2010 г. по
гр. д. № 1023/2009 г. на Четвърто г. о. и др., трудовият договор със срок за изпитване в полза
на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява
възложената работа - чл. 70, ал. 1 от КТ, като в ал. 5 е установена еднократност и
изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща работа в едно
предприятие - работодател, за да не се държи работникът или служителят в
договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без
мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от
работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. "
В подкрепа на правното разрешение за абсолютния характер на еднократността на правото
за сключване на трудов договор със срок за изпитване е и Решение № 261 от 7.11.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1477/2014 г., IV г. о., ГК, в което е обособено разграничението между
хипотезите на абсолютна/ пълна недопустимост за сключване на повторен или последващ
трудов договор със срок за изпитване и хипотезата на допустимо изменение на трудов
договор в такъв с уговорка за изпитване, само при едновременна промяна в трудовата
функция на работника или служителя: "Уговорката за изпитване може да има само
веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните
по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ
работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на
клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да
изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали
работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за
изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция
на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще
последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за
същата работа. Ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато
срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но
и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се
сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като
годността на работника да изпълнява работата вече е проверена." В настоящия случай не
е осъществена фактически визираната в цит. съдебна практика алтернатива за допустимо
изменение на правоотношението в трудов договор със срок на изпитване поради промяна в
трудовата функция, т.к. с първоначалния трудов договор №401/01.06.2021 г. и с
допълнителното споразумение №1/01.09.2021 г. длъжността на служителката Н.Д. остава
6
без промяна "счетоводител, оперативен".
ЯОС не счита за меродавно мотивираното в атакуваното решение становище, че с ищцата не
е сключен нов трудов договор, а допълнително споразумение към сключен трудов договор
при наличие на легитимно основание за работодателя да продължи първоначално
уговорения 3-месечен срок на изпитване с още 3 месеца в рамките на максимално
регламентираната шестмесечна продължителност по чл.70, ал.1 КТ, т.к. това становище
изисква преоценка и ревизия в светлината формираната съдебна практика по конкретния
въпрос в Решение № 366/28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на ВКС, 4-то ГО:"Договорът
за изпитване се сключва, когато работникът или служителят постъпва първоначално на
работа при съответния работодател. Максималната продължителност на изпитването е до 6
месеца. Не е допустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез
подписване на допълнителни споразумения. Законодателят дава право на страните за
една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в
уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за
прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен - чл. 71, ал. 2 от
КТ. По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо
трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено
променена трудовата функция на работника или служителя . " Правна опора на тезата за
недопустимост на изменението на съществуващ трудов договор със срок на изпитване чрез
сключване на допълнително споразумение, съдържащо уговорка за нов срок на изпитване,
поради противоречие с императивната материална уредба на чл.70, ал.5 КТ, дава и
разрешението, опредметено в Решение № 1549 от 17.10.2002 г. на ВКС по гр. д. №
3053/2001 г., III г. о .: "След сключен трудов договор със срок за изпитване изменението
на трудовото правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване,
тъй като уговорката по чл. 70, ал. 1 от КТ има еднократно приложение.
Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един
трудов договор със срок за изпитване."
В синхрон с концепцията за еднократност и изключителност на уговорката за изпитване в
трудовия договор,с оглед приведената съдебна практика и коректното тълкуване на
нормативното съдържание на чл.70, ал.5 КТ, настоящият състав счита, че процесното
допълнително споразумение № 1 от 01.09.2021 г. нарушава забраната по чл.70, ал.5 КТ и е
недействително на осн.чл.74, ал.1 КТ, единствено в частта на уговорката, съдържаща се в
реквизит " за срок - със срок на изпитване три месеца в полза на работодателя". Този правен
извод обуславя основателност на предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1, чл.344, ал.1, т.2, чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225 КТ.
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с константното в приведената
съдебната практика виждане, че уговорката за изпитване и нейната продължителност може
да се постигне еднократно и само преди окончателното приемане на работа. Именно към
този момент работодателят следва да използва изцяло възможността да предвиди, какъв би
бил достатъчният срок /в рамките на регламентирания в чл.70, ал.1 КТ максимален
шестмесечен срок/, за да провери годността на служителката Н.П. за длъжността, на която я
назначава "счетоводител, оперативен". Работодателят се е възползвал в пълен обем и
окончателно от привилегията на чл.70, ал.1 КТ с първоначално сключения между страните
Трудов договор №401/01.06.2021 г.чрезуговарянето на тримесечен срок за изпитване в полза
на работодателя. Продължаването на вече определения срок, макар и в рамките на
шестмесечния срок, е в противоречие на закона, поради това Допълнително споразумение №
1 от 01.09.2021 г. е недействително.
За законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати
трудовия договор с работник на основание чл.71, ал.1 КТ е необходимо кумулативното
7
наличие на следните предпоставки : 1/ действителен трудов договор със срок на изпитване и
2/ прекратяването да е извършено до изтичане срока на изпитване, от страната в чиято полза
последният е уговорен.
Установената недействителност на продължения срок за изпитване, считано от 01.09.2021 г.
в Допълнително споразумение №1/01.09.2021 г., налага извод за незаконосъобразност на
обжалваното уволнение. При отрицателна преценка относно професионалните качества и
умения на служителката за ефективно изпълнение на работата, присъща за заеманата
длъжност, работодателят е разполагал с възможността да направи волеизявление за
прекратяване на трудовия договор в уговорения срок, а именно до 01.09.2021 г. С
изтичането на уговорения срок за изпитване в първоначалния трудов договор
№401/01.06.2021 г., трудовият договор се счита за окончателно сключен по силата на
правилото в чл.71, ал.2 КТ и се трансформира в безсрочен трудов договор. Извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение на 26.11.2021 г., с посочване на основанието на
чл.71, ал.1 КТ в Заповед за прекратяване №344/25.11.2021 г. е незаконосъобразно и следва
да се отмени. Изводът за незаконосъобразност на упражненото от работодателя право на
уволнение при условията на чл.71, ал.1 КТ предпоставя извод за основателност на
претенцията за възстановяване на въззивницата Н.Д. на заеманата преди уволнението
длъжност "счетоводител , оперативен" в "Минна компания-Петров" АД, на осн.чл.344, ал.1,
т.2 КТ.
Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Установи се от приобщеното по реда на чл.266, ал.2, т.1 ГПК заверено копие от страници 14-
17 включително на трудовата книжка на въззивницата /след проверка по оригинала им в
о.с.з. на 05.07.2022 г./ , че въззивицата е останала без работа за периода от 26.11.2021 г. до
26.05.2022 г.
Не е спорно по делото, а и се установява от допълнително споразумение № 1 от 01.09.2021г
към трудов договор №401/01.06.2021 г. между страните, както и от фиша за работна заплата
за м. октомври 2021 г., че брутното трудово възнаграждение на въззивницата за месеца,
предхождащ уволнението, е в размер на 650 лв.
Предвид изложеното и с оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, основателен се
явява и искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане
без работа за периода от 26.11.2021 г. до 26.05.2022 г. в размер на 3900 лева.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и предвид своевременно заявеното
искане от въззивницата, въззиваемата страна "Минна компания -Петров"АД следва да
заплати на Н.Д. направените по делото разноски. Въззивницата е направила разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева пред първата инстанция, за
които е представила списък по чл.80 ГПК и доказателства, а пред въззивната инстанция
претенцията за разноски се обосновава в представен към въззивната жалба договор за правна
защита и съдействие от 27.04.2022 г., доказващ плащане в брой на уговореното адвокатско
възнаграждение на пълномощника адв.Н. в размер на 710 лв. Предвид че всички искове, са
уважени изцяло, на въззивницата се следва пълният размер на направените съдебно-
деловодни разноски пред двете инстанции - 1 360 лв.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна "Минна
компания-Петров" АД следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за въззивното
производство по сметка на ЯОС в размер на 316 лева (80 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, 80 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 156 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ).
Мотивиран от горното, Ямболският окръжен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №159/15.04.2022 г., постановено по гр.д.№77/2022 г. по описа на РС-
Ямбол.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. П. Д. ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, ж.к.*****, извършено със заповед № 344/25.11.2021 г. на изпълнителния
директор на "Минна компания-Петров" АД, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.***** на заеманата
преди уволнението длъжност "счетоводител, оперативен " в "Минна компания-Петров" АД,
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА "Минна компания -Петров " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол , ул. "Ямболен" №13, ет.5, представлявано от П.Я.П. да заплати на Н.
П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.***** сумата от 3900 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.11.2021
г. до 26.05.2022 г., на основание чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225 КТ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 13.01.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "Минна компания -Петров " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол , ул. "Ямболен" №13, ет.5, представлявано от П.Я.П. да заплати на Н.
П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.***** сумата от 1360 лв., представляваща
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА Минна компания -Петров. " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол , ул. "Ямболен" №13, ет.5, представлявано от П.Я.П. да заплати по
сметка на ЯОС държавна такса в размер на 316 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9