РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Търговище, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №260026 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1795/2019
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявените
от „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София-
1000, район „Триадица“, ул. „Иван Денкоглу“ № 42, ет.2, представлявано от Б.
Н. М., със съдебен адрес: гр. *********, ул. „********“ №****, вх. ****, офис
****, адв. А. Н. от АК-Търговище, против П. Цв. Ил. от гр.Търговище,
ул.“********“ № **** и Г. Д. М. от гр.********, ул. “********“ № ****, ет.
****, ап. ****, иск с правно осн. чл.109 от ЗС да бъдат задължени
ответниците да поправят причинените вреди и преустановят навлизането в
имота на ищеца, с площ от 57 кв.м., като засипят и трамбоват частта от
изкопа, навлизаща в имота и да изградят за своя сметка съборената ограда с
площ от 30 кв.м., в срок от десет дни от влизане в сила на решението,
алтернативно да бъдат осъдени ответниците да заплатят стойността на
необходимите ремонтни дейности в размер на 5 000 лв., иск с правно осн. чл.
526, ал. 2 от ГПК, както и иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
1
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв., като неоснователни.
Присъдени са разноски в производството.
Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от „ЪПДЕЙТ
НИЙДЕД” ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д. С.Н.,САК, със съдебен адрес в
град ******** , ул.*********, ет.****, тел. *********, в която се излага
следното:
Ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ********,
ул.”********* № ****, представляващ дворно място с изградена в него къща
е идентификатор 73626.510.82.3 със ЗП от 155 кв.м., и с ид. № 73626.510.82 за
парцела, който притежава с нотариален акт № 122 за покупко-продажба от
06.04.2015 г. на нотариус П. А. В съседния имот първият ответник П.Ц. е
собственик, а вторият ответник Г.Д. е с прехвърлено право на строеж върху
гаражи. Те са възложили, а „ЕВРОТИМ“ ЕООД с управител Д. М. В. е
осъществил строеж в имота, с който строеж са засегнати правата на ищеца
като собственик. Изкопът, който е направен в имота, навлиза в имота,
собственост на ищеца, непосредствен съсед, засегнат от незаконното
строителство. Строителят е навлязъл в имота на ищеца с 0,60 м. по дължина
на границата, което е два пъти повече от допустимата грешка по ЗУТ. В
резултат на това е съборена част от изградената масивна ограда по одобрен
архитектурен проект от община Търговище, изградена от стомано-бетонни
блокчета. Ето защо предявяват претенции в настоящото производство
ответниците да поправят причинените на ищеца вреди и преустановят
навлизането в имота му като за целта засипят и трамбоват частта от строежа,
която навлиза в неговия имот, от т. 1 до т. 3 по комбинираната скица, както и
да затрупат онази част от изкопа, която навлиза в очертанията на имота на
ищеца, и да изградят за своя сметка съборената ограда. С Решение по АД №
78/2020 г. на AC-Търговище, влязло в сила на 01.01.2021 г., е отменено PC №
РС-01-136/14.12.2017 г., издадено от главния архитект на общ.Търговище за
строителството в съседния на ищеца имот, ведно с одобрените
инвестиционни книжа. От доказателствата, събрани в първоинстанционното
производство следва безспорният извод, че по отношение на собствеността на
ищеца ответниците са извършили и продължават да извършват
неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост в пълен обем, спокойно и съобразно предназначението на имота.
Този извод се налага от отменените разрешение за строеж и строителни
2
книжа, както и задължението на ответниците и/или общинската
администрация за премахване на извършеното незаконно строителство в
имота на ответниците. Отделно се излагат съображения, че обжалваното
решение на РС-Търговище е неправилно и в частта, в която се отхвърля иска
в размер на 3000 лева като неоснователен за унищожени 4 броя туй и
озеленяване, както и за това, че е лишен от правото си да ползва 262 кв.метра
от имота си.
Предвид изложеното въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение като незаконосъобразно и да уважи всички заявени претенции.
Направени са доказателствени искания. Представят писмени доказателства,
касаещи строителни книжа за изградената ограда.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ответника П. Цв.
Ил. от гр.********, ул.“********“№ ****, в който отговор се акцентира на
следното:
Смята, че въззивната жалба е неоснователна и съдебното решение е
правилно, законосъобразно и постановено при пълното и изчерпателно
спазване на закона. Ответникът П. Цв. Ил. моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна и да потвърди решението на районния съд като правилно
и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба. Постъпили
са писмени бележки по спора.
Ответниците по жалбата не се явяват и не се представляват. О ответника П.
Цв. Ил. е постъпило писмено становище по спора за отхвърляне на въззивната
жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
По допустимостта на обжалваното пред него съдебно решение въззивния
съд следи служебно. В случая съдът приема, че обжалваното решение е
частично недопустимо поради следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен негаторен иск с правно
основание в чл. 109 от ЗС, с който се претендира осъждане на ответниците да
извършат заместими действия - да запълнят наличен в резултат на
3
възложеното строителство изкоп и да възстановят (изградят) ограда от
бетонови колчета. Цената на такъв негаторен иск, който е оценяем, се
определя въз основа на паричната оценка на разходите за материали и труд,
необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя
дължимата такса. Това не означава обаче, че в такова исково производство,
извън целите на определяне на дължимата държавната такса, следва да се
изследва въпросът каква е стойността на тези разходи с оглед разпоредбата на
чл. 526, ал. 2 от ГПК, касаеща изпълнителното производство. Действията,
които се иска да бъдат осъдени да извърша ответниците с главния иск,
представляват заместими такива и взискателят, според нормата на чл. 526, ал.
2 от ГПК, може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе
предварително сумата, която е необходима за извършване на действието, но
само при влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника и образувано
изпълнително дело. Едва тогава взискателят може да иска да бъде овластен да
извърши сам заместимите действия, като му бъде осигурен и достъп до
длъжниковия имот, а когато поиска от съда да бъде осъден длъжника да
заплати предварително разходите за извършване на действието, той може да
се снабди с осъдително решение, но не и в настоящото производство.
Разпоредбата на чл. 526, ал. 2 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Само лице, което има качеството на взискател, може да иска от съдебния
изпълнител да го оправомощи да изпълни действието, което длъжникът
отказва да извърши доброволно, а от съда - да осъди длъжника да внесе
предварително сумата, необходима за извършване на това действие. Искането
по чл. 526, ал.2 от ГПК се прави в условията на висящ изпълнителен процес и
няма как да бъде съединено за общо разглеждане с иск по чл.109 от ЗС, който
се разглежда по реда на исковото производство и уважаването на който е едно
от предварителните условия за уважаване на искането по чл. 526, ал. 2 от
ГПК. По тези въпроси няма колебания в съдебната практика. /Определение
№308/18.06.2012 по дело №257/2012 на ВКС, ГК, I г.о./.
В настоящия случай първостепенният съд е приел, че е сезиран освен с иск
по чл. 109 от ЗС, така и с иск по чл. 526 от ГПК, какъвто иск не е допустим.
Районният съд обаче се е произнесъл по такъв иск като е отхвърлил
предявения иск „алтернативно да бъдат осъдени ответниците да заплатят
стойността на необходимите ремонтни дейности в размер на 5 000 лв., иск с
4
правно осн. чл. 526, ал. 2 от ГПК.“
В останалата част съдебното решение е допустимо. Със свое определение
по насрочване на делото в открито съдебно заседание въззивният съд е приел,
че правната квалификация на предявения иск за имуществени вреди,
изразяващи се в унищожаване на 4 броя туй и унищожаване на озеленяване на
част от дворното място е чл. 49 от ЗЗД като е разпределил доказателствената
тежест по този иск.
Въззивният съд приема, че пред Търговищкия районен съд ищецът е
предявил два иска в условията на кумулативно обективно съединяване: иск по
чл. 109 от ЗС и иск по чл. 49 от ЗЗД като по всеки от този иск се дължи
произнасяне.
По фактите:
Не е спорно по делото, че ищецът „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД е собственик на
недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с построена в него къща,
находящи се в гр. Търговище с административен адрес на ул. „*********“ №
****. Ответникът П. Цв. Ил. от гр.******** е собственик на съседен имот с
административен адрес ул.“*********“№ ****. Ответникът Г. Д. М. е
носител на право на строеж относно гараж в бъдещата сграда, която е
следвало да се построи в имота на първия ответник.
От приобщените писмени доказателства към гр.д. № 1033/2018 год. на РС-
Търговище, приложено по настоящото дело, се установява, че на ответниците
в качеството на възложители е било издадено Разрешение за строеж № РС-01-
136/14.12.2017 г. от Главния архитект на Община Търговище, с адрес на
строителна площадка: УПИ XXIV-584, кв.152, ПИ 73626.510.83 в гр.
Търговище, ул. „Васил Петлешков“ № 24, който имот граничи с имота,
собственост на ищеца. Не се спори по делото, че ответниците са възложили на
изпълнител „Евротим“ ЕООД гр.Търговище извършването на строежа, видно
от информационата табела на строителния обект, както и не се спори по
делото, че фирмата-изпълнител е започнала строителни дейности в имота,
съседен на имота на ищеца. Не се спори, че в неуточнен момент след
започване на строителството и след направата на изкоп на границата с имота
на ищеца част от съществуващата ограда на същия имот е паднала, като
страните спорят относно причината за падането на оградата. По жалби на
ищеца и други лица от май 2018 год. е била извършена проверка от Община
5
Търговище на строежа, при която е констатирано, че е разрушена част от
ограда, разположена в югозападната част на имота на ищеца и на
ответниците, като възложители на строежа в съседния имот е дадено
разпореждане да възстановят разрушената ограда за своя сметка, без да е
посочен срок за изпълнение, без да са констатирани други нарушения на
обекта във връзка с изпълнение на строежа. Впоследствие цитираното
разрешение за строеж е отменено от Началника на РДНСК и в развилото се
съдебно административно производство пред Административен съд –
Търговище действията по отмяна на строителното разрешение са потвърдени.
От приетата по настоящото дело съдебнотехническа експертиза се
установява, че към момента на завеждане на иска няма съществуващ изкоп в
имота на ответниците, който да навлиза в имота на ищеца, като на място е
изграден подземен гараж, включително стоманобетонова стена и първа плоча,
съществува изкоп при рампата на подземния гараж, но свлеченият откос на
неукрепения изкоп засяга участъка от имота на ответниците където е била
старата къща. Установява се също, че има съборена ограда между двата имота
от 12,75 кв.м., и друга част от съществуваща ограда с площ от около 16 кв. м.,
която е с напукани блокчета и се нуждае от ремонт. В писменото си
заключение вещото лице приема, че има излизане от очертанията на
разрешения строеж – средно около 37 см., но изслушано в съдебно заседание
същото заявява, че навлизането от 37 см., което е посочил в заключението, е
при специфична форма на терен - триъгълник, отразен в комбинираната
скица, която площ по документи е собственост на ответниците, при което
няма навлизане в имота на ищците, но в заключението е направил извод, че
има навлизане, тъй като при посещението на место от ищеца му е било
обяснено, че този триъгълник е част от неговия имот.
Пред въззивната инстанция са изслушани свидетели. Същите са допуснати
във връзка с промяна в правната квалификация на предявения иск за
имуществени вреди. Свидетелите установяват, че в резултат на изкупните
работи 4 броя туй са били унищожени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
От правна гледна точка съдът приема следното:
По така предявения иск по чл. 109 от ЗС:
6
Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт
върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да
се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на
собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от
зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права.
С приетото ТР 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по
приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по
приложение на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл.
109 ЗС, а именно : негаторният иск е иск за защита на собствеността, но
отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост
върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на собственост върху
/пречещия/ имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота
има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от
предмета на делото, по тях съдът се произнася само в мотивите на решението
като по преюдициални правоотношения, и съдебното решение не формира
сила на пресъдено нещо по тези въпроси, разбира се доколкото не е налице
хипотеза на обективно съединени искове по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 109 ЗС. С
дадените разяснения се приема, че „предметът на делото по негаторния иск
може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на
ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да
задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху
имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на
ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Това
разбиране на ОС на ГК на касационния съд се базира на виждането , че макар
и абсолютно вещно право в определени случаи правото на собственост търпи
ограничения, и само доколкото такива няма, всяко неоснователно действие би
било такова, което пречи на упражняване на правото на собственост в пълен
обем. Затова и решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за
правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за
съществуването или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено
вещно право или на друго бреме /право на въздействие/, което собственикът-
ищец по иска по чл. 109 ЗС е длъжен да търпи.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
7
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от
него.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От
самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи
от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Започването на строеж в съседния на ищеца имот въз основана на
отменено в последващ момент разрешение за строеж, не може да бъде
квалифицирано като обстоятелство, което безусловно /apriori/ налага извод за
противоправно действие, препятстващо упражняване правото на собственост
по отношение на имота, засегнат от незаконността на изгражданите
постройки и съоръжения. В случая се твърди, че изкопът за строежа е в
такива рамки и граници, че се отнема част от дворното място на ищеца.
Видно от заключението на вещото лице при извършването на изкопните
работи навлизане на имота няма. Предявения от ищеца иск, с който се
претендира осъждане на ответниците да запълнят изкопа, се явява
неоснователен, защото по никакъв начин не пречи и не ограничава правото на
собственост на ищеца.
Не такъв обаче е изводът на съда относно втората претенция на ищеца,
съдържаща се в така предявения по чл. 109 от ЗС иск, а именно за осъждане
8
на ответниците да изградят съборената в резултат на изкопните работи
ограда. Не е спорно, че оградата е била изградена от самия ищец на
кадастралната граница между двата имота. Част от същата е разрушена, а част
от нея е в такова състояние, че се нуждае от сериозен ремонт. Несъмнено
събарянето на част от оградата /около 13 кв. м./ и нейното увреждане в
останалата част /около 17 кв.м./ е в резултат на изкопните действия. Чрез тях
правото на собственост на ищеца се явява смутено и следва да се постанови
осъждане на ответниците да възстановят положението преди извършените
изкопни действия – т.е. да изградят падналата ограда и да ремонтират
увредената ограда. В тази част предявения иск по чл. 109 от ЗС се явява
основателен. Решението на ТРС следва частично да се отмени по така
предявения иск по чл. 109 от ЗС като по същество се осъдят ответниците да
възстановят падналата/увредена ограда.
По така предявения иск с правно основание в чл. 49 от ЗЗД съдът приема
същия за частично доказан, а именно – в резултат на изкопните работи са
причинени вреди на ищеца, а именно – унищожаване на 4 броя туй, чиято
стойност съобразно заключението на вещо лице е в размер на общо 160 лева.
Не се доказват останалите претендирани от ищеца вреди. Решението на ТРС
следва частично да се отмени по този иск като се присъди на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 160 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно заплащане на
сумата. В останалата част решението следва да се потвърди.
По разноските: Ищецът е направил разноски пред първа инстанция за
държавна такса в размер на 170 лева и за възнаграждение за вещо лице в
размер на 185 лева или общо 355 лева. Във въззивното производство ищецът е
внесъл 90 лева държавна такса. Няма данни ищецът да е направил разноски за
адвокатско възнаграждение. Списък на разноски, представен пред съда, няма.
Разноските на ответника Г. Д. М. в първоинстанционното производство са 715
лева като 600 лева са за адвокатско възнаграждение и 115 лева за
възнаграждение за вещо лице. Във въззивното производство разноски този
ответник не е направил. Ответникът П. Цв. Ил. няма направени разноски и в
двете инстанции.
Съдът приема с оглед цялостния изход по спора, че разноските и на двете
страни следва да се приемат за основателни наполовина – т.е. ищецът има
9
право на разноски за 172.50 лева за първа инстанция и 45 лева за втора
инстанция или общо 217.50 лева, а ответникът Г.М. – в размер на 357.50 лева.
Съдът прилага служебна компенсация на разноските, поради което
ответникът М. има право да получи разноски от ищеца в размер на 140 лева.
Решението на ТРС следва да се отмени частично в частта за разноските за
разликата над 140 лева до присъдения размер от 715 лева.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260026 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1795/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, в частта му, в
която съдът е отхвърлил предявения от „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София-1000, район „Триадица“, ул.
„Иван Денкоглу“ № 42, ет.2, представлявано от Б. Н. М, със съдебен адрес: гр.
*********, ул. „********“ №***, вх. ****, офис ****, адв. А. Н. от АК-
Търговище, против П. Цв. Ил. от гр.*********, ул.“*********“ № **** и Г. Д.
М. от гр.*********, ул. “********“ № ****, ет. ****, ап. ****, иск да бъдат
осъдени ответниците да заплатят стойността на необходимите ремонтни
дейности в размер на 5 000 лв. с правно осн. чл. 526, ал. 2 от ГПК, като
недопустимо и прекратява производството по това искане.
ОТМЕНЯ Решение №260026 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. №
1795/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, в частта му, в която
съдът е отхвърлил предявения от „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София-1000, район „Триадица“, ул. „Иван Денкоглу“
№ 42, ет.2, представлявано от Б. Н. М., против П. Цв. Ил. от гр.*********,
ул.“*********“ № **** и Г. Д. М. от гр.*********, ул. “*********“ № ****,
ет. ****, ап. ****, с правно основание в чл. 109 от ЗС, само в частта му да
бъдат осъдени ответниците да изградят за своя сметка съборена ограда с
площ от 30 кв.м., като в тази част постановява:
ОСЪЖДА П. Цв. Ил. от гр.********* ул.“*********“ № **** и Г. Д. М. от
гр.********, ул. “*********“ № ****, ет. ****, ап. *****, да възстановят
около 13 кв. м. съборена и около 17 кв.м. увредена в резултат на изкопни
работи в имот УПИ XXIV-584, кв.152, ПИ 73626.510.83 в гр. Търговище, ул.
„Васил Петлешков“ № 24, част ограда от стоманобетонови блокчета,
10
разположена на границата между ПИ 73626.510.83 в кв.152, в гр. Търговище,
ул. „Васил Петлешков“ № 24, и ПИ 73626.510.82 в кв. 152 в гр. Търговище,
ул. „Васил Петлешков“ № 26, на основание чл. 109 от ЗС.
ОТМЕНЯ Решение №260026 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. №
1795/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, в частта му, в която
съдът е отхвърлил предявения от „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София-1000, район „Триадица“, ул. „Иван Денкоглу“
№ 42, ет.2, представлявано от Б. Н. М., със съдебен адрес: гр. ********, ул.
„*********“ №****, вх. *****, офис ****, адв. А. Н. от АК-Търговище,
против П. Цв. Ил. от гр.*********, ул.“*********“ № **** и Г. Д. М. от
гр.*********, ул. “********“ № ****, ет. ****, ап. ****, иск за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 3 000 лв., само за сумата от 160 лева и в
така отменената част постановява:
ОСЪЖДА П. Цв. Ил. от гр.********, ул.“********“ № **** и Г. Д. М. от
гр.*********, ул. “*********“ № ****, ет. ****, ап. ****, да заплатят на
„Ъпдейт Нийдед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София-
1000, район „Триадица“, ул. „Иван Денкоглу“ № 42, ет.2, представлявано от Б.
Н. М., сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи унищожаването на 4 броя туй, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.10.2019 година до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 49 от ЗЗД във
връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение №260026 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д. №
1795/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, в частта му, в която
съдът е осъдил „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. София-1000, район „Триадица“, ул. „Иван Денкоглу“ № 42, ет.2,
представлявано отБ. Н. М., да заплати на Г. Д. М. от гр.********,
ул.“*********“ № ****, ет.****, ап.**** направените по делото разноски в
размер на 715 лв. САМО ЗА РАЗЛИКАТА над 140 /сто и четиридесет/ лева до
715 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260026 от 10.06.2021 г., постановено по гр.
д. № 1795/2019 година по описа на Районен съд – Търговище в останалите му
обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта му на предявения
11
иск по чл. 109 от ЗС в месечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС-София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12