№ 394
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство Столична община и
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на
29.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена по електронна поща на 13.05.2024
г.), подписана с валиден КЕП, обжалва в цялост Решение № 2194/15.04.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 1073/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-12
състав, с което първоинстанционният съд е уважил в цялост иска на ищцата
за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и за имуществени в общ
размер на 1 795,80 лв., ведно със законните лихви върху присъдените
главници.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт З. с надлежно учредена представителна власт, съобразно
пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ответник е
внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване с вносен документ
от 14.06.2024 г., приложен по делото с молба от 18.06.2024 г.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
1
Въззивникът-ответник поддържа, че първоинстанционният съд при
прилагането на нормата на чл.52 от ЗЗД, не е отчел правилно тежестта на
увреждането, обема и естеството на претърпените болки и страдания, както и
съпричиняването от страна ищеца, поради което е осъдил ответника да
заплати обезщетение в несправедливо висок размер. Подържа се, че съдът не
се е съобразил с естеството на лечението, продължителността на
възстановяването, възраст и общ здравен статус на пострадалия,
съпричиняване. Твърди се, че при постановяване на решението и съответно
определяне справедливия размер на обезщетението, първоинстанционният
съд не е взел под внимание наличието на остеопороза. Твърди се, че
счупването при ищцата е станало именно в бедрената кост, в резултат именно
на остеопорозата. В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд не е
обсъдил наличието на съпътстващо заболяване, което има пряко отношение
към увреждането и обуславя както възникването му, така и по-дългото
лечение. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени обжалваното решение, алтернативно-да го
измени, като намали присъденото в полза на Л. Р. С. обезщетение до неговия
действителен, справедлив размер, като съответно намали и присъденото
обезщетение за имуществени вреди, лихви и разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна - ищцата Л. Р. С. чрез пълномощника й адвокат Г. с
надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено
на л.16 от първоинстанционното дело.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана по
подробни съображения изложени в отговора.
Моли съда да потвърди решението. Претендират се сторените разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
2194/15.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 1073/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, І-12 състав се обжалва в неговата цялост.
Въззивникът-ответник, в открито съдебно заседание чрез процесуалния
2
си представител поддържа въззивната жалба като моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да присъди обезщетение, което
действително кореспондира с обема на претърпените неимуществени вреди от
ищцата. Моли съда да съобрази съществуващо заболяване при ищцата
остеопороза, което оказва пряко влияние върху последиците от увреждането,
както и обема от това увреждане. Претендира разноски, съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата-ищца в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба по
аргументи подробно изложени в отговора и да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски, съобразно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени и имуществени вреди,
обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдените главници за неимуществени и имуществени вреди,
предявен от Л. Р. С. срещу Столична Община.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
С показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка
очевидец на претърпения от ищцата инцидент, В. Л. В., които показания съдът
намира за логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства, приети по делото, се установява, че на 11.12.2021 г.
около 15-15,30 часа ищцата и свидетелката пътували заедно в метрото. Слезли
на метростанция „Хаджи Димитър“, откъдето трябвало да хванат автобус №
3
120 за кв. „Герена“. Свидетелката установява, че на автобусната спирка на бул.
„Владимир Вазов“ имало много лед-на буци. Участъкът на излизане от
метростанцията е около 200-300 м и бил изцяло заледен, нямало изчистена
пътека, всичко било лед. Ищцата се подхлъзнала и паднала на левия си крак.
Свидетелката В. се опитала да й помогне, но не успяла, защото ищцата казала,
че кракът много я боли и не може да стане. Свидетелката извикала такси и
закарала ищцата до Пирогов, като междувременно уведомила по телефона и
съпруга на ищцата за случилото се с нея. В Пирогов казали, че кракът е счупен
и ищцата трябва да остане за операция. В болница ищцата останала една
седмица, като след изписването й свидетелката посещавала ищцата поне два-
три пъти седмично. Л. била много зле, като отначало ходела с проходилка и
това продължило около два месеца. През цялото време получавала помощ от
съпруга си и от дъщеря си. След махането на проходилката, ищцата започнала
да ползва патерици и това продължило около 2-3 месеца. Не можела да стъпва
на крака. Получавала помощ за обличане и обслужване от близките си.
Психически ищцата приела лошо инцидента. Страхувала се дори да излезе.
Към момента ищцата има болки в крака, когато е студено. Опитва се да ходи
без патерица, но когато се изморява, винаги е с патерица. Има изменение в
походката и към момента накуцва.
Между страните е прието за безспорно, че тротоарът на автобусна
спирка № 0303 „Метростанция Хаджи Димитър“ на бул. „Владимир Вазов“ в
гр. София, е общинска собственост.
С приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се
установява, че в пряка причинна връзка от падането, ищцата получава
счупване на лявото бедро горна трета, за лечението на което е приета по
спешност на 11.12.2021 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пиргов“ ЕАД. На 12.12.2021 г. е
извършена операция-мануална репозиция на фрактурата с поставяне на пирон
с винт. Изписана на 17.12.2021 г. Ищцата е ходила шест месеца с патерици,
като в момента ходи с канадка. В горната трета на лявото бедро има два
оперативни белега с дължина 10 и 5 см. Движенията в лявата тазобедрена
става са леко ограничени. Походката е накуцваща. Вещото лице установява, че
обичайният процес на възстановяване при такова счупване е около десет
месеца. Към настоящия момент фрактурата е зараснала и състоянието на
ищцата е стабилизирано. Ще има болки в областта на фрактурата от
ревматоиден характер при промяна на времето и при по-голямо натоварване,
4
които ще продължат цял живот. Установява, че ищцата е претърпяла болки и
страдания за около 10 месеца, като през първите 30 дни болките са били с по-
голям интензитет. Вещото лице установява още, че направените разходи от
ищцата в размер на 1 761 лв. за метална остеосинтеза са били необходими за
операцията. Потребителската такса 6 х 5,80 лв. или общо 34,80 лв. също е
била необходима. Рецептите за Сераза, Калциливин и Фраксипарин, също са
били необходими за лечението.
Направените от ищцата разходи са доказани с приетите по делото
фактура № **********/14.12.2021 г. на стойност 1 761 лв. и фискален бон към
нея, установяващ заплащането на реконструктивен къс бедрен пирон,
комплект с винтове и сет за ортопедична операция № 2, както и фактура №
**********/17.12.2021 г. и фискален бон, установяваща заплащането на
дължимата потребителска такса в общ размер на сумата от 34,80 лв.
А със заключението на СМЕ, се установява, че направените от ищцата
разходи са били в пряка причинна връзка и за за лечението на полученото
счупване, в следствие на падането на тротоара на 11.12.2021 г.
Със заключението си вещото лице установява още, че уврежданията на
ищцата отговарят на механизма на получаването им. Проведеното лечение на
травмата е извършено адекватно. Придвижването на ищцата до Пирогов, не се
е отразило на състоянието и периода на възстановяване, продължил десет
месеца. Неудобство след такова счупване е ходенето с патерици.
С приетото по делото Експертно решение № 91970 от зас. № 102 от
01.06.2023 г. на Университетска Първа МБАЛ-София „Свети Йона Кръстител“
ЕАД, се установява, че поради пертрохантерното счупване, на ищцата е
определена трайно намалена трудоспособност от 95% без чужда помощ.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че предявените искове са доказани и основателни, приел е
неоснователност на възражението на ответника за принос от страна на
пострадалата и уважил исковете в пълния им предявен размер.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
5
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищцата, произтекли
от бездействие на негови служители. Ищцата претендира обезщетение за
вреди от бездействие на служители, на които Столична Община е възложила
дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато
представлява и тротоара, предназначен за придвижване на пешеходците по
бул. „Владимир Вазов“ в гр. София, включително и в района на автобусна
спирка № 0303 „Метростанция Хаджи Димитър“.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва
да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт
/виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са
настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на
възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите
при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание,
че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с
този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в
случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по
силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
6
пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че
предявените искове за причинени на ищцата имуществени и неимуществени
вреди са доказани по своето основание, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:
1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на
работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се
предполага до доказване на противното.
Легално определение на понятието път е дадено в Закона за пътищата.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата, "Път" е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания. Съгласно т. 2-ра на §1 "Земно платно" е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и
предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на
пътя.
Определение на понятието път се съдържа и в §6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата. Съгласно §1, т. 1 от ЗДвП "Път" е всяка земна площ
или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Според §6, т. 6 ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение
и предназначена само за движение на пешеходци.
Като взема предвид дадените определения от законодателя на понятието
път по Закона за пътищата и по Закона за движение по пътищата и понятието
тротоар по ЗДвП се налага извод, че тротоарът е част от пътя.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, както и чл.48, т.2, б."а" от
Правилника за приложение на закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установи,
7
че процесната злополука е станала на тротоар, предназначен за придвижване
на пешеходците по бул. „Владимир Вазов“ в гр.София, в района на спирка на
градския транспорт. Този тротоар е част от общинската пътна мрежа на
гр.София т.е. собственост е на ответната община, който факт е приет за
безспорен между страните. Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на
собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в
интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините, които са публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3 от ЗП/.
Поддържането на пътищата е дейност по осигуряването на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Съгласно чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП организирането на
дейностите по поддържане на пътищата е задължение на съответната община.
Това свое задължение общините, в конкретната хипотеза ответникът,
осъществяват чрез своите служители и/или други лица, на които са възложили
съответната дейност по поддръжка. Т.е. поддръжката на тротоара, върху който
е станал инцидента, е в правомощията на ответната община. По делото е
категорично установено, че процесният участък от настилката е част от
общински път, предназначен за придвижване на пешеходците. Безспорно е
налице проявено от страна на ответната община бездействие по отношение
изпълнение на вменените й със закон задължения, т.е. налице е противоправно
поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за почистване на леда от тротоара,
включително в района на спирката. От показанията на разпитаната свидетелка
очевидец се установява безспорно, че в момента на инцидента участъкът от
тротоара, където е паднала ищцата не е бил почистен от леда.
Установи се също, че ищцата е вървяла по този тротоар, паднала е и е
получила увреждането – счупване на лявото бедро горна трета, в резултат на
което е претърпяла неимуществени вреди-болки и страдания от телесното
увреждане и имуществени-направени разходи за закупуване на медицински
материали и медикаменти, необходи за лечението на полученото счупване.
Това установено в процеса виновно противоправно поведение, предвид
механизма на увреждането, е в пряка причинно-следствена връзка с него,
респективно с претърпените от ищцата болки и страдания от настъпилото
8
вследствие на падането счупване. Не е оборена и презумпцията за виновно
поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на
съответния пътен участък. Безспорно е налице неизпълнение на възложената
работа-на задължението за поддържане на общинския път в мястото на
процесния тротоар. Презумпцията не се опровергава и с представените с
отговора на ответника заверени копия от ежедневен констативен протокол за
09.12.2021 г., 10.12.2021 г. и за 11.12.2021 г., както и извадка от оперативния
план за зимно почистване и поддържане за периода 2021 г. - 2022 г. в частта
касаеща улиците с масов градски транспорт и спирките масов градски
транспорт. От тях се установява, че последната обработка е извършена на
09.12.2021 г. чрез разпръскване на натриев хлорид, т.е. два дена по-късно и до
датата на инцидента 11.12.2021 г., не е извършвано никакво почистване,
включено ледът не е бил отстранен.
Предвид изложеното фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника е налице и претенцията е основателна, а
изложените във въззивната жалба аргументи неоснователни и неподкрепени с
приетите от първоинстанционния съд доказателства.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличие на принос от
страна на ищцата. В този смисъл и в тази част решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Съобразно
константната съдебна практика, приносът следва да е личен, на самия
пострадал и в пряка причинна връзка с конкретно негово обективно
поведение, каквото в случая не е налице. Ищцата се е движила на разрешено и
предназначено за пешеходци място, а именно: тротоар и единствената
причина за настъпване на процесната злополука е именно непочистения лед.
Начинът, по който ищцата се е придвижила до болнично лечение, също не
сочи на принос, още повече, че с прието заключение на СМЕ, неоспорено от
ответника, се установява, че придвижването с такси не се е отразило на
състоянието и периода на възстановяване.
Възражението, че ищцата е страдала от остеопороза и счупването при
ищцата е станало именно в бедрената кост, в резултат именно на
остеопорозата, както и че първоинстанционният съд не е обсъдил наличието
на съпътстващо заболяване, което има пряко отношение към увреждането и
обуславя както възникването му, така и по-дългото лечение, е въведено от
9
ответника за първи път с въззивната жалба и в този смисъл се явява
преклудирано, поради което въззивният съд не го обсъжда.
Писменото доказателство-Експертно решение № 1702 от зас. № 113 от
27.06.2022 г. на Университетска първа МБАЛ „Св.Йоан Кръстител“ ЕАД, от
което се установява наличието на съпътстващо заболяване при ищцата -
остеопороза, е представено от самата нея с молба вх. № 80972/07.09.2023 г.
Отговор от ответника е подаден на 11.10.2022 г., като предвид
обстоятелството, че това писмено доказателство не е представено с исковата
молба, съответно не е връчвано с нея на ответника, то ответникът и при
запознаване с делото, включително и с това писмено доказателство, което е
било налично към датата на първото насрочено открито заседание 25.01.2024
г. и което доказателство е прието от съда с определението му по чл.140 от
ГПК, редовно връчено на ответника на 02.10.2023 г., е следвало да въведе
възражението си най-късно именно в първото по делото съдебно заседание,
което той не е спорил видно от протокола, от проведеното заседание.
Като не е сторил това, съответно първоинстанционният съд не е събирал
доказателства в тази връзка и не е обсъждал в решението си такова
възражение.
С оглед на горното същото се явява преклудирано и не подлежи на
разглеждане от въззивната инстанция.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално
претърпените от ищцата неимуществени вреди, възрастта, здравословното й
състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на
възстановителния период.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в
размер на сумата от 30 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
10
оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер съдът съобразява, че се касае за жена
на 51 години към момента на инцидента, която е претърпяла тежко счупване
на лява бедрена кост в горния й край, за лечението на което счупване ищцата е
пролежала шест дни в болница, претърпяла е оперативна интервенция и през
първите 30 дни е търпяла интензивни болки. Възстановителният период е бил
десет месеца, като през първите два месеца ищцата се е придвижвала с
проходила, нуждаела се от чужда помощ и е била зависима от нея за
обслужване на елементарни битови нужди. Следващите два месеца се е
придвижвала с патерици. Към момента ищцата не е напълно възстановена,
при по-продължително придвижване използва помощно средство-
канадка/патерица, има болки в крака при по-студено време, има накуцваща
походка, ще има болки в областта на фрактурата от ревматоиден характер при
промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат цял
живот. В горната трета на лявото бедро има два оперативни белега с дължина
10 и 5 см. Движенията в лявата тазобедрена става са леко ограничени.
Установено е и психическо страдание при ищцата, страх от излизане навън, да
не се получи същото. В резултат на пертрохантерното счупване, на ищцата е
определена трайно намалена трудоспособност от 95% без чужда помощ.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-
етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Искът за имуществени вреди е основателен и доказан, съобразно
обсъдените по-горе писмени доказателства и заключението на СМЕ,
неоспорено от ответника, поради което същият следва да бъде уважен в
пълния му претендиран размер.
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана,
като мораторната лихва се дължи от деня на деликта.
11
Предвид гореизложеното и поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, въззивната жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските в процеса:
С оглед изхода на делото на въззивника разноски не се дължат. С
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.01.2022
г. се установява, че адвокат Г. осъществява безплатно процесуално
представителство и защита на въззиваемата на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия
закон въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Въззивният съд се съобразява с постановките на решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C-438/22, в което е посочено, че приетата в приложение
на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
обвързва съда при определяне на съответното на действително положените
процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.
Настоящият въззивен състав обаче споделя съдебната практика, която
приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав
с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални
действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
При отчитане на обстоятелствата, че делото не се отличава с нито с
правна, нито с фактическа сложност, че пред настоящата инстанция е
проведено едно открито съдебно заседание, не са събирани доказателства, а
адвокат Г. е подал отговор на въззивната жалба и се е явил в насроченото
заседание, съдът намира, че възнаграждението от 2000 лв. е справедливо с
оглед труда положен от процесуалния представител.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2194/15.04.2024 г., постановено по гр.д.№
1073/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-12 състав.
ОСЪЖДА Столична Община, гр. София, ул.“Московска“ № 33 да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. Х. Г.,
ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № **, ет.* адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв. (две хиляди лв.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13