Р Е
Ш Е Н
И Е № 533
гр.Сливен, 15.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 396
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени в
условията на обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 300 лв. и неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., следствие на повдигнато обвинение
в извършване на престъпление, по което е постановена оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че на
21.08.2013г. с постановление на РП - Сливен му било повдигнато обвинение, за
това, че през периода 2009г. и 2010г. в гр.Сливен, при условията на
продължавано престъпление затаил истина в писмени декларации от 27.01.2009г. и
28.01.2010г., които по силата на закон чл.187 ЗМВР, във вр. чл.169 ППЗМВР /се дава пред орган на власт/ Директор
на ОД-МВР-Сливен/, че е закупил и регистрирал през месец Февруари 2008г.
МПС-л.а. „БМВ-320д” с peг. № СН 9339 СА - престъпление по чл.313 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за
което се предвиждало наказание „Лишаване от свобода” до три години и глоба от
100 до 300 лева.
Сочи, че било внесено
постановление от 18.09.2013г. ищецът да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание и било образувано НАХД
№ 1691/13г. и ВНАХД № 516/2013г. по описа на СлОС. Твърди, че в хода на делото
представителите на РП –Сливен и съответно на ОП-Сливен поддържали обвинението.
От началото до края на делото ищецът твърдял, че е невинен и не е
извършвал деянието.
С Решение № 834 от 10.10.2013г.
постановено по НАХД № 1591/2013г. Сливенският Районен съд признал ищеца за
невиновен и оправдан по обвинението. По делото постъпил протест и било
образувано ВНАХД № 516/2013г. на СЛОС, по което било постановено Решение №
27/04.03.2014г., с което било потвърдено решението на първоинстанционния съд.
Сочи, че периода на повдигнатото обвинение бил около седем месеца.
Твърди, че след повдигане на
обвинението станал затворен, избягвал контакти, изградил бариера между себе си
и околния свят. Колегите му се дистанцирали от него, като станали подозрителни
към него. Също така са се изострили и отношенията в семейството, ищецът станал
нервен, раздразнителен и избухлив, затворил се в себе си и се уединявал, за да
не причинява стрес и на семейството си. Преди провежданите съдебни
заседания губел самообладание, изпитвал
страх и не можел да спи. По време на воденото наказателно производство ищецът спрял да споделя, да излиза с приятели, бил с
понижено самочувствие. Спрял всякакви контакти с колегите си, тъй като
постоянно му се струвало, че го гледали с подозрение и му се подигравали, като
това продължавало и до момента. Той общувал с колеги единствено и само по
служба и не поддържал приятелски отношения с никой от тях и понастоящем.
Във връзка с воденето на делото
ищецът твърди, че заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 150 лева на 10.10.2013г. пред Районен съд- Сливен
и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150
лева на 22.11.2013г. пред Окръжен съд- Сливен.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8 000 лв. претьрпяни
неимуществени вреди, представляваща обезщетение за причинените му морални вреди,
изразяващи се в стрес, влошаване на психическото му и емоционално здраве, както и сума в размер на 300 лв., обезщетение за претърпяни имуществени
вреди, следствие на повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл.313 ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва,
считано от 21.08.2013г. до окончателното изплащане.
Претендира
деловодни разноски, съобразно чл.38 ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез
представител по право – прокурор при РП Сливен депозирал отговор на исковата
молба, с която оспорва исковете, като неоснователни.
Твърди, че наказателното
производство продължило в разумен срок по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС, като
началото му било от датата на привличане на Г., като обвиняем, т.е.
21.08.2018г. до внасянето на постановлението в съда - 18.09.2013г.
Окончателният съдебен акт влязъл в сила на 04.03.2014г. В действителност бил
налице един много кратък период от привличането на ищеца като обвиняем до
внасянето на съответният акт в съда и преминаването на делото във фаза, в която
прокуратурата не можела нито да прекрати
производството, нито да влияе върху продължителността му. Цялото наказателно
преследване - от привличането на обвиняем до влизане в сила на съдебния акт
протекло в разумен и сравнително кратък срок.
На следващо място сочи, че
обвинението не било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и дори
не предвиждало внасяне на обвинителен акт, а на постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Също така
липсвали твьрдения и ангажирани доказателства за прилагана мярка за процесуална
принуда – не били налице данни за ограничаване съвкупността от лични права на
ищеца и на свободата му на придвижване. Спрямо ищеца не били прилагани и други
форми на процесуална принуда по искане на Прокуратурата. Предприетите от страна
на Прокуратурата действия и мерки по отношение на ищеца в хода на
внаказателното производство били законово регламентирани в НПК.
Твърди още, че в процесния преиод
срещу ищеца било водено и друго наказателно производство /сл.дело № 15/13г. на
ОСО при ОП-Сливен, пр.пр. № 1628/12 г. на РП-Сливен, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда за деяние по чл. 234в НК/, за вреди от което ищецът предявил срещу Прокуратура на РБ претенции по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и които били предмет на разглеждане по гр. дело №
539/18г. на ОС-Сливен /първоначално образувано пред СГС/. Воденето срещу ищеца
и на друго производство в процесния период, водело до невъзможност за
разграничаване на търпените вреди.
Оспорва претенцията за
имуществени вреди, като сочи, че приложените към исковата молба договори за
правна защита и съдействие удостоверявали, уговорено и реално изплатено
адвокатско възнаграждение за представителство по наказателните дела, но не били
ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с
участието на упълномощения адвокат.
Оспорва се и претенцията за
заплащане на лихви. Законната лихва върху сумите обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди се претендирала неоснователно от 21.08.2013г. - датата, на
която на ищеца е било предявено постановлението за привличането му като
обвиняем. В процесния случай, лихвата била дължима от датата, на която влязло в
сила решението на СлРС за оправдаването на ищеца за деянието по чл. 313 НК, а
именно - 04.03.2014г. Също така по отношение на тази акцесорна претенция /за
лихви/ ответникът прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност.
Видно от съобщението, исковата молба била депозирана в съда с вх. № 2123 на
01.02.2019г. - поради това претенцията за лихва била неоснователна за периода
21.08.2013г.- 01.02.2016г., поради изтекла погасителна давност.
Счита претенцията за
неимуществени вреди в изключително завишен размер.
Иска се от
съда отхвърляне на претенциите, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода
на производството писмени доказателства и гласни доказателствени средства прие
за установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2013 г. срещу ищеца било
образувано досъдебно производство № 61 ИП/2013г. на ОД МВР Сливен за това ,че в
периода 2009г. - 2010г. в гр. Сливен затаил истина в писмени декларации, които
по силата на закон /чл. 187 ЗМВР, вр.чл. 169 ППЗМВР се дава пред орган на
власт/, Директор на ОДМВР – Сливен за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, че е закупил и регистрирал през м. февруари 2008г. МПС – л.а.
„БМВ 320 Д” с рег. № СН 9339 СА, като деянието било осъществено при условията
на продължавано престъпление - престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК.
На 21.08.2013 г. ищецът бил
привлечен в качеството си на обвиняем. Мярка за процесуална принуда по
отношение на ищеца не е била приложена.
Пред СлРС било внесено
постановление на РП – Сливен от 18.09.2013 г. по реда на глава 28 НПК, с
предложение обвиняемият Г. – настоящ ищец да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание. Било образувано НАХД
№ 1591/2013г. на СлРС, съответно постановено Решение № 834/10.10.2013г., с
което ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Това
решение било потвърдено изцяло, респ. влязло в законна сила с Решение № 27 от
04.03.2014 г., постановено по ВНАХД № 516/2013 г. на СлОС.
В първоинстационното наказателно
дело ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по договор
за правна защита и съдействие № 25/10.10.2013 г., а по ВНАХД № 516/2013 г. на
СлОС адвокатски хонорар в размер също на
150 лв. по договор за правна защита и съдействие № 31/22.11.2013 г.
Ищецът депозирал пред СГС искова
молба с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата
на РБългария да му заплати имуществени и морални вреди, тъй като бил оправдан
по друго повдигнато му обвинение, завършило с оправдателна Присъда № 75 от
13.03.2014 г. по НОХД № 1821/2013 г. на СлРС и Присъда № 2/23.06.2014 г. по
ВНОХД № 171/2014 г. на СлОС. С Определение № 25600/14.11.2018 г. на СГС делото
било прекратено и изпратено по компетентност на Окръжен съд - Сливен, видно
от съобщение /л. 17отделото/. Така било
образувано гр.д. № 539/2018г. на СлОС, висящо към момента.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит
на двама свидетели.
Показанията на свидетелите Донев и Тодоров сочат, че ищецът бил общителен
весел човек, но след като било образувано срещу него досъдебно производство за
кражба на ток той се притеснил много, затворил се в себе си не общувал с никой,
не излизал, както преди. След като било образувано и второто наказателно
производство за това, че не декларирал притежаван от него лек автомобил ищецът
се депресирал още повече, изпитвал страх, че ще бъде уволнен, тъй като бил
полицейски служител и, че целия му труд по завършване на две висши
образования-икономическо и полицейска академия бил напразно. По време на двете
наказателни дела ищецът не бил отстранен от работа, но от пътен полицай бил
оставен като постови на входа на районното полицейско управление. Също така
заради делата започнали семейните му проблеми, завършили с раздяла на ищеца и
втората му съпруга.
След като приключили наказателните дела ищецът станал отново същия спокоен
човек и продължил работата си като пътен полицай.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Донев,
в частта им, в която сочи, че ищецът след приключване на наказателните дела
станал още по-зле психически и повече се оплаквал от преди. В тази част
показанията са житейски нелогични, доколкото ищецът не би могъл да продължава
да работи като полицейски служител в случай, че е видимо зле психически, както
и нелогично звучи човек да бъде по-депресиран и от преди при отпадане на
пречките за това. Ето защо по отношение емоционалното състояние на ищеца към
момента, съдът кредитира показанията на свидетеля Тодоров, който е доста по-близък
приятел на ищеца от свидетеля Донев и има по-достоверни наблюдения спрямо
неговото поведение.
В останалата част показанията на
свидетеля Донев, както и изцяло на свидетеля Тодоров, съдът кредитира, като
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмената
доказателствена съвкупност.
Исковата молба е депозирана в
съда / първоначално в СРС/ на 02.10.2018г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло, като
неоспорени от страните, както и въз основа на гласни доказателствени средства в
кредитираните им части.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на
обективно кумулативно съединяване искове
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са
допустими.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконните действия,
визирани в чл.2, ал.1, т.1-7 ЗОДОВ и
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност има обективен
характер, произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и
законните интереси на гражданите и не е обусловена от наличието на вина
/виновно поведение/ от страна на конкретно длъжностно лице, причинило с
поведението си вредата / чл.4 ЗОДОВ/.
В чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ законодателят е уредил четири самостоятелни
хипотези, при които обвинението в извършване на престъпление е незаконно и
съставлява основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди.
В конкретния казус безспорно се
установи оправдаване на ищеца, както и претърпените от него по време на
наказателното производство неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени емоционални болки и страдания.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в процеса, че
ищеца изпитвал в известна степен тревога и несигурност, относно своето бъдеще,
преживял е различни негативни психологически страдания. Животът му бил променен в сравнение с този, който водил преди да започне наказателното
производство срещу него.
Ето защо, следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди,
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. За да
определи справедлив размер на обезщетението, настоящия
съд взема предвид сериозността на
преживените отрицателни емоции /напрежение, притеснение, страх от
несигурното бъдеще, семейни проблеми /в периода на наказателното преследване,
предвид обстоятелството, че спрямо ищеца не е било повдигано друг път обвинение
и той не е бил осъждан за престъпления от общ характер.
От друга страна обаче повдигнатото обвинение е било за престъпление,
което не е тежко умишлено такова по смисъла на чл.93, т.7 НК. Продължителността
на наказателното преследване не е надхвърлила пределите за „разумен срок” по
смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК, доколкото продължило
десет месеца. Следователно не е нарушено правото на ищеца за справедливо
и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
съгл. чл.6 ЕКЗПЧОС. Освен това не са търпени
от ищеца ограничения, във връзка с взета мярка за неотклонение. Наказателното
преследване не е станало публично достояние на обществеността, чрез медиите. Освен
това негативните
преживявания на ищеца не са свързани само и единствено с конкретното
наказателно производство, но и с друго водено такова срещу него по същото
време. По делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни
последици за психичното или физическото състояние на ищеца. Установи се също така, че ищецът към
момента е изцяло възстановен от преживения дискомфорт и стрес.
С оглед изложеното съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените
на ищеца неимуществени вреди е сума в
размер на 1 000 лв. Над тази сума, до пълния размер от 8 000
лв., претенцията е неоснователна и бива отхвърлена.
Така определеният размер на обезщетение съответства на характера и
степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената
процесуална принуда.
По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът намира следното:
Претенцията
за разноски, изразяващи се в заплатен от обвиняемия, респ.подсъдимия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на наказателното
преследване, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1,
т.3 и чл.4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се
реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл.8 ЗОДОВ - /Решение № 126/10.05.2010г. по гр.д. №
55/2009г. ІV г.о. ВКС РБ/.
Правото да
се търсят разноски намира правното си основание в чл.45 ЗЗД, тъй като по
съществото си те представляват вреди, нанесени от неправомерно водене на
наказателно производство. На обезщетяване подлежат действително претърпените
вреди, т.е. действително разходените суми, в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване.
Реално
заплатените адвокатски хонорари в общ размер на 300 лв. се установяват от договори за правна защита и съдействие, приложени
в НОХД № 1591/2013г. на СлРС и ВНОХД № 516/2013г. на СлОС.
Следва да се приеме, че воденето на наказателно преследване срещу ищеца
е имало неблагоприятни последици и в имуществената му сфера, а предявеният иск
за заплащане на тези вреди следва да бъде уважен изцяло, като основателен и
доказан.
С оглед основателността на исковите претенции, основателни се явяват и
акцесорните такива за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата.
Изискуемостта
на вземането за обезщетение по чл.2 ЗОДОВ, респ.началният момент на вземането
за лихви върху обезщетението настъпва в случая
от влизане в сила на оправдателния съдебен акт – 04.03.2014г. /в този
см. ТР № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС РБ/, от която дата следва
да се присъдят обезщетенията за морални и имуществени вреди. Що се отнася до
мораторните лихви върху тези обезщетения ответникът е направил възражение за
погасяване на вземането по давност, което е частично основателно. Вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна
давност по чл. 111 ЗЗД и в конкретния случай е погасено по давност за периода
от 21.08.2013г. /от когато се претендира/ до 01.10.2015г. (исковата молба е
предявена на 02.10.2018г.). Законната лихва за забава върху присъдените
обезщетения следва да бъде присъдена считано от 02.10.2015г. до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора съдът следва да разпредели и отговорността за
деловодни разноски.
Ищецът сторил разноски в размер на 10 лв. държавна такса. Оказана му е и
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ЗАдв, поради което ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съобразно уважената част на
претенциите сума в размер на 321 лв. адвокатско възнаграждение или общата сума
за разноски, която ответникът дължи на ищеца е в размер на 331 лв.
Прокуратурата РБ не е претендирала разноски, а и липсват представени
доказателства за сторени такива в процеса, поради което съдът не следва да
държи изричен диспозитив, с оглед отхвърлената част от исковете.
Ръководен от гореизложеното съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София,
бул.”Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г., ЕГН: ********** *** сума в размер
на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща причинени неимуществени
вреди болки и страдания, изразяващи се в причинен стрес и дискомфорт, следствие на повдигнато и поддържано обвинение
в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е
оправдан с влязло в законна сила решение по НОХД № 1591/2013г. на СлРС, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 02.10.2015г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
пълния предявен размер от 8 000 лв. /осем хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София, бул.”Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г.,
ЕГН: ********** ***, сума в размер на 300 лв. /триста лева/,
представляваща причинени имуществени вреди за платени адвокатски хонорари в
наказателните процеси по НОХД № 1591/2013г. на СлРС и ВНОХД №516/2013г. на
СлОС, следствие на повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязло в
законна сила решение по НОХД № 1591/2013г. на СлРС, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 02.10.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София,
бул.”Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г., ЕГН: ********** ***, сума в
размер на 331 лв. /триста тридесет и един лева/, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: