Определение по дело №1964/2019 на Окръжен съд - Варна

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….../……..09.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1964 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ХЕЛЛЕНИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Г.А., срещу „ПАТТИЕ ВАТЕРУИЗЕН” Б.В. -  търговско дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия, с № 852978236В01, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15500 евро, частичен иск от 155148.80 лева, представляваща възнаграждение по договори за изработка – корпусна работа по новостроящи се кораби в „Pattje – Waterhuizen”/ Кралство Нидерлания, сключени от 15.04.2019г. и 06.06.2019г., представляваща сбор от сумите както следва: 4000 евро от общо 51236.80 евро по фактура 1087/04.07.2019г., 3000 евро от общо 45607.20 евро по фактура 1096/07.08.2019г., 3000 евро от общо 35389.60 евро по фактура 1097/ 07.08.2019г. и 1060 евро от общо 22915.20 евро по фактура 1116/10.09.2019г. и сумата от 3894.00 евро, представляващ сбор от дължимите мораторни лихви върху главниците, формирана като следва: 1679.43 евро мораторна лихва върху главница от 51236.80 евро по фактура 1087/04.07.2019г. за периода 04.08.2019г. – 02.12.2019г., 1064.17 евро лихва върху главница от 45607.20 евро по фактура 1096/07.08.2019г. за периода 07.09.2019г. – 02.12.2019г., 825.76 евро върху главница от 35389.60 евро по фактура 1097/07.08.2019г. за периода 07.09.2019г. – 02.12.2019г. и 324.64 евро върху главница от 22915.20 евро по фактура 1116/10.09.2019г. за периода 10.10.2019г. – 02.12.2019г.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени договори за изработка – корпусна работа по новостроящи се кораби в Кралство Нидерландия от 15.04.2019г. и от 06.06.2019г. Поддържа се, че работата е извършена, приета е от възложителя без забележки и е заплатена в значителна част, като неплатени са останали четири фактури на обща стойност 155 148,80 евро. Твърдението за компетентност на настоящия съд се обосновава с клаузата на чл.7, ал.2 от договорите, на които молителят основава претенциите си.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен чрез съдебна поръчка при спазване на законодателството на Кралство Нидерландия за връчване на книжа в условията на пандемия, не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по иска или направил възражения, не сочи и не представя писмени доказателства.

В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на производството съдът намира, че е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

В случая за определяне на компетентния съд безспорно е приложим Регламент /ЕС/ № 1215/2012 година на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, доколкото  има  трансграничен елемент по смисъла на чл. 3 т. 1 от регламента - седалището на едната от страните, а именно на търговското дружество – ответник е в държава  членка на Европейския съюз, различна от тази на сезирания съд. Съдът намира, че КМЧП не е приложим в разглежданата хипотеза, тъй като Регламент (ЕО) №1215/2012 има примат поради прякото му действие по отношение на държавите-членки на ЕС по всички граждански и търговски дела. Регламент (ЕО) №1215/2012 почти изцяло възприема нормите на отменения Регламент ЕС/ 44/2001, в това число и тези относно определянето на компетентния съд, като общото правило е, че това е съдът на държавата – членка по местожителството или седалището на ответната страна. В случаите на дела във връзка с договор е в сила специалната подсъдност, според която компетентен е съдът по местоизпълнението на договорното задължение /чл. 7, б. „а“/. Като място на изпълнението в случаите на договори за изработка регламентът определя мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Тази компетентност може да се пророгира само с изрично споразумение между страните или при явяване на ответника пред съда, сезиран с иска - арг. от чл. 25 и чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1215/2012.

С предявения иск се търси реалното изпълнение на задълженията на ответника по търговски сделки. Ответникът, по твърдения от исковата молба, е чуждестранно юридическо лице със седалище Кралство Нидерландия. Не се твърди и не се доказва последният да има обичайно централно управление или основно място на стопанска дейност в Република България към предявяване на иска (чл.63 от Регламент (ЕО) №1215/2012 г.). Съгласно уточненията в молба от 04.09.2020г. местоизпълнението на договорите е в гр.Ватеруизен, Кралство Нидерландия.

С оглед изложеното съгласно цитираните общи и специални правила за международната подсъдност, с юрисдикция да разгледа спора разполага съответния местно компетентен съд в Кралство Нидерлания, в която държава- членка се намира както седалището на ответника, така и местоизпълнението на договорите.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 26 Регламент (ЕО) №1215/2012 за пророгация на тази компетентност, доколкото ответникът, на който е връчен препис от исковата молба и приложенията, не подава отговор, от който да може да се приеме, че същият признава компетентност на настоящия съд. Съгласно цитираната разпоредба извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24. В трайната съдебна практика се приема, че "явяване" по смисъла на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 представлява подаването на отговор на исковата молба, което е т.нар. "първо защитно действие" (съгласно практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г. по дело С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13). В определение № 18 от 13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1734/16 г. на ВКС, ТК се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския съд да разгледа делото, позовавайки се на чл. 16 §2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 с отговора си на исковата молба. При липса на такова оспорване, изрично подаденият отговор представлява приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се приравни на липса на "явяване" по смисъла на чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1215/2012.

По делото липсват данни и за сключено между страните споразумение, с което се дерогират разпоредбите на раздел 2 от Регламента, поради което не са налице предпоставките компетентността да бъде определена при условията на раздел 7 от Регламент 1215/2012 година  - „пророгация на компетентност“. В чл. 25 от Регламент № 1215/2012 е предвидена възможност за страните да договарят, че съд или съдилища на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение. Доводите на ищеца, че такова споразумение е обективирано в чл.7, ал.2 от договорите, съдът намира за неоснователни. Съгласно чл.7 от договорите, наименуван „Арбитраж“, изпълнителят и възложителят ще направят всичко възможно да уредят всички спорове, които биха могли да възникнат, по най-приятелски начин (ал.1), като това споразумение се урежда от българското законодателство (ал.2). Систематичното място на клаузата в раздел „Арбитраж“ от договорите и смисловото й тълкуване налагат извода, че същата намира приложение единствено при постигане на арбитражно споразумение между страните. Отделно от изложеното определянето на компетентен съд и на приложимо право са различни правни категории, поради което уговарянето на приложимо право не включва имплицитно и споразумение за компетентен съд, без това изрично да е уговорено.

          Съгласно чл.28 пар.1 от Регламента, когато срещу ответник с местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен.

С оглед изложеното и съгласно чл. 27 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 настоящият състав следва служебно да прогласи липсата на компетентност и да прекрати производството по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРОГЛАСЯВА, че Окръжен съд - Варна  не е международно компетентен да разгледа предявените от „ХЕЛЛЕНИКА” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу „ПАТТИЕ ВАТЕРУИЗЕН” Б.В. -  търговско дружество, регистрирано в Кралство Нидерландия, с № 852978236В01, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15500 евро, частичен иск от 155148.80 лева, представляваща възнаграждение по договори за изработка – корпусна работа по новостроящи се кораби в „Pattje – Waterhuizen”/Кралство Нидерлания, сключени на 15.04.2019г. и 06.06.2019г. и сумата от 3894.00 евро, представляващ сбор от дължимите мораторни лихви върху главниците за периода от падежа на всяка от тях до 02.12.2019г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1964/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт. 

 

 

                                                СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: