Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На седми март две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 324 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.2.“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, против Наказателно постановление № КХ 006
от 09.01.2019г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на
храните – гр. Варна, с което за нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1, т.1 и
т.2 и чл. 15, ал.2 Закона за храните на „М.2.“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в общ размер на по 1000 лева за
всяко нарушение или общо в размер на 2000 лева.
В
жалбата жалбоподателят излага твърдения за некомпетентност на актосъставителката, с което е било допуснато съществено
процесуално нарушение при започването на административнонаказателното
производство. Излага се, че отсъстват данни и за компетентността на Директора
на ОБДХ за издаване на НП, като наред с това процесният
АУАН бил издаден и връчен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН.
По същество се посочва, че нарушенията са описани бланкетно
като не ставало ясно кой конкретен законов текст е бил нарушен от дружеството.
Моли се за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност или за
приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощен представител който поддържа жалбата и посочва, че в производството
АНО така и не е посочил ясно в какво точно се изразява неправилното съхранение
на продуктите, както и недоказано останало твърдението, че дружеството нямало
право да предлага пилешко месо (доколкото то попада в категорията птиче месо) и
малотрайни сладкарски изделия, предвид данните от представеното в съдебно
заседание удостоверение за регистрация.
АНО,
редовно призован изпраща представител, който пледира за потвърждаване на
издаденото НП, като посочва, че по делото са налице категорични доказателства
за това, че в обекта са се съхранявали неправилно редица храни, а за други
включени в удостоверението за регистрация, не е имало условия за тяхното
приготвяне.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
На 14.12.2018 г. по
повод сигнал
№66/14.12.2018г. служители на ОБДХ
сред които и св. Г. извършили проверка в пицария
„Ла бока“, с адрес гр.
Варна, ул. „Братя
Миладинови" № 19.
В
хода на проверката се установило,
че в обекта се приготвя и предлага храна, която не
е безопасна за консумация от потребителите
или може да увреди здравето
на хората - неизмити яйца се съхранявали в непосредствен
контакт със сирене и спагети, в опаковки от сладолед
се съхранявали подправки, на
работен плот до замърсени съдове
след ползването им от клиенти
се съхранявала торта и сладкарски
кремове, съхранявала се и се предлагала малотрайна сладкарска продукция, кремове с неизяснен произход и консумативна годност /без етикети
и документи/.
Наред
с това дружестовото търгувало с храни, които не
били вписани в удостоверението за регистрация, като за такива били приети ястия с пилешко месо, рибни
продукти, кухненски десерти, като търговецът на храни не уведомил писмено ОДБХ за
промяната в обстоятелствата
по отношение на групите храни,
с които обекта ще търгува, съгласно
изискванията на чл.15, ал.2
от ЗХ, което и се изисква и дава нова регистрация.
Поради
изложеното бил съставен АУАН, връчен на представител на дружеството, който
посочил, че има възражения.
На
09.01.2019г. било издадено и НП, предмет на разглеждане в производството, което
възприело изцяло фактическите и правни констатации, залегнали в АУАН.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и потвърди, въз основа на всички налични по
преписката и представени с жалбата гласни и писмени доказателства. Свидетелските
показания на св. И. А.Г. – актосътавител, както и от
показанията на св. М.М.(която посочва, че спагетите не са били сварени, а се
касаело за прясна паста, съхранявана до яйцата, както и обстоятелството, че на
плота където са бил поставени употребяваните съдове за хранене е имало
сладкарски изделия, които според свидетелката са били предвидени за бракуване).
Посоченото обстоятелство на свой ред се установява от представеното копие от
дневник за бракуваните продукти, в който е отразено, че десерт посочен като
„ягоди с маскарпоне“ е бил предназначен за бракуване
поради изтекъл срок на годност. Посоченото обстоятелство обаче на практика не
влиза в противоречие със заявеното актосъставителката
доколкото същата посочва, че на плота до употребяваните и непочистени съдове е
имало торта и други сладкарски десерти.
При така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Наказателното
постановление № КХ – 006/09.01.2019 г. на Директор на ОДБХ – гр. В. е издадено
от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 49, ал.1 и 2, във вр. с чл. 28 от ЗХ, поради което неоснователни се явяват
изложените в жалбата доводи за некомпетентност на актосъставителя
и на издателя на наказателното постановление.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок. В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм.
наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по пункт 1 на обжалваното НП, а именно:
С
АУАН на въззивното дружество е било повдигнато
обвинение за три нарушения – нарушение по
чл. 20, ал.1, т.1, по чл. 20, ал.1, т.2 и по чл. 15, ал.2 от ЗХ.
В
НП АНО при същите факти е приел че са извършени две нарушения като нарушенията
по чл. 20, ал.1, т.1 и т.2 ЗХ са били приети за едно общо нарушение.
Съгласно чл. 20, ал.1, т.1 от ЗХ (нарушението за което
е повдигнато обвинение с акта) не се разрешава пускането на пазара на храна,
която не е безопасна за консумация от потребителите. От своя страна
разпоредбата на т.2 посочва, че не се разрешава пускането на пазара на храна,
която уврежда или може да увреди здравето на хората, което според настоящия
съдебен състав съставлява отделно нарушение, за което липсват факти в НП (или
поне такива не са били самостоятелно отграничени).
Наред с това в текстовата част на обвинението е описано, че се е съхранявала и
предлагала малотрайна сладкарска продукция, кремове с неизяснен произход и
консумативна годност /без етикети и документи/, което на практика според съда е
осъществило състава на друго нарушение, а именно на такова по чл. 21а, ал.3 от
ЗХ. В този смисъл според съда на практика не ясна остава волята на АНО какви са
констатираните нарушения и кои факти за кои конкретни нарушения на ЗХ се
отнасят.
Поради
посоченото съдът намира, че в тази част процесното НП
подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
По
отношение на пункт 2 от обжалваното НП:
На
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл. 15, ал.2
от Закона за храните. Съгласно цитираната разпоредба в случаите на промяна на
групите храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и при промяна в
дейността на обекта, се извършва нова регистрация по реда на чл. 12.
Видно от приложеното по делото
Удостоверение за регистрация, в същото са посочени групите храни, за които
търговецът е получил разрешение да търгува и да произвежда. Сред тях
действително не са включени рибните продукти и малотрайните сладкарски изделия,
както и ястия с пилешко месо (доколкото графата допустимо предлагано птиче месо
касае изрично варени и/или варено –пушени малотрайни колбаси от птиче месо;
варени и/или варено –пушени продукти от нераздробено птиче месо).В тази връзка
съдът кредитира показанията на свидетеля, извършил проверката като обективни, а
и същите не са оборени в процеса.
Въпреки обективно установеното обаче,
съдът намира, че визираната като нарушена норма на чл. 15, ал.2 от ЗХ предвижда ангажирането на
отговорността тогава, когато производителят и търговецът на храни при промяна
на групите от храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и при
промяна в дейността на обекта, не е извършил нова регистрация по чл. 12 от ЗХ.
Видно от обстоятелствената част на НП, в
същата изобщо не фигурират факти в кой момент търговецът е извършил промяна на
групите храни, както и дали е подал заявление за нова регистрация.
Нещо повече, чл. 15, ал.1 от ЗХ
регламентира задължението производителите и търговците на храни писмено да
уведомяват ОДБХ, съответно РЗИ, при промяна на обстоятелствата, които подлежат
на вписване по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7, както и при спиране или
възобновяване на дейността на обекта в деня на настъпването на промяната.
Нормата на чл. 15, ал.2 от ЗХ изисква да
се извърши нова регистрация по реда на чл. 12 от същия закон в две алтернативни
хипотези - първо – при промяна на групите храни, които обектът ще произвежда
или търгува и 2. – при промяна в дейността на обекта.
В
чл. 12, ал.1 и в чл. 15, ал.2 от ЗХ са
регламентирани различни правила за поведение, независимо, че е предвидено
прилагането на един и същи ред - регистрация по чл. 12. Несъблюдаването на тези
норми /чл. 12, ал.1 и чл. 15, ал.2 от
ЗХ/, представлява осъществяване на съставите на различни нарушения.
Съдът намира, че до извършване на новата
регистрация на обекта по чл. 12 от ЗХ, включваща новите групи храни, когато
тази нова регистрация се изисква, съгласно чл. 15, ал.2, не следва да се
приема, че по отношение на тези храни обектът е нерегистриран по чл. 12 от ЗХ и
търговията с тези храни е търговия в обект, нерегистриран по чл. 12 от ЗХ.
Доколкото, даден обект има регистрация по ЗХ, фактът, че осъществява търговия с
храни, невключени в удостоверението му за регистрация, не означава, че се
извършва търговия по отношение на тези храни в нерегистриран по ЗХ обект.
При тълкуването на нормите на чл.
12, чл. 15, ал.2 и чл. 42 от ЗХ,
изхождайки от настоящият казус, следва да се приеме, че водещият момент е
регистрацията на обекта, а не храните, за които е регистриран.
С оглед горното ако се приеме, че
нарушението, което е вменено на жалбоподателя е по чл. 15ал.2 от ЗХ, то липсват съставомерни факти в обстоятелствената част на АУАН и НП,
което е води до нарушаване на чл. 57ал.1т.5 и чл. 42т.4 от ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление КХ 006 от
09.01.2019г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на
храните – гр. Варна следва да бъде отменено.
Така
мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ 006 от 09.01.2019г., издадено
от Директора на Областната дирекция за безопасност на храните – гр. Варна, с
което за нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 15, ал.2
Закона за храните на „М.2.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в общ размер
на по 1000 лева за всяко нарушение или
общо в размер на 2000 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: