№ 243
гр. Шумен, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20233630100217 по описа за 2023 година
Производство по Глава XXV от ГПК.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 150 от СК.
В исковата молба ненавършилите пълнолетие И. М. М. и Ж. М. М., действащи,
съответно, със съгласието и чрез своя родител и законен представител П. И. Т. твърдят, че
ответникът М. Ж. М. е техен баща. По силата на решение по гр.д. № 3441/2019 г. по описа
на ШРС, същият бил осъден да заплаща месечна издръжка на децата си, както следва: на
детето И. в размер на 200,00 лв. месечно и на детето Ж. – в размер на 165,00 лв. месечно.
През изминалия период многократно нарастнали потребностите на децата и възможностите
на ответника. Децата посещавали извънкласни занимания, за които били необходими
значителни средства. От друга страна, ответникът не поемал никакви финансови
ангажименти спрямо децата извън плащане на дължимата издръжка, а в същото време
реализирал добри доходи. Молят съда да постанови решение, по силата на което да измени
размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи, както следва: за детето И. от
200,00 лв. на 400,00 лв. месечно и за детето Ж. от 165,00 лв. на 390,00 лв. месечно, считано
от депозиране на исковата молба. Претендират и присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба.
Същият оспорва предявените искове по размер. Заявява, че полага труд, за което получава
възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Регистрираните от него
търговски субекти не реализирали печалба. Оспорва редица твърдения в исковата молба.
Освен това, изплащал получен заем. Сочи, че претендирания размер на издръжки е
непосилен за него. Моли, претенциите да бъдат уважени до размер, съответно на 220,00 лв.
1
и 200,00 лв., като му бъдат присъдени деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложените по делото удостоверения за
раждане от 09.02.2006 г., изд. въз основа на акт за раждане № 160/09.02.2006 г. и от
21.11.2012 г., изд. въз основа на акт за раждане № 1578/21.11.2012 г., съставени от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че П. И. Т. и М. Ж. М.
са родители на децата И., род. на 07.02.2006 г. и Ж., род. на 19.11.2012 година. Съдът
констатира от Решение № 1252/30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 3441/2019 г. по описа
на ШРС, влязло в сила на 30.12.2019 г., че М. М. се задължил да заплаща на децата си И. и
Ж. месечна издръжка в размер, както следва: на детето И. – 200,00 лв.; на детето Ж. – 165,00
лв. От приложените служебни бележки №№ ДА07-500 и ДА07-499 от 25.01.2023 г., изд. от
СУ „Сава Доброплодни“ гр. Шумен се установява, че двете деца са редовни ученици в
посоченото учебно заведение, съответно в 10 и в 4 клас. Съдът констатира от 2 бр.
индивидуален платежен план на учениците И. М. и Ж. М. за учебната 2022/2023 г., че за
обучението им по английски език са платени сумите, съответно 1282,50 лв. и 917,00 лв.
Не следва да бъдат обсъждани представените от страните фактури и други
документи, удостоверяващи купуването на вещи за ежедневно потребление на децата,
поради ирелевантността им и включването им в размера на общата месечна издръжка,
необходима за отглеждане на дете..
Видно от Удостоверение изх. № ДА07-695/22.03.2023 г., изд. от СУ „Сава
Доброплодни“ гр. Шумен е, че П. Т. получава месечно нетно трудово възнаграждение в
размер на 1674,10 лева. Според представеното по делото удостоверение за декларирани
данни изх. № УД001045/15.03.2023 г., изд. от Община Шумен, законният представител на
ищците декларирала, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „Селиолу“
№ 25, земя с площ 695,00 кв.м, земя, ведно с вила и лек автомобил марка „Рено Клио“.
Притежанието на описания лек автомобил е отразено и в удостоверение рег. № 869000-
4709/15.03.2023 г., изд. от ОД на МВР – Шумен, сектор ПП.
По делото е представено извлечение от Търговския регистър, според което М. М. е
собственик, респективно едноличен собственик на капитала на ЕТ „М. М. – М.“ гр. Шумен и
„М. импорт експорт“ ЕООД гр. Шумен. Съдът констатира от справка № 110912/26.01.2023
г., изд. от Агенция по вписванията, че последните сключени от ответника сделки с
недвижими имоти са покупка и последваща продажба на недвижим имот, находящ се в с.
Златар, обл. Шумен, покупка на апартамент с площ 31,030 кв.м, ведно с изба, находящ се в
гр. Шумен, покупка на гараж с площ 17 кв.м, находящ се в гр. Шумен, покупка и
последваща продажба на апартамент, находящ се в гр. Шумен. Видно от приложените
допълнително споразумение № 32/01.04.2022 г. към трудов договор № 18/02.06.2020 г. и
удостоверение изх. № 24/08.02.2023 г. е, че М. полага труд като шофьор лек автомобил в
„Дъчмед диализа България – диализен ЦЕ“ гр. Шумен и получава средно месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 751,24 лева. Ответникът представя договор за стоков
кредит № 858192/30.08.2022 г., от който е установява, че М. М. закупил стока срещу
2
предоставена му сума в заем в общ размер 1345,50 лв., платима на девет месечни вноски.
Съдът констатира от договор за наем от 01.08.2027 г., че ответникът предоставил на трето за
делото лице собствен недвижим имот срещу наемна цена в размер на 200,00 лв. месечно. В
писмо изх. № 2840#1/21.03.2023 г. на ТД на НАП – Варна, офис Шумен се сочи, че соченият
едноличен търговец не е декларирал доходи, а едноличното дружество декларирало приходи
в размер на 41,67 лв.
Не са представени доказателства за алиментни задължения на страните към други
лица.
В служебно изискания писмен доклад на ДСП общ. Шумен се сочи, че след раздялата
между родителите родителските права се упражняват от майката. Тримата обитавали
апартамент, находящ се в гр. Шумен, собственост на Т., като били осигурени много добри
битови условия. Двете деца посещавали редовно училище, както и извънкласни занимания.
В отговорите си на въпроси, поставени по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът
заявява, че от три години не се занимава с внос на моторни превозни средства от други
държави; за последните две години е излизал четири пъти от пределите на страната;
притежава обект, който отдава под наем и не е сключвал договори за продажба на моторни
превозни средства.
Разпитаните в качеството на свидетели по искане на ищците Виолетка И. (баба на
децата) и Дияна Димитрова излагат, че грижите по отглеждането и възпитанието на децата
са поети от майката. Тримата обитавали апартамент, находящ се в гр. Шумен. Децата
посещавали курсове по английски език в училища „Европа“, И. тренирала активно
волейбол, а Ж. тренирал футбол, но понастоящем спрял. Всичко това било свързано с
разходи, включително и придвижването на децата в града. П. Т. работила като счетоводител
в СУ „Сава Доброплодни“ гр. Шумен, като всекидневно предоставяла на децата т.нар.
„джобни пари“ в размер по 5 лв. на всяко дете. Ответникът осъществявал лични контакти с
децата, като ги водил на почивки. Т. пътувала няколкократно в чужбина, на почивка.
Като свидетели по делото, по искане на ответника са разпитани и В. З. и В. Т., които
заявяват, че М. редовно осъществява лични контакти с децата, води ги на тренировки и
уроци. Първата свидетелка съжителствала на съпружески начала с ответника и през
миналата година заедно с И. посетили Република Гърция на лятна почивка.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
От предходното определяне на издръжките, дължими от М. М. на децата му И. и Ж.
са изминали три години, през който период потребностите на децата са нарастнали. Предвид
това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК,
което прави депозираните искове частично основателни и доказани.
Досежно размерът на издръжките: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. В тази насока, по делото
се доказа, че получаваните от ответника доходи са в размер на минималната работна
3
заплата, установена за страната (понастоящем 780 лв.) плюс сумата, получавана като наемна
цена. От друга страна, установи се по делото, че през последните две години М. сключил
няколко договора за покупко-продажба на недвижими имоти, като липсват доказателства за
произхода на средствата му. От друга страна, законният представител на децата – П. Т.
получава брутно трудово възнаграждение в размер около 1670 лева. Съгласно нормата на
чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
минималната работна заплата, тоест понастоящем – на 195,00 лева. Съдът, като съобрази
потребностите на децата, обусловени от възрастта им, както и материалните възможности
на техните родители определя обща месечна издръжка, както следва: за детето И. в размер
на 400 лв., от които бащата следва да заплаща по 300,00 лв. месечно, а останалите следва да
се заплащат от майката и за детето Ж. в размер на 290 лв., от които бащата следва да
заплаща по 220,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. По-голямото
парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест по грижите
по отглеждането и възпитанието на децата се понася от майката. Увеличеният размер на
издръжките се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2023 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини, изменящи
или погасяващи правото на издръжка.
Исковете за изменение на издръжките, в останалата им част до пълния предявен
размер следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на увеличението на издръжките в общ
размер 223,20 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на законния
представител на ищците направените деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковете в размер на 182,35 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, законният представител на ищците следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 317,65 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.
д. № 3441/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка, дължима от М. Ж. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Шумен, ***, със съдебен адресат – адв. Ю. Р. от ШАК, гр.
Шумен, ул. „Съединение“ № 111 в полза на непълнолетното дете И. М. М. с ЕГН
4
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител П. И. Т. с
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. Шумен, ***, със съдебен адресат – адв. С.
К. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 117, вх. Б, ет. 1, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от
200,00 лева на 300,00 (триста) лева месечно, считано от 31.01.2023 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка, с падеж – тридесето число на месеца, за който се дължи
издръжката, платима по банкова сметка BG98FINV91501000002596, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за изменение на издръжката в останалата му част над 300,00 лв. до пълния предявен
размер от 400,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на определената по
гр. д. № 3441/2098 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка, дължима от М. Ж. М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ***, със съдебен адресат – адв. Ю. Р. от
ШАК, гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 111 в полза на малолетното дете Ж. М. М. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител П. И. Т. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес гр. Шумен, ***, със съдебен адресат – адв. С. К. от ШАК, гр.
Шумен, ул. „Съединение“ № 117, вх. Б, ет. 1, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 165,00 лева на
220,00 (двеста и двадесет) лева месечно, считано от 31.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка, с падеж – тридесето число на месеца, за който се дължи
издръжката, платима по банкова сметка BG98FINV91501000002596, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за изменение на издръжката в останалата му част над 220,00 лв. до пълния предявен
размер от 390,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М. Ж. М. да заплати на П. И. Т.
направените разноски по делото, съобразно уважената част от исковете в размер на 182,35
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА П. И. Т. да заплати на М. Ж. М.
направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
317,65 лева.
На осн. чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА М. Ж. М. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху
общия размер на увеличението на издръжките в размер на 223,20 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок,
считано от 05.04.2023 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5