Присъда по дело №11/2022 на Районен съд - Първомай

МОТИВИ
по НОХД № 11 / 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.
Повдигнато е обвинение от Териториално отделение - Първомай на
Районна прокуратура - Пловдив против подсъдимата К. Д. ИЛ., ЕГН
**********, от *******, за това, че през периода от месец април 2019 година
до месец август 2021 година включително в град Първомай, област Пловдив,
след като е осъдена с влязло в сила съдебно решение – Решение № 33 /
05.04.2019 година по гражданско дело № 493 / 2018 година на Районен съд -
Първомай, влязло в сила на 05.04.2019 година, да издържа свои низходящи –
малолетните М.С.Д. и А.С.Д., с местоживеене: град Първомай, област
Пловдив, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно – двадесет и осем месечни вноски, в размер от
по 140,00 (сто и четиридесет) лева за всяко от децата, или общо от по 280,00
(двеста и осемдесет) лева месечно за двете деца, или в общ размер за целия
период – 7840 (седем хиляди осемстотин и четиридесет) лева – престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимата
обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото
същата да е извършила с пряк умисъл с желани и настъпили обществено
опасни последици престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК и фактическата
обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
Сочи при решаване на делото като смекчаващи отговорността
обстоятелства да се имат предвид чистото съдебно минало на подсъдимата,
добрите характеристични данни и оказаното съдействие на досъдебното
производство и изразява становище да й бъде наложено наказание във връзка
с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на
предвиденото по специалната разпоредба на закона, като не намира пречка
изпълнението на това наказание да бъде отложено на оС.ние чл. 66, ал. 1 от
НК с изпитателен срок също в размер около минимално предвидения, а
алтернативно предлага, ако Съдът счете, че смекчаващите отговорността
обстоятелства позволяват – да бъде определено наказание пробация, но в
завишен размер.
Защитникът на подсъдимия адвокат С.К. С. от Адвокатска колегия -
Пловдив също счита, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен
начин и изразява съгласие с изложеното от Прокуратурата с изключение в
частта за вида на наказанието – моли, като се вземат предвид всички
смекчаващи отговорността обстоятелства, на подсъдимата да бъде наложено
наказание пробация в определен от Съда размер.
1

Подсъдимата К. Д. ИЛ. дава спорадични обяснения на съдебното
следствие, като оправдава неизпълнението на задължението си с липса на
доходи и заявява съгласие да й се предостави едното дете за отглеждане, но
твърди, че майката на С. Д. Р. (бившият й мъж, баща на Р. и А.) не й дава
децата. В хода по същество сочи, че е предоставила на С.Р. всички права и
когато има пари, ще дойде и ще даде. При последна дума казва, че иска да си
гледа децата, когато тя самата пожелае, а не да бъде бита и тормозена; сочи,
че С.Р. иска тя да се върне при него, но тя не го обича и има две деца в село
Свобода. Смята, че С. също трябва да се ожени, защото децата им са
пораснали.
Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимата К. Д. ИЛ. е родена на *** година в град Пловдив, ЕГН
**********, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без образование
(неграмотна), неработеща, с адресна регистрация: *******, улица „*******.
Около три-четири години преди раждането на децата им – А.С.Д. (роден
на *** година) и М.С.Д. (родена на *** година) К. Д. ИЛ. и С. Д. Р. заживяват
съвместно в дома на последния в град Първомай, област Пловдив.
При появата на децата, обаче, жената не проявява необходимата към тях
загриженост – постоянно ги оставя за отглеждане на майката на С. Г. Д. С.,
живееща в същия град на друг адрес, и щом Г. й направи забележка, че тя
следва да се грижи за децата си, К. й се кара, а когато Р. е още тримесечно
бебе, подсъдимата отива сама до майка си и се връща след няколко дни. По
същото време С.Р., който тогава работи в търговско дружество „ББП“ в града,
една вечер след работа тръгва да търси К.И., излязла с децата на разходка, но
намира А. и Р. оставени сами в количката в градския парк, а жена му, видяла
го, че идва, слиза от автомобил и не може да даде смислено обяснение на
мъжа си. Дни след тази случка подсъдимата иска на мъжа си пари под
претекст, че ще ходи на гости и заминава, а след три дни се връща с полиция
и казва, че си иска децата, на което С. се противопоставя, но не е припознал Р.
и К. я взема. След още няколко дни, обаче, подсъдимата се връща и оставя
обратно момиченцето на Р. със заявлението да си вземе дъщерята, защото
мъжът, при когото е отишла, не я иска с дете. С.Р. й отвръща, че няма да си
дели децата, прибира Р. и впоследствие прави постъпления в Община
Първомай за припознаване на момиченцето си.
От този момент, когато А. е на 2 години и 4 месеца, а Р. на 10 месеца, С.Р.
и К.И. окончателно се разделят. Подсъдимата напуска дома му сама, а малко
по-късно Р. заминава на работа в Гърция, тъй като синът му е с епилепсия, а
на дъщеря му предстои операция в София и му трябват пари, като грижите за
децата остават изцяло в ръцете на Г. С..
Докато е в чужбина, С.Р. се чува с майка си по телефона и разбира, че
2

К.И. не се интересува от децата си, а щом се прибира в България научава, че
подсъдимата е създала ново семейство с друг мъж, от когото е бременна. След
това Р. заминава на работа в Кралство Нидерландия, като Г. С. продължава да
се грижи за А. и Р., и през 2018 година, когато С. се връща за малко в
страната, решава да уреди отношенията си с подсъдимата за упражняването
на родителските права спрямо децата им.
Така по молба с правно оС.ние чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс е
образувано гражданско дело № 493 / 2018 година по описа на Районен съд -
Първомай, приключило в производство по Глава четиридесет и девета от ГПК
с влязло в сила на 05.04.2019 година Решение № 33 / 05.04.2019 година за
одобряване на постигнато между страните споразумение, съгласно което
упражняването на родителските права по отношение А.С.Д. и М.С.Д. е
предоставено на С. Д. Р., определено е местоживеенето на малолетните при
бащата с режим на лични отношения с майката К. Д. ИЛ. и тя е задължена да
заплаща на децата си чрез баща им като техен законен представител месечна
издръжка в размер на по 140 (сто и четиридесет) лева, считано от датата на
завеждане на иС.та молба – 26.09.2018 година, до настъпване на законно
оС.ние за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка за
минало време в размер на по 130,00 (сто и тридесет) лева за всяко дете за
едногодишен период назад от датата на завеждане на иска.
По влязлото в сила Решение № 33 / 05.04.2019 година е издаден
Изпълнителен лист № 11 / 08.01.2018 година, но в Съдебноизпълнителната
служба при Районен съд - Първомай не е образувано изпълнително дело.
Въпреки стабилния граждански съдебен акт, подсъдимата не изпълнява
задължението за издръжката, включително за изминалия период от време, за
който е осъдена, не взема децата при себе си и не ги посещава нито във
времето, определено за лични отношения, нито извън него, а единствено ги
вижда и им дава по 20,00 лева по време на гражданския процес за уреждане на
отношенията си със С.Р. във връзка с упражняването на родителските права.
Така от влизане в сила на Решението по гражданско дело № 493 / 2018
година на Районен съд - Първомай до привличане на К. Д. ИЛ. като
обвиняема на 03.09.2021 година тя изпада в забава на плащането в размер на
повече от две месечни вноски, като не се установява от неплащането на
издръжката да са настъпили вредни последици за А.С.Д. и / или М.С.Д..
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимата К. Д. ИЛ., от
показанията на свидетелите С. Д. Р. и Г. Д. С. и от приложените по делото
писмени доказателства: справка за съдимост (л. 21 от делото),
характеристична справка (л. 20 от досъдебното производство), удостоверения
за раждане (л. 27, л. 28 от досъдебното производство), писмо на Общинска
администрация - Първомай (л. 30 от досъдебното производство), писмо от
Териториална дирекция на НАП - Пловдив (л. 32 от досъдебното
производство), писмо на Дирекция „Бюро по труда“ - Първомай (л. 35 от
3

досъдебното производство), писмо на Дирекция „Социално подпомагане“ -
Първомай (л. 37, л. 38 от досъдебното производство), писмо на
Съдебноизпълнителната служба при Районен съд - Първомай (л. 40 от
досъдебното производство), препис на Решение № 33 / 05.04.2019 година по
гражданско дело № 493 / 2018 година на Районен съд - Първомай (л. 43 от
досъдебното производство), справка от Териториално отделение - Първомай
на Районна прокуратура - Пловдив (л. 45 от досъдебното производство),
писмо на Дирекция „Бюро по труда“ - Чирпан (л. 47, л. 48 от досъдебното
производство), писмо на Дирекция „Социално подпомагане“ - Чирпан (л. 50
от досъдебното производство), Жалба от С. Д. Р. (л. 75 от досъдебното
производство), протокол за полицейско предупреждение (л. 79 от
досъдебното производство), копие на изпълнителен лист (л. 80 от
досъдебното производство), справка от АИС на МВР (л. 89 от досъдебното
производство).
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимата и показанията на
свидетелите като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи
на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства –
кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
Липсват противоречия, свързани с предмета на доказване, които да
влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение, за
виновно извършеното от подсъдимата деяние.
При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира
от правна страна, че с деянието си К. Д. ИЛ. осъществява обективните и
субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК,
тъй като през периода от месец април 2019 година до месец юли 2021 година
включително, в град Първомай, област Пловдив, след като е осъдена с
Решение № 33 / 05.04.2019 година по гражданско дело № 493 / 2018 година на
Районен съд - Първомай, влязло в сила на 05.04.2019 година, да издържа свои
низходящи – децата си М.С.Д. (родена на *** година) и А.С.Д. (роден на ***
година) – и двамата от град Първомай, област Пловдив, съзнателно не е
изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски –
двадесет и осем месечни вноски в размер на по 140 (сто и четиридесет) лева за
всяко от децата, или в общ размер на 7840 (седем хиляди осемстотин и
четиридесет) лева за двете деца.
В Обвинителния акт, с който подсъдимата е предадена на Съд, за период
на престъпното бездействие е посочен: месец април 2019 година - месец
август 2021 година включително, но от текста на чл. 183, ал. 1 от НК е видно,
че съставомерен елемент на изпълнителното деяние е броят на месечните
вноски за издръжка и периодът на тяхната дължимост зависи от този брой, а
съгласно повдигнатото обвинение тези вноски за двете деца са общо двадесет
и осем, като периодът за плащането им, считано от влизане в сила на
гражданското решение, е до месец юли 2021 година включително.
4

Същевременно липсват данни подсъдимата да е плащала издръжка за август
2021 година и за този месец тя не следва да бъде оправдавана.
От обективна страна с престъпното си бездействие К. Д. ИЛ. реализира
обективните признаци от състава на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, тъй като през инкриминирания период не плаща издръжка на свои
низходящи.
За съставомерността на престъплението по така цитирания текст е
необходимо от обективна страна деецът да е осъден, т.е. да има влязло в сила
съдебно решение да издържа свой низходящ – в конкретния случай това е
влязло в сила на 05.04.2019 година Решение № 33 / 05.04.2019 година по
гражданско дело № 493 / 2018 година на Районен съд - Първомай.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено и се осъществява с едно
деяние само под форма на трайно и непрекъснато бездействие за определен
период от време, като началото му е след изтичане на срока, от който
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски и се явява
довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка
(Решение № 361 / 21.10 2008 година по н. д. № 362 / 2008 година на ВКС, III
н. о.).
Отчита се, че към инкриминирания период подсъдимата нито се
подпомага чрез социални помощи или услуги, нито работи по трудови
договори и не се осигурява. Но липсва каквато и де е инициатива от нейна
страна да си търси работа – не е регистрирана търсещо работа лице в Бюрото
по труда нито в град Първомай, нито в град Чирпан, към която община е
селото, в което е адресната й регистрация, а следва да се вземе предвид, че К.
Д. ИЛ. е в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер
на поне около минималната работна заплата за страната. Отчита се също, че
от мъжа с когото живее в село Свобода, през 2016 година ражда момиченце, а
през 2021 година – момченце, но това не оправдава престъпната й
незаинтересованост към родените преди това от нея други две деца, още
повече, че не само, че нищо не им е платила от дължимото от нея, но и дори
не ги е посещавала, за да ги види.
По силата на чл. 125, ал. 1 от Семейния кодекс родителят има не само
правото, но и задължението да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за
неговите лични и имуществени интереси и родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца безусловно – независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (чл. 143, ал. 2
от Семейния кодекс) и няма обстоятелство, по силата на които съгласно чл.
150 от Семейния кодекс, издръжката да може да бъде намалена или
прекратена – тя се дължи до настъпване на законна причина за изменение на
размера й или за прекратяването й, каквато причина в случая липсва.
5

Във връзка с горното следва да се отбележи още, че за реализиране на
състава на чл. 183 от НК са без значение трудовият статус, получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител, здравословното му
състояние, поведението и финансовите възможности на родителя, на когото
са възложени родителските права и др. (Решение № 188 / 04.07.2011 година
по н. д. № 1157 / 2011 година на ВКС, III н. о.).
От субективна страна подсъдимата извършва престъплението, за което е
ангажирана отговорността й, с пряк умисъл – като пълнолетно и вменяемо
лице тя съзнава, че не плаща дължимата издръжка на децата си, а за
реализиране на изпълнителното деяние, което е под формата на бездействие, е
достатъчен фактът на простото съзнаване на неизпълнението, независимо от
причините у задължения, поради които той не плаща издръжката.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на
извършеното от подсъдимата престъпление, за което е подведена под
наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл.
36 от НК, Съдът намира следното:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита чистото съдебно
минало на лицето, а като отегчаващи – немалкият размер на дължимата сума
за издръжка и че никаква част от нея не е погасена, включително за минал
период от време, както и че К. Д. ИЛ. не осъществява никаква лична грижа
нито за сина си А.С.Д., нито за дъщеря си М.С.Д..
При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по
относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимата,
и като се вземе предвид, че същата полага грижи за други две невръстни деца,
Съдът е на мнение, че при хипотезата на чл. 54 от НК и в съответствие с чл.
57 от НК най-подходящо е да й бъде наложено второто алтернативно
предвидено в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК наказание – пробация, с
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК в размер между
минимума и средата по чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК за първите две и в
максималния размер по чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК за мярката по т. 6 на чл. 42а,
ал. 2, от НК за периода на другите две мерки, а именно:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година;
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок
от една година.
Това наказание съответства на обществената опасност на виновната и на
извършеното от нея деяние, на семейното и имотното й състояние и би
постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане
6

на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за
родителски дълг у подсъдимата.
По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.
СЗ/ЕД

Районен съдия: п
7

Номер на акта:	6
Дата:	21 юни 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия:	Спасимир Спасов Здравчев

Дело:	20225340200011
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 януари 2022 г.

Присъда по дело №11/2022 на Районен съд - Първомай

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите