Р Е Ш Е Н И Е
№ 295 10.10.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 943 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М.И. *** срещу Наказателно постановление № 18-1253-002167 от 20.05.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал.1, т. 5, предл. 1, 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди се от страна на жалбоподателя, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка не била точно отразена и не бил извършил твърдяното нарушение, като излага конкретни съображения в подкрепа наведените с жалбата доводи. Моли съда да отмени изцяло Наказателно постановление № 18-1253-002167 от 20.05.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Н. П. от АК – Хасково, надлежно преупълномощен, заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество, както и в представени писмени бележки развива конкретни и подробни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото липсват данни за датата на връчване на санкционния акт, а задължение на наказващия орган е да изпъни това изискване на закона, съответно в тежест на доказване на издателя на наказателното постановление е да го установи с годни доказателства, което не е сторено, депозирана е срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 25.11.2018 г., свидетелите Е.П.П., на длъжност мл. инспектор в Група контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали – Х. и К.М.М., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били изпратени от Началника на Група контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали – Х. във връзка с постъпили сигнали за извършвани нарушения на правилата за движение на Главен път I - 8 на разклона за с. С. и се установили с патрулния автомобил на около 50 метра от разклона с видимост към този участък от пътя с цел заявяване на присъствие на контролните органи и превантивно въздействие на водачите на моторно превозни средства за спазване на правилата за движение. Същият ден, жалбоподателят М.И.И. било необходимо да пътува от град С. за град Х. и за целта управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „***“ с рег. № ***. Бил придружаван от неговата майка – свидетелят М.Д.П., която изпитвала болки и желаела пътьом да посети човек в с. С., който разполагал със способности да лекува ставни и гръбначни проблеми. Пътьом се отбили до с. С., обл. Х., но се оказало, че човекът, когото търсели всъщност бил не в с. С., а в с. С., обл. Хасково и се наложило да продължат пътя си към град Х.. За целта продължили пътуването си с управляваното от жалбоподателя МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „****“ с рег. № ****, но на разклона, преди да поемат по Главен път I - 8 същият изпитал затруднение в разбирането си как да се включи в движението по главния път за град Х., тъй като със свид. М.П. се опасявали да не поемат обратно за град С. При извършване на маневрата за включване в движението по главния път, разположените в близост до разклона органи на МВР – свидетелите Е.П.П. и К.М.М. възприели пресичане на маркировка М1 и нарушаване на пътен знак В1 и навлизане срещу знака на управляваното от жалбоподателя превозно средство и спрели същото за проверка. В резултат на тези констатации, въз основа на личните им възприятия, и след достигнат от контролните органи извод за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, срещу водача в лицето на жалбоподателя, в негово присъствие бил съставен от свид. Е.П.П. Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № ****, за нарушение, квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, който М.И. подписал без да впише възражения и обяснения в съответната графа. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок за това от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1,2 от ЗДвП, наложил процесната глоба за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, след като приел, че водачът бил извършил: „не съобразява поведението си със пътните знаци и маркировка. Опасност“.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели - Е.П.П. и К.М.М., които са преки очевидци и имат ясен спомен за разигралите се събития, а показанията за тях, както и за действията им при съставяне на акта за установяване на административно нарушение са еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, логически обосновани, поради което съдът ги възприема изцяло като достоверни при обосноваване на фактическите изводи по делото. Извод, който не се опровергава при оценка на достовертността на изложеното от свид. М.П., която дава показания, възприети от съда за съответни на обективната действителност в частта относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя на посочената в акта и НП дата и маршрута на движение, както и за предприетите от водача и неин син маневри. По отношение на възможността да възприемат присъствие на органите на МВР преди предприемане на маневрата и дали обективно са възприели такова, изложеното от този свидетел за субективните си възприятия не следва да бъде коментирано откъм достоверност, доколкото показанията ѝ в тази им част не се отнасят за факти, от значение за преценка на въпросите, свързани с отговорността и не са включени в предмета на изследване по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с глоба в размер 150 лв., който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. В тази връзка е необходимо да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение в присъствие и лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити, включително на това по чл. 42, т. 4 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, с оглед давани от настоящия съдебен състав указания в други предходни, подобни случаи за необходимия обем фактически твърдения. В случая нарушението, макар и лаконично, е описано словесно по необходимия пълен начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. В конкретната хипотеза е вписана за нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, вменяваща общото задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Неизпълнението на това задължение е необходимо, но не достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като в наказващата норма се изисква вследствие такова неизпълнение на задълженията да е създадена непосредствена опасност за движението, тоест да е налице причинно – следствена връзка. В случая такива твърдения при привличане, със съставяне на процесния АУАН към административнонаказателна отговорност, са надлежно отправени, а след това възпроизведени със санкционния акт. Въпреки това, и при недвусмислено установена фактическа обстановка, както в случая, това действие на актосъствителя при излагане на фактически твърдения за създадена опасност, не обосновава законосъобразност на действията на наказващият орган при формулиране на различни, а понякога в обшия случай и взаимно изключващи се в текста по чл. 6, т. 1 от ЗДвП деяния - за несъобразяване на поведението на водача с пътните знаци, но едновременно с това, и с пътната маркировка, изразяващи се в налагане на една единствена санкция без да конкретизира за кое от двете деяния. По този начин е допуснато процесуално нарушение в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност при издаване на наказателното постановление, което е от категорията на съществените, тъй като е довело до ограничаване на процесуални права на жалбоподателя и до налагане на незаконна санкция, поради липса на ясно и безпротиворечиво вписване, както на фактическото, така на юридическото основание за това, в аспекта на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАНН. Решаващо за преценката в коментираната насока е това, че в приложените текстове на специалния Закон за движението по пътищата и нарушението на пътните знаци, и нарушението на пътната маркировка съставляват основания за ангажиране на отговорността, при това самостоятелни, съвсем отделен е въпросът за степенуване на задълженията за спазване на отделните правила за движение и включване в движението по главен път в случая. Това нарушение е неотстранимо в настоящото съдебно производство, поради което, съставлява безусловно основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, въпреки ясно и категорично установената фактическа обстановка.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1253-002167 от 20.05.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оритинала!
Секретар:Г.А.