РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Горна Оряховица, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20224120200004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. Г. К. останал недоволен и обжалва Наказателно
постановление № 21-0268-001531/10.12.2021 г. на Началник сектор към
ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания - глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за това, че е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР. Поддържа, че
при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалноправните и материалноправни норми, водещи до
неговата незаконосъобразност и неправилност. Твърди, че не е извършил
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което не следва да му се налага
наказание. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание чрез защитника адв. Нора Недялкова от ВТАК
жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира направените по делото
разноски.
1
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ ОДМВР
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ ГОРНА ОРЯХОВИЦА редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на
жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 01.09.2021 г. около 14:56 часа в гр. Горна Оряховица, на ул. „Ангел
Кънчев“ в посока ул. „Славянска“ жалбоподателят Т. Г. К. управлявал лек
автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № ***, собственост на А. Г. Г., с ЕГН ***.
Водачът бил спрян за проверка от Е. И. С. – командир на отделение в ГООР в
РУ Горна Оряховица и П. П. М. – полицай. В хода на извършената проверка
полицейските служители установили, че регистрацията на лекия автомобил е
прекратена служебно на 27.08.2021 г. С оглед на така констатираното
обстоятелство Е.С. съставил против жалбоподателя АУАН серия GA №
386965/01.09.2021 г. за това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е
прекратена служебно, с което нарушава чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е
връчен на К. на същия ден за запознаване със съдържанието и подписан без
възражения.
За констатираното при проверката деяние била уведомена РП – Велико
Търново, ТО – Горна Оряховица. С постановление от 23.11.2021 г.
прокурорът отказал да образува досъдебно производство за престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като приел, че деянието на К. формално осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, но обществената му
опасност е явно незначителна, което води до извод, че то не е престъпно по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Материалите по преписката са изпратени на
началника на РУ – горна Оряховица за преценка относно реализирането на
административнонаказателната отговорност на К. за нарушение по чл. 175, ал.
3 от ЗДвП.
На 10.12.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения акт, И. Т. Н. – Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ
Горна Оряховица, упълномощен със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г.,
2
издал обжалваното Наказателно постановление № 21-0268-001531/10.12.2021
г., в което приел, че с описаното в акта управление на автомобил, чиято
регистрация е служебно прекратена, жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП наложил на Т. Г. К. административни наказания - глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и отнел 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.
НП е връчено на К. на 20.12.2021 г. и на другия ден К. депозирал жалба
чрез административнонаказващия орган до РС – Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие актосъставителят Е.С. потвърждава
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Видно от служебно изисканите справки от Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Велико Търново на 27.08.2021 г. е прекратена регистрацията на лек
автомобил „Мерцедес С 500 Матик“ с рег. № ***** по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
– непререгистрирано ПС. От приложената справка за промяна на
регистрацията е видно, че от 02.09.2021 г. до настоящия момент лекият
автомобил „Мерцедес С 500 Матик“ е регистриран с нов регистрационен
номер ***** от собственика Д. Г. Г.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитания свидетел Е.С. и приетите по делото писмени
доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални
нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство.
АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН
може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно
упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 г. /т. 1.4/. АУАН съдържа
3
реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На
жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при
подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне.
НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, който на основание чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е упълномощен МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т. 2.8/ да издава НП по
ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
С оглед изложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато
неправилно приложение на материалния закон, тъй като
административнонаказателното обвинение е недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че на 01.09.2021 г., жалбоподателят е
управлявал в гр. Горна Оряховица, на ул. „Ангел Кънчев“ лек автомобил
„Мерцедес С 500“ с рег. № ***, който е бил със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 27.08.2021 г. Респективно, към
момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не
е бил регистриран по съответния законов ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е
бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
4
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС – лек
автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № ***, но не е знаел, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. От друга страна, съгласно § 6, т. 18а от ДР
на ЗДвП „регистрация” е административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Безспорно е, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени
по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
водачът Т.К. не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на
управлявания от него лек автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № *****. Той не
е бил уведомен за този факт. От събраните по делото доказателства не се
установява жалбоподателят според обстоятелствата и най – вече наличието на
поставени регистрационни табели на автомобила да е бил в състояние узнае
настъпилата промяна в собствеността на автомобила, както и че новият
собственик не е изпълнил задължението си да регистрира на свое име
автомобила в законния срок, което е станало основание за служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила.
Поради това не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е действал виновно – умишлено или непредпазливо – като е
управлявал процесния автомобил със служебно прекратена регистрация на
посочените в наказателното постановление място, дата и час и в този смисъл
не се установява субективната страна на нарушението.
Изложените съображения налагат обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2,
т. 1 от ЗАНН.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН,
5
във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. Поради
това и с оглед разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК следва да осъди ОДМВР
Велико Търново /в структурата на която е административния орган/ да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Т. Г. К. направените по
делото разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от
21.12.2021 г. /л. 4/.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т.
1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0268-001531/10.12.2021 г.
на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с
което на Т. Г. К. от гр. *****, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това,
че е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО да
заплати на Т. Г. К. от гр. *******, с ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6