ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 16.02.2018
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на шестнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3687 по описа за 2016 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, подадено от “М.И.Д.” ЕАД, ЕИК *******, срещу Решение № ЗБН 66-384 от 22.01.2016 г. на синдиците
на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******.
С
протоколно определение от 25.07.2017 г. производството
по настоящото дело е спряно по
взаимно съгласие на страните, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, и на страните е указано,
че при липса на искане за възобновяването му в шестмесечен срок, производството ще бъде
прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ГПК, спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в
шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала да бъде възобновено. Към датата на постановяване на настоящото определение установеният шестмесечен
срок е изтекъл и страните не са сезирали съда с
искане за възобновяване на делото, поради което производството
по същото следва да бъде прекратено.
По разноските:
Законът за
банковата несъстоятелност в частта относно направените по чл. 66, ал. 6 от
ЗБН възражения срещу всяко прието и неприето вземане (чл. 68 и сл. от ЗБН)
не предвиждат изрично размера на дължимата държавна такса, начина на внасянето
й (при образуването на съдебното производство или възлагането със съдебния акт)
и дължимостта й при десезиране на съда.
В производството
по чл. 68 от ЗБН намира приложение даденото в ТЗ разрешение за дължимостта на
държавната такса в производството по чл. 694 от ТЗ, по аналогия. По такива
искове не се внася предварително държавна такса, а същата се възлага с крайния
съдебен акт (така в Определение № 138/15.03.2017 г. по ч.т.д. № 2607/2016 г. по
описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., Определение № 4313/27.12.2016 г. по ч.гр.д. №
3587/2016 г. по описа на САС, Т.О., 3 състав, Определение № 3416/12.10.2016 г.
по ч.гр.д. № 4560/2016 г. по описа на САС, Г.О., 12 състав, Определение №
3098/14.09.2016 г. по гр.д. № 4115/2016 г. по описа на САС, Т.О., 6 състав,
Определение № 3568/25.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4558/2016 г. по описа на
САС, Г.О., 8 състав).
С оглед цитираната
по-горе практика, която е задължителна за настоящата инстанция, в случая следва
да се приложи процедурата по чл. 694 от ТЗ. С измененията на чл. 694 от ТЗ
(обнародвани в ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.), е прието, че държавната такса по
иск по чл. 694 от ТЗ се определя върху една четвърт от вземането, за което е
предявен установителният иск, както и че при предявяване на иска не се внася
предварително държавна такса и ако искът бъде отхвърлен, разноските са за
сметка на ищеца. Процесуалният закон се прилага незабавно и спрямо всички
висящи процесуални правоотношения, освен ако не е установено друго със самия
закон. Извършените до този момент
процесуални действия запазват силата си, а следващите процесуални действия се
регулират от новия процесуален закон. Следователно в случая държавната
такса следва да бъде определена съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ (обн.
в ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.).
В Определение №
22 от 25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О. е даден
отговор на поставения правен въпрос за дължимостта на държавната такса и
отговорността за разноски при предявяването на недопустим иск по чл. 694 от ТЗ,
като е прието, че кредиторът, предявил
установителен иск по
чл. 694, ал. 1 от ТЗ, дължи заплащането на държавна
такса и на разноски по смисъла на чл. 694 от ТЗ и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. Предварително
внесената държавна такса не подлежи на връщане при прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на иска съгласно чл. 130 от ГПК,
при оттегляне или при отказ от иска, както и при връщане на исковата молба по
чл. 129, ал.3 от ГПК. Поради това отхвърлянето на иска е приравнено по правни
последици на десезирането на съда.
Така е прието и
в производството по възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН в Определение №
1057/27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1190/2017 г. по описа на САС, Т.О., 9 състав,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 339/07.07.2017 г. по ч.т.д.
№ 1189/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.
Предварително
внесената държавна такса не подлежи на връщане и при прекратяването на
производството на основание чл. 231, ал. 1 от ГПК, какъвто е настоящият случай.
Поради това следва да се приеме, че прекратяването на делото и в тази хипотеза
е приравнено по правни последици на отхвърлянето на иска.
В случая дължимата
държавна такса възлиза на 84 525 лева,
изчислена върху една четвърт от вземането – предмет на възражението, съгласно
нормата на чл. 694, ал.7 вр. с чл. 612, ал. 2 от ТЗ. Предвид посочената
задължителна практика на ВКС за дължимостта на държавната такса и при
прекратяване на производството по делото, същата се дължи от възразилия
кредитор “М.И.Д.” ЕАД
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 3687 по описа за 2016 година на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, на основание чл.231 от ГПК.
ОСЪЖДА “М.И.Д.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 84 525
лева (осемдесет и
четири хиляди петстотин двадесет и пет лева).
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :