Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.01.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в
публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №14257/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са алтерантивно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, пред. 1, чл.26, ал. 2, предл. 4, чл.26, ал.2, предл. последно от ЗЗД и при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Ищците А.Н.А. и Р.М.Н. излагат в исковата молба, че през 1996г. по време на
брака им са придобили недвижим имот, представляващ апартамент №102, находящ се
в гр.София, район Красна поляна, ж.к."Илинден", бул. "*******,
ведно с избено помещение №6, който продали на 14.07.2016г. на ответницата за
сумата от 20 000евро с договор за
покупко-продажба, оформен в нот. акт№ 186, том 1, рег.№
3168, дело№ 135/2016г. Съгласно подписания договор продажната цена от 20
000евро е получена на части за периода от 08.01.2008г. -08.01.2011г. Поддържат,
че сумата не е действително платена, тъй като било невъзможно с оглед трайната
безработица на ответницата поради болест. Същата обитавала апартамента в
периода от 2005г. до 2008г. и към датата на исковата молба. Същата е пенсионер
по болест и до 2016г. е подпомагана и издържана от ищците и по-точно от брат й А.А..
Тя била в невъзможност да се издържа, тъй като не е работила никъде. Няма
трудова заетост от години, което
предполага липса на парични средства, с които да заплати на ищците продажната
цена.
Предвид изложеното считат договора за покупко-продажба за недействителен, поради
противоречие със закона поради нарушение на императивните разпоредби на §2 във
вр. с чл.3 от Закона за ограничаване плащанията в брой, който задължава
страните по договори на стойност над 15 000лева да извършват разплащания
помежду си чрез превод или внасяне по платежна сметка. Считат договора за нищожен и поради липса на основание, тъй като
Р.Н. никога не е плащала никакви суми по договора на продавачите. На следващо
място считат договора за нищожен поради симулация при условията на абсолютна
симулация, като целта на сделката била да създаде привидно правно положение, с което да се ощетят
ищците. При условията на евентуалност правят възражение за разваляне на
договора поради неизпълнение на задължението за плащане на цената.
Предвид изложеното предявяват искове при условията на алтернативност за установяване, че е нищожен договорът за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот.акт.№ 186, том 1, рег.№ 3168,
дело№ 135/2016г., с предмет апартамент №102, находящ се в гр.София, район
Красна поляна , ж.к."Илинден", бул. "*******, ведно с избено
помещение №6, поради противоречие със закона, липса на основание и симулация.
Евентуално предявяват иск за разваляне на договора поради неизпълнение,
изразяващо се в неплащане на продажната цена. Претендират направените по делото разноски.
Ответницата Т.Н.А. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на иска. Не оспорва сключването на договор за покупко-продажба
на недвижим имот с ищците, оспорва да не е превела продажната цена по сметката
им. Излагат доводи за неоснователност на твърденията, на които се основават
претенциите за обявяване на договора за нищожен, тъй като закона за
ограничаване плащанията в брой не е действал към датата на сключване на
договора, че в нотариалния акт, в който е оформен договора, се съдържа изявление от страните, че нямат претенции
един към друг относно размера и вида плащане. Оспорва твърдението на ищците, че
е издържана от тях.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
От приложените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че на 14.07.2016г. е сключен договор за
покупко-продажба, оформен в нот.акт.№ 186, том 1, рег.№ 3168, дело№ 135/2016г.,
по силата на който ищците са продали на ответницата апартамент №102, находящ се
в гр.София, район Красна поляна, ж.к."Илинден", бул. "*******,
ведно с избено помещение №6, за сумата
от 20 000евро, която е заплатена на продавачите преди подписване на договора,
по начина и условията, посочени в пункт първи
от нотариалния акт. В същия е посочено, че продавачите са заявили, че сумата от 20
000евро са получили напълно от купувача на вноски за периода от 08.01.2008г. до
08.01.2011г., съгласно условията на предварителен договор, подписан между
страните на 08.01.2008г. По делото не е
представен посочения предварителен договор, поради което не се установя
съществуването му и неговите условия.
В представеното в цялост нотариално дело, по което е
издаден нот.акт №186 /2016г., не се съдържат доказателства, от които да се
установи плащане на продажната цена преди сключване на договора.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели. Свидетелят П.П. дава показания, че отдавна се познава с А. от
2009-2010г. Знае за отношенията със сестра му, която всеки ден му казвала, че трябва
апартамента да го препише на нея. А. е добър човек и наивен подписал документите в неадекватно състояние,
тъй като е инвалид, пенсионер от няколко години и има някакви припадъци от
време на време. Сделката станала през 2016г. Знае това, защото той закарал него
и жена му на бул."Скобелев", за да направят сделката при нотариус.
Споменал, че отивали да направят на сестра му дарение, нищо не говорил за
продажба. Свидетелят го взел от блока им
и ги закарал до "Петте кьошета", където трябвало да сключат договора,
оставил ги и отишъл да търси място за паркиране. А. му споделял, че сестра му постоянно идвала
и искала неговото жилище. Знае, че той
има деменция и понякога пита за нещо по
няколко пъти. Със сестра му не били в
добри отношения. Не знае за продажба и получаване на пари по сделката.
Свидетелката К.Ш., племенница на ищеца и дъщеря на
ответницата, дава показания, че били в
много добри отношения с вуйчо й. От известно време той започнал да се кара с
всички, не само са майка й. Знае за апартамента, който вуйчо й продал на нейната майка за 20
000евро. Майка й я имала тази сума и същата е прехвърлена в спестовната сметка
на вуйчо й, като парите са от продажбата на една вила в гр. Радомир. Имало три
плащания на ръка. Баща й имал наследствен имот на паметника "Левски",
който бил продаден. Баща й тогава дал пари, за да помогне на майка й да си
вземе жилище и парите отишли за покупка на същото. Свидетелката не знаела, че
трябва да вземе някаква разписка. От баща си получила 10 000евро през 2010г.,
преди женитбата му с друга жена. Сумата от 20 000евро била платена, като част
от нея е преведена по спестовната книжка на вуйчо й около 8000долара, а другите
са дадени на ръка на части. Останалата сума била от лични спестявания на майка
й, които тя давала на вуйчо й в период от 2-3 години. Сумата от 8000евро била преведена по сметка на
вуйчо й в "ДСК". Знае, че в деня на сделката сумата от 20 000евро
била платена в периода от 2008 -2011г.
Свидетелства, че вуйчо си изкарал
ТЕЛК преди години с помощта на майка й и бил абсолютно адекватен. Никога не е
издържал майка й. Не е присъствала на
разговори между двамата за покупко-продажба на този апартамент. Майка й искала
да си купи гарсониера, след като продала вилата, тъй като искала да е
самостоятелна. Тогава дошло предложението от вуйчо й да купи неговия апартамент,
за да се близо един до друг и да се гледат. Оттам дошло предложението за
покупко-продажбата на апартамента. Майка й искала да купи друг апартамент,
защото знаела, че брат й е на крайности и може да си промени мнението.
Представено е извлечение от сметката на А.Н.А. в
Банка ДСК"АД за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2012г., в което не е
отразено получаване на сума в размер на 8000евро от ответницата.
Не следва да се обсъжда приетата съдебно-психиатрична
експертиза, тъй като е неотносима към очертания в исковата молба предмет на
делото.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
От събраните писмени доказателства се установява и между
страните не е спорно, че на 14.07.2016г.
е сключен договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт.№ 186, том 1,
рег.№ 3168, дело№ 135/2016г., по силата на който ищците са продали на
ответницата апартамент №102, находящ се в гр.София, район Красна поляна,
ж.к."Илинден", бул. "*******, ведно с избено помещение №6, за сумата от 20 000евро, която е заплатена на
продавачите преди подписване на договора, по начина и условията, посочени в
пункт първи от нотариалния акт. В същия
е посочено, че продавачите са заявили,
че сумата от 20 000евро са получили напълно от купувача, на вноски за периода
от 08.01.2008г. до 08.01.2011г., съгласно условията на предварителен договор,
подписан между страните на 08.01.2008г.
Съгласно чл. 179, ал.1 ГПК официалният документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия. Доказателствената стойност на нотариалния акт, в който е
обективиран договора за покупко-продажба, обхваща само посочените в тази
разпоредба факти – лично осъществените от длъжностното лице или пред него
действия или изявления. Материалната му доказателствена сила не обхваща
верността на удостоверените от издателя частно-правни изявления, поради това
заплащането на цената по нотариалната сделка не е сред фактите, чието
осъществяване нотариусът може да удостоверява, поради което в тази част
документът е частен. В този смисъл е и съдебната практика, според която
волеизявленията на страните съставляват частен документ и за тяхната вярност
нотариалния акт не се ползва с материална доказателствена сила и записаното в нотариалния акт изявление на
страните за заплащане на цената има характер на разписка. В този смисъл
Определение № 599/03.07.2017 г. по гр. д. № 895/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ Г.О,
Определение № 62/18.01.2016 г. по гр. д. № 5315/2015 г. на ВКС, ГК, ІV Г. О.,
Решение № 86/04.07.2018 г. по гр. д. № 2862/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ Г.О. и др.,
Определение № 697/27.07.2018 г. по гр. д. № 4917/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
При наличието на сключен между страните договор, по който
продавачът е изпълнил задължението да прехвърли правото на собственост и
твърди, че не е получил продажната цена,
в тежест на ответницата е да докаже, че е платила и изпълнила поетото
задължение, което не се установява от събраните по делото доказателства поради следното:
От доказателствата, намиращи се по нот. дело, не се
съдържат доказателства, от които да се установи плащане на продажната цена.
Свидетелката К.Ш., племенница на ищеца и дъщеря на ответницата, дава показания за това, че сумата по договора
е платена на части, като 8000евро са преведени по сметка на вуйчо й в "Банка
ДСК" АД, а останалата сума е плащана в брой на части. Показанията на свидетелката
следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК, като се вземат предвид останалите
събрани по делото доказателства, и не следва да се кредитират, тъй като не се
установява да е преведена сумата от
8000евро по сметка на А.А. в "Банка ДСК"АД от останалите, събрани
доказателства. В извлечението от сметка за периода от 2008г. до 2011г. не се съдържа информация за посоченото плащане.
Не са ангажирани писмени или гласни доказателства за плащане на други суми на
ищците от ответницата за периода, отразен в договора за покупко-продажба.
Както е посочено по-горе, при оспорване от страна на продавачите на договора за покупко-продажба в частта, в
която се съдържа изявление от страна на продавача за плащане на продажната цена
преди датата на подписване на договора, в тежест на купувача е да установи в
условията на пълно главно доказване, че е изпълнил задълженията си по него,
което не е направено в настоящото производство. С оглед на това съдът приема за
доказано по делото, че е налице неизпълнение от страна на купувача на
задълженията му по договора за плащане на продажната цена.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл,1 от ЗЗД съдът приема следното:
При произнасяне по този иск
следва да се вземе предвид съдебната практика , обективирана в Решение № 1278 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2007 г., IV г.
о., ГК, в
което е прието, че не
всяко противоречие със закона е основание за нищожност на сделката по чл. 26, ал.
1 ЗЗД, а само ако предметът на сделката е незаконен, или когато
основанието й противоречи на закона.
На следващо място,
нарушаването на закона може да има различни последици, които са предвидени в
него. Не може да се приеме, че когато в закона не е посочена друга последица от
нарушаването му, то последицата е нищожност. В случая се излагат твърдение за
допуснато нарушение на императивна правна норма при сключване на договора
поради плащане на продажната цена в брой, с което се заобикаля Законът за
ограничаване плащанията в брой. Същият е действал към датата на подписване на договора, но настоящият състав приема, че дори
и да е допуснато нарушение на правилата,
регламентирани в него, това не би довело до нищожност на процесния договор, а
до наличие на основание за прилагане правните последици, регламентирани закона,
от нарушаване на правилата му. Освен това по делото не се установява да е
извършено плащане на продажната цена по договора в брой, поради което предявеният
иск за установяване нищожност на договора поради противоречие със закона е неоснователен.
По иска с правно основание чл.26,ал.2, предл. 4 от ЗЗД съдът приема следното:
Основанието е типичната и непосредствена цел,
към постигане на която са насочени волеизявленията на страните. Договорът за покупко-продажба е каузален, тъй като основанието е елемент от
фактическия му състав. Продавачът сключва посочения договор, за да получи
продажната цена, а купувачът да придобие
право на собственост върху недвижимия имот, предмет на същия. Посочените за
страните основания са причината да се задължат
по договора. Основание няма, ако на една от страните отнапред е било
известно, че няма да се наложи да престира нищо по договора.
От установените по делото
факти следва извод, че чрез сключване на процесния договор за покупко-продажба
на недвижим имот ответницата е получила в своя патримониум право на собственост
върху процесния недвижим имот. В договора е посочено, че продажната цена от 20
000евро е платена преди сключването му на вноски
за периода от 08.01.2008г. до 08.01.2011г., съгласно условията на предварителен
договор, подписан между страните на 08.01.2008г.
По делото не се установи да е сключван посоченият
предварителен договор и неговите клаузи, нито плащане на продажната цена от ответницата
по посочения в договора за покупко-продажба начин. От съдържанието на същия
следва да се направи извод, че ответницата не е поела задължение за плащане на
цената след сключване на договора, тъй като в него е включена клауза, според
която същата е платена. При положение, че не се доказа плащане на продажната
цена от ответницата преди сключване на договора, то следва да се направи извод,
че към датата на подписването му същата е знаела, че няма да плати нищо по
него. От посоченото следва да се направи извод, че договорът е сключен при
липса на основание и поради това е нищожен.
Предвид изложеното
следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4
от ЗЗД и да се приеме за установено, че процесният договор за покупко-продажба
е нищожен, поради липса на основание. С оглед на това не следва да се разглежда
алтернативно предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. последно от ЗЗД, както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл.87, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответницата дължи на ищците направените
по делото разноски. Представени са доказателства за направени разноски за
държавна такса в размер на 402,00лева, поради което следва да се присъди
посочената сума, тъй като в списъка по чл.80 от ГПК са описани разноски за държавна такса в размер
на 1800лева, но липсват доказателства да е
платена държавна такса в посочения размер. Следва да се присъди сумата от 2000 лева
адвокатско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност на
делото съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищците.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от А.Н.А. с ЕГН ********** и Р.М.Н. с ЕГН********** срещу Т.Н.А. с ЕГН**********
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.2,
предложение 1 от ЗЗД за установяване, че
е нищожен сключения на 14.07.2016г. договор за покупко-продажба на недвижим
имот, оформен в нот.акт.№ 186, том 1, рег.№ 3168, дело№ 135/2016г. поради
противоречие със закона поради нарушение на императивните разпоредби на §2 във
вр. с.с чл.3 от Закона за ограничаване плащанията в брой.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.Н.А. с
ЕГН ********** и Р.М.Н. с ЕГН**********
срещу Т.Н.А. с ЕГН********** искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал.2, предложение 4 от
ЗЗД, че е нищожен сключения на 14.07.2016г. договор за покупко-продажба на
недвижим имот, оформен в нот.акт.№ 186, том 1, рег.№ 3168, дело№ 135/2016г., с
който А.Н.А. с ЕГН ********** и Р.М.Н. с ЕГН********** продават на Т.Н.А. с ЕГН**********
свой собствен недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1106.1.4 по кад.
карта и кад. регистри, одобрени със
заповед№ РД-18-50/02.11.2011г. на ИД на АГКК, с адрес гр.София, район Красна
поляна, ж.к."Илинден", бул. "Александър Стамболийски"№190,
бл.55, вх.Д, ет.4, ап.102, ведно с избено помещение №6, поради липса на
основание.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.Н.А. с ЕГН ********** и Р.М.Н. с ЕГН********** срещу Т.Н.А. с ЕГН**********
трети алтернативно съединен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал.2, предложение
последно от ЗЗД за установяване, че е нищожен сключения на 14.07.2016г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот.акт.№ 186, том 1,
рег.№ 3168, дело№ 135/2016г. поради привидност, както и евентуално съединения
иск с правно основание чл.87, ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора поради
неизпълнение.
ОСЪЖДА
Т.Н.А. с ЕГН********** да заплати на А.Н.А. с ЕГН ********** и Р.М.Н. с ЕГН********** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 402,00лева държавна
такса и 2000,00лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: