Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 90…..….………….…… 20.05.2014 Година ….…….…... Град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд ……………………………………………………. На двадесет и четвърти април.………..………..Година две хиляди и четиринадесета
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
ГАЛИНА
ДИНКОВА
Секретар З.Д.
………………………..................................……………....
Прокурор Петко Георгиев ………..…………………......….................................. разгледа докладваното от съдия……………..… ДАРИНА ДРАГНЕВА касационно административно дело номер 102 по описа за 2014 година.
Производството е по
чл.208 и сл. от АПК във връзка с §19 от ЗИД на АПК /Дв.бр.39/2011г./
Образувано е по
касационната жалба на А.Т.А., чрез процесуалния му представител Й.А.В./негова
дъщеря/, а в производството по делото представляван и от адвокат Андреева,
против решение №91/22.01.2014г., постановено по гр.д. №4202 по описа за 2012г.
на РС Стара Загора. С решението е отхвърлена жалбата на А. против Решение
№50002/06.07.2012г. на Общинска служба по земеделие гр. Стара Загора за обезщетяване
на наследниците на Тончо А.Т. с 600 броя поименни компенсационни бонове на
стойност 600лв.за 0.687дка земя на стойност 600лв. Решението е постановено по
реда на чл.19 ал.17 т.2 от ППЗСПЗЗ и на основание решение №5001/30.06.2009г.,
заявление по чл.18д ал.3, чл.19б ал.1 от ППЗСПЗ за начин на обезщетяване и §29
ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
В касационната
жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, касационно
основание по чл.209 т.3 от АПК, състоящи се в следното: задължително е обезщетението да се извърши със земя от
държавния поземлен фонд, а когато няма земи от този фонд със земя от общинския
поземлен фонд, равностойна на земите, за които е признато но не е възстановено
правото на собственост в хипотеза на чл.10б от ЗСПЗЗ. Административния орган не
е представил доказателства за изпълнение на процедурата, по която се издава
решение за определяне вида на обезщетението. От съда се иска да бъде отменено
въззивното съдебно решение и решение №5002/06.07.2012г. на Общинска служба „Земеделие”
град Стара Загора като се дадат указания на административния орган да определи обезщетение с равностойна земя, след
като отправи мотивирано предложение до
Общински съвет Стара Загора, включително и в рамките на града.
Претендират се разноските по делото, както и отмяна на въззивното решение в
частта за осъждане на А. да заплати на ОС „Земеделие” град Стара Загора сумата
от 100лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Ответника по
касация Общинска служба „Земеделие” град Стара Загора оспорва
допустимостта на въззивната жалба на А. против решение №50002/06.07.2012г., тъй
като е постановено на основание чл.19 ал.17 т.2 от ППЗСПЗЗ и не предвидено в
закона, че подлежи на обжалване. Алтернативно се поддържат доводи за неоснователност
на касационната жалба, предвид на факта, че решение №50001/30.06.2009г., с
което на основание чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗЗ е определена стойността на дължимото
обезщетение, е влязло в сила. Това решение е подлежало на обжалване само
досежно стойността на обезщетението за невъзстановеното право на собственост,
но като влязло в сила е недопустимо да бъде обсъждано в настоящото
производство, както е сторил въззивния съд. Обжалваното решение
№50002/06.07.2012г. определя вида на обезщетението на основание чл.19 ал.17 т.2
от ППЗСПЗЗ според желанието, заявено от правоимащите. Въпреки, че в настоящия
случай те са поискали обезщетяване с равностойна земя от общинския или
държавния поземлен фонд, общинската служба е преценила, че това не може да
стане. Още през 1999г. и на основание чл.35 ал.1 от ЗСПЗЗ, Поземлената комисия
е констатирала, че в землището на град Стара Загора няма земя от ОПФ, поради
което е взето решение всички правоимащи по чл.15 ал.2,ал.3, ал.4 и чл.10б от ЗСПЗЗ, да бъдат обезщетявани с
поименни компенсационни бонове. По отношение спазването на процедурата се
твърди, че ОС”Земеделие” гр. Стара Загора е направила предложение до Общински
съвет Стара Загора, чрез Кмета на общината, което е върнато като необосновано –
сградата върху земята е държавна собственост. Последвало е предложение до
Министъра на земеделието и храните, чрез ОД „Земеделие за определяне на
свободните земи от държавния фонд за обезщетяване наследниците на Т. по реда на
чл.19 ал.12 от ППЗСПЗЗ, но Директора на Областната дирекция отказва да
представи предложението пред Министъра на земеделието. На следващо място се
твърди, че невъзстановеното право на собственост има за предмет лозе с площ от
0.687дка, а земеделски имот с предназначението на лозе не може да има площ
по-малка от един декар. Освен това следва да бъде и на стойност не повече от
600лв., а средната цена на един декар лозе ІV категория е 873лв., поради което
не е възможно едновременното изпълнение на условията за минимална площ и
равностойност на имота за обезщетение. Налице е обективна невъзможност за
обезщетяване на наследниците на Т. с равностойна земя. Претендират се
разноските по делото.
Заинтересованата страна Т.Т.Д. не се явява, не се представлява и не заявява
становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура взема становище, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши служебна
проверка на валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното
решение, по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по същество
е основателна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалбата на А.Т.А.
против Решение №50002/06.07.2012г., постановено от Общинска служба „Земеделие”
град Стара Загора за обезщетяване на наследниците на Тончо А.Т. с поименни
компенсационни бонове на стойност 600лв. за 0.687дка земеделска земя. Решението
е постановено по реда на чл.19 ал.17 т.2 от ППЗСПЗЗ и се основава правно на
чл.18д ал.3, чл.19б, ал.1 и §29 ал.2 от ППЗСПЗЗ, а фактически на влязлото в сила
решение №50001/30.06.2009г. на същата служба за определяне стойността на
обезщетението.
За да отхвърли жалбата на А. *** е приел, че с Решение №50002/06.07.2012г.
е определен само размера на обезщетението, а начина на обезщетяване е разпореден с решение №50001/30.06.2009г., което е
обжалвано пред Административен съд Стара Загора като жалбата е оставена без
разглеждане, считано от 11.10.2010г., когато ВАС на РБ оставя в сила
определение №188/02.08.2010г. на Административен съд Стара Загора. След като
приема, че предмет на съдебен контрол е само размера на обезщетението, РС Стара
Загора съобразява че от правно значение за законосъобразността на обжалвания
административен акт е влизането в сила на предходното решение за определяне
вида на обезщетението, в което е посочен и неговия размер. За проверка на
равностойността на паричното обезщетение, както и за възможността да бъде
определено обезщетение със земя, съдът е допуснал и назначил съдебно техническа
експертиза, изпълнена от вещо лице-строителен инженер, което с писмено
заключение е дало отговор на следните въпроси: има ли земи, предвидени за
обезщетение на собственици от държавния и общинския поземлен фонд? Имало ли е
план за обезщетяване и има ли свободни земи по този план, има ли отделни имоти
по чл.45ж от ППЗСПЗЗ? Вещото лице дава отговор, че свободни земи за обезщетения
от ОПФ няма, както няма и план за обезщетение на собствениците. Поради
изчерпания фонд земеделски земи в землището на Община Стара Загора с протокол
№50001/18.10.1999г. Общинската поземлена комисия е взела решение, всички
собственици да бъдат обезщетени с ПКБ. Същите са отговорите по отношение и на
Държавния поземлен фонд-няма свободни земи, няма план за обезщетяване, няма
предвидени земи за обезщетяване. В община Стара Загора няма приет план за
обезщетяване на собствениците, чиито земи попадат в регулация и са застроени.
Общината разполага с имоти по чл.45ж извън регулация в местностите
„Сараджейката”, „Бойчо бунар”, „Черния мост”, „Седми километър”, „Асанов трап”,
„Карасиврия”, „Кръстев трап”, „Бялата пръст”. В заключението е удостоверено и,
че върху бившето лозе от 0.687 дка има построена двуетажна административна
сграда със ЗП 181.44 кв.м., а имота е включен в регулацията на града със
Заповед №1789/03.11.1967г. Като урегулиран
за застрояване, имота има стойност равна на сумата от 120 670лв.,
която в решението си РС Стара Загора определя като не съответна на
равностойността на невъзстановеното право на собственост върху земеделска земя.
Съдът дава отговор и на възраженията на жалбоподателя относно значението на
термина „равностойно обезщетение”, а именно взема се предвид статута на земята
при нейното отнемане от бившия собственик и се определя цената й спрямо
предназначението, което е имала към този момент. Няма правно значение статута
на земята към момента на отказа да бъде възстановено правото на собственост
върху нея, поради което не е допустимо да се претендира обезщетение със земя в
регулация, съответно паричния еквивалент на
урегулирания имот. Позовавайки се на този смисъл на ЗСПЗЗ, съдът
възприема заключението на вещото лице – строителен инженер за стойността на
0.687 дка земеделска земя от ІV категория и заключава, че определената с
обжалваното решение стойност на обезщетение от 600лв. е законосъобразна, въз
основа на което отхвърля жалбата на А..
Настоящия състав на административен съд Стара Загора не споделя правните
изводи на РС Стара Загора досежно предмета на решението по чл. 19 ал.17 от
ППЗСПЗЗ и неговата законосъобразност.
Процедурата по признаване право на собственост върху земеделската земя, отговаряща
на условията на чл.10б от ЗСПЗЗ, и обезщетяване на правоимащите за
невъзстановяването му, преминава през три етапа, съобразно материалната
разпоредба на чл.19а от ЗСПЗЗ, която се прилага при следване на процедурните
норми на чл.19 ал.8, ал.11, ал.12,ал.16,
ал.17, ал.18 от ППЗСПЗЗ.
Първото решение се постановява по
реда на чл.18д от ППЗСПЗЗ с предмет признаване правото на собственост по
чл.10б от ЗСПЗЗ и отказ да бъде възстановено. В случая това е решение №53142/03.06.2009г.
на Общинската служба за признаване правото на собственост на наследниците на
Тончо А.Т. и за отказ да бъде възстановено в стари реални граници по причина,
че е урегулиран имот, застроен със сградата на АГКК Стара Загора. Този факт е
удостоверен от Община Стара Загора по законовия ред. Второто решение в
процедурата е с правно основание чл.19 ал.4 т.1 от ЗСПЗЗ и се постановява по
реда на чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ с предмет признаване на правото на обезщетение и
определяне на неговата стойност, но не и на неговия вид. По делото това е решение
№50001/30.06.2009г./стр.11/, с което по реда на чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ е определено
правото на обезщетение на наследниците на Т. за признато, но невъзстановено
право на собственост върху земеделска земя ІV категория от 0.687дка на стойност
от 600лв. Двете решения не са обжалвани от А. и са влезли в сила. Решение
№50001/30.06.2009г. на Общинската служба е съобщено на правоимащите с писмо изх.
№ 712/07.07.2009г. като в същото е указано и, че няма да получат обезщетение
със земя, така както са поискали със заявлението по чл.18д ал.3 от ППЗСПЗЗ,
подадено на 29.06.2009г. По повод на това предупреждение А. подава жалба срещу
писмото, която е оставена без разглеждане с доводи, че уведомлението не е
административен акт. На 06.07.2012г. по реда на чл.19 ал.17 от ППЗСПЗЗ, Общинската
служба постановява решение с правно основание чл.19а ал.4 т.3 от ЗСПЗЗ за определяне вида на
обезщетението – с ПКБ. Това е третото последно решение от процедурата по
признаване на права и определяне на обезщетение за невъзстановяването им в
хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ. С това решение по аргумент от нормата на чл.19а
ал.4 от ЗСПЗЗ се определя вида на обезщетението, съобразно стойността на правото
на обезщетение, утвърдена с решението по чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл е
и решение №3458/16.03.2010г. постановено по адм.д.№10364/2009г. на ВАС на РБ. Съответствието
между стойността на земята или компенсационните бонове с окончателно определения
размер на обезщетението, е едно от изискванията за законосъобразност на
решението по чл.19 ал.17 от същия Правилник, но не е единственото условие, за
изпълнение на което съда следи служебно. Проверката за законосъобразност на
административните актове, извън въпроса за валидността им, се състои в проверка
за съществуването на фактическите и правните основания за издаването им. В
конкретния случай е посочено основанието на чл.19, ал.17 т.2 от ППЗСПЗЗ във
връзка с §29 ал.2 от ПЗР на ППЗСЗПЗЗ и чл.18д ал.2 от ППЗСЗПЗЗ. От приетите по
делото писмените доказателствени средства не се установява да съществуват
фактите от двете хипотези на чл.19 ал.17 т.2 от ППЗСПЗЗ. Обезщетение с ПКБ се
определя в два случая: при изрично заявено желание за обезщетяване с ПКБ, или
когато са налице условията на чл.19а ал.4 от ЗСПЗЗ. В настоящия казус заявлението
по чл.18д ал.3 от ППЗСПЗЗ е за обезщетяване със земя. Следващата хипотеза също
не е изпълнена, защото нормата на чл.19а ал.9 от ЗСПЗЗ разпорежда обезщетяване при
условията на чл.35 ал.1 от същия закон т.е. с ПКБ, когато актовете на съда или
на органите на поземлената собственост за определяне правото на обезщетение са
постановени, или представени след определяне на коефициента за намаляване
размера на обезщетението със земя. В този случай правоимащите се обезщетяват
само с ПКБ. Коефициента по чл.19а ал.5 от ЗСПЗЗ /нова, ДВ бр.99 от
22.10.2002г./. се определя с решение прието по реда на чл.19 ал.16 от ППЗСПЗЗ,
каквото не е представено. Ответника по касация са позовава на протоколно
решение №50001/18.10.1999г. прието на основание чл.35 ал.1 от ЗСПЗЗ за
обезщетяване на собствениците по чл.10б, чл.15 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗСПЗЗ с
поименни компенсационни бонове, поради изчерпване на общинския поземлен фонд,
но не и поради изчерпване на държавния поземлен фонд. Сградата на АГКК е
държавна и следва първо да е изчерпан държавния фонд, за да се иска
обезщетяване със земя от общинския. Следователно протоколното решение не може
да обоснове извод, че има решение по чл.19 ал.16 от ППЗСПЗЗ за определяне коефициента,
с който се намалява обезщетението със земя от Държавния поземлен фонд. След
като няма решение по чл.19 ал.16 от ППЗСПЗЗ то е обективно невъзможно актовете
за възстановяване право на собственост и за признаване правото на обезщетение
да се представени след неговото постановяване.
Действията на ответника по касация за изпълнение на процедурата по чл.19 ал.12 от ППЗСПЗЗ съответстват на изискванията
на закона и на заявеното желание за обезщетяване със земя, но не са довели до
определяне на свободните земи от Държавния поземлен фонд, поради неизпълнение
на задълженията на Директора на Областната дирекция „Земеделие” да администрира
предложението до Министъра на земеделието и храните. За яснота следва да се
каже, че органите на поземлената собственост са длъжни да проведат процедурите
по чл.19 ал.12 и съответно ал.11 от ППЗСПЗЗ, в хода на които да се определи
обезщетение със земя, или да се установят предпоставките за приемане на решение
по чл.19 ал.16 от същия Правилник. Този е реда за установяване на възможността
да се удовлетвори желанието за обезщетение със земя, съответно да се редуцира
реалното обезщетение с коефициент еднакъв за всички правоимащи. Отказа на
Директора на Областната дирекция „Земеделие” да бъде администрирано
предложението на Началника на общинската служба до Министъра на земеделието и
храните е довело до постановяване на административен акт без да са изяснени
всички факти от значение за случая. Законът е определил ред за определяне на
земите за обезщетяване, съответно за установяване на липсата на земи за тази
цел, който задължително се следва и непровеждането му е отделно основание за
отмяна на акта, извън изложеното по-горе за липсата на материално правните
условия на чл.19а ал.9 от ЗСПЗЗ.
Като не е достигнал до тези изводи, РС Стара Загора е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго за отмяна на решение №50002/06.07.2012г. на Общинската служба
по земеделие и връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението на А.
от 29.06.2009г. при спазване указанията на съда за следване на задължителната
процедура по чл.19 ал.12, съответно ал.11 от ППЗСПЗЗ за установяване на
възможността да бъде удовлетворено искането за обезщетяване със земя на
стойност 600лв., съгласно стойността на обезщетението определена с влязлото в
сила решение по чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Този изход от спора обуславя основателност на претенция за осъждане на
административния орган да заплати на жалбоподателя всички разноски по делото.
Държавна такса не се дължи в съдебните производства по ЗСПЗЗ, а пред РС Стара
Загора са представени доказателства за платено възнаграждение за вещо лице в
размер на 150лв. Прието е по делото пълномощно
за процесуално представително на един адвокат, по което няма отбелязване,
че е платено възнаграждение. В производството пред настоящата инстанция няма
доказателства за сторени разноски.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №91/22.02.2014г.,
постановено по гр.д. №4202/2012г. по описа на Старозагорския районен съд и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Решение №50002/06.07.2012г. на Общинска служба „Земеделие” град Стара Загора.
ВРЪЩА
преписката на Общинска служба „Земеделие” гр. Стара Загора за ново произнасяне
по заявлението на А.Т.А. от 29.06.2009г. при спазване указанията на съда по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие” град Стара
Загора да заплати на А.Т.А. сумата от 150лв. / сто и петдесет/, представляваща
разноски по делото пред двете инстанции.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.