Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 05.01.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 15
162 по описа за 2014 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС)
спрямо Г.Н.Г., Е.Н.Г., Н.Г.Г. и Г.Г.Г., че Ю.В.С. е собственик на недвижим имот.
Този недвижим имот представлява част от жилищна сграда с идентификатор 68134.1943.1307.1,
а именно: източен близнак – сграда „А“. Той е с разгъната застроена площ от
387,31 кв. метра, съгласно екзекутивна документация, одобрена през 2007 г., и
се състои от: 1. частта от сутерена, която се очертава от точки 1, 2, 3, 4, 5, 6,
7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 1; 2. частта от първи етаж, която се очертава
от точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 1; 3. частта от втори етаж, която се
очертава от точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 1; както и целия тавански етаж по
скиците на вещото лице Е.Ц., намиращи се на л. 375-378 от делото.
Административният адрес на сградата е в гр. С., ул. „*****“ № 2Б. ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС Г.Г.,
Е.Г., Н.Г. и Г.Г. да предадат на Ю.С. владението на описания недвижим имот.
Скиците на вещото лице Е.Ц. на л. 375-378 от делото са неразделна част от
настоящото решение. Ю.С. е със съдебен адрес ***, офис 7-8. Г., Е. и Г. Г. са с
адрес ***, а Н.Г. е с адрес ***.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Г., Е.Г., Н.Г. и Г.Г. да
заплатят на Ю.В.С. 10 885,64 лева разноски по делото.
[3] ПРЕКРАТЯВА производството по искането на Ю.С. по чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да обезсили нотариалните актове от 12.12.2008 г., с които Г.Г. и Е.Г.
са прехвърлили собствеността за част от процесния имот на Н.Г. и Г.Г..
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението за изготвянето му.
[5] Ако ответниците обжалват решението изцяло, с въззивната
си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 1
448,02 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба
ще бъде върната.
[6] Решението е постановено при участието на третото лице „Б.П.Б.“ АД.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7] Ю.В.С. е заявила в искова молба от 03.10.2014 г., че през 2004 г. е
придобила недвижим имот с идентификатор 68134.1943.1307 с адрес в гр. С., ул. „*****“
№ *. За този имот ответникът Г.Г., като неин пълномощник, е учредил на себе си
право на строеж. По това време той е бил в брак
с Е.Г..
[8] СГС
е прогласил нищожността на нотариалния акт за учредяване
право на строеж. Поради това ищцата твърди, че построената в имота жилищна
сграда, част „А“, източен близнак, е по приращение нейна собственост.
[9] На 12.12.2008 г. Г.Г. и съпругата му Е.Г. са се разпоредили с обособени части от жилищната сграда. Синът им Н.Г. е
придобил първия етаж от източния близнак, а дъщеря им Г.Г. е придобила втория.
[10] Ю.С. твърди също, че всички
ответници са владеели сградата. Затова ищцата моли съда да признае спрямо
ответниците, че тя е собственик на сграда, част „А“ – източен близнак, както и на
целия тавански етаж и ги осъди да ѝ предадат
владението на имота. Ю.С. също така моли
съда да обезсили нотариалните актове, с които Г. и Е. Г. са прехвърлили на Н. и
Г. Г. собствеността върху обекти от сградата (вж. исковата молба, л. 3-10 и искането за
изменение на петитума в протокола от съдебно заседание на 25.11.2016 г., л.
381-382).
2.
На ответниците
[11] Ответниците не са подали писмен отговор.
3.
На третото лице
[12]
П. твърди, че постановлението, с което имотът му е бил
възложен, не е влязло в сила. Затова според него той е само ипотекарен
кредитор, а не собственик на имота. П. твърди също, че правата му на кредитор са
гарантирани от поредността на вписването на ипотеката, което е било извършено
три години и половина преди вписването на исковата молба за обявяване
нищожността на нотариалния акт за учредяване на право на строеж (вж. становището,
л. 102-104).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[13] Не се спори, че на 12.01.2004 г. ищцата
е придобила недвижим имот. Този имот е представлявал УПИ III-795 от кв. 45а по
плана на гр. С., кв. Б. (вж. и нотариалния акт, л.
11-12). Впоследствие за УПИ III-795 е бил определен идентификатор 68134.1943.1307 (вж. скицата, л.
64).
[14] Не се спори, че на 23.10.2003 г. Ю.С.
и Г.Г. са сключили предварителен договор за учредяване право на строеж и
строителство. С договора Ю.С. се е задължила да учреди на Г.Г. право на строеж
за собствения ѝ УПИ III-795 в кв. Б.. Г.Г. се е задължил да построи в имота две
двуетажни сгради – източен близнак (сграда „А“) и западен близнак (сграда „Б“),
всяка със застроена площ от около 66,00 кв.метра и разгъната застроена площ от
около 217,00 кв. метра. Ищцата също така се е задължила да упълномощи ответника
да упражнява правата ѝ на собственик, свързани с учредяване правото на
строеж и осъществяване на строителството на сградите (вж. предварителния
договор, л. 18-30).
[15] На 02.06.2005 г. Ю.С., чрез
пълномощника си Г.Г., е учредила в полза на Г.Г. право на строеж върху УПИ III-795 в кв. Б. за изграждането
на жилищна сграда „А“ - източен близнак - с площ от 99,30 кв.метра и разгъната
застроена площ от 272,00 кв. метра. Срещу това Г.Г. е поел задължението да
построи възмездно за Ю.С. сграда „Б“ - западен близнак - с площ от 82,70 кв.метра
и разгъната застроена площ от 231,40 кв. метра (вж. нотариалния акт, л. 31-33).
Не се спори, че към този момент Г.Г. е бил в брак с Е.Г..
[16] Не се спори, че Г.Г. е построил
сградата в УПИ III-795. Тя е била разделена на два близнака, всеки от които на три етажа, като по
време на строителството е била преразпределена квадратурата на двете жилищни
сгради, чрез намаляване на западния близнак – сграда „Б“ за сметка на източния близнак
– сграда „А“. Двата близнака са били изградени със самостоятелни входове и
стълбищни клетки. Стълбището към таванския етаж на сграда „Б“ е било преградено.
По този начин достъпът до таванския етаж е могъл да се осъществи единствено от
източния близнак – сграда „А“. Източният близнак – сграда „А“ се състои от
сутерен, първи, втори и тавански етаж (вж. обяснителната записка към проектна
документация – екзекутив, л. 329-330, както и скицата на сградата, л. 65, заключението
на вещото лице, л. 366-379, и показанията на свидетеля М., л. 291-292).
[17] На 09.03.2006 г. Г. и Е. Г. са
учредили в полза на П. договорна ипотека върху източния близнак – сграда „А“. Ю.С.,
чрез пълномощника си Г.Г., е учредила в полза на П. договорна ипотека върху западния
близнак – сграда „Б“. Това е било направено, като обезпечение на кредит за 180 000,00
евро, отпуснат от П. на Г. и Е. Г. (вж. нотариалния акт, л. 130-133).
[18] Не се спори, че на 12.12.2008 г. ответниците Г.
и Е. Г. са прехвърлили собствеността върху части от източния близнак. Първият
етаж, заедно с ½ идеална част от сутерена, е придобила дъщеря им Г.Г., а
вторият етаж, заедно с една втора идеална част от сутерена, е придобил синът им
Н.Г. (вж. нотариалните актове, л. 56-63).
[19] На 28.04.2014 г. е влязло в сила
решение на САС. С него САС е потвърдил решение на СГС в частта му, с която е
била прогласена нищожността на договора от 02.06.2005 г. за учредяване на право
на строеж от Ю.С. в полза на Г.Г. (вж. решенията, л. 35-48 и определението на
ВКС, л. 49-55).
[20] Целият източен близнак - сграда „А“
- се владее от четиримата ответници (по това не се спори. Вж. и показанията на
свидетеля М., л. 291-292). На 24.09.2014 г. ЧСИ Бизов е възложил на П. източния
близнак - сграда „А“. Постановлението не е влязло в законна сила (вж.
постановлението, л. 212-213).
[21] Ю.С. е заплатила 2 897,00 лева държавна такса (вж. л. 82), 290,00
лева такса за вписване на исковата молба (вж. л. 86), 300,00 лева
възнаграждение на вещо лице (вж. л. 200) и 7 400,00 лева адвокатско възнаграждение
(вж. л. 384). Ответниците не са направили разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ
СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[22] Ю.С. е предявила срещу Г.Г., Е.Г., Н.Г. и Г.Г. иск по чл. 108 от ЗС. Искът е основателен.
1.
По иска по чл.
108 от ЗС
[23] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е
собственик на определена вещ; 2. ответникът да владее или държи тази вещ без
основание и без да е неин собственик.
[24] Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС),
собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея, освен ако е
установено друго. Друго може да бъде установено, когато собственикът на терена е
отстъпил на трето лице правото да построи сграда върху неговата земя (чл. 63,
ал. 1 ЗС).
[25] Съдът установи, че Ю.С. е учредила право на строеж
на Г.Г. за построяването в нейния УПИ III-795 на източния близнак - сграда „А“. Този
договор обаче, е бил прогласен за нищожен с влязло в сила решение. Следователно
Г.Г. е построил източния близнак - сграда „А“ - в имота на Ю.С. без валидно да му е било
учредено право на строеж за това. Ето защо нито Г.Г., нито Е.Г., нито пък
техните деца са придобили собствеността за източния близнак - сграда „А“ - или
части от него. Собственик на източния близнак – сграда „А“ – е станал
собственикът на земята, в която източният близнак е бил изграден – Ю.С.. Налице
е първата предпоставка за уважаването на иска.
[26] Съдът установи, че ответниците владеят процесния
източен близнак - сграда „А“ - без да имат основание за това. Налице е и
втората предпоставка за уважаването на иска. Ето защо съдът признава Ю.С. за
собственик на процесната сграда и осъжда ответниците да ѝ предадат нейното
владение.
2.
По искането за
отмяна на нотариалните актове
[27] Съгласно ТР № 3/29.11.2012
г. по тълк.д. № 3.2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариални актове, удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот, не подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. На отмяна по чл.
537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот. Следователно е
недопустимо искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален
акт, който удостоверява сделка с недвижим имот.
[28] В случая Ю.С. иска отмяна на нотариални актове за
замяна на недвижими имоти. Тези актове удостоверяват сделки, с които се
прехвърля право на собственост. Поради това искането ѝ за отмяна на тези нотариални
актове е недопустимо и съдът прекратява производството по него.
3.
По разноските
[29] Ю.С. търси разноски. Тя е направила такива за 10 887,00
лева, но търси 10 885,64 лева.
[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова
съдът осъжда ответниците да заплатят на Ю.С. 10 885,64 лева разноски по
делото.
Съдия: