Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 85 20.03.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 650 по описа за 2022г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 във вр. с
ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на Ж.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/6985#7
от 26.08.2022г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София, с който по отношение на Ж.Г.П. е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване
изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г., направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“ за кампании
2012, 2013, 2014 и 2015 във връзка с подадените от Ж.П. общи заявления за
плащания на площ за 2012 с УИН 24/ 220512/72789; за 2013 с УИН 24/ 230513/78632;
за 2014 с УИН 24/ 310514/ 85824 и за 2015 с УИН 24/ 100615/89693 в размер на 20 979.35лв,
на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.
„в”
от Наредба № 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), по съображения за
постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа,
че с неизвършеното плащане за последната година от поетия и впоследствие прекратен
агроекологичен ангажимент, е понесъл санкцията за констатираните нарушения,
като в този смисъл с издаването на АУПДВ се явява повторно санкциониран на едно
и също основание. Прави възражение за изтекла петгодишна давност, считано от
последния превод на субсидията, извършено на 10.06.2015г. В съдебно заседание
пълномощникът на жалбоподателя излага допълнителни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт, основани на твърдения за издаването му
от некомпетентен орган и при неспазване на процесуалните правила и срокове,
регламентирани в АПК; за постановяването му при неправилно приложение на
материалния закон и за изтекла абсолютна давност по ДОПК. Направено е искане
обжалвания АУПДВ № 01-6500/6985#7 от 26.08.2022г. да бъде отменен,
като незаконосъобразен.
Ответникът – Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си
представител, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява наличието на законово регламентираната
материалноправна предпоставка за издаването на обжалвания АУПДВ № 01-6500/6985#7 от 26.08.2022г., с определено публично държавно вземане по отношение на Ж.Г.П., представляващо
подлежаща на възстановяване на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б. „в” от Наредба № 11
от 06.04.2009г. изплатена субсидия, поради прекратен с влязъл в сила
административен акт агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП” от ПРСР
2007-2013г., вследствие на неизпълнение от страна на бенефициента на
изискванията на чл.24, ал.2 от Наредба № 11/2009г. Поддържа че оспореният АУПДВ, като издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на
процесуалните изисквания, е правилен и законосъобразен.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство – Ж.Г.П., е земеделски стопанин по смисъла
на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП във вр. с чл.4, параграф 1, б. ”а” от Регламент (ЕС)
№1307/ 2013, регистриран в ИСАК с УРН 369956, с право да кандидатства за подпомагане по
мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР за периода 2007 – 2013г., за
извършване на агроекологични дейности, съгласно чл.19, ал.1 от Наредба № 11/
06.04.2009г.
Видно от Уведомително
писмо изх. № 01-6500/1210 от 31.01.2013г. /л.44 по делото/, по подаденото заявление
за подпомагане с УИН 24/220512/72789 за
кампания 2012, Ж.П. е одобрен за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007 - 2013г., направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“. Считано от 2012г.
е отпочнало изпълнението на този агроекологичен ангажимент за период от 5
последователни години спрямо БЗС, посочени в
приложена таблица, с обща площ 93.92ха. По това направление /дейности с
код АП13/, мярка 214 „АЕП”, Ж.П. е получил финансово подпомагане в размер общо на
104 896.76лв., от които по заявление с УИН
24/220512/72789 за кампания 2012 – 27 595.24лв.; по заявление с УИН 24/
230513/78632 за кампания 2013 – 23 871.18лв; по заявление с УИН 24/
310514/85824 за кампания 2014 – 27 474.16лв. и по заявление с УИН 24/
100615/89693 за кампания 2015 – 25 956.18лв. Оторизирането и изплащането от ДФ
„Земеделие” съотв. получаването от Ж.П. на посочените суми, не се оспорва от
жалбоподателя, а и се установява от представените по делото доказателства /л.48
и сл./.
За кампания 2016
по мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007 -2013г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1/2)“, Ж.П. е подал Заявление за подпомагане с УИН 24/220616/96217 от
11.05.2016г. /л.73 и сл./, за площ 56.60ха, видно от приложените по преписката
таблици и удостоверение за декларирани площи/ животни по схеми. В хода на разглеждане на това заявление са
били извършени административни проверки на основание чл.65 ал.1 от Наредба № 11/
06.04.2009г. за спазване на поетия петгодишен агроекологичен ангажимент, включително
автоматично географско сравнение на одобрените /референтните парцели по мярка
214 „АЕП” и тези, които са заявени по мярката през текущата кампания в ИСАК.
С писмо изх. № 01-6500/9508 от 18.12.2016г. на Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл.26, ал.1 от АПК, Ж.П.
е уведомен, че поради установения процент на припокриване на площта от
пресичане на заявените от земеделския стопанин през текущата кампания парцели,
спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие в направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1/2)“, явяващ се несъответен на изискването на чл.24, ал.2 от Наредба № 11/2009г.,
се открива производство по прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „АЕП” от ПРСР 2007-2013г., на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №
11/ 06.04.2009г. /л.125 по делото/. Въз основа на констатациите от проверките е
установено, че процентът на припокриване
на площта от пресичане на заявените от Ж.П. през текущата кампания /2016г./
парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за финансово подпомагане по
мярка „АЕП”, направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“, е 51.12%, което
отклонение е извън допустимото, предвидено в ал.2 на чл.24 от Наредба № 11/ 06.04.2009г.
С Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013г. изх. № 01-6500/ 6985 от 10.09.2019г. /л.33/, Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” се е произнесъл по подаденото от Ж.П. Заявление
за подпомагане с УИН 24/220616/96217 от 11.05.2016г. за кампания 2016г., като е
отказал финансова помощ и на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/
06.04.2009г., поради неспазено изискване по чл.24, ал.2 от Наредбата, е
прекратил поетия от земеделския стопанин петгодишен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания”, направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“. Административният
акт за прекратяване агроекологичния ангажимент по мярка 214 „АЕП” от ПРСР за
периода 2007-2013г., е получен лично от Ж.П. на 04.10.2019г., не е бил обжалван
и е влязъл в сила, което обстоятелство не е спорно между страните по делото.
До Ж.П. е изпратено писмо изх. № 01-6500/6985
от 16.12.2020г. за уведомяване на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФ
„Земеделие” открива производство по издаване на Акт за установяване на публично
държавно вземане. Посочено е, че производството се открива на основание влязъл
в сила административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013г. с изх. № 01-6500/ 6985 от
10.09.2019г. /л.25 по делото/. С вх. № 01-6500/6985 от 15.01.2021г., в ДФЗ е
постъпило възражение от Ж.П., по съображения, че вече е възстановил сумата и че
е изтекла абсолютната давност.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи.
С оспорения в настоящото съдебно производство АУПДВ №
01-6500/ 6985#7 от 26.08.2022г., издаден от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, по отношение на Ж.П. е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване
изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за
развитие на селските райони 2007-2013г., направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“ за кампании
2012, 2013, 2014 и 2015 във връзка с подадените от Ж.П. общи заявления за
плащания на площ – за 2012 с УИН 24/220512/72789; за 2013 с УИН 24/ 230513/ 78632;
за 2014 с УИН 24/310514/85824 и за 2015 с УИН 24/100615/89693 в размер на
20 979.35лв. От правна страна обжалваният АУПДВ се основава на разпоредбите на
чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б. „в“ във вр. с чл. 24, ал.1 и ал.2 от Наредба №11 от
06.04.2009г. От фактическа страна
административният орган е приел, че доколкото агроекологичния ангажимент на Ж.П.
е прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013г. с изх. № 01-6500/ 6985
от 10.09.2019г. поради неспазени изисквания на чл.24, ал.2 от Наредба №11 от
06.04.2009г., а по заявления на Ж.П., лицето е получило финансово подпомагане по
мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“, както следва:
през първата година от ангажимента по заявление с УИН
24/220512/72789 за кампания 2012 – 27 595.24лв.; през втората година от
ангажимента по заявление с УИН 24/ 230513/78632 за кампания 2013 – 23 871.18лв;
през третата година от ангажимента по заявление с УИН 24/310514/85824 за
кампания 2014 – 27 474.16лв. и през четвъртата година от ангажимента по заявление
с УИН 24/100615/89693 за кампания 2015 – 25 956.18лв. или общо финансово
подпомагане по посочените мярка и направление в размер на 104 896.76лв., в
съответствие с чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б. „в” от Наредба № 11 от 06.04.2009г., Ж.П. следва
да възстанови 20% от посочената сума или сумата от 20 979.35лв, която е
определена като публично държавно вземане.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения АУПДВ № 01-6500/6985#7
от 26.08.2022г. на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес – адресат на обжалвания АУПДВ, законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Нормата на чл.27,
ал.5 от ЗПЗП предвижда че вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на АПК /чл.27, ал.7 от ЗПЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, които
правомощия може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда /чл. 20а, ал.6 от ЗПЗП/. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/ 3088 от 22.08.2022г.
/л.20/, с която /по т.3 от заповедта/, Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие” е делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” Владислава
Илиева Казакова правомощията да издава и подписва Актове за установяване на
публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за
които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в
Наредба № 5/ 27.02.2009г., в т.ч. по мярка „АЕП” от ПРСР 2007-2013г. В случая
оспореният акт е подписан от Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”
Владислава Казакова и следователно противно на твърдяното от жалбоподателя,
АУПДВ № 01-6500/6985#7 от 26.08.2022г. се явява издаден от материално
компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните със
Заповед № 03-РД/ 3088 от 22.08.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” правомощия.
Обжалваният АУПДВ е постановен в писмена форма и съдържа
изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици, така и
фактическите основания - фактите, от които органът черпи упражненото публично
субективно право. От фактическа страна оспореният АУПДВ е обоснован с обстоятелството, че
доколкото с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с
изх. № 01-6500/ 6985 от 10.09.2019г., на основание чл. 18, ал.3, т.3 от Наредба
№ 11/ 2009г., ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция е прекратил
агроекологичния ангажимент на Ж.П., в съответствие с чл. 18, ал.4, буква „в“ от
Наредба № 11/ 2009г., Ж.П. следва да възстанови 20 % от получената финансова
помощ, което се равнява на 20 979.35лв. Фактическите констатации,
обосноваващи наличието на материалноправната предпоставка по чл.18, ал.3, т.3
от Наредба №11 от 06.04.2009г. за определената за възстановяване от земеделския
стопанин финансова помощ, а именно – неспазване на изискването, регламентирано
в чл.24, ал.2 от Наредба № 11/ 2009г., за допустимото
намаление на одобрената площ за извършване на агроекологични дейности
или направления по чл.2, ал.1, т.1, буква „а”, т.2, 3, 4 с не повече от 10 процента, като всяка година
поне 90 процента от площта по съответното направление се припокрива географски
с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, са обективирани и
могат да бъдат изведени от влезлия в сила Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент с изх. № 01-6500/ 6985 от 10.09.2019г., на който акт, като обуславящ
възстановяването на получената финансова помощ, се е позовал административният
орган при издаване на АУПДВ. Ето защо съдът приема че е спазено изискването по
чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, за излагане на фактическите основания за
обективираното в АУПДВ № 01-6500/6985#7 от 26.08.2022г. волеизявление.
Оспореният
АУПДВ е издаден в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
като съображенията за това са следните:
От правна страна актът се основава
на разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б. „в” от Наредба № 11 от
06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР за периода 2007-2013г. Съгласно чл. 18,
ал.3, т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., Държавен фонд „Земеделие"
прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на
ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл.24, ал.2 от същата Наредба. Съгласно
чл.24, ал.1 от посочената Наредба, агроекологичните дейности или направления се извършват
върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в
петгодишен срок от поемане на агроекологичното задължение, като в ал.2 е предвидено, че одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности или направления по чл.2, ал.1, т.1, буква „а”, т.2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10
процента, като всяка година поне 90 процента от площта по съответното
направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен
ангажимент.
От посочената нормативна регламентация може да се направи
извод, че необходимите материалноправни предпоставки, с кумулативно
наличие на които законът в разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11 от
06.04.2009г. свързва възникването
на задължение за подпомаганото лице да възстанови получените под формата на финансова
помощ агроекологични плащания и съотв. насрещното публично държавно вземане, са
следните: 1. Поет агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007 – 2013г. със задължение за изпълнение на агроекологични
дейности или направления от посочените в чл. 2, ал. 1, т. 1, буква
"а", т. 2, 3, 4 от Наредба №11/2009г; 2. Получена финансова помощ по тази мярка /за агроекологична
дейност или направление/ и 3. Прекратяване на агроекологичния ангажимент с акт
на ДФ „Земеделие” поради неизпълнение от страна на подпомаганото лице на
изискванията на чл.24, ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009г.
В случая от
доказателствата по делото безспорно се установява, че считано от 2012г. Ж.Г.П. е
поел многогодишен агроекологичен ангажимент, съгласно подадено от земеделския
стопанин заявление за подпомагане с УИН
24/220512/72789 за кампания 2012 по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 -
2013г., направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“/, спрямо БЗС с обща площ 93.92ха. Касае се за
петгодишен агроекологичен ангажимент, като 2012г. е първата година по неговото
изпълнение, продължило през 2013г., 2014г. и 2015г. Не е спорно, а и се
установява от доказателствата по делото, че по посочените мярка и направление Ж.П.
е получил финансово подпомагане в размер общо на 104 896.76лв., от които по заявление с УИН 24/220512/72789 за
кампания 2012 – 27 595.24лв.; по заявление с УИН 24/230513/78632 за
кампания 2013 – 23 871.18лв; по заявление с УИН 24/310514/85824 за кампания
2014 – 27 474.16лв. и по заявление с УИН 24/ 100615/89693 за кампания 2015 –
25 956.18лв. За Кампания 2016, петата година от изпълнението на поетия
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП”,
направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“, е подадено
заявление с УИН 24/220616/96217 от 11.05.2016г., с което за извършване на агроекологични дейности са заявени за подпомагане 56.60ха, видно от приложените
по преписката таблици и удостоверение за декларирани площи/ животни по схеми. С
Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013г. изх. № 01-6500/ 6985 от
10.09.2019г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л.33/, въз основа на
данните от извършени административни проверки по чл.65, ал.1 от Наредба № 9/
06.04.2009г. на заявление с УИН 24/220616/96217 за кампания 2016г, сочещи
припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания /2016г./
парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за финансово подпомагане по
мярка 214 „АЕП” в размер на 51.12% т.е в нарушение на изискването
агроекологичните дейности или направления да се извършват върху едни и същи
площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен срок от
поемане на агроекологичното задължение и извън допустимото отклонение по чл.24,
ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., на Ж.П. е отказана финансова помощ за
кампания 2016г. и е прекратен поетия от земеделския стопанин петгодишен
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания”, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1/2)“. Административният акт за прекратяване агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013г. не е бил обжалван от Ж.П. и е влязъл в сила. С
влизането в сила на акта е настъпило и прекратяването на поетия от
жалбоподателя агроекологичен ангажимент, на основание неизпълнение от страна на
подпомаганото лице на изискванията по чл.24, ал.2 от Наредба № 11/ 2009г.
Следователно кумулативно
са налице материалноправните предпоставки, относими към фактическия състав на
чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/2009г. С факта на
влизане в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния
ангажимент, при наличието на реализирано финансово подпомагане под формата на
изплатена субсидия, административният орган в условията на обвързана
компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми,
съотв. за бенефициера възниква задължението за тяхното възстановяване. Не се
твърдят обстоятелства по см. на чл.18, ал.6 от Наредба № 11/ 06.04.2009г.,
изключващи възстановяването на получената от земеделския стопанин финансова
помощ. По отношение на прекратения ангажимент, изплатената финансова помощ
съставлява вече недължимо плащане, а съгласно чл.27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, представляващи публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. При наличието на
влязъл в сила административен акт за прекратяването на агроекологичния
ангажимент в хипотезата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/ 06.04.2009г., административният орган правилно и
законосъобразно е определил основанието за възникване на публичното държавно
вземане.
Ето защо съдът приема, че е налице законово
регламентираното материалноправно основание за издаването на АУПДВ в хипотезата
на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/ 06.04.2009г. и за определеното по
отношение на Ж.Г.П. публично държавно вземане,
представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214
„Агроекологични плащания”, направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“, след прекратен с влязъл
в сила административен акт агроекологичен ангажимент, поради неспазване от
земеделския стопанин за кампания 2016г.
на изискването по чл.24, ал.2 от Наредба № 11/ 06.04.2009г.
Между страните по делото няма спор, че изплатената от Държавен фонд
„Земеделие” – РА и получена от Ж.П. субсидия по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013г., направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“, за кампании 2012, 2013,
2014 и 2015, е в общ размер на 104 896.76лв. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/
06.04.2009г., подпомаганите лица възстановяват получената до момента
финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен
агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100
%; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %;
г) след петата година - 10 %. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за неправилно определяне размера на дължимата за възстановяване
сума в хипотезата на чл.18, ал.4, б. „в“ от Наредба № 11/ 06.04.2009г., което възражение е основано на доводи, че прекратяването на
агроекологичния ангажимент е извършено през 2019г. – т.е седем години след първоначалното
одобряване по мярката. Константна е съдебната практика, че размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ, се определя не според годината,
в която фактически е констатирано неизпълнението и съотв. фактически е издаден
респ. влязъл в сила административния акт за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, а според годината, през която е възникнало основанието за прекратяване
на агроекологичния ангажимент. В случая първата година на поетия агроекологичен
ангажимент е 2012г., тъй като това е годината, в която е подадено заявлението
за подпомагане. Годината, за която са открити несъответствия /2016г./, съотв.
за която е отказано подпомагане и е прекратен агроекологичния ангажимент, е
последната, пета година от поетия петгодишен ангажимент. С оглед което размерът
на дължимата за възстановяване сума правилно е определена в хипотезата на чл. 18,
ал. 4, б. „в“ от Наредбата - в размер на 20 % от получената
финансова помощ.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че с определената му за възстановяване с оспорения АУПДВ финансова
помощ, се явява повторно санкциониран на едно и също основание. Констатираните
въз основа на извършените административни проверки по подаденото от Ж.П. Заявление за
подпомагане с УИН 24/220616/96217 за кампания 2016г., неспазени изисквания по чл.24, ал.2 от Наредба № 11/ 06.04.2009г. през
последната година от поетия петгодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007 -2013г., направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2)“, е
обусловило постановения отказ за изплащане на финансово подпомагане на
земеделския стопанин за кампания 2016г. и съответно прекратяване на
агроекологичния ангажимент в хипотезата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредбата. Влизането
в сила на административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент на
основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11/ 2009г. поради неспазени от
бенефициера изисквания по чл.24, ал.2 от Наредбата, законът свързва със самостоятелна
правна последица - възникване на задължение за подпомаганото
лице да възстанови съответната част от полученото финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013г.
Обжалваният АУПДВ е издаден при спазване на
административно-производствените правила. Видно от
представената преписка, административният орган надлежно е уведомил на
основание чл.26, ал.1 от АПК Ж.П. като
заинтересовано лице по смисъла на чл.15, ал.1 от АПК, за започването на
административното производство по издаване на АУПДВ, с дадена възможност за
представяне на становище и доказателства. Установени и преценени са фактите и
обстоятелствата, относими към постановяването на АУПДВ в хипотезата на чл.18,
ал.3, т.3 от Наредба № 11/ 2009г. Сроковете за издаване на административни актове по
реда на АПК, по който ред е издаден оспорения АУПДВ съгласно чл.27, ал.7 от
ЗПЗП, не са преклузивни, поради което неспазването им не релевира наличието на
отменително основание. Доколкото при
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл.146, т.3 АПК, не е налице твърдяното от жалбоподателя процесуално основание за отмяна на
акта, като незаконосъобразен.
Неоснователно е и оплакването за изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК по отношение на установеното с оспорения АУПДВ вземане.
Публичното вземане, представляващо подлежащата на възстановяване част от сумата,
изплатена като финансово подпомагане по Мярка 214 "АЕП", е възникнало
от момента на влизане в сила на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент изх. № 01-6500/ 6985 от 10.09.2019г. – т.е на 25.10.2019г.
Именно от тази дата следва да се изчислява давността по чл. 171 от ДОПК, доколкото от този момент финансовата помощ се явява вече
недължимо платена, а за земеделския стопанин възниква задължението да я
възстанови. С Писмо изх. № 01-6500/6985 от 16.12.2020г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ за откриване на производството по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, на основание чл. 172, ал.
1, т.1 от ДОПК, давността е спряна за период от една година, поради
което към настоящия момент очевидно не е изтекла нито давността по чл.171, ал.
1, нито абсолютната давност по ал. 2 на чл.
171 от ДОПК.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че оспореният Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/6985#7 от 26.08.2022г. на Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, е законосъобразен -
издаден е от компетентен административен орган и в предвидената от закона форма;
постановен е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при
спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на
закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК в тежест
на жалбоподателя Ж.П. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/6985#7 от 26.08.2022г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който по отношение на Ж.Г.П.
е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на
възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания” от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1/2)“ за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 във връзка с подадените от Ж.П.
общи заявления за плащания на площ -за 2012
с УИН 24/220512/72789; за 2013 с УИН 24/230513/78632; за 2014 с УИН
24/310514/85824 и за 2015 с УИН 24/100615/89693, в размер на 20 979.35лв, на основание
чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б. „в” от Наредба № 11 от 06.04.2009г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Ж.Г.П., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр. София сумата от 100лв /сто
лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.