Решение по дело №271/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е           

 

 № .109./ гр. Шумен, 05. 12. 2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд,    наказателно отделение

На пети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

 

                       Председател: София Радославова                                                            Членове : 1. Нели Батанова                                                                                  2. Димчо Луков

 

Секретар: С.Стойчева

Прокурор: Яна Николова

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНОХД   № 271  по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда  № 22 / 14. 06. 19 г. постановена по НОХД № 3203 / 16 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия М.Д.А. за виновен в това, че в периода от началото на м.май 2009 г. до 11 май 2009 г., вкл. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с Т.М.А. с цел да набави за себе си и за Т.М.А. имотна облага, чрез посредственото извършителство на Т. Н. К., възбудил и поддържал заблуждение у В. Г. И., че ще достави 80 тона  маслодаен слънчоглед  по фактура № 230/11.05.2009 г. с издател „ИТТ Австрия“ ЕООД, гр.Плевен и с това причинил на „Плиска Ойл“ ЕООД, гр.Шумен имотна вреда в големи размери – 36960,00 лв., като измамата е извършена от две лица сговорили се предварително за нейното извършване, поради което и на основание 210, ал.1, т.2 и т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от Нк, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл54 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подс.М.Д.А. e бил задържан за периода  от 11.07.2012 г. до 12.07.2012 г. вкл., времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода от 13.07.2012 г. до 16.08.2012 г., вкл. и времето, през което е бил настанен за психиатрично изследване в периода от 31.08.2015 г. до 14.09.2015 г., вкл.

На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия М.Д.А.  от наложеното му по настоящото присъда и по присъда №2/13.01.2011 г. по НОХД № 86/2009 г. на ОС – Плевен, влязла в законна сила на 03.06.2011 г., присъда № 57/01.11.2011 г. по НОХД № 840/2010 г. на ОС-Плевен, влязла в законна сила на 25.04.2013 г., присъда №2/10.01.2017 г. по НОХД № 913/2016 г. на ОС- Плевен, влязла в законна сила на 25.01.2017 г. до размера на най-тежкото от тях, а именно 2 /две/ години „Лишаване от свобода“.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години.

На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание присъединил наказанието „глоба“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, наложено по НОХД № 840/2010 г. на ОС- Плевен.

На основание чл.25 от НК приспаднал изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.

С присъдата признал подсъдимия Т.М.А. за виновен в това, че в периода от началото на м.май 2009 г. до 11 май 2009 г., вкл. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с М.Д.А. с цел да набави за себе си и за М.Д.А. имотна облага, чрез посредственото извършителство на Т. Н. К., възбудил и поддържал заблуждение у В. Г. И., че ще достави 80 тона  маслодаен слънчоглед  по фактура № 230/11.05.2009 г. с издател „ИТТ Австрия“ ЕООД, гр.Плевен и с това причинил на „Плиска Ойл“ ЕООД, гр.Шумен имотна вреда в големи размери – 36960,00 лв., като измамата е извършена от две лица сговорили се предварително за нейното извършване, поради което и на основание 210, ал.1, т.2 и т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от Нк, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл54 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подс.Т.М.А. е бил задържан в периода от 19.07.2012 г. до 18.12.2012 г., вкл. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода от 19.12.2012 г. до 12.04.2013 г., вкл.

На основание чл.25, ал.1 от НК, във връзка с чл.23, ал.1 от НК определил общо наказание на подсъдимия Т.М.А.  от наложеното му по настоящата присъда и по споразумение № 962 по НОХД № 2401/2010 г. на РС – Плевен, влязло в законна сила на 06.12.2010 г. до размера на най-тежкото от тях, а именно 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл.25 от НК приспаднал изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.

Отхвърлил изцяло предявеният от „Плиска Ойл“ ООД, гр.Шумен граждански иск срещу подсъдимите М.Д.А. и Т.М.А..

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс.М.Д.А. да заплати в полза на бюджета – по сметка на ОДМВР- Шумен направените на досъдебното производство разноски в размер на 3230,78 лв.  и по сметка на РС – Шумен  в размер на 1043,76 лв.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс.Т.М.А. да заплати в полза на бюджета – по сметка на ОДМВР- Шумен направените на досъдебното производство разноски в размер на 39,48 лв.  и по сметка на РС – Шумен  в размер на 417,46 лв.

          Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд  в предвидения в закона срок и форма е подадена  въззивна жалба от адв.Л.Г. от Пл.АК, защитник на подсъдимия М.Д.А.. Излагат се доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подс.М.А. да бъде оправдан.

Редовно призован подсъдимия М.А. се явява  лично в съдебно заседание с упълномощения си защитник.  Изразяват становище, че поддържат жалбата и доразвиват изложените в нея доводи. От защитата се сочи, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на анализ на събраните по делото доказателства. Излага се довод, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на закона. Поддържат се направените в жалбата искания.

Подс.Т.М.А. е нередовно призован, като е даден ход на делото в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.а от НПК. Упълномощения от него защитник адв.П.П. от ШАК направи изявление за присъединяване към жалбата, депозирана от подс.М.А.. В съдебно заседание адв.П. излага доводи, свързани с незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Прави се искане присъдата да бъде отменена и делото да се върне за разглеждане на прокурора.

         Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Според прокурора съдът не е допуснал процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство и  правилно е приложил закона. Моли присъдата на ШРС да бъде потвърдена изцяло, като правилна, законосъобразна и обоснована.        

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на   обстоятелства по  чл. 335 ал.2 във вр. с чл. 334 т.1 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подс. М.Д.А. ***, а подс. Т.М.А. *** като двамата се познавали.

На 05.06.2008 г. подс. Т.А. придобил „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСФЕР ОФ ТЕКНОЛОДЖИ АВСТРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* като от посочената дата станал едноличен собственик на капитала и управител. На  същата дата в ТР е вписана промяна на  седалището и адреса на управление на дружеството, а именно в гр.Плевен, ул. „Мусала“ №1 ап.8, който адрес съвпада с адреса, на който живее  подс. М.А.. На 01.08.2008 г. било изготвено нотариално пълномощно, съгласно което подс. А. упълномощил подс. М.А. да представлява „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСФЕР ОФ ТЕКНОЛОДЖИ АВСТРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, като му е предоставил  максимално широк кръг от правомощия. От името и за сметка на фирмата да извършва цялостната дейност, да подава и подписва документи, да представлява търговеца пред всички физически и юридически лица, държавни и общински органи, пред съда,  пред банковите институции, да открива, закрива сметки, да оперира със сумите по сметките, да нарежда плащания, да извършва всякакви административно правни, фактически, разпоредителни и др. действия от името и  за сметка на дружеството.

На 05.08.2008г.  в ТР  по отношение на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСФЕР ОФ ТЕКНОЛОДЖИ АВСТРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********  били вписани обстоятелства във връзка с открито производство по несъстоятелност с решение №273 от 21.07.2008 г. на ОС - Плевен, начална дата на неплатежоспособността /свръхзадължеността – 05.12.2007 г., постановена е обща възбрана и запор върху имуществото и назначен синдик – св. М. И. Н.. Към инкриминираният период началото на месец май 2009 г. - 11.05.2009 г. дружество не осъществявало търговска дейност, не произвеждало и не търгувало със слънчоглед или каквато и да било друга селскостопанска продукция, нямало складова база. На 06.07.2012 г. в ТР е вписано заличаване на търговеца.

„Плиска ойл“ ООД с ЕИК ********* гр.Шумен, което до 06.08.2015 г. било с правна форма ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала св. Б. Й. А. – И., се занимавало с производство на слънчогледово олио. Във връзка с тази му дейност изкупувало слънчоглед. Св. В. Г. И. към м.май 2009 г.  заемал длъжността „директор търговия  и продажба“ в „Б -  ГРУП“ АД, гр.Шумен, с представляващ св. Б. Й. А. – И..  „Плиска ойл“ ЕООД и „Б -  ГРУП“ АД, гр.Шумен били свързани дружества като второто доставяло суровина за производствената дейност на първото и по тази причина, св. В. Г. И., който  бил и съпруг на св. Б. А. – И., бил ангажиран  с доставките на слънчоглед. 

Св. Т. Н. К.  от гр.Кнежа се занимавал  с транспорт и търговия със зърно. Във връзка с дейността си се запознал със св. В. Г. И., на когото няколко пъти продавал слънчоглед за „Плиска ойл“ ЕООД. Двамата се уговорили св. К. да търси слънчоглед в района на гр.Кнежа, който да бъде купуван от „Плиска Ойл“ ООД срещу заплащане на комисионна от 5 лева на тон.

Подс. М.Д.А. в периода 2005 г. – 2008 г.   бил регистриран в ОД „Земеделие“ гр.Плевен като управител на регистрираното като земеделски производител дружество - „ИТРОНИ“ ООД, със седалище гр.Плевен, ул. „Мусала“ №1 ет.3 ап.8. За 2009 г. дружеството е пререгистрирано на 24.03.2009 г., но с друг управител като документите за пререгистрация са били подадени от подс.А., в качеството му на упълномощено лице.

По повод  извършваната търговия със зърно и транспортната си дейност, св. К. се запознал  и с подс. М.А., за когото разбрал, че е земеделски производител и на когото превозвал зърно от  земеделски блок до склад в района на гр.Искър. В началото на м.май 2009 г. при случайна среща с подс. М.А., св. К. го попитал дали има слънчоглед. Подс. А. заявил, че разполага с около 200 – 250 тона и може да продаде 200 тона. Уговорили се подсъдимият А. да му даде малко количество  за извършване на проба. На следващият ден двамата се срещнали, подс. А. му предал пробата, след което св. К. я занесъл в лаборатория в гр. Бяла Слатина. След извършване на анализа се свързал по телефона със св. В. И., обяснил му, че е намерил слънчоглед от земеделски производител, за който според показанията на св. И. му казал, че се казва Т.. Запознал го с анализа на пробата, посочил му и цената, които удовлетворявали св. В. И., поради което последният заявил, че ще изпрати камиони, за да натоварят слънчогледа. Св. К. му предоставил и мобилните телефонни номера за връзка със собственика на слънчогледа - ***** и *****. Първият номер ***** към периода 01-15.05.2009 г.  бил регистриран в мрежата на „Мобилтел“  ЕАД  на името „САД“ ЕООД с ЕИК114605102, гр.Плевен ул. „Мусала“ №1 ап.8, с едноличен собственик на капитала и управител подс. Т.А., за втория няма данни за абонат по договор. След няколко дни отново се чули по телефона, за да уточнят къде да отидат камионите. Св. К. се свързал по телефона с подс. М.А. за да уточнят мястото и последният го уведомил, че камионите трябва да бъдат на паркинг преди гр.Искър, където ще ги посрещнат. Сутринта на 11.05.2011 г. по разпореждане на св. В. И., св. С. Р. М., св. О. А. О., св.Д. Й. Д.  и Р. М. Р. тръгнали в товарни автомобили за гр.Искър. Преди гр. Искър ги посрещнал св. К., придружил ги до кантар, където автомобилите били претеглени, след което паркирали товарните автомобили  на посочения от подс. А. паркинг, където трябвало да изчакат да дойдат собствениците на слънчогледа. С напредването на деня свид. К.  прекарал доста време с шофьорите, едновременно с това обаче  провеждал и разговори с подс. А. и св. В. И.. Бил  повикан в гр.Плевен от подс. А., на която среща свидетелят се срещнал и с подс.Т.А.. Двамата подсъдими продължили да поддържат заблуждение у свид. К., че разполагат с необходимото количество слънчоглед, което ще бъде продадено на „Плиска Ойл“ ЕООД, но заявили, че било  необходимо да бъдат преведени дължимите парични суми по сметка, за да се предприемат следващи действия. За тези обстоятелства свид. К.  информирал свид. И. Според свид. К. подс. М.А. също разговарял със св. И., докато според св. И. той разговарял няколко пъти с лице на име Т., който според него бил  собственик на слънчогледа. При проведените телефонни разговори двамата подсъдими  продължили да поддържат вече създаденото заблуждение  у свид. И., че сделката ще се реализира. За да бъде преведена сумата по банков път св. В. И. поискал по факс да бъде изпратена фактура, на база на която да бъде преведена сумата. С всички тези действия продължили манипулациите извършвани от двамата подсъдими по отношение на лицето, което в случая е взело решение да се сключи сделката и това е именно свид. В. И.. Междувременно свид. К. се завърнал при шофьорите, които очаквали да бъдат натоварени камионите им в гр. Искър и отново зачакали да пристигнат двамата подсъдими и да започне товаренето. В ранния следобед двамата подсъдими действително пристигнали с черен  автомобил „Опел Калибра“. Двамата обяснили пред шофьорите и пред свид. К., че парите още не са постъпили, че има забавяне. Това наложило някой от водачите да звъни по телефона на свид. В. И.. Последният  ги уведомил, че има забавяне за около час, но парите ще постъпят и ще могат да бъдат изтеглени в рамките на същия ден. След това двамата подсъдими напуснали мястото. Разговорите водени между свидетелите К., И. и двамата подсъдими,  били възприети от водачите на товарните автомобили и оставили у тях впечатление, каквото било и впечатлението до този момент и на свид. В. И. и свид. К., а именно, че двамата подсъдими разполагат със слънчоглед от около 80 тона най-малко, който имат намерение да продадат на дружеството „Плиска Ойл“ ЕООД.

 Съгласно постигнатата договорка при провежданите разговори от факс № +35964804010, регистриран на „Деомакс“ ЕООД, чрез което дружество св. Д. И.а Н.  - М.,  предоставяла услугата обществен факс и  телефонни кабини, въз основа на договор с БТК, от Централна поща гр.Плевен  в „Плиска Ойл“ ЕООД била изпратена фактура  № 230/11.05.2009г. с издател  „ИТТ АВСТРИЯ" ЕООД с ЕИК *********, гр.Плевен и получател „Плиска ойл“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Шумен за 80 тона маслодаен слънчоглед на стойност 36960 лева с ДДС, с място на издаване Искър, както и данни за номера на банковата сметка, по която да бъдат преведени парите, титуляра на сметката и банковия офис, в който била открита. Въз основа на получената фактура, на 11.05.2009г. от „Плиска Ойл" ЕООД гр. Шумен бил нареден паричен превод по посочената банкова сметка *** „ИТТ АВСТРИЯ" ЕООД открита същия ден от подс. М.А. в клон на банка „ДСК" гр. Плевен, без знанието и съгласието на синдика на дружеството - св. М. Н.. Същият ден, на 11.05.2009 г. подс. М.  А. изтеглил сумата от 36 795.00 лв., за което била издадена операционна бележка № 84.

След  като сумата била преведена по  банковата сметка и получена от подс. М.А., двамата подсъдими се върнали при шофьорите на товарните автомобили, при които бил и св. К.  и ги уведомили, че  парите са  постъпили, но била възникнала друга пречка, а именно количеството слънчоглед, което трябвало да бъде натоварено било запорирано и не можело да се товари, докато не били оправени нещата. Един от водачите уведомил св.В. И. по телефона за настъпилите промени в обстоятелствата. Св. И., според показанията на К. провел разговор с подс. А., а според св. И. разговарял с лице на име Т., при който разговор  му било обяснено, че има проблем, стоката била запорирана, не можело този ден да се товари, а може би на следващия. Междувременно у св. В. И. възникнало съмнение, че става въпрос за измама. Обадил се на свид. К., на когото казал, че тръгва за гр.Плевен. Двамата подсъдими си тръгнали заявявайки, че ще чакат в офиса в гр.Плевен. След като свид. И. пристигнал в гр. Плевен и се срещнал със свид. К., двамата предприели издирване на двамата подсъдими, но не ги установили. Телефоните им били изключени. Посетили офиса на „ИТТ АВСТРИЯ" ЕООД, находящ се в гр.Плевен на  ул. „Мусала“ №1 ап.8, но там нямало никой. В с. Столът, където е местоживеенето на подс. Т.А.,  също не ги открили. На следващият ден посетили офиса на  Банка ДСК в гр.Плевен, откъдето разбрали, че преведената по банковата сметка сума била изтеглена. Същият ден  на 12.05.2009 г. св. В. И. депозирал жалба в Районна прокуратура – гр.Плевен срещу  двамата подсъдими, по която било разпоредено извършване на проверка от  сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Плевен. Проверката била възложена на св. Н. К. М.. В хода на проверката пред св.Н. К. М. двамата подсъдими изложили версията, че след получаване на преведената сума от „Плиска Ойл“ ЕООД подс. М.А. я предал на подс. Т.А., за което подс. А. представил  ПКО № *********/11.05.2009г. и квитанция към него, а от своя страна подс. Т.А. обяснил, че превел парите  на Николай Николов – представител на „МАРЕК КОМЮНИКЕЙШЪН“ ЕООД с уговорката същият да му достави  85 тона слънчоглед. Подс. Т.А.  предал   заверено копие на фактура  №523/11.05.2009г. издадена от „МАРЕК КОМЮНИКЕЙШЪН“ ЕООД, гр.София с м.о.л. Н. П. Н.с получател на „ИТТ АВСТРИЯ" ЕООД в гр.Плевен, за доставка на 85 тона маслодаен слънчоглед, с прикрепен към нея фискален бон за сумата от 35 700 лева. От своя страна св. Н. П. Н.посочва, че дружество „МАРЕК КОМЮНИКЕЙШЪН“ ЕООД формално му е било прехвърлено срещу заплащане на определена сума и никога не е осъществявал каквато и да е дейност, не е издавал фактури, не е извършвал доставки, не е получавал суми. От вписванията в ТР се установява, че на 30.06.2008 г. Н. П. Н.е вписан като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, а на 16.03.2009 г. е заличен  и като  едноличен собственик на капитала и като управител. Към 11.05.2009 г., която дата е отразена за дата на издаване на фактура №523,  няма качеството на м.о.л.

Съгласно заключението на изготвената в  хода на досъдебното производство  съдебно графическа експертиза  почеркът, с който са положени подписите и е изписан ръкописния текст в искането за откриване на банкова сметка *** „ИТТ АВСТРИЯ" ЕООД в клон на банка „ДСК" гр. Плевен, и приложените към него документи, както и подписа срещу клиент в издадената операционна бележка №84, принадлежи на подс. М.А..

Съгласно  заключението на изготвената в  хода на досъдебното производство  петорна комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза подс. М.Д.А. страда от разстройство на личността и поведението в зряла възраст. Към момента на освидетелстването не страда от тежко психично заболяване, а е с изразена характерологична особеност, която силно смущава адаптацията на индивида. Базисните психични годности за разбиране и ръководене на постъпките са нарушени само при тежко психично разстройство и са запазени дори и в най-тежките форми на личностово разстройство. Същият не страда от психично разстройство по смисъла на Международната класификация на болестите - Десета ревизия, което да представлява умствена недоразвитост или психично разстройство, в смисъла на критерия "краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието". Към периода на извършване на деянието - 11.05.2009 г.  е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, в съответствие с разбирането за непозволеност и наказуемост поради факта, че не е страдал от психично разстройство, което да представлява умствена недоразвитост или психично разстройство, в смисъла на критерия "краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието".

Съгласно  заключението на изготвената в  хода на съдебното производство съдебно – счетоводна експертиза на 11.05.2009 г. е извършен превод на сумата от 36 960 лева от страна на „Плиска Ойл“ ЕООД в полза на „ИТТ Австрия“ ЕООД с основание за плащане „по ф-ра 230/11.05.2009 г.“. Сумата  е осчетоводена  като вземане в счетоводството на „Плиска Ойл“ ООД. 

Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на: част от обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - В. Г. И., Т. Н. К., Б.Й. А. - И.а, Ж. М. Б., О. А. О., Д. Й. Д., С. Р. М., Д. И.а Н. - М., М. И. Н., Н. П. Н., Т. Т. Г., К. В. Б., Н. К. М., показанията на свидетелите  В. Г. И., Т. Н. К., О. А. О., С. Р. М., Д. Й. Д., Н. К. М., М. И. Н.  от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 от НПК, заключенията на комплексната съдебно – психиатрична – психологична експертиза, графическата експертиза, съдебно – счетоводната експертиза, поддържани от вещите лица в съдебно заседание и приети от съда,  както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

ШОС след като се запозна с материалите по делото намира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения.

В първото по делото заседание – на 07.06.2017 г. процесуалните представители на двамата подсъдими са изложили твърдения за допуснати процесуални нарушения в обвинителния акт и са направили искане съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора. С определение в същото съдебно заседание съдът се е произнесъл, че оставя без уважение направеното искане, като не е изложил абсолютни никакви мотиви, защо приема изложените от защитата доводи за неоснователни. С постановяването на един немотивиран съдебен акт съдът е нарушил правото на защита на подсъдимите лица.

На следващо място следва да се посочи, че в изготвените мотиви към присъдата,  ШРС не е изложил правни изводи относно изпълнителното деяние, осъществено конкретно от всеки от подсъдимите, липсва разграничение по отношение на деятелността на всеки от подсъдимите.

В правните изводи на стр.10 от мотивите е посочено, че „подсъдимите чрез своите действия са възбудили и поддържали  у В. Г. И. заблуждение, чрез посредника по сделката Т. Н. К., че ще доставят на „Плиска ойл“ ЕООД 80 тона маслодаен слънчоглед и по този начин мотивирали дружеството да осъществи имуществено разпореждане  със сумата от 36 960,00 лв. и вследствие именно на породената неправилна представа относно условията за това разпореждане се е стигнало да причиняване на имотна вреда.“  По- надолу в правните изводи е посочено, че „чрез участието на свид.К. дружеството е било въведено в заблуждение от подсъдимите, както и чрез него впоследствие  това заблуждение било поддържано“. Така направените изводи са в противоречие с диспозитива на присъдата, с която подсъдимите са признати за виновни за това, че са въвели и поддържали в заблуждение В. Г. И.. Липсва посочване в мотивите на присъдата, кое длъжностно лице на увреденото дружество е извършило разпоредителните действия  по превеждането на паричните суми от „Плиска ойл“ ООД на „ИТТ Австрия“ ЕООД.  Юридическото лице „Плиска ойл“ ООД е правен субект, който се представлява от оправомощени лица, които могат да извършват разпоредителни действия с паричните средства на дружеството. Разпоредителни действия могат да бъдат извършени и от длъжностни лица, когато им е възложено да изпълняват такава дейност от упълномощените да представляват дружеството. В заблуждение могат да бъдат въведи длъжностни лица, които представляват търговското дружество или на които е възложено да извършат разпоредителни действия. В резултат на въвеждането им в заблуждение тези лица извършват и разпоредителни действия,  от които да настъпва вреда за юридическото лице. Въззивната инстанция не споделя приетото от първоинстанционния съд в мотивите, че дружеството като юридическо лице е било въведено в заблуждение, което го мотивирало да извърши разпореждане с парични средства, от което е настъпила имотна вреда. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №264/17.04.1998 г. по н.д.№ № 74/98 г., ІІ н.о. на ВКС, съгласно което „При измама се въздейства пряко и непосредствено върху физическо, а не върху юридическо лице. Физическото лице трябва да притежава фактическа власт върху имуществото, с което се разпорежда поради заблуждението, създадено или поддържано от дееца…“ В мотивите на стр.4 е посочено „Въз основа на получена фактура, на 11.05.2009 г.  от „Плиска ойл“ ЕООД гр.Шумен бил нареден паричен превод по посочената банкова сметка.“ ***.В. И. е въведен в заблуждение, кое длъжностно лице е разпоредило плащането и дали същото е било въведено в заблуждение.  

Липсват мотиви по отношение на доводите на защитата, изложени пред първоинстанционния съд при съдебните прения, както по отношение на съставомерността  на деянието, предмет на обвинението. Допуснатото е абсолютно съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановената присъда. Допуснатите процесуални нарушения са отстраними от първоинстанционния съд в новото производство.

При обсъждане на доказателствата, досежно основателността на предявения граждански иск, едностранчиво в мотивите са анализирани само показанията на свид.В. И. и свид.Б. А.- И.а. Липсва анализ на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза.  Доколкото липсва жалба от гражданския ищец по отношение на гражданско- осъдителната част на присъдата, в тази част присъдата е влязла в сила, поради което въззивната инстанция не може да упражни правомощията си по чл.334, т.1 от НПК.

Допуснато процесуално нарушение е налично и в изготвения от ШРП обвинителен акт и същото е следвало да бъде констатирано от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание по реда на чл.249, ал.2 от НПК /в редакцията му към датата на внасяне на обвинителния акт в ШРС/. В обстоятелствената част на депозирания обвинителен акт е посочено, че двамата обвиняеми се познавали със свид.Т. К., който към посочения период посредничел да закупи 80 маслодаен слънчоглед за фирма „Плиска Ойл“ ЕООД гр.Шумен. Посочено е, че на 10.05.2009 г. между свид.В. И. и двамата обвиняеми, като представители на „ИТТ Австрия“ ЕООД била постигната договорка за доставка на 80 тона маслодаен слънчоглед. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че обвиняемите са извършили деянието чрез посредственото извършителство на свид.Т. Н. К.. Налице е противоречие между обстоятелствена част и диспозитива по отношение на факта, дали свид.К. е участвал в изпълнителното деяние и каква е неговата роля. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва посочване дали на 10.05.2009 г.  свид.К. е участвал в  договорката между подсъдимите и свид.В. И. и в какво се е изразявала неговата деятелност. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че е извършен банков превод от „Плиска ойл“ ООД към „ИТТ Австрия“ ЕООД за сумата от 36 960,00 лв., като не е посочено дали разпоредителните действия за превода са извършени от свид.В. И. или от длъжностно лице, което има правомощия да извършва такива разпоредителни действия, както и дали това лице е било въведено в заблуждение и от кого. В диспозитива на обвинението не е посочено длъжностното лице което е извършило разпоредителните действия със средствата на „Плиска ойл“ ООД. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва посочване на факти, свързани с деятелността на  подсъдимите М.Д.А. и Т.М.А., конкретизиране ролята на всеки от тях в изпълнителното деяние, във възбуждането и поддържането на заблуждението у В. Г. И..  Непосочване на основни факти от обективната страна на изпълнителното деяние в обвинителния акт, съгласно ТР №2 /2002 г. на ОСНК, представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на подсъдимите лица, тъй като същите не знаят срещу кои факти следва да се защитават.

Въззивната инстанция намира, че от първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на  процесуалните   правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и 2 предл.1 от НПК. Същите не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.  Констатираните нарушения са отстраними, поради което ШОС намира, че следва постановената присъда на ШРС да бъде отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция от стадия на разпоредителното заседание, в което следва да се поставят на обсъждане констатираните в обвинителния акт допуснати процесуални нарушения. Това налага въззивната инстанция да не взема отношение по доводите на защитата, свързани с неправилното приложение на материалния закон.

По отношение на възражението за погасяване по давност на гражданския иск и липсата на произнасяне по същото, ШОС намира, че същото е следвало да бъде направено в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, доколкото в случая са приложими разпоредбите на чл.88, ал.1 от НПК, във вр. с чл.133 от ГПК. По отношение на гражданския иск съдът не следи служебно за настъпване на погасителната давност на претендираните вземания.  Съдът дължи произнасяне, единствено ако такова възражение е било направено. В гражданския процес възражението следва да се направи в отговора на исковата молба. Доколкото в наказателното производство не се изисква писмен отговор на молбата, с която се предявява граждански иск, то това възражение е следвало да се направи от подсъдимите или техните защитници в съдебното заседание, в което е докладвана тази молба. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство в съдебно заседание на 07.06.2017 г.. В посочената съдебно заседание възражение за погасяване по давност не са направили подсъдимите и техните защитници. Такова възражение не е направено и в хода на съдебните прения, поради което съдът не дължи и произнасяне по същото. Присъдата не е обжалвана от гражданския ищец и същата в гражданско- осъдителната й част, в която предявеният гражданския иск е изцяло отхвърлен, е влязла в сила. По изложените съображения съдът намира, че не следва да допълва мотивите на присъдата в частта на гражданския иск.

 Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отмени присъдата само в наказателно-осъдителната й част и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с посочените нарушения, като вземе предвид и принципа за забраната за реформацио ин пеюс, доколкото настоящото производство е било образувано само по жалба на подсъдимите.

Водим от горното, съдът:

 

                           Р      Е      Ш      И:

 

ОТМЕНЯ  присъда  № 22 / 14.06.2019 г. постановена по НОХД № 3203 / 2016 г. по описа на Шуменския районен съд в наказателно-осъдителната й част и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на ШРС от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение. 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      

    2.