№ 5596
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110205888 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена
от Т. П. Д., чрез представител, срещу Наказателно постановление № 22-4332-
002590 от 08.03.2022г. на Началник група в СДВР при отдел „Пътна
полиция” СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т.
2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 150, ал. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателката моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на процесуалните правила. Отрича извършването на твърдяното
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна, Началник група в СДВР при отдел „Пътна
полиция” СДВР, не изпраща представител и не взема становище по
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
1
следното от фактическа страна:
На 02.01.2022г., в 13:35 часа, в гр. София по бул. „Христо Ботев“, с
посока на движение от ул. „Пиротска“ към ул. „С.“, Т. Пекова Д. управлявала
товарен автомобил БМВ Х5, с рег. № ***. На бул. „Христо Ботев“ пред № 90
от служители на О“ПП“ – СДВР е извършена проверка с РСОД и ОДЧ, при
която се установило, че Т. Д. повторно управлява превозното средство без да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
За изложеното на Т. П. Д. е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия № АВ № 220182 от 02.01.2022г. за
нарушение на чл. 150, ал.1 от ЗДвП, за това че управлява МПС без да е
правоспособен водач. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и
връчен за подпис, при което не са направени възражения. В
законоустановения срок срещу съставения АУАН не са постъпили писмени
възражения.
Предвид доказателствата за влязло в сила на 27.07.2021г. НП № 21-
4332-013640 от дата 05.07.2021г. по случая е образувано досъдебно
производство № 227 ЗМК- 4/2022г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр. №
1948/2022г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, вр.
ал.1 от НК. На 21.02.2022г. прокурор при СРП издал постановление за
прекратяване на наказателното производство поради липса на субективен
елемент от състава, предвиден в по чл. 343в от НК, а материалите са
изпратени на О“ПП“ – СДВР за преценка за преценка за налагане на
административно наказание. В тази връзка било издадено наказателно
постановление № 22-4332-002590 от 08.03.2022г. на Началник група в СДВР
при отдел „Пътна полиция” СДВР, с което при идентична фактическа
обстановка, на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП на
Т. Д. е наложено административно наказание за нарушение на чл. 150, ал. 1 от
ЗДвП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от
НПК: показанията на свидетелите В. Х., С. С., материалите по ДП №4/2022г.
по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр. № 1948/2022г. по описа на СРП, акт за
установяване на административно нарушение серия № АВ 220182 от
2
02.01.2022г., справка за нарушител/водач.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечиви,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Съгласно писмо с рег. №4332р-3015 от 14.01.2022г. (л. 18 от ДП) на
Началник на сектор „АО“ при О „ПП“- СДВР, Т. Д. не се води на отчет като
водач на МПС и не й е издавано свидетелство за управление на моторно
превозно средство на територията на РБ. За периода от 02.01.2021г. до
02.01.2022г. има връчено и влязло в законна сила НП за повторно управление
на ППС без да е правоспособен водач.
От приобщеното на основание чл. 283 от НПК НП № 21-4332-013640 от
дата 05.07.2021г. (л. 21 от досъдебното производство) се установява, че на Т.
Д. е наложено административно наказание за нарушение на чл. 150, ал. 1 от
ЗДвП. Същото, според положения подпис, е връчено на *** (баща) и е влязло
в законна сила на дата 27.07.2021г.
От приложената на л. 27-28 от ДП справка от АИС на КАТ се
установява, че процесният автомобил е регистриран като товарен и е лична
собственост на жалбоподателката към инкриминираната дата.
Св. В. И. Х. и С. С. С., служители на О „ПП“ са потвърдили
извършването на проверката, установяването на липсата на правоспособност
на жалбоподателя Д. за управление на моторно превозно средство. Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите като логични и кореспондиращи си с
останалите писмени доказателства по делото.
Показанията на двамата свидетели кореспондират с изложеното от на
Гергана Георгиева, разпитана на приобщеното по делото досъдебно
производство (л. 14 от ДП №4/2022г.), съквартирантка на жалбоподателката,
която е потвърдила, че на 02.01.2022г., около 13:00ч. двете с Д. са тръгнали от
къщата, в която живеят под наем в ж.к. „Люлин“, ул. „Беравица“№ 7а към
центъра, като Т. Д. е шофирала личния си автомобил БМВ Х5 без да
притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство, а на
бул. „Христо Ботев“ били спрени от полицейски патрул.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
3
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказаният жалбоподател в срока за обжалване на
обжалваем акт, поради което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган – инспектор при СДВР,
О“ПП“ в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно законовата делегация на чл. 189, ал.1 от ЗДвП.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните
работи на Р.България, в т. 3.5 е възложена компетентност на
административно наказващия орган полицейски инспектор в О“ПП“ СДВР за
обслужваната територия, според законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП. Административно наказващият орган старши инспектор Гергана В.
Борисова е заемала длъжност Началник на 01 група „Административно-
наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към
О“ПП“ СДВР към момента на издаване на наказателното постановление,
според Заповед №8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи на Р. България.
Актът за установяване на нарушение е подписан от съставителя и един
свидетел, който е присъствал при проверката съгласно изискванията на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН, и е надлежно предявен и връчен на същата дата на
жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В законоустановения
срок след съставянето на акта не са постъпили възражения.
Административнонаказателната отговорност на Т. П. Д. е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, съгласно която всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство
или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се наказва този, който
4
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Разпоредбата на чл. 177, ал. 5, пр.1 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за повторно извършено
нарушение по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2. Съгласно §6 т. 33 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач.
Установената фактическа обстановка напълно кореспондира от
обективна и субективна страна на състава на административното нарушение
по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Т. П. Д. е управлявала моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, което се установява от постъпилата
информация с писмо с рег. №4332р-3015 от 14.01.2022г. (л. 18 от ДП) на
Началник на сектор „АО“ при О „ПП“- СДВР. При това, като е управлявала
МПС без правоспособност за това по път за обществено ползване, какъвто е и
уличната мрежа на гр. София, с което формално е нарушила правилото на чл.
150 от ЗДвП. От субективна страна жалбоподателката е съзнавала, че
управлявала автомобила по път отворен за обществено ползване, без да има
правоспособност за това и се е съгласявала с нарушаването на разпоредбата,
забраняваща това.
Поради изложеното се установи, че от обективна и субективна страна
жалбоподателката Д. е извършила нарушението на чл. 150 от ЗДвП, с което е
осъществила състава на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Правната квалификация по чл. 177, ал. 5 от ЗАНН касае повторността на
извършване на нарушението, но въвеждането й в наказателното
постановление е сторено по порочен начин, в нарушение на правото на
защита. Доколкото в наказателното постановление не е посочено
5
наказателното постановление, основаващо повторността, съдът счита че е
нарушено правото жалбоподателката да бъде информирана в какво
административно нарушение е обвинена, съгласно чл. 57, ал. 5 от ЗАНН.
Изложеното съществено нарушава правото на защита и представлява
основание за изменение на наказателното постановление в частта му относно
правната квалификация на нарушението, като приеме, че вместо чл. 177, ал. 5,
пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата е
осъществен състава на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата. Изложеното налага и изменение на наказателното
постановление относно размера на нараканието, тъй като в разпоредбата на
чл. 177, ал. 1 от ЗДвП е предвидена глоба в размер от 100 до 300 лв. След като
административнонаказващият орган е индивидуализирал административното
наказание значително над минималния му допустим размер, съдът счита че
съобразявайки множеството наложени административни наказания на
нарушителката за нарушения на чл. 150 от ЗДвП, което е показателно за
завишената тежест на нарушението, следва да наложи административно
наказание глоба в средния допустим размер от 200 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1 и 2
от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-002590 от 08.03.2022г.
на Началник група в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на Т.
П. Д. е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл.
150, ал. 1 от ЗДвП в частта му относно основанието за налагане на
административното наказание, което изменя от чл. 177, ал. 5, пр. 1, вр. чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП, а също и в частта му
относно размера на наложеното административно наказание глоба, което
изменя от 1 000 (хиляда) лева на 200 /двеста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7