Решение по дело №10676/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2378
Дата: 29 август 2022 г. (в сила от 29 август 2022 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20211100510676
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2378
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100510676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 20116779/16.05.2021 г., поправено с Решение №
20144795/23.06.2021 г., по гр. д. № 21245/2020 г., по описа на СРС, I ГО, 27
състав, В.М. е осъден да заплати на А.Г. по иск с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД сумата от 611.09 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване от платени на „Т.С.“ ЕАД суми за доставена и ползвана от
ответника топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „****, ведно със законната лихва, считано от
01.06.2020 г. до изплащане на вземането. С първоинстанционното решение
искът е отхвърлен за разликата над уважената част от 611,09 лв. до пълния
претендиран размер от 1435 лв. като неоснователен.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от
двете страни в производството.
С въззивната си жалба ищецът А.Г. обжалва първоинстанционното
решение, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът й за
осъждане на ответника В.М. над уважената част от 611,09 лв. до пълния
претендиран размер от 1435 лв.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради необоснованост, както и поради нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон, и поради несъответствие
на събрания по делото доказателствен материал и крайните изводи на съда.
Посочва се, че с Решение №166465/15.07.2020 г. на СРС, 74-ти състав, било
1
признато за установено, че А.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 590,03 лв. за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г. за ап. № 20, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със
законната лихва от 15.03.2017 г. до изплащането на сумата; сумата от 148,64
лв. за изтекла мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2014 г. –
06.03.2017 г., сумата от 21,06 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 15.03.2017 г. до изплащането на сумата, сумата от 4,49 лв. за изтекла
мораторна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 06.03.2017 г., както и е била
осъдена да заплати сумата от 334,32 лв., представляващи сторените разноски
в исковото и заповедното производства. Твърди се, че въззивницата е
заплатила задълженията към „Т.С.“ ЕАД в размер на 1435 лв., за което било
приложено платежно нареждане по делото. Излага се, че с влязло в законна
сила решение по гр.д.№972/2011 на СРС, 82-ри състав, е прекратен бракът
между въззивницата и въззиваемия , като жилището - ап. 20, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, е придобито по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност. Твърди се, че страните са били във фактическа раздяла
от края на 2009 г., като от този момент въззивницата не ползвала процесния
апартамент. Сочи се, че по делото бил представен договор за наем на
жилището от 15.12.2010 г., сключен между въззиваемия и Л.Д.. Излагат се
твърдения, че след 2009 г. процесният имот е ползван от въззиваемия.
Изтъква се, че въззиваемият е ползвал топлинна енергия, а въззивницата - не,
като с оглед едноличното ползване на имота от В.М. било налице обогатяване
за въззиваемия с разходите за ползване на топлинната енергия, които били
заплатени не от него, а от въззивницата. Твърди се, че обогатяването следвало
в пряка връзка обедняването на въззивницата. Посочва се, че
първоинстанционният съд приел, че обедняването и обогатяването
произтичали безспорно от един и същи факт. Излагат се аргументи, че
изводите, обективирани в атакуваното решение, противоречали на
установеното по делото. Твърди се, че въззивницата не е следвало да заявява
пред „Т.С.“ ЕАД, че е напуснала топлоснабдения имот, както е приел съдът.
Излагат се аргументи, че всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване били установени по делото. Твърди се, че не
бил налице друг иск, с който въззивницата е можела да се защити. Сочи, че
доколкото осъществяването на фактическия състав на неоснователното
обогатяване било доказано, между страните по настоящия спор било
възникнало облигационно отношение, чието съдържание включвало
задължението на въззиваемия да заплати по-малката от двете суми –
стойността на обогатяването или обедняването. Излагат се аргументи, че
съдът неправилно осъдил въззиваемия да заплати на въззивницата само
половината от заплатената на „Т.С.“ ЕАД сума. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаването на иска в
пълен размер. Претендират се разноски за водене на делото.
В законоустановения срок по делото не постъпил отговор на въззивната
жалба на ищеца от въззиваемата страна – В.М..
С депозираната от ответника В.М. въззивна жалба се оспорва същото
2
първоинстанционно решение, в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата А.Г. сумата от 611,09 лв. – обезщетение за неоснователно
обогатяване за платени на „Т.С.“ ЕАД суми за топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.06.2020 г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в
осъдителната част. Излагат се аргументи, че не било безспорно и
непротиворечиво доказано, че през процесния период ответникът бил ползвал
имота, така че да се е обогатил с доставената в същото жилище топлинна
енергия. Излага се, че в решението се съдържало вътрешно противоречие, т.к.
съдът бил приел, че М. е ползвал лично имота в процесния период и се е
обогатил с цената на доставената топлинна енергия за сметка на ищцата, но
приел също, че ищцата била длъжна да заплаща за топлината енергия като
собственик на имота. Сочи се, че ищцата не била платила за топлинната
енергия без основание, а въз основа на осъдително съдебно решение. Изтъква
се, че не било доказано ответникът да се е обогатил за сметка на ищцата.
Иска се отхвърлянето на иска изцяло поради неоснователност и недоказаност.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по делото постъпил отговор на втората
въззивна жалба от въззиваемата страна – А.Г. чрез процесуалния й
представител. В отговора се излагат аргументи, че в обжалваната от М. част
решението е допустимо, валидно, правилно и обосновано. Излагат се
аргументи, част от които вече са представени във въззивната жалба, подадена
от Г.. Твърди се, че всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване били доказани, като ищцата не разполагала с
друг иск за защита срещу ответника. Твърди се, че подадената от ответника
въззивна жалба е неоснователна, поради което се иска нейното отхвърляне.
Моли се за потвърждаване на решението в атакуваната от ответника част.
Отново се претендират разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица -
страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такса за въззивно
обжалване, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено
в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и
в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба на ответника за основателна, а тази на ищеца – за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
3
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
предявен от Г. против М., с който е поискано ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1435 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване от платени на „Т.С.“ ЕАД суми за доставена и
ползвана от ответника топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****, ведно със законната лихва,
считано от 01.06.2020 г. до изплащане на вземането.
Между страните не се спори, а и от представения препис от Решение №
172086/22.07.2019 г. се установява, че през периода 01.06.2014 г. – 30.04.2016
г. недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****, е принадлежал на
бившите съпрузи Г. и М. и е представлявал съпружеска имуществена
общност.
Не се спори, а и от представен препис от решение се установява, че с
Решение №166465/15.07.2019 г., по гр.д. №84544/2017 г. по описа на СРС, е
признато за установено, че Г. дължи дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 590.03
лева за доставена и незаплатена топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на подаденото заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение 15.03.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 148.64 лева за изтекла мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2014 г. до 06.03.2017 г., сумата от 21.06 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаденото заявление
по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение 15.03.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4.49 лева за изтекла
мораторна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 06.03.2017 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№15660/2017 г. на СРС, Второ ГО, 74 състав. Със същото решение Г. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски в размер на 334,32 лв., а в нейна
полза са присъдени 154 лв., представляващи разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от препис от преводно
нареждане от 06.03.2020 г., че Г. е заплатила на „Т.С.“ ЕАД сума в общ
размер на 1435 лв., за която е била осъдена с решението по гр. д. №
84544/2017 г., по описа на СРС, 74 състав.
От представения препис от договор, сключен на 15.12.2010 г. между М.
и Л.Д., се установява, че между страните по него е сключен договор за наем
на имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****, за срок от 10 години, като от
представен препис от уведомление за разваляне на договор за наем и от
разпита на Л.Д. като свидетел пред СРС се установява, че договор е
прекратен на 12.02.2014 г., като след този момент имотът не е ползван от Д..
Свидетелят Нешев, разпитан пред първоинстанционния съд, установява,
4
че през периода 2014 г. - 2016 г. ищцата е живяла в чужбина и не е ползвала
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****. Същият свидетел сочи, че не е
посещавал посочения имот през периода 2014 г. - 2016 г., но е срещал
ответника пред блока, в който се намира той.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи – 1/. имуществено разместване в патримониума
на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото разместване;
4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В случая е основателно оплакването в жалбата на ответника за
необоснованост на извода на СРС, че от доказателствата по делото се
установя ищецът да се е обогатил за сметка на ищеца. В настоящия процес
ищецът не е доказал по безспорен начин, че имотът е използван от ответника
през периода, за който ищецът е заплатил топлоснабдителни услуги,
предоставени в апартамента. От показанията на свидетеля Нешев се
установява единствено, че ответникът е срещан в района на сградата, в която
се намира имотът, но от този факт не може да се направи изричен извод за
ползване на апартамента, респективно за ползване на отоплителна услуга,
предоставяна в него през периода 2014 г. – 2016 г.
С оглед изложеното настоящият състав на съда приема, че ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е настъпило имуществено разместване
в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, поради което искът следва да бъде изцяло
отхвърлен.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция достига не съответстват на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сторените разноски в производството пред СРС и
СГС. Ответникът претендира сумите от 600 лв. за възнаграждение на един
адвокат в първоинстанционното производство, 600 лв. за възнаграждение на
един адвокат във въззивното производство и 25 лева – заплатена държавна
5
такса за въззивно обжалване. Ищецът е направил своевременно възражения за
прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокат, което
възражение с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния
му интерес е основателно, поради което претенцията на ответника за разноски
следва да се уважи за сумите от 300 лв. за възнаграждение на един адвокат в
първоинстанционното производство, 300 лв. за възнаграждение на един
адвокат във въззивното производство и 25 лева – заплатена държавна такса за
въззивно обжалване
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20116779/16.05.2021 г., поправено с Решение №
20144795/23.06.2021 г., по гр. д. № 21245/2020 г., по описа на СРС, I ГО, 27
състав, в частта, с която ВЛ. В. М. е осъден да заплати на ищцата АНН. Г. Г.
сумата от 611,09 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване за платени
на „Т.С.“ ЕАД суми за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2020 г.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНН. Г. Г. срещу ВЛ. В. М. иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 611,09 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване за платени
на „Т.С.“ ЕАД суми за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20116779/16.05.2021 г., поправено с
Решение № 20144795/23.06.2021 г., по гр. д. № 21245/2020 г., по описа на
СРС, I ГО, 27 състав, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен от АНН. Г. Г. срещу ВЛ. В. М.
за осъждане на ответника В.М. за сумата над 611,09 лв. до пълния
претендиран размер от 1435 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
АНН. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на ВЛ. В. М., ЕГН **********,
сумата от 625 лв., представляваща разноски за възнаграждение на
процесуален представител в производството пред СРС и СГС и държавна
такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7