Р Е Ш Е Н И Е
№ 858
Стара Загора, 12.03.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Юлияна Станева
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 21 по описа за 2024г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ОМВ
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к
„Малинова долина“, ул. „Д.Ушлинова“ № 2, Гартидж Парк, сграда 4, ет.1,
помещение 411, представлявано от управителя Д. – С.Т. и прокуриста Е.У.,
подадена чрез пълномощника адв. В.А., срещу Решение № 426 от 06.11.2023г.,
постановено по АНД № 1089/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 682253-F665223
от 15.12.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен направения
от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление
съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Поддържа, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и конкретните
обстоятелства, при които е извършено, като в обстоятелствената част има
несъответствия и противоречия при посочването на количествата доставени горива
по документи и по данни от НИС, респ. на приетата за установена разлика относно
количеството доставено гориво по документи и по НИС. Твърди че необосновано,
неправилно и незаконосъобразно въззивният съд е приел, че извършването на
вмененото на дружеството нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС е доказано по
безспорен и несъмнен начин, като поддържа, че липсва съставомерно от обективна
страна деяние, квалифицирано като нарушение на нормативно регламентираните в Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ изисквания, ред и начин за подаването на данни към НАП по
установената дистанционна връзка. Сочи, че въпреки наведените от
санкционираното лице доводи, съдът не е извършил преценка досежно наличието на
основание за квалифицирането на нарушението като маловажен случай и съотв. за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането
на чл.28 от ЗАНН. Счита, че в случая са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо типичните нарушения от този вид, поради което наложената санкция се
явява несъответна/непропорционална на тежестта на извършеното нарушение. С
подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №
682253-F665223 от 15.12.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив.
Ответникът по касационната
жалба – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ОМВ
България“ ООД, гр. София, против Наказателно постановление (НП) №
682253-F665223 от 15.12.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F665223 от 27.06.2022г., на „ОМВ България“
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185,
ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118,
ал.6 от ЗДДС. Административно наказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 08.06.2022г.
проверка в търговски обект за продажба на течни горива – бензиностанция
„Дезинтегратор“, находяща се в гр. Стара Загора, бул. „Славянски“ № 60,
стопанисвана от „ОМВ България“ ООД, е констатирано, че в обекта има монтирано и въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство ЕСФП
модел „ЕВРО ШОП“, с ИН на ФУ № RE 003276 и ИН на ФП № 45005820, регистрирано в
НАП, като при проверката и от представените документи е установено, че има
разлика между количеството гориво по нивомерната система и доставените
количества по документ за дата 16.05.2022г. Посочено е в обстоятелствената част
на наказателното постановление, че „за дата 16.05.2022г. по АДД № 0000000006898393/13.05.2023г.
доставка по документ е в размер на 1996.00л, по нивомер е в размер на 1990.56л
съгласно служебен бон № 00304006/ 16.05.2022г. и съгласно служебен бон №
0030400/ 16.05.2022г. в размер на 1990.56л. За 16.05.2022г. по документ
доставени количества гориво са в размер на 1996.00л, а по нивомерна система
3981.12л. Установената разлика между документи и данни по нивомер е 1990.56л“.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По
съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на вмененото на „ОМВ България“ ООД нарушение
на чл.118, ал.6, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав
на чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, за което нарушение е наложена
имуществена санкция, определена в законово регламентирания минимален размер.
Решението на Старозагорския
районен съд е неправилно.
Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието
на наказателното постановление съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН. Липсва изискуемото се ясно и точно формулиране и конкретизация на
административното обвинение от фактическа и от правна страна. Издаването на
наказателното постановление и налагането на административна санкция на „ОМВ
България“ ООД, гр. София от фактическа страна се основава на констатацията, че в търговски обект
за продажба на течни горива – бензиностанция „Дезинтегратор“, находяща се в гр.
Стара Загора, бул. „Славянски“ № 60, стопанисвана от „ОМВ България“ ООД, е установено, че в обекта има монтирано и въведено в
експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство ЕСФП
модел „ЕВРО ШОП“, с ИН на ФУ № RE 003276 и ИН на ФП № 45005820, регистрирано в
НАП, като при извършената проверка и от представените документи е установено,
че има разлика между количеството гориво по нивомерната система и доставените
количества по документ за дата 16.05.2022г. Тези фактически констатации са
квалифицирани като нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС,
в която разпоредба е регламентирано, че всяко лице, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. Нито е посочено, още по-малко
е обосновано обаче, по какъв начин обективираните в наказателното постановление фактически констатации относно
установеното при извършената проверка в стопанисвания от „ОМВ България“ ООД
търговски обект за продажба на течни горива, релевират съставомерно
изпълнително деяние, представляващо неизпълнение на законовото задължение по
чл.118, ал.6 от ЗДДС. След като е безспорно обстоятелството, че в търговския
обект е имало въведена в експлоатация и функционираща ЕСФП,
включваща в състава си нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ (т.е в обекта има
изградена и функционираща система за измерване и предаване на данни към НАП по
установената дистанционна връзка при монтирана на обекта нивомерна измервателна
система за определяне на наличните количества течни горива в резервоарите за
съхранение с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП), и при условие, че очевидно е налице както получена в НАП
информация за количествата доставени на търговеца горива по АДД, така и данни
за количествата горива, отчетени от НИС като постъпили в резервоарите за
съхранение на гориво в обекта, не е ясно в какво точно се изразява неизпълненото
административно задължение по чл.118, ал.6 от ЗДДС. Само по себе си
обстоятелството, че по отношение на доставеното на 16.05.2022г. в обекта гориво
е налице несъответствие между изпратените в НАП данни за количествата доставени
горива по АДД по получени от търговеца доставки и подадените към ИС на НАП по установената дистанционна връзка от функциониращата в обекта ЕСФП с НИС
данни за постъпилите количества горива в резервоарите за съхранение, не сочи на
неспазване от „ОМВ България“ ООД на нормативно регламентирани изисквания за отчет
към НАП, в т. ч на реда и начина за подаване на данни по чл.118, ал.6 от ЗДДС. Несъответствието
на данните по АДД и тези отчетени от НИС за количествата получени горива, би
могло да се дължи на грешка в измерването в резултат на случайно по своя
характер събитие, а не на неправомерно поведение на търговеца. В този смисъл и
след като данните за количествата постъпили в резервоарите горива, автоматично
се подават към НАП от НИС на ЕСФП по установената дистанционна връзка, по същество
липсва формулирано административнонаказателно обвинение от фактическа страна от
гл.т на това в какво точно се изразява деянието на санкционираното
лице, възприето от наказващия орган като нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС – в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП не само че не е
обосновано, но изцяло липсва посочване на съставомерното изпълнително деяние.
Отделно от това касационният състав
на съда счита, че обвинението не е обосновано в необходимата степен и от правна
страна. Изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към НАП, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по
чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (чл.1, ал.1, т.3 от Наредбата). В
този смисъл за изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в
наказателното постановление е следвало да бъдат посочени и съответните
разпоредби от Наредба № Н – 18/2006г. на МФ, нормативно установяващи приетите
от наказващия орган като неспазени правила и изисквания за подаване на данни
към НАП по установената дистанционна връзка.
Основателно е и
възражението на касатора, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление има несъответствия и противоречия при посочването на количествата
доставени горива по документи и по данни от НИС, респ. на приетата за
установена разлика относно количеството доставено гориво по документи и по
НИС. Противно на твърдяното от
процесуалния представител на ответника, това противоречие не може да бъде
възприето като допусната техническа грешка, доколкото ако и да се касае до
погрешно посочване на установената разлика относно количеството доставено
гориво по документи и по данни от НИС, в случая тази грешка представлява
фактическа такава, имаща за последица необоснованост и съотв. недоказаност на
административнонаказателното обвинение – последното се основава единство и само
на констатацията за наличие на несъответствие по отношение на доставеното на
16.05.2022г. в обекта гориво между изпратените в НАП данни за количествата
доставени горива по АДД и подадените към ИС на НАП по установената дистанционна връзка от функциониращата в обекта ЕСФП с НИС
данни за постъпилите количества горива. Административните наказания са форма на държавна принуда
- репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,
по повод неправомерно поведение на определено лице, като именно с оглед този им
характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за
реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко
формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното
нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата
отмяна.
С оглед
установената фактическа и правна необоснованост на административнонаказателното
обвинение за допуснато от „ОМВ България“ ООД нарушение на
чл.118, ал.6 от ЗДДС, като основание за налагане на административна санкция по
чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, наказателното постановление, с което „ОМВ България“ ООД е санкционирано по това обвинение, е незаконосъобразно
и неправилно е било потвърдено от Старозагорския районен съд. Ето защо съдебното
решение, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено.
Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 682253-F665223 от 15.12.2022г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив.
Предвид изхода на
делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „ОМВ България“ ООД сумата от 1 200
лева, представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за
осъществено процесуално представителство в двете съдебни инстанции. Възражението
на ответника за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждения е неоснователно.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 426 от 06.11.2023г., постановено по АНД № 1089/
2023г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 682253-F665223 от 15.12.2022г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „ОМВ България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Малинова долина“,
ул. „Д.Ушлинова“ № 2, Гартидж Парк, сграда 4, ет.1, помещение 411, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2 във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „ОМВ България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к „Малинова долина“,
ул. „Д.Ушлинова“ № 2, Гартидж Парк, сграда 4, ет.1, помещение 411, сумата от 1 200лв. (хиляда
и двеста лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.