Решение по дело №350/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 24
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20197110700350
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                    28.01.2020г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на двадесет и седми януари                                                                 две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурора Й.Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело 350 по описа на съда за 2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.

Л.П.Д., ЕГН ********** *** е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 5 000лв. за причинени неимуществени вреди /тормоз/ през периода 02.04.2018г. – 10.07.2019г. в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС поради поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Твърди наличие на лоши битови условия в затвора в гр.Бобов дол, изразяващи се в наличие на дървеници в спалното помещение.

            В с.з. представителят на ищеца, назначен по реда на ЗПП, поддържа иска.

            В писмен отговор и с.з. пълномощникът на ответника намира иска за допустим, но неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на КОП дава заключение за недоказаност на иска, поради липса на незаконосъобразни актове и действия на затворническата администрация и моли за отхвърляне на претенцията.

Кюстендилският административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е постъпил в затвора в гр.Бобов дол по изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 02.04.2018г. и е освободен на 05.12.2019г.

През исковия период е обитавал спално помещение №3 в 4-та затворническа група на затвора.

            От писмено становище на началник сектор „ФЛКР“ към затвора Ц.Х. се установява, че дейностите по дезинсекция и дератизация на спалните и битови помещения, обитавани от лишените от свобода се извършват веднъж месечно, а при подадени от обитателите сигнали помещенията се третират допълнително. Използват се универсални химични препарати с по-широк спектър на действие за различните видове инсекти, предимно „Айкън“. Освен организираното от администрацията на затвора третиране на вредителите, ГД „Изпълнение на наказанията“ е сключила договор с фирма „***“ ООД, която извършва услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на дирекцията и териториалните й поделения. Дератизацията по договора се извършва два пъти годишно, а десинсекциите – по график на два месеца. Обработките се осъществяват от обучени представители на фирмата, като се използват препарати с бърз ефект за унищожаване на възрастните индивиди и спиращи развитието на младите. Извършването на мероприятията е спри стриктно спазване на правилата на Наредба №1/05.01.2018г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. По договор фирмата е извършила и три извънредни обработки в затвора. Дезинсекциите се извършват в присъствие на служители от сектор „ФЛКР“ и НОС, като разтворите за пръскане се приготвят на място, непосредствено преди да започне мероприятието. Лишените от свобода предварително се предупреждават за да подготвят помещението, спалните принадлежности и личния си багаж за извършване на обработката. Разяснено им е действието на препаратите и са предупредени да спазват указанията на фирмата да не отмиват препарата веднага. В становището се сочи, че вредителите се внасят обикновено в личния багаж и постелъчно бельо на лишените от свобода, като полагащият се постелен инвентар от вещевия склад на затвора се дава винаги изпран, дезинфекциран и проверен за вредители. При сигнали за намерени вредители се извърша персонална смяна на дюшека, възглавницата и постелъчното бельо на потърпевшия. Личното постелъчно бельо и завивки се изпират по график. В становището се сочи за липса на писмени оплаквания от ищеца и други лишени от свобода за наличие на вредители в спалното помещение, като не са регистрирани епидемични неблагополучия сред лишените от свобода или възникнали алергични реакции, причинени от инкести.

            Като писмени доказателства за изпълнение на договора между ГД „Изпълнение на наказанията“ и фирма „***“ ООД за процесния период са приети Протоколи за извършени услуги по химическа дезинсекция срещу насекоми и гризачи в затвора от 15.05.2018г., 20.07.2018г., 14.09.2018г., 15.11.2018г., 20.11.2018г., 21.01.2019г., 20.03.2019г., 20.05.2019г. и 19.07.2019г. Всички мероприятия по протоколите се отнасят за дезинсекция срещу хлебарки и дървеници, а част от тях – и срещу бълхи, сив плъх, черен плъх, домашна мишка и обикновена полевка, както и механична дератизация с капани.

От показанията на св.М., св.Х. и св.М. се установява, че през исковия период в затвора е имало случаи на дървеници в спалното помещение, обитавано от ищеца и че затворническата администрация и фирмата по договора с ГД „Изпълнение на наказанията“ периодично са извършвали почистване на помещения с препарати срещу паразитите. Обработката срещу дървеници се е извършвала ежемесечно от администрацията и в срока по договора от фирмата. Отделно от това са извършвани периодични обработки от администрацията по сигнали на лишени от свобода. Денят на обработка е бил известен предварително, като ИСДВР е минавал по килиите и обяснявал на лишените от свобода необходимостта от събиране на личния багаж и неговото изнасяне от помещенията за извършване на третирането, което е осъществявано от лишен от свобода, назначен като хигиенист към МЦ на затвора. Винаги, когато е имало оплаквания за дървеници, администрацията е извършвала третиране на помещения с препарат, а при необходимост – и смяна на дюшеците. През лятото на 2019г. по искане на групата, в която е бил настанен ищеца, администрацията на затвора е закупила препарат, с който въпросът е решен по-ефикасно. Отделно от това, всяка седмица администрацията на затвора е извършвала пране на спалното бельо на лишените от свобода, а на 3 месеца – и личните одеяла. За повишаване хигиената в помещенията администрацията е разяснявала на лишените от свобода необходимостта от поддържане на добра лична хигиена. Свидетелите сочат, че обикновено вредителите се намират в личния багаж на лишените от свобода. Ищецът се е оплаквал от ухапвания на дървеници, но според свидетелите е важна хигиената. Определени лишени от свобода не поддържали добра хигиена и покрай тях страдали и останалите.

От показанията на св.Д. се потвърждава наличието на дървеници в спалното помещение, обитавано от ищеца и неспазване от последния на лична хигиена.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства по делото. Страните не ги оспорват.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ през процесния период. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.

В случая по делото ищецът не доказа нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, т.е. поставяне в неблагоприятни битови условия от затворническата администрация.

По приложимото материално право:

Съгласно чл.11 от Закона за здравето /ЗЗ/ държавният здравен контрол на територията на Република България се извършва с цел защита на здравето на гражданите чрез осъществяване на дейностите по чл.15 от закона, между които е надзора на заразните болести.

По см. на чл.119а, ал.1 от ППЗИНЗС дейността по държавния здравен контрол в ГДИН и териториалните й служби се осъществява съобразно ЗЗ, Закона за храните и подзаконовите им нормативни актове. Нормата на чл.119, ал.2, т.11 от ППЗИНЗС обособява като основно направление в дейността по държавен здравен контрол контролът на извършваните дезисекционни и дератизационни обработки в териториалните служби на ГДИН. Условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации и компетентните физически и юридически лица са предмет на правна регламентация в едноименната Наредба №1/05.01.2018г., издадена по делегацията от чл.62, ал.2 от ЗЗ. По см. на §1, т.1 от ДР на Наредбата „дезинсекция“ са методи и средства за унищожаване на вредните членестоноги – паразити и преносители на инфекциозни и инвазионни болести по хората и животните. Дървениците са вид вредни членестоноги. Жилищните помещения в затвора в гр.Бобов дол попадат в предметния обхват на Наредбата, съгласно чл.1, т.1, б.“д“ от същата.

Съгласно чл.3 от Наредбата, дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията имат за цел унищожаване или намаляване числеността на вредителите /патогенни микроорганизми, членестоноги и гризачи/, които могат да бъдат причинители, преносители и резервоари на заразни болести по хората и животните.

Нормата на чл.4 от Наредбата въвежда задължение на физическите и юридическите лица, стопанисващи или ползващи обектите по чл.1 от Наредбата да поддържат обектите чисти, в добро санитарно-хигиенно състояние, с ниско ниво на проницаемост на вредителите и да осигурят извършването на дезинфекции, дезинсекции и дератизации при поява на вредители и следи от присъствието им.

Правилото на чл.119б, ал.1 от ППЗИНЗ въвежда като задължение на медицинските специалисти в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ и лечебните заведения в местата за лишаване от свобода извършването на държавния здравен контрол. Правомощията на медицинските специалисти в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода са предмет на уредба в чл.150 от ЗИНЗС, като част от тях са свързани с даване на предписания относно хигиената и чистотата на дрехите и спалните принадлежности, хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях лишени от свобода /вж. чл.150, ал.1, т.2 и т.3 от ЗИНЗС/. Задължение на затворническата администрация е осигуряване на условия за задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично и ежемесечното основно почистване и дезинфекция на спалните помещения и помещенията за общо ползване /вж. чл.151, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗИНЗС/.

По фактите:

Претенцията на ищеца за лоши битови условия през исковия период се свързва с наличие на дървеници в обитаваното спално помещение. Следователно, задълженията на администрацията на затвора са свързани с правилата на чл.4 от Наредба №1/05.01.2018г. и чл.151, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗИНЗС.

От доказателствата по делото се установи, че администрацията на затвора е изпълнила въведените нормативни задължения. Обитаваното от ищеца спално помещение по график в изпълнение на договора с фирмата периодично е третирано с препарати срещу вредители, между които основно срещу дървеници. Дейността на фирмата осъществява нормативно предвидената дезинсекция по Наредбата. От своя страна, затворническата администрация е извършвала отделно ежемесечно третиране на помещението с препарати срещу дървеници и допълнително инцидентно третиране при сигнали на лишени от свобода. Администрацията е съдействала на лишените от свобода в тяхното желание за закупуване на по-ефективен препарат и неговото прилагане в помещенията на затвора. Администрацията е провела беседи и разяснителни кампания с лишените от свобода относно необходимостта от поддържане на спалните помещения в добро санитарно-хигиенно състояние и е изисквала от затворниците спазване на лична хигиена, която е във връзка с нивото на проницаемост на вредителите. Задължение на администрацията е да поддържа ниско ниво на разпространение на вредителите и да осигури извършването на дезинсекция при тяхната проява и наличие на следи от същите. Срещу изпълнението на задълженията на администрацията се установи неизпълнение на хигиенните правила при част от затворниците, т.к. основният източник на вредителите е багажа на лишените от свобода, внасян отвън във затвора от техните близки и липсата на добра хигиена. Обитаването на едно помещение от повече лица създава ситуация на риск от поява на вредители, който риск администрацията е управлявала в ниски граници посредством извършваните от нея мероприятия.

Изводът от изложеното е, че ответникът чрез служителите в затвора в гр.Бобов дол е спазил задължението да осигури нормални битови условия за живот на ищеца.

Поради липсата на първият елемент от отговорността, съдът не е длъжен да изследва наличието или липсата на останалите два. Независимо от това, съдът ще посочи, че по делото липсват установени вреди, идентични с твърдяните в исковата молба. Няма данни, че наличието на вредителите е причинило у ищеца тормоз, който по сила на интензитет надвишава обичайното неразположение, от което същият се е оплаквал. Това изключва и наличието на причинна връзка между заявените вреди и поведението на затворническата администрация.

Изложеното налага извод за неоснователност на иска.

Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което последните са неприложими.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л.П.Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС в размер на 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди във вид на тормоз в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС през периода 02.04.2018г. – 10.07.2019г. поради лоши битови условия в затвора в гр.Бобов дол, изразяващи се в наличие на дървеници в спалното помещение.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред тричленен състав на КАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: