Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 20.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на шести декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1388 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца К.Т.М. срещу решение от 10.09.2018 г. по гр.д. №56689/2016 г. на
Софийския районен съд, 151 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу „К.“ АД иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от
700,00 лв. до пълния претендиран размер от 5001,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес,
неудобство, причинени от статия със заглавие „Варненска архитектка рекетира
конкуренти“, публикувана в бр.40 от 06-12.10.2011 г. на вестник „Г.“, чийто
издател е ответното дружество, като жалбоподателят е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно относно естеството и размера на причинените вреди. Поддържа,
че първоинстанционният съд не е отчел степента на публичност на ищеца и
практиката на ВКС по присъждане на обезщетение в подобни случаи. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „К.“ АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Не претендира разноски.
Решението
на СРС в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.49 вр. чл.45
ал.1 ЗЗД е уважен до размера на сумата от 700,00 лв. не е обжалвано от
ответника и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част, поради следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено
със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава
върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
От
показанията на свид. В.П./бивш съпруг на ищеца/ се установява, че процесната
статия е уронила имиджа на ищеца като кандидат за кмет на гр. Варна, а самият
ищец се е разстроила, а нейни близки –
братовчеди, колеги и др. познати, са се отдръпнали от нея, бившата и свекърва
също се е разстроила. Свидетелят сочи още, че процесната статия не се е
отразила на семейните им отношения и няма връзка с последвалия развод, но се е
отразила негативно на професионалния имидж на ищеца.
От
показанията на свид. К.Б.се установява, че след процесната публикация ищецът е
била много смутена, получила е нервен срив, била е нарушена предизборната и
кампания. Свидетелят сочи още, че статията е повлияла и на личния живот на
ищеца – майката на съпруга и е реагирала негативно.
При определяне на обезщетението
настоящият съдебен състав съобразява естеството на извършеното деяние - публично, чрез
печатно издание с висок тираж, станало
достояние на неограничен кръг от хора, възрастта на пострадалото лице,
негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от
извършения деликт, отражението на публикацията както в личен, така и в
професионален план. Същевременно съдът отчита и фактът, че разпространената
клеветническа информация е засегнала и личното усещане за чест, достойнство и
справедливост на лицето и като цяло няма данни да е с дълготраен характер. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че липсват доказателства изживените нервно-психическо
напрежение и притеснения да са в значителна степен, тъй като не са довели до
болестни изменения в психиката на ищеца, а са преживени само негативни усещания
и неудобства. Липсват категорични доказателства за обективни прояви на психическия
тормоз и стрес. Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е публична личност и
като такава не може да претендира за особено силна защита на своето право на
зачитане на личен живот - по отношение на публичните личности границите на
допустимата критика са по-широки /решение №129/29.06.2015 г. по гр.д.
№7040/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Съдът
споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са установени
твърденията на ищеца, че процесната статия е допринесла за развода и –
напротив, това твърдение е опровергано категорично от показанията на свид. В.П.,
както и че е повлияла на
резултатите от местните избори
през 2011 г. При определяне размера на обезщетението следва да бъде
съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот
за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 2000,00 лв.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в
частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 700,00 лв. до 2000,00 лв., като
на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 1300,00 лв., а в останалата
част, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5001,00 лв.,
решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се отмени и в частта,
в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата над
сумата от 720,12 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на въззивника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително
разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 205,49
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 26,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №483923 от 10.09.2018 г.,
постановено по гр.д. №56689/2016 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от К.Т.М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „К.”
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 700,00
лв. до сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, неудобство, причинени от статия
със заглавие „Варненска архитектка рекетира конкуренти“, публикувана в бр.40 от
06-12.10.2011 г. на вестник „Г.“, чийто издател е ответното дружество, и в
частта, в която К.Т.М., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на „К.”
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, разноски за разликата
над сумата от 720,12 лв., и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА
„К.”
АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Т.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание
чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД допълнително сумата от 1300,00 лв. /или
разликата над присъдените 700,00 лв. до 2000,00 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоции, стрес, неудобство, причинени от статия със заглавие
„Варненска архитектка рекетира конкуренти“, публикувана в бр.40 от
06-12.10.2011 г. на вестник „Г.“, чийто издател е ответното дружество.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „К.” АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Т.М., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 205,49
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 26,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.