Решение по дело №3447/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1310

 

гр.***, 04.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                     

          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3447 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***” № 49, вх.1, ет. 6, чрез пълномощник – адв. Н.А. – БАК, срещу Наказателно постановление № 02-0001712/01.06.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 4, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (Наредбата), на основание чл. 85, ал.4 и чл. 81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Отделно от това се изтъква, че са допуснати редица нарушения на процесуалните правила, свързано с това, че НП не е било връчено лично на жалбоподателя, а отделно от това АНО не е взел предвид направените възражения. Иска се отмяна на НП, като други конкретни доводи не се сочат.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя – И.Г.и от адв. А. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение посочва, че в случая са налице два вида договор – един за посреднически услуги по наемане на работа и втори за услуга, свързана с евентуалното осигуряване на транспорт, поради което и не е допуснато нарушение на закона. Подчертава и че посоченото в чл. 2, ал.1, т. 2 от Наредбата „психологическо подпомагане” не е идентично с това, упоменато в договора, а отделно от това – допуснатата техническа грешка в самия договор е била своевременно отстранена. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Изтъква, че както в договора за посредническа дейност, така и в този за услуга е посочено, че са платени 100 пунда, срещу които посредникът се задължава да извърши редица дейности, сред които и една, попадаща в определението за посредническа дейност по смисъла на Наредбата. В тази връзка заявява, че последващото коригиране на договорите не води до извод за несъставомерност на вече извършеното, поради което и моли за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка (л. 5 гръб) НП е връчено на представител на жалбоподателя на 17.07.2018г., а жалбата е депозирана на 18.07.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.03.2018г. св.К.Г. – Началник отдел при Д”ИТ” – *** извършила проверка в офис на дружеството „***” ЕООД, осъществяващо посредническа дейност. Същата връчила призовка за явяване на представител на дружеството и представяне на допълнителни документи на 04.04.2018г. в сградата на Дирекцията. След запознаване с представените документи, свидетелката констатирала, че на 08.03.2018г. „***” ЕООД е сключило договор с А.Б.П.(л. 13-14), в т. V, от който било посочено, че лицето дължи сумата от 100 английски пауда на дружеството, включваща: „... в съвкупност или отделно за транспортна услуга, осигуряване на самолетни билети и транспорт, психологическа консултация и тренинг, намиране на квартира, застраховка и медицински свидетелства, преводи...”. Договорът бил подписан от физическото лице и от Илия Гюлев, в качеството му на управител на „***” ЕООД. Св. Г. установила и че на същата дата бил сключен още един договор между физическото лице и дружеството, наименован „Договор за услуга” (л. 15-16), в който били детайлизирани дължимите от двете страни престации, като изрично в т. 3, т.3.1. и т. 3.2. било посочено, че дружеството се задължава да съдейства за намиране на консултант-психолог, както при необходимост да съдейства за намиране и консултиране с консултант-психолог за извършване на различни по вид тренинги, с цел по-лесната адаптация на работника на новото работно място. В чл. 8 било посочено, че работникът не дължи на „***” ЕООД възнаграждение само във връзка с осъщественото посредничество по чл. 1, ал.1 от Договора – т.е. във връзка със съдействие за транспортни услуги и самолетни билети. По отношение на дължимото възнаграждение по чл. 3 от Договора не било предвидено изключение – т.е. същото било дължимо.

На база на констатациите и на представените документи, св. Г. преценила, че с поведението си дружеството е нарушило разпоредбите на чл. чл. 4, ал.1 от Наредбата, поради което и на 04.04.2018г. съставил АУАН с № 02-0001712. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството – Илиян Гюлев, който го подписала и получила копие от същия, посочвайки, че в законовия срок ще направи възражения. Такива били депозирани на 05.04.2018г., като в тях се посочвало, че „ .... във втория договор – „договор за услуга” е допусната техническа грешка от т.3 „консултиране с психолог”...”, както и че лицето действително е заплатило 100 паунда по банков път, но в платежното нареждане е било посочено „намиране на квартира”. В заключението на възражението изрично е направено искане за отмяна на АУАН: „.. тъй като нарушението е по повод на техническа грешка и е за първи път на фирмата...”.

По възражението било изготвено становище от актосъставителя, в което същата посочила, че според нея то е неоснователно.

Въз основа на АУАН-а на 01.06.2018г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават задълженията, регламентирани в чл. 4, ал.1 от Наредбата, поради което и на основание чл. 85, ал.4 и чл. 81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Тук е мястото да се посочи, че твърденията на жалбоподателя за нарушено право на защита, доколкото НП не му е връчено и АНО не е разгледал възраженията му, съдът намира за неоснователни. На първо място на л.5 гръб е налична разписка, от която е видно, че НП е било връчено на 17.07.2018г. на управителя на дружество срещу подпис – т.е. твърденията му за невръчване на НП са необосновани. Фактът, че НП е станало достояние на жалбоподателя именно на 17.07.2018г. се доказва и от това, че още на следващия ден е бил упълномощен защитник, който да обжалва постановлението, като в Договора за правна защита и съдействие (л. 4) изрично е посочен номерът на НП и същият ден е подадена жалба. Всичко това кара съдът да приеме, че постановлението е било надлежно връчено на жалбоподателя, който от своя страна очевидно е имал достатъчно време да организира защитата си и да обжалва същото, поради което и по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита.

Неоснователен е доводът и че АНО не е взел предвид възражения на жалбоподателя. С издаването на НП последният недвусмислено е изразил становището си, че според него е налице административно нарушение и че случаят не е маловажен (Решение № 1985/29.12.2015 г. по канхд № 1501/2015 г. на Административен съд – ***).

По съществото на спора съдът следва да посочи следното.

Няма спор, че дружеството извършва посредническа дейност, както и че на 08.03.2018г. са били сключени два договора между него и лицето Антонио Бойков Петков. Съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 от Наредбата - посредническата дейност по наемане на работа включва предоставяне в съвкупност или поотделно на посреднически услуги по психологическо подпомагане на търсещите работа лица, а съгласно чл. 4, т.1 от същия нормативен акт - посредникът предоставя посредническите услуги по чл. 2, ал. 1 безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице.

Видно от съдържанието на първия договор „Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина” (л. 13 - 14) в т. V, изрично е посочено, че работникът дължи сумата от 100 английски пауда на дружеството, включваща: „... в съвкупност или отделно за транспортна услуга, осигуряване на самолетни билети и транспорт, психологическа консултация и тренинг, намиране на квартира, застраховка и медицински свидетелства, преводи...”. С възражението по АУАН дружеството изрично е потвърдило, че плащане на въпросната сума от 100 паунда е постъпило. На база на горното съдът счита, че безспорно дружеството е събрало от физическото лице А.П. сумата от 100 пауда, която включва в себе си и услуга по психологическа консултация и тренинг. По своята същност „психологическата консултация и тренинг” представлява „психологическо подпомагане” на лицето, което пък съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата е безплатно за търсещото работа лице. Законът забранява всяко пряко или косвено, изцяло или частично събиране на такси и други плащания, които (или част от които) да са за услуга по чл.2, ал.1 от Наредбата. Доколкото изрично в договора е посочено, че едно от задължения, за които са платени тези 100 паунда е именно такава услуга по чл. 2, ал. 1 от Наредбата, то правилно АНО е приел, че дружеството е допуснало нарушение.

Както стана дума – законът не позволява събирането на такси за някоя от посредническтие услуги било то пряко или косвено. Поради тази причина използваната друга терминология и сключеният на същата дата договор, наименован „Предварителен договор за услуга” (в титулната част е посочено, че се касае за „Договор за услуга”, а по-надолу в текста договорът е наименован „Предварителен”) по никакъв начин не може да преодолее забраната, въведена в Наредбата. В конкретния случай това не е и сторено, доколкото в т. 3, т.3.1. и т. 3.2. от договора е изрично посочено, че дружеството се задължава да съдейства за намиране на консултант-психолог, както при необходимост да съдейства за намиране и консултиране с консултант-психолог за извършване на различни по вид тренинги, с цел по-лесната адаптация на работника на новото работно място. В чл. 8 е посочено, че по работникът не дължи на „***” ЕООД възнаграждение САМО ВЪВ ВРЪЗКА с осъщественото посредничество по чл. 1, ал.1 от Договора – т.е. във връзка със съдействие за транспортни услуги и самолетни билети. По отношение на дължимото възнаграждение по чл. 3 от Договора не е предвидено изключение, поради което и следва да се приеме, че за това се дължи възнаграждение, което както стана дума настоящият състав намира за нарушение на изискванията на наредбата.

Горните изводи на съда не се разколебават от приложеното по делото „Потвърждение” от А.П., в което се посочва, че същият не е заплатил такса за намиране на работа. Това е така доколкото въпросният документ е с дата 02.03.2018г. – т.е. 6 дни преди сключване на процесните договори, поради което и няма отношение към тях.

Съдът не цени и представения в съдебно заседание „Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина” (л. 33-35). Това е така, доколкото това е съвсем различен договор, какъвто не е бил представен по време на проверката и очевидно е създаден за нуждите на настоящето производство. И с невъоръжено око е видно, че въпросният договор от три страници представлява компилация от първата страница на договора за „Посредническа дейност по наемане на работа в чужбина”, където са посочени данните на дружеството и физическото лице и последната страница от „Договора за услуга”, където са положени подписите на лицата, а между тях е поставена втора страница, съдържаща различен текст и съдържание. В първата и последната страници са налице абсолютно идентични отбелязвания, начин на поставяне на печата, отбелязване на вх. номер и т.н., поради което по мнение на съда, представеният в съдебно заседание договор е неистински документ, компилиран от два съществуващи договора, с поставена допълнителна втора страница, очевидно представен, с цел да се избегне отговорността на дружеството и да се заблуди съда.

Съдът не цени и приложените извадки от „Ценоразпис” от дружеството-жалбоподател, описание на длъжността и извадка от сайт: „emigrantche” (емигрантче), доколкото същите са неотносими към извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че в конкретния случай и с оглед конкретните обстоятелства по делото АНО правилно е приложил санкционната норма на чл. 81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта. Въпросната разпоредба предвижда, че на юридически лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на тази дейност, се налага имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Очевидно АНО е отчел този факти и е определил санкцията във възможния минимум, поради което и допълнителното й намаляване от съда е невъзможно.  

    Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.

            Предвид изхода на правния спор изначално искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. На самостоятелно основание съдът следва да отбележи, че дори НП да беше отменено, то изводът за недължимост на разноските в това производство, би бил същият. Това е така, доколкото производството е по реда на ЗАНН и доколкото в този закон не е предвидена възможност за присъждане разноски на страните, на основание чл. 84 ЗАНН субсидиарно приложим е НПК. Според чл. 190 от НПК, в случаите, когато подсъдимият е признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В цитираната норма не е предвидена възможност за възлагане върху съответния орган, повдигнал обвинението, на разноските за осъществена правна помощ на подсъдимия, респ. нарушителя, в случаите, когато наказателното постановление е отменено/изменено. Процесуалният ред за присъждане на тези разноски е друг и те следва да се претендират в отделно производство, в който смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001712/01.06.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. ***, с което за нарушение на чл. 4, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, на основание чл. 85, ал.4 и чл. 81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, на „***” ЕООД с ЕИК: ***е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

 

Вярно с оригинала: М.Р.