Р Е Ш Е
Н И Е
№… Разград
10.ХІІ .2019 Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
30.ІХ. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в състав:
Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ХРИСТОВ АНГЕЛ
ТАШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2019 №105
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение №95/13.VІ.2018г. по гр.д.№346/2014,
състав на КРС е извършил по реда на
чл.353 ГПЩ делба на недвижими имоти, допуснати до такава между Д.Ц.,
С.К., Й. Ц. и Ц.С., заместил по правопремство, починалата в хода на делото съделителка-
М.Ц., КАТО:
І. По отношение на имотите, останали им в наследство след смъртта на общият
им, починал на 4.ІХ.1972г. наследодател –
К. Ц. Коев, делбата е извършена, както следва:
1.
В ДЯЛ на Д.Ц.
са поставени:
а)НИВА
от 0,827дка, находяща се в землището
на гр.Кубрат, местност „Дибеклик“ и съставляваща ПИ с иденттификатор №4042.100.583,
съгл. вл. карта на землището И
б) 6,643дка като реална част от НИВА, цялата от 28,644дка, за която по
плана на град Кубрат в местност „Янката“ е отреден ПИ с идентификатор 40422.289.25;
За
така възложените му в реален дял имоти, Д.Ц. е осъден да заплати по см/ка на
КРС държавна такса от 285,72лв.
2. В ДЯЛ на ЙОРДАНКА Ц. са поставени:
а) ЛОЗЕ
от 1,558ска, намиращо се в землището на гр.Кубрат, местност“Подстанцията,
съставляващо ПИ с идентификатор 40422.510.324 И
б) 6,143дка като реална част от НИВА, цялата от 28,644дка, за която по плана
на град Кубрат в местност „Янката“ е отреден ПИ с идентификатор 40422.289.25;
За
така възложените й в реален дял имоти, Йорданка Ц. е осъдена да заплати по см/ка на
КРС държавна такса от 285,72лв.
3.В
ДЯЛ на С.А.К. са
поставени:
а) 7,143дка като реална част от НИВА, цялата от 28,644дка, за която по плана
на град Кубрат в местност „Янката“ е отреден ПИ с идентификатор 40422.289.25;
За
така възложеният й в реален дял имот, С.К. е осъдена да заплати по см/ка на КРС държавна
такса от 285,72лв.
4. В ДЯЛ на Ц.С. са поставени:
а) НИВА
от 2,256дка, находяща се в землището на гр.Кубрат, местност „Чотуклук“,
съставляваща ПИ с идентификатор №40422.34.658 И
б) 8,715 дка като реална част от НИВА, цялата от 28,644дка, за която по плана
на град Кубрат в местност „Янката“ е отреден ПИ с идентификатор 40422.289.25;
За
така възложените му в реален дял имоти, Ц.С. е осъден да заплати по см/ка на
КРС държавна такса от 428,60лв.
ІІ. По отношение на
имотите, останали им в наследство след
смъртта на починалия на 28.VІІІ.1998г. общ наследодател- Х. К. Ц. , делбата е извършена, както следва:
1.
В ДЯЛ на Д.Ц. са
поставени:
а) 9,026дка като реална част от НИВА, цялата от 26,301дка, за която по плана
на град Кубрат в местност „Поматка“ е отреден ПИ с идентификатор 40422.352.1.;
За
така възложеният му в реален дял имот, Д.Ц. е осъден да заплати по см/ка на КРС
държавна такса от 361,04лв.
2.
В ДЯЛ на ЙОРДАНКА Ц. са
поставени:
а) 9,026дка като реална част от НИВА, цялата от 26,301дка, за която по плана
на град Кубрат в местност „Поматка“ е отреден ПИ с идентификатор 40422.352.1.;
За
така възложеният й в реален дял имот, Йорданка
Ц. е осъдена да заплати по см/ка на КРС
държавна такса от 361,04лв.
3.В
ДЯЛ на С.А.К.
са поставени:
а) 10,029дка
като реална част от НИВА, цялата
от 24,944дка, за
която по плана на град Кубрат в местност „Чавга канара“ е отреден ПИ с идентификатор
№40422.395.13;
За така възложеният й в реален дял имот, С.К. е осъдена да заплати по см/ка на КРС държавна такса от 361,04лв.
4. В ДЯЛ на Ц.С. са поставени:
а)
14,915 дка като реална част
от НИВА, цялата от 24,944дка, за която
по плана на град Кубрат в местност
„Чавга канара“ е отреден ПИ с идентификатор №40422.395.13;
б) 8,248дка като реална част от НИВА, цялата от 26,301дка, за която по плана
на град Кубрат в местност „Поматка“ е отреден ПИ с идентификатор 40422.352.1;
в) НИВА
от 25,501дка, находяща се в землището на гр.Кубрат, местност „Поматка“,
съставляваща ПИ с идентификатор №40422.204.15;
г) НИВА
от 0,657дка, находяща се в землището на гр.Кубрат, местност „Аша Екенлик“,
съставляваща ПИ с идентификатор №4022.395.4 ;
д) НИВА
от 1,228 дка, находяща се в землището на гр.Кубрат, местност „Аша
Екенлик“, съставляваща ПИ с идентификатор №40422.363.8 И
е) жилищен имот в гр.Кубрат, състоящ се от
590кв.м. дворно място с идентификатор №404222.505.1786 по КККР и построените в
него –еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №404222.505.1786.1;
селскостопанска сграда с идентификатор №404222.505.1786.2 и селскостопанска
сграда с идентификатор №404222.505.178.3;
За
така възложените му в реален дял имоти, Ц.С. е осъден да заплати на Д.Ц., Йорданка Ц. и С.К. по
1 750,00лв. за уравнение на дяловете и по
см/ка на КРС държавна такса от 3 426,48лв.
С така постановеното решение КРС е уважил иска по сметки, предявени от Д.Ц. и Йорданка Ц.
срещу Ц.Ц., като по реда на чл.346 ГПК и на осн.чл.30, ал.3 ЗС осъдил
последният да им заплати по 2 625,00лв. в обезщетение за ползите, от които
с били лишени в периода 101/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017
години.
С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение №13/8.І.2019 по грд №346
по описа му за 2014г., КРС е оставил без уважение искането на съделителя
Ц.С. за изменение на решението в частта му за разноските.
Недоволен от решението, чрез процесуалния си представител по пълномощие
–адв.Георгиев, съделителят Ц.С. обжалва същото
в частта, с която:
- съдът е извършил делбата на останалия в наследство от Христо Ц. жилищен имот,
поставяйки му същия в дял и
осъждайки го със заплащане на
следващото се за уравнение на
дяловете на останалите съделителите.
Позовано на съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон, моли за отмяна на решението в тази му част и за изнасянето на жилищния
имот на публична продан;
-
в частта, с която съдът е уважил предявените срещу него искания за сметки на
съделителите Д.Ц. и Йорданка Ц.. Счита решението в тази му част за недопустимо
постановено по непредявен иск. Моли за
обезсилването му и завръщане на делото за новото му разглеждане от друг състав
на КРС;
- в частта, с която е осъден да заплати
разноски, надвишаващи стойността на дела му; Счита решението в тази му част за
неправилно и моли за отмяната му;
- в частта, с която е осъден да заплати разноски по присъединените в производството искове.
Счита решението в тази му част за недопустимо и моли за обезсилването му.
Депозирал е ч.в.жалба
срещу определението,
с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта
му за разноските. Претендира отмяната му
като незаконосъобразно.
В
законоустановения и предоставен за това
срок, от правото си на отговор на въззивната жалба се е възползвал съделителят Д.Ц..
С подаването му оспорва
основателността на подадената от С.
жалба и моли за потвърждаване на решението в тази му част
като правилно , обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Останалите съделители - Й. Ц. и Ст.К. не са
се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по
допустимост и основателност на жалбите.
В срок за отговор, насрещните страни не са се възползвали от правото си на такъв и срещу подадената
от Цв. С. ч. жалба.
Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата против
решението, в частите му за извършване
делбата на допуснатия до такава жилищен имот, по
сметките и размера на дължимите от съделителите държавни такси, е
основателна.
Делото е изяснено от фактическа страна, с допустими по см. на
ГПК доказателства.
По отношение на процесните имоти,
извършването на делбата е предприето
след влизане в сила на решението по допускането им до такава между съделители, легитимиращи право на
съсобственост по силата на наследствено правоприемство, както следва:
По
отношение на зем. имоти-три ниви и едно лозе, останали в наследство след смъртта на починалия
на 4.ІХ.1972г. Кою Коев, доказано
общ наследодател на страните, делбата е
допусната при права: по 4/18 ид.ч. за всеки от съделителите Д.Ц., С.Ц. и
Йорданка Ц., и 6/18 ид. ч. за съделителя Ц.С., встъпил в правата на починалата
в хода на делото съделителка- М.Ц..
По
отношение на зем. имоти-пет ниви, останали
в наследство след смъртта на починалия на 28.VІІІ.1998г. Христо Ц., доказано общ наследодател на страните, делбата е допусната
при права: по 1/9 ид.ч. за всеки от съделителите Д.Ц., С.Ц. и Йорданка Ц., и 6/9ид.
ч. за съделителя Ц.С., встъпил в правата на починалата в хода на делото
съделителка- М.Ц.. А, по отношение прилежащия към тази наследствена маса жилищен имот, индивидуализиран като Поземлен имот с идентификатор 40422.5051786 по
КККР на гр.Кубрат, състоящ се от 590кв.м. дворно място и построените в него жилищна сграда, гараж и второстепенна
сграда, делбата е допусната съответно при право на 1/18 ид.ч. за всеки от съделителите
Д.Ц., С.Ц. и Йорданка Ц., и 15/18 ид. ч. за съделителя Ц.С..
Във
втора фаза на делбеното производство е назначена съдебно-техническа експертиза,
изработила три варианта за реална подялба на имотите, предвид доказана възможност за обособяването им в самостоятелни
имоти, съобразно дяловото участие на съделителите в съсобствеността и при
отчитане на предвидените за това технически изисквания.
При
извършването на делбата първоинстанционният се е позовал на първи вариант от експертното заключение, мотивирайки
се с това, че останалите два варианта
формират дяловете с включване на имоти от двете наследствени маси, без да отчитат
различието в правата на страните.
Според
приетата от страните и съда експертиза, пазарната цена на друснатите до делба имоти по наследство от Кою Коев-общо три ниви
и едно лозе, възлиза общо в размера на 39 287,00лв. Или, делът на всеки от съделителите Д.Ц., Йорданка Ц.
и С.К. от тази наследствена маса възлиза стойностно на 7 143,00лв., а определените
с решението по допускане на делбата 6/18ид.ч. в право на съделителя Ц.С. са на
стойност 10 715,00лв.
В
заключение, приетата от страните и съда експертиза е установила, че придобитата по наследство от К. К. Нива с площ от 28.644дка, находяща се в местността „Янката“ и съставляваща ПИ с
идентификатор 40422.289.25 по КККР на гр.Кубрат е реално поделяема на четири
реални дяла, съответни на правата по допускането й до делба. А, именно: за дял
І- 6.643дка; за дял ІІ - 6.143дка; за
дял ІІІ-7.14дка и за дял ІV-8.715дка
Съобразявайки правата на страните и доказано
реалната поделяемост на една от прилежащите към тази наследствена маса, и
допусната до делба нива, в приетия от страните и съд вариант първи на експертното заключение, в проект вещите лица са формирали, като
съответни на 4/18 ид.ч., всеки на стойност от 7 143,00лв., три дяла: Дял І –вкл. Нива от 0.827дка в
местност Дибеклик и 6.643дка като част от нива в местност Янката, цялата от 28.644дка;
Дял ІІ-лозето от 1.558дка в местност Подстанция и 6.143дка като част от нива в
местност Янката, цялата от 28.644дка и Дял ІІІ, включващ 7.643дка като част от
нива в местност Янката, цялата от 28.644дка; В дял ІV като съответстващ на права
от 6/18 ид.ч са включени-нивата от 2.256дка в местност Чотуклук и 8.715 дка като част от нива в местност
Янката, цялата от 28.644дка;
Сумарно, цената на петте, останали в наследство от Христо Коев земеделски имота,
според експертното заключение възлиза на 81 237,00лв., допуснатият до
делба от тази наследствена маса жилищен имот е с пазарна цена в размер на 31 500,00лв.
Според правата им по решението за допускането
на тези имоти до делба, стойностно делът на Д.Ц., Й. Ц. и С.К. от зем. имоти
възлиза на 9 026, 00лв., а този на съделителя Ц.С.- в размер на 54 159,00лв.
Съответно, дяловете на Д.Ц., Й. Ц. и С.К.
от допуснатия до делба жилище имот възлиза на стойност от 1 750,00лв., а
този на съделителя Ц.С. е в размер на 26 500,00лв.
В
заключение, по отношение на тази делбена маса експертите установяват
неподеляемост на допуснатия до делба жилищен имот и реална поделяемост на три от придобитите по наследство от Христо Коев ниви. А именно:
1/ За
ПИ с идентификатор 40422.352.1, съставляващ нива от 26,301дка в местност
„Поматка“, следните, отговарящи на техническите изисквания реални дялове: дял І-17.276дка и дял ІІ-9.026дка;
2/ За ПИ с
идентификатор 40422.204.15, съставляващ нива от 25.501дка в местност „Поматка“, следните, отговарящи на
техническите изисквания реални дялове:
дял І- 7.521дка и дял
ІІ-17.980дка
3/ За ПИ с идентификатор 40422.385.13,
съставляващ нива от 24.944дка в местност „Чавга канара“, следните, отговарящи
на техническите изисквания реални дялове:
дял І- 10.029дка и дял ІІ-14.915дка.
Съобразявайки
правата на страните и доказано реалната поделяемост на три от прилежащите към
тази наследствена маса, и допуснати до делба ниви, както и обстоятелството, че по отношение на
една от тях съделителят С. се е
разпоредил при висящност на делбата в
полза на трето за делото лице, в приетия
от страните и съда вариант първи на
експертното заключение, в проект вещите
лица са формирали, като съответни на 1/9 ид.ч., всеки на стойност от 9 026,00лв.
следните дялове: Дял І –вкл. 9.026 дка като част от
ПИ с идентификатор 40422.352.1,
съставляващ нива в местност „Поматка“ цялата от 26,301дка; Дял ІІ - вкл. 9.026 дка като
част от ПИ с идентификатор 40422.352.1, съставляващ нива в
местност „Поматка“, цялата от 26.301дка и Дял ІІІ-вкл. 10.029 дка като част от ПИ с идентификатор 40422.385.13, съставляващ
нива в местност „Чавга канара “, цялата от 24.944дка;
В дял ІV като съответстващ на
права от 6/9 ид.ч са включени- 8.248дка дка
като част от нива в местност Поматка, цялата от 26.301дка; ПИ с
идентификатор 40422.204.15, съставляващ нива от 25.501дка в местност „Поматка“; 14.915дка като част от нива в местност „Чавга
канара“, цялата от 24.944дка; ПИ с идентификатор 40422.363.4, съставляващ нива
от 0.657дка в местност „Аша екенлик“ и нива
от 1.228дка , съставляваща имот №221008 в местност „Аша екенлик“.
В дял ІV е включен и застроеният ж. имот при дължими за уравнение
на дяловете от 1/18ид.ч. суми. В предвидените за
това срокове, съдът не е бил сезиран от съделителите с искане за възлагане на
жилищния имот в дял при хипотеза на чл.349, ал.2 ГПК.
При данни за реална поделяемост на
нивите, прилежащи и към двете
наследствени маси, съдът е бил длъжен да развие предвидената в чл.7 ЗСПЗЗЗ
процедура за обособяване на съответните части в
самостоятелен обект с даден им идентификатор
и при съобразяване с изискванията на чл.72 ЗН. Вместо това, в нарушение на цитираната разпоредба е
извършил делбата на тези имоти, възлагайки ги в дял на съделителите като реални части. Целта на делбеното
производство е да се прекрати съществуващата между съделителите съсобственост. На
практика, процедирайки по описания по горе начин, с решението си първоинстанционният
съд не е извършил делбата на нивите в местност Янката, Поматка и Чавга
канара. В тази си част, като необжалвано
решението е влязло в сила и въззивният съд не разполага с компетентност
по санирането му. Изготвените в хода на
въззивното производство Скици за техническо обособяване на дяловете като
самостоятелни имоти-ниви, следва да се зачетат като неразделна част от
решението на РОС за съобразяването им, при дължимото в изпълнение на решението
трасиране на новообразуваните имоти. При наличие на възможност за поделяне на
допуснатите до делба имоти на два и повече нови парцела, съдът не разполага с
възможност за преценка по целесъобразност дали да довърши процедурата по
изменение на плана. Заповедта за изменение на действащия зем. план на гр.Кубрат
с отреждане на идентификационен номер за новообразуваните процесни имоти - ниви , следва да се приложи едва след влизане в сила на съдебното решение
за делбата.
Съсобствеността
върху допуснатите до делба имоти в случая произтича от наследяване. Съгласно
чл. 69 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е
възможно. Т.е. принципът за реален дял е водещ в делбата. Тази разпоредба намира приложение във всички случаи, при които броят
на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти,
какъвто е и настоящият случай. Стойността на отделните дялове, както и квотите
на съделителите са от значение за избиране на способа за извършване на делбата.
Правилото на закона е разпределението на
реално поделяема имуществена общност да се извърши чрез тегленето на жребий.
Като изключение от това правило, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий се оказва невъзможно или много неудобно, разпоредбата на чл. 35 ГПК предвижда възможност за съда да извърши делбата с разпределяне на наследствените имоти
между съделителите, без да тегли жребий. На практика до извършването на делба
по реда на чл. 35 ГПК се стига, когато дяловете на съделителите са различни и
същевременно имотите се различават по стойност.
В
конкретния случай, дяловете на четиримата съделители и в двете, допуснати до делба наследствени
маси, не са равни и същевременно, с
оглед приетото по делото експертно заключение, делбените имоти се различават и по
пазарната си стойност. При това положение делбата на допуснатите до такава имоти, в това число и за жилищния такъв, е следвало да бъде извършена именно по реда на чл. 353 ГПК. При спазване на този принцип
първоинстанционният съд е подходил при извършване на делбата единствено по
отношение на допуснатите до такава
зем.имоти. В тази си част, както бе докладвано и по горе, като необжалвано
решението на КРС влязло в сила.
Въз основа на въведените в жалбата конкретни оплаквания за порочността
на първоинстанционния съдебен акт и заявеното в петитум на жалбата, въззивният
съд определя като предмет на въззивно обжалване частта, с която КРС е извършил
делбата на допуснатия до такава жилищен имот с възлагането му в дял на
въззивника при дължимо от същия плащане на суми за уравнение, както и в частта,
с която е уважил предявеният срещу него иск по сметки, квалифицирайки го като такъв по чл.30ЗС.
Както бе посочено и по горе,
жилищният имот е прилежащ в останалото
след смъртта на Х. К. наследство и е доказано неподеляем. Т.е., възлагането му в дял на един от
съделителите, без да е необходимо
съгласието му, е било възможно по реда на чл.353 ГПК единствено в съвкупността
на всички останали, допуснати до делба и прилежащи към тази наследствена маса зем. имоти.
Съгласно
чл. 69, ал. 2 ЗН делбата следва да се извърши чрез разпределение така, че всеки
съделител да получи реален дял в натура. Следва да се спазва обаче и общия
принцип в ГПК за равнопоставеност между съделителите при разпределението по чл.
353 ГПК. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти, по аргумент
от т. 5 от ПП 7-73 г. са: големината на дела, сравнена със стойността на
самостоятелните обекти; извършените в обособените обекти подобрения;реалното им
ползване. За да приложи съдът някой от тези критерии, следва по делото да има
доказателства за установен начин на трайно ползване на някой от имотите и/или
за извършени подобрения от някой от съделителите в делбен имот. Смисълът на
тези критерии е да не се предизвиква с начина на извършване на делбата
неудобства или поне те да са в най-малък обем и да не се получава прекомерно
разместване на икономически блага, т. е. да се облекчи уреждането на сметките
между съделителите.
Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти и без
прилагане на тези критерии, само ако между страните липсва спор относно
обособяването им в самостоятелни дялове.
Когато, обаче, до делба са
допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни имоти /един жилищен
имот и няколко нежилищни, незастроени имоти/, не е възможно оформянето на
равностойни дялове между съделителите, дори когато техните части в
съсобствеността са равни. С по-голяма сила
важи това, когато дяловете на съделителите са различни и по
стойност не се приближават до стойността на отделните обекти. При това различие във вида и стойността на имотите, и
стойността на дяловете на съделителите, според приетата експертиза, въззивният съд намира, че възлагането на
непоеляемия жилищен имот в дял на въззивника,
води до
несъответствие в стойността на дела му. В този случай жилищният
имот не може да бъде възложен по реда на
чл.349, ал.1 или ал.2 ГПК и следва да бъде изнесен на публична продан, а от
останалите равностойни и еднакви по вид имоти /незастроените имоти/ следва да
се обособят дялове, които съответстват по стойност на съотношението на дяловете
на съделителите и да се разпределят между тях по реда на чл.353 ГПК, както е
постановил КРС с влязлата в сила част от решението. По отношение на жилищния
имот, решението за извършване на делбата
с8 възлагането му в дял на въззивника следва да се отмени, а вместо това
да се постанови изнасянето му на публична продан.
Решението в частта по сметките, както
основателно се сочи в жалбата, е постановено по същество на непредявен иск.
По регл. на чл. 346,
най –късно в първото заседание след
допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки
помежду си, като посочат и доказателствата си. Тъй
като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата
съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки,
които имат връзка с общността, предмет на делбата. С случая от това си право и
в предвидените за това срокове са се възползвали двама от
съделителите-въззиваемите Д.Ц. и Й. Ц.. Исковите претенции за сметки, с които районният съд е
бил валидно сезиран, се основават на твърденията на Д.Ц. и Й. Ц., че за
стопанските 2012/ 2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 години
въззивникът ги е лишил от възможността да се ползват от своите идеални части в
съсобствеността. В тази връзка всеки от тях е поискал от съда да
осъди въззивника със заплащане на обезщетение за ползите от
които е бил лишен. В своето кумулативно единство от обстоятелствена част и
петитум, предявените в сроковете на чл.346 ГПК
искове сочат на заявена по реда на чл.31 ЗС защита. С обжалваното
решение, давайки погрешна квалификация на допустимо предявената в срока
на чл.346 ГПК защита, първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на непредявен
иск по сметки. В тази си част решението е неправилно и следва да бъде отменено като в
правомощия на въззивната инстанция е да се произнесе по същество на
действително предявения по реда на чл.31, ал.2 ЗС иск.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС
регламентира правото на всеки съсобственик да ползва цялата обща вещ.
Ползването може да бъде за лично служене /т.е. упражняване на фактическа власт
за задоволяване на собствените нужди/ или за извличане на плодовете от вещта.
Отношенията между съсобствениците във връзка с личното ползване на вещта се
отличават от отношенията между тях във връзка с извличането и разпределението
на плодовете и при липса на съгласие по тези въпроси се регламентират от
нормите на чл. 31, ал. 2 и чл. 30, ал. 3 от ЗС. С цитираните разпоредби са регламентирани
две различни по своя фактически състав хипотези на неоснователно обогатяване.
При липсата на съгласие между
съсобствениците във връзка с получаването на плодовете от съсобствена земя,
отношенията между тях следва да се уредят съгласно правилото на чл. 30, ал. 3
от ЗС. Според цитираната разпоредба всеки съсобственик има право да получи
такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в
съсобствеността. Ползите от общата вещ могат да бъдат най-различни. Възможно е
един съсобственик да отдава под наем съсобствената вещ и да инкасира сам целия
наем. В този случай той дължи на другите съсобственици припадащите им се части
от събраните наеми, без дори да е необходимо да е писмено поканен да стори
това.
В хипотеза на чл.31 ЗС обаче, за
да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на
съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от
възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква само едно условие -
писмено поискване. Уважаването на иска с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС е обусловено от следните предпоставки: процесната вещ да е
съсобствена, вещта да се ползва само от един или няколко от съсобствениците,
съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно с правата
си, същият да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик /съсобственици/
да му предостави ползването й съобразно правата му и последният да е отказал
или да се е противопоставил на това. В тежест на ищеца по претенцията с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС е да установи при условията на пълно и главно
доказване елементите от фактическия състав, който обуславя претендираното от
него право на обезщетение. Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да е
изискуема към момента на предявяването й. Съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи
и е дължимо от момента на писменото поискване до момента на предявяването на
претенцията(в този см. вж. постановени по чл.290 ГПК Решение № 99/ 13.V.2016
г. на ВКС по гр. д. № 83/2016 г., I г. о., ГК; Решение № 172/ 6.VІІ.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 996/2010 г., III г. о. ГК, Решение № 187/ 4.ХІ.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1562/2016 г., I г. о., ГК и др.)
В случая, претенцията с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС е предявена от съделителите Й. Ц. и Д.Ц. на 26.ІХ.2017г. По делото не се твърди и не се доказва
наличие на надлежно отправена до въззивника покана за обезщетяване на съсобствениците
Ц. и Ц. за ползите, от които ги е лишил за периода до дата на иска, отдавайки
придобитите в наследство имоти под аренда. По
делото не е установено, че ответникът се е противопоставил срещу искането на
съсобствениците за съвместно ползване на имота преди дата на иска. Т.е., относимо към дата на депозираното в съда
искане по сметки, въззиваемите Ц. и Ц. не доказват изискуемост на предявените по реда на чл.31,
ал.2 ЗС вземания. В обобщение,
изложеното сочи на неоснователност и недоказаност на предявения по реда на
чл.31, ал.2 ЗС иск по сметки.
По отношение на дължимите от
страните държавни такси: С постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение
№13/8.І.2019 КРС е оставил без уважение молбата на съделителя С. за изменение
на решението в частта му с характер на определение за разноски като се намали
вменената му в отговорност държавна такса от 3 426,48лв. на 3 216,00лв.
и се увеличи размера на дължимата такава от останалите трима съделители. В
мотиви на така постановеното определение първоинстанционният съд е посочил, че дължимата се от С. д.такса е
съобразена с пазарната стойност на възложените му в дял имоти от наследството
по линия на Х. К. Подадената срещу това
определение ч. жалба е основателна. Съгласно
решението по допускане на делбата, правата на С. по отношение на придобитите в
наследство от Х.Коев имоти са съответно 6/д9 ид.ч. от нивите и 15/18 ид.ч. от
жилищния имот. Съответно, отнесен към
експертно установената и приета от съда
пазарна стойност на допуснатите до делба имоти, в левова равностойност правата на С. от зем.
имоти възлизат на 54 159,00лв., а по отношение на жилищния имот- в размер
на 26 500,00лв. Дължимата се от
него 4% държавна такса се следва върху стойността на дяловете му по решението
за допускане на имотите до делба, а не върху стойността на реално възложените
му в дял имоти. При съобразяване на
горното, въззивният съд установи дължимата от С. държавна такса в размера на 3
226, 36лв.
С оглед изхода по делото и своевременно депозираното в този смисъл
искане, на осн. чл.78 ГПК в полза на въззивника е следва присъждане на доказано
сторени по делото разноски. На осн.
чл.38а ЗА, за безплатно оказаната му адв. помощ, в полза на процесуалния му
представител се следва присъждане на
адв. възнаграждение.
Водим от горното и на осн.чл.271 ГПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №95/13.VІ.2018г. по гр.д.№346/2014 на КРС в частта, с която допуснатия до делба жилищен имот в гр.Кубрат,
състоящ се от 590кв.м. дворно място с идентификатор №404222.505.1786 по КККР и
построените в него –еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
№404222.505.1786.1; селскостопанска сграда с идентификатор №404222.505.1786.2 и
селскостопанска сграда с идентификатор №404222.505.178.3 е възложен в дял на Ц.С.С.,
ЕГН********** и за уравнение на дяловете Ц.С.С. е осъден да заплати по
1 750,00лв на Д.А.Ц., ЕГН**********,
Й. П.Ц., ЕГН********** и С.А.К., ЕГН ********** и вместо това ПОСТАНОВИ
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба между Ц.С.С., Д.А.Ц., Й. П.Ц.,
и
С.А.К. ***, състоящ се от 590кв.м. дворно място с идентификатор
№404222.505.1786 по КККР и построените в него –еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор №404222.505.1786.1; селскостопанска сграда с идентификатор
№404222.505.1786.2 и селскостопанска сграда с идентификатор №404222.505.178.3.
ОТМЕНЯ Решение №95/13.VІ.2018г. по гр.д.№346/2014 на КРС в частта, с която по реда на чл.346 ГПК и на осн.чл.30 ЗС Ц.С.С., ЕГН********** е осъден да заплати на Д.А.Ц., ЕГН**********
и Й. П.Ц., ЕГН********** по
2 625,00лв., до размера на които, реализирайки доход от отдаване на земите
под аренда, е обогатил неоснователно за тяхна сметка и вместо това ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете, предявени на осн. чл.31, ал.2 ЗС от Д.А.Ц.,
ЕГН********** и Й. П.Ц., ЕГН********** срещу Ц.С.С., ЕГН********** за дължимо
им се в размер на 2 625лв. за ползите, от които са били лишени за
стопанските 2012/ 2013, 2013/2014,
2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 години.
Осъжда Д.А.Ц., ЕГН********** и Йорданка П.Ц., ЕГН********** да заплатят
по сметка на РОС по 105,00лв. държавна такса върху отхвърления иск по сметки.
ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл.248 ГПК
Определение №13/8.І.2019 с което е
оставена без уважение молбата на Ц.С.С., ЕГН********** за изменение на
постановеното по грд № 346/2014 на КРС Решение №95/13.VІ2018г. в частта му с характер на определение за
разноски и вместо това ПОСТАНОВИ
ОТМЕНЯ
Решение №95/13.VІ.2018г. по гр.д.№346/2014 на КРС в частта, с която Ц.С.С., ЕГН**********
е осъден да заплати по сметка на КРС
държавна такса за разликата над
3 226,36лв. до 3 426,48лв.
В останалата си част, като необжалвано Решение №95/13.VІ.2018г. по гр.д.№346/2014 на КРС е влязло в сила.
Изготвените по реда на 7 ЗСПЗЗ от
СГКК-Разград СКИЦИ-ПРОЕКТ с №15-875822/27.ІХ.2019; №15-864375/24.ІХ.2019 и
№15-865363/24.ІХ.2019 ДА СЕ СЧИТАТ за неразделна част от решението на РОС.
На осн.чл.78 ГПК осъжда Д.А.Ц., ЕГН**********
и Й. П.Ц., ЕГН********** са заплатят на Ц.С.С.
по 623,00лв. разноски.
На осн.чл.78 ГПК осъжда С.А.К., ЕГН **********
да заплати на Ц.С.С. 571,00лв. разноски.
На осн.чл.38а ЗА ОСЪЖДА
Д.А.Ц., ЕГН**********, Й. П.Ц., ЕГН********** и С.А.К., ЕГН **********
да заплатят на адв. Пламен Георгиев 600,00лв. възнаграждение за безплатно
оказаната на Ц.С.С. адвокатска помощ и
процесуално представителство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му и при наличие на визираните в чл.280 ГПК предпоставки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР