Решение по дело №393/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. Л. М. от гр. В. Търново срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1275-000298/27.04.2024г. на младши автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с която заповед на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП е разпоредено временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от 3 месеца. Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, а твърдяното нарушение не е надлежно установено. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за разноски по производството.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, не е взел становище по нея. В представени по делото писмени възражения на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново се съдържат доводи срещу изложените от жалбоподателя възражения.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №24-1275-000298/27.04.2024г. на мл. автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново е връчена на оспорващия на 27.04.2024г., което се установява от попълнената върху самата заповед разписка за връчването й. Жалбата, задвижила настоящото производство, е подадена чрез ОД на МВР – В. Търново на 07.05.2024г., което се установява от поставения на нея вх. №127500-7762/07.05.2024г. по описа на ОД на МВР – В. Търново. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспорваната Заповед за прилагане на ПАМ №24-1275-000298/27.04.2024г. на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП е разпоредено временно спиране от движение на пътно превозно средство – лек автомобил „БМВ“, модел „320 ТД“, с рег. №[рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 3 месеца Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 27.04.2024г. жалбоподателят управлявал посоченият лек автомобил в гр. В. Търново, като при движението на автомобила е допуснал преминаването на МПС в съседната пътна лента, а движението е било съпроводена с форсиране на двигателя, свистене и превъртане на гуми, което е създавало опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед с възражения, че не е допуснал соченото нарушение на разпоредби на ЗДвП, поведението му на пътя не е създавало опасност за движението, а е било продиктувано от състоянието на пътната настилка, като се е стремял да избегне препятствия и евентуални повреди по автомобила; описаното поведение при движението на автомобила не отговаря на хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП; били са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорваната заповед, като не е посочено превозното средство, което се спира от движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново. Съгласно Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново, т. 2 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са и назначените по график и/или определени със заповед/план за работа служители на длъжност "младши автоконтрольор" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, за територията, обслужвана от дирекцията. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. За да е завършен надлежно фактическия състав на оправомощаването, според волята на делегиращия орган, изразена в приложената Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г., следва да се установят и други обстоятелства, а именно – служителят да е назначен по график или определен със заповед/план за работа/вж. т. 1.2 от заповедта, стр. 7 и сл. от делото/. По делото са приети допълнително представени писмени доказателства – ежедневна ведомост за разстановка на сили и средства за 27.04.2024г., от което се установява, че издателят на оспорваната заповед на посочения в нея ден и час е изпълнявал служебните си задължения на територията на гр. В. Търново и съгласно волята на органа, издал Заповед рег. №366з-2605 от 28.06.2022г. е бил надлежно оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната.

С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство, образувано с издаването на АУАН №GA 1252581/27.04.2024г./стр. 5 от делото/, като е възпроизвел направените констатации в него. Било е издадено и наказателно постановление №24-1275-001120/21.05.2024г., съгласно което на осповрващия за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. По този начин оспорваната заповед съдържа мотиви, посочени установените факти, както и правните основания за издаването на заповедта, поради което е налице дължимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото не са изрично оспорени, а следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН – съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл., чл. 40 – 43 от ЗАНН за съставянето му.

Не води до друг извод позоваването от страна на оспорващия на съдебна практика – посоченото решение по АД №894/2018г. по описа на АСВТ. Случаят дори да е подобен, не е идентичен, а наличието на предходни произнасяния по сходни казуси от други състави на съдилищата не създават задължителна практика/„прецедент“.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че са допуснати съществени процесулани нарушения, водещи до извода, че заповедта е с невъзможен предмет, тъй като в диспозитива й не е посочено конкретното МПС, по отношение на което тя се прилага. Действително в разпоредителната част на акта не са посочени марка, модел и регистрационния номер на МПС, спрямо което се налага ПАМ, но е посочено, че временно се спира от движение МПС за срок от 3 месеца, като в обстоятелствената част на заповедта е посочено и конкретното МПС – БМВ“, модел „320 ТД“, с рег. №[рег. номер], спрямо което се налага мярката. По този начин текста на заповедта има достатъчна конкретизация, за да я ясна волята на административния орган.

Съдът намира, че в случая правилно е приложен материалният закон, и са били налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП – жалбоподателят, като водач на МПС, не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а извършва резки рискови маневри, умишлено подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта задните задвижващи колела на автомобила, с което го извежда извън лентата за движение и застрашава живота и здравето на (автомобили, пътници и пешеходци) останалите участници в движението. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Процесната ПАМ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното спиране от движение на МПС препятства възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи които използват МПС за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС в противоречие с установените за това правила, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на С. Л. М. от гр. В. Търново срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1275-000298/27.04.2024г. на младши автоконтрольор от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.