Р Е Ш Е Н И Е
Номер
23 04.03.2010
год. Град Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен състав
на
двадесет и шести февруари две хиляди и десета година
в
публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: П.Б.
като
разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД
номер 308 по описа на съда за 2010 год. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е от
административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от Г.А.А.,
ЕГН **********,***- адв. Е. М., срещу наказателно постановление №**/** год. на
директора на РИОСВ- гр. Бургас, с което на основание чл. 166, т. 3, вр. чл.
165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 153, ал. 3 и
ал. 4 от ЗООС.
В жалбата се сочи, че
атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се
иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено от некомпетентен орган, в
наказателното постановление не са посочени точно нарушените правни норми и не е
налице осъществен състав на административно нарушение.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Процесуалния представител
пледира, наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
За ответника по
жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха
събрани писмени доказателства. Разпитани са актосъставителя М. Н. и свидетелите
Ц.В. и Д.И..
Въз основа на
събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На ** год. актосъставителят
Н., съвместно с колежките си - всички ***Б., извършили проверка на имот № **
находящ се в местността "С.", землището на **. За този имот имало
издадено съгласувателно писмо от Министерството на околната среда и водите,
относно съгласуването на поставяне на подвижни фургони в частен имот.
Констатирано било, че към момента на проверката имота бил ограден и в него имало
изградена водоснабдителна система с около 10 бр. чешми за захранване на намиращите
се в имота три каравани и една палатка. Констатирано било още, че в имота са
изградени два броя външни умивалника, като отпадните води от умивалниците се
отвеждали с тръби в почвата. В имота били изградени на две места тоалетни и
душове. Установено било, че всички изградени чешми, тоалетни и душове при
експлоатация си изпускат отпадните води, които се отвеждат в почвата. За
установеното при проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на
жалбоподателя. Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави
акт за установяване на административно нарушение № **/** год. в който
нарушението било описано по следния начин „…в имот **, м. „С.", землище на
**, в противоречие на т. 1 от съгласувателно писмо изх. № **/** год. на МОСВ
„фургоните да не се водоснабдяват и дейността да не е свързана с изпускане на
отпадни води”…. в горецитирания имот е изградена водоснабдителна система с
около 10 броя места за фургони /каравани/ и тръби до тях за отвеждане на
формирани отпадни води. Изградени са две места за, тоалетни и душове, свързани
с формиране и изпускане на отпадни води. АУАН бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, получен и подписан лично от него. Въз основа на съставения акт, наказващия
орган- Директорът на РИОСВ- гр. Бургас, след като не взел предвид възражението
на нарушителя, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението
е описано по същия като в АУАН начин. Нарушението е квалифицирано като такова по
чл. 153, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС и е санкционирано по чл. 166, т. 3, вр. чл. 165,
ал. 1 от с.з.
По делото са представени заповеди
0№ **/** год. **/** год. на МОСВ с която са оправомощени директорите на РИОСВ
да издават наказателни постановления по ЗООС. Представена е и заповед № **/**
год. на директора на РИОСВ- Бургас, с която актосъставителя е оправомощена да
издава актове за установяване на административни нарушения по тази норма.
Горната фактическа
обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите.
При така установената
фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като
нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички
необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Настоящото производство е от
административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено
от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на
административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в
случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на
противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест
на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда,
че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление
правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията
на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази
следното:
В настоящият случай, актът за
установяване на нарушението е съставен от *** на Б., а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, всички надлежно
оправомощени, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Съда
намира изложените от жалбоподателя в жалбата и от процесуалния му представител
в съдебно заседание възражения против НП за неоснователни по следните причини: Установи
се безспорно по делото, че жалбоподателя е изградил в посочения имот
водоснабдителна система, бани и тоалетни и изпуска отпадни води в почвата в
противоречие с на т. 1 от съгласувателно писмо изх. № **/** год. на МОСВ. По отношение твърдените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила: съда намира същите за
неоснователни- видно от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са
постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в
тях фактически обстоятелства бяха безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение, което позволява на нарушителя да
разбере в извършването на какво точно административно нарушение е обвинен. С
оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение, което
нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него. Размера на наказанието е
определен в границите на нормативно определения такъв, като според съда при
индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е съобразил с
разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно-
наказващия орган правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието,
поради което е наложил наказание в минималния, нормативно определен за
нарушението размер.
Ето защо
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Г.А.А.,
ЕГН **********,***- адв. Е. М., срещу наказателно постановление № **/** год. на
директора на РИОСВ- гр. Бургас, с което на основание чл. 166, т. 3, вр. Чл.
165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл.
153, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС и ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: