Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 19
гр. ВРАЦА, 29.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 24.01.2018г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
МАРИЯ АДЖЕМОВА
в присъствието на:
прокурора секретар ИРЕНА МИТОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N`665 по
описа за 2017 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 209/17.10.2017г. постановено по гр.д.№ 926/
2017г. по опис на РС-Козлодуй,състав на съда е признал за
неза-конно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволне-нието на Т.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ със
Заповед № 67/10.07.2017 г. на изпълни-телния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД;
Възстановил е на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ Т.В.Т., ЕГН **********,с адрес:г***,на заеманата преди уволнението длъжност
„***” в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.
Осъдил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал.1 КТ „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Козлодуй 3320, представлявано от изпълнител-ния директор И.Т.А.,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Т.,ЕГН **********, с адрес:г***, сумата от 1 713,97 лева
/хиляда седемстотин и тринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
17.08.2017 г. до 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на де-позиране на исковата молба – 21.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата,както и основание чл. 78, ал. 1 ГПК нап-равените по делото
разноски в размер на 170 лева /сто и седемдесет лева/ съразмерно с уважената
част на исковете, като отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над присъдения размер от 1 713,97
лева до пълния предявен размер от 6 553,68 лева и за периода от 12.07.2017 г.
до 16.08.2017 г. и от 04.10.2017 г. до 12.01.2018 г.
Осъдил е на основание
чл.78,ал.3 ГПК Т.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй
3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А., разноски в
производството в размер на 110,77 лева /сто и десет лева и седемдесет и седем
стотинки/ - разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Осъдил е на основание
чл.78,ал.6 ГПК „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Козлодуй 3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр. Козлодуй държавна такса върху
уважената част на исковете в размер на 168,56 лева /сто шестдесет и осем лева и
петдесет и шест стотинки/.
Допуснал е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение
за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Недоволен от решението е останал "АЕЦ
Козлодуй"ЕАД, гр. Козлододуй,който с въззивна жалба вх. №
5386/30.10.2017г. го обжалва.
Недоволна от решението е останала и ищцата Т.В.Т.,която
е предявила насрещна въззивна жалба вх. № 5500/ 03.11.2017г.,относима към
частта от решението,в която е бил отхвърлен предявеният от нея иск по
чл.225,ал.1 КТ до пълният му претендиран размер.
Във въззвната жалба на "АЕЦ
Козлодуй" са развити подборни съображения,според които решението е неправилно.Изтъква
се,че от установената фактическа обстановка по делото е било безспорно
установено наличието на валидно възникнало трудово правоот-ношение на основание
трудов договор № 100/29.05.2017г., сключен на основание чл.70,ал.1 и
чл.68,ал.1,т.2 КТ,като в т. "Други условия на трудовия договор" е
посочено,че се сключва като сро-чен до сключването на договор за почистване на
странични обекти. Посочва се,че независимо,че е уговорен срок за изпитване,след
изтичането му договорът не е станал безсрочен,тъй като е сключен в хипотеза на
срочен такъв.Твърди се,че наличието на изписваното в договора,че се сключва
като безсрочен,реално, той не е бил сключен като такъв,тъй като това се дължи
на използваната бланка за трудови договори,като текстът за безсрочност не е бил
зали-чен,при което е налице техническа грешка,с оглед вписаните други
уговорки.Твърди се,че не може да бъде споделено възприетото в мотивите на
съда,че волята на страните не била ясна,тъй като както от текстовото изписване
на разпоредбата на чл.68,ал.1,т.2 КТ,така и от допълнителните уговорки било
ясно установено,че договорът е сключен като срочен до определен момент ,а
именно сключването на договор за почистване на странични обекти,като в тази
връзка в делото е наличен и сключеният в такава насока договор след проведена
обществена поръчка,при което е налице изрична,недвусмислена уговорка между
работодателя и работника относно наличието срок,при което след изтичане на този
срок,той може да бъде прекратен на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ.Излагат се
съображения,че ищцата,с оглед вписванията в нейната молба за постъпване на
работа,както и вписаните други условия,а именно срока за изпитване,който тя не
оспорва,при което следва да се приеме,че тя се е запознала със съдържанието на
трудовия дого-вор,както и с условията при които е бил сключен ,а именно като
срочен.В тази връзка се навежда и,че срокът в договора е опре-деляем чрез
времето,необходимо за извършване на уговорената ра-бота с оглед нейната
специфика,а именно-камериерско обслужване и почистване на помещения,коридори,
стълбища,офиси, фойаета, сер-визни помещения и др. в обекта ПОК
"Леденика". Без да е бил наведен довод,районният съд е коментирал,че
с оглед вида на възложената работа и факта,че е възложена друг,не са били
налице предпоставките за сключване на срочен трудов договор в хипоте-зата на
чл.68,ал.1,т.2 КТ.Иска се отмяна на решението и отхвър-ляне на предявените
обективно съединени искове по реда на чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ.Не се правят
доказателствени искания.В проведеното от окръжния съд открито съдебно
заседание-въззив-никът,редовно призован,не се представлява.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемата по
тази въззивна жалба Т.В.Т.,дава такъв,с който развива обстоятелствени и
подробни съображения,касателно правилността на направените правни изводи от районния
съд,съответстващи на установената по делото фактическа обстановка,като се
навежда,че за сключването на срочен трудов договор за изпълнение на определена
работа,този вид работа следва да бъде определен по вид,обем, качество,количество
и т.н.,като в тази връзка следва да се тълкува и срокът на действието
му.Изтъква се,че цитираната от работодателя съдебна практика е по казуси при
фактическа обста-новка,която не е идентична с настоящия такъв.Иска се решението
в тази му обжалвана част да бъде потвърдено.Отговорът се поддържа от процесуалния
представител на въззиваемата по тази жалба,като се излагат съображения в негова
подкрепа.
Същевременно,както се посочи,ищцата,
обжалва решението в отхвърлителната му част по иска по чл.225,ал.1 КТ,като в
тази връзка се поддържа,че принципно решението е правилно,тъй като районният
съд може да присъди обезщетение на горното основание само до приключване на
устните състезания пред него.Заявява се обаче,че съобразно посочената
разпоредба,на ищцата в резултат на признатото й незаконно уволнение й се следва
обезщетение в рам-ките на 6 месеца,които не са изтекли,при което се иска
присъж-дането на това обезщетение за разликата от 03.10.2017г. до изти-чането
тези шест месеца, а именно до 17.01.2018г.,или в рамките на сумата 4 839.71
лв.Посочва,че ще представи доказателства за липсата на сключено ново трудово
правоотношение.Решението е обжалвано и в частта за разноските,за които е
осъдена ищцата. Насрещната въззивна жалба се поддържа от процесуалния пред-ставител
на въззивницатаищца.
В срока за отговор по чл.263,ал.1 КТ,въззиваемият по тази жалба-"АЕЦ Козлодуй"ЕАД,не дава писмен
отговор.
Окръжният съд,след като служебно провери
редовността и допустимостта на въззивните жалби счита, че те са подадени в
срока регламентиран в чл.259,ал.1 ГПК,отговарят на изискванията за съдържание и
приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произтичат от страни с необходимия интерес и
процесуална легитимност,насочени са срещу съдебен акт от категорията на
обжалваемите,което ги прави процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в рамките на
обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, пос-тановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието на петитума на искането за
съдебна защита.
Окръжният съд,като съобрази доводите на
страните и събра-ните по делото доказателства,съобразно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК,намира следното:
По жалбата на
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД:
Производството пред районен съд-Козлодуй
образувано по искова молба на Т.В.Т. *** против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД
гр.Козлодуй по обективно съединени искове
с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 вр. с чл.225 КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението й по заповед № 67/10.07.2017г. на
изп.директор на работодателя-"АЕЦ Козлодуй", ЕАД на основание
чл.325,ал.1,т.4 КТ;за възстановяването й на заеманата по-рано длъжност "***"
и заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа за шест
месеца, считано от 12.07.2017г. до 12.01.2018г. в размер на 6 259.68 лв.,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от дата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Между страните не е спорно,че въз основа на
молба на ищцата от 26.05.2017г./л.27-ми/,с която е поискала да бъде назначена
на длъжност-***-хигиенист е бил сключен трудов договор № 100/29.05.2017г. на
основание чл.70,ал.1 и чл.68,ал.1, т.2 КТ,като в графата други условия е
отбелязан срок за изпитване от 1 месец, и че договорът е сключен като срочен до
сключване на договор за почистване на странични обекти.Работната място е било ПОК-Леденика.Същевременно
в договора не е била премахната клаузата предвиждаща сключване на договор за
неопределено време.Към договора има допълнително споразумение № 55/ 01.06.2017г.
касателно изменение размера на договореното трудово възнаграждение.
Трудовото правоотношение е било прекратено
със заповед № 67/10.07.2017г.,на основание чл.325,т.4 КТ-поради завършване на
определена работа,която е и предмет на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ.
Спорни между страните във връзка с
възникналото между тях трудово правоотношение са въпросите относно характера на склю-чения
договор- срочен или безсрочен и настъпили ли са пред-поставките на чл.325,т.4 КТ за неговото прекратяване.
Ищцата твърди,че с оглед на вписаната в
него клауза за безсрочност,след като е изтекъл срокът за изпитване от един
месец,договорът в съответствие с разпоредбата на чл.71,ал.2 КТ е станал
безсрочен,тъй като не е бил прекратен в уговорения срок за изпитване.С оглед на
това обстоятелство и не може да бъде прекратен на посоченото в заповедта
основание.Още повече,че от договора не става ясно каква е работата по вид,обем,
качество, количество,и кога ще се счита завършена,при което след като няма тези
параметри договорът не може да счита сключен като срочен по смисъла на
чл.68,ал.1,т.2 КТ.
Работодателят поддържа,че по отношение на
вписаната в договора клауза за безсрочност била налице техническа грешка, като
в тази връзка се поддържа,че договорът е сключен като сро-чен,а именно до
сключване на договор за почистване на странични обекти,като това събитие е настъпило
към 12.07.2017г.,видно от представен договор № *********/07.07.2017г. и
изготвен приемо-предавателен протокол от 12.07.2017г. и в тази връзка се под-държа,че
работата,за която е била назначена ищцата била завър-шена.Поддържа,че макар и в
трудовия договор да не е посочено изрично,когато срокът,сключен до завършване
на определена рабо-та,може да се извлече от други елементи на съдържанието на
трудовия договор,е налице срочно трудово правоотношение,което може да се
прекрати на основание чл.325,т.4 КТ.Поддържа,че срокът на договора с ищцата е
бил уговорен в т."Други условия".
Същите доводи въззивникът развива и във
въззивната жалба, като допълнително изтъква,че без да има наведен в исковата
молба довод от страна на ищцата по отношение неприложимостта на чл.68, ал.1,т.2 КТ,районният съд е развил съображения,че с оглед на факта,че работата,за която
е била наета не е завършена,тъй като продължава да се извършва от друг
изпълнител,е излязъл извън рамките на наведените нарушения на КТ при прекратяване
на тру-довия договор с ищцата.Освен това е цитирал неотносима практика на ВКС.
Както се посочи,трудовият договор с ищцата
е сключен с вписани клаузи чл.70,ал.1 КТ със срок за изпитване от 1 месец в
полза на работодателя,както и на основание чл.68,ал.1,т.2 КТ със срок:"до
сключване на договор на почистване на странични обекти".От записванията
направени в молбата за назначение на ищцата е установено,че тя не е изразявала
воля за сключване на срочно трудово правоотношение,тъй като липсва такова
записване. Налична е вписана забележка от прекия ръководител,след нейния
подпис,в смисъл,че се вписва срок-"до сключване на договор за почистване
на стр.обекти"/вж. л.27-ми/.Не е спорно и обстоятел-ството,че преди
уволнението ищцата и ползвала отпуск по болест за периода от 03.07.2017г. до
16.08.2017г.,за което са пред-ставени болнични листове.Установено е също така
,и че дей-ствително след проведена процедура по ЗОП между "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД,като възложител и третото лице-изпълнител,спечелило конкур-са,
е бил сключен договор от 07.07.2017г. с предмет "почистване и камериеско
обслужване на сглради и прилежащите им помещения", като е изготвен и
приемо-предавателен протокол от 12.07.2017г.
Трудовият договор с ищцата,както се посочи,
е бил прекра-тен считано от 12.07.2017г. на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ-"завършване на определена работа".
При така установената фактическа
обстановка,районният съд, обосновано,всеобхватно,съпоставимо,и чрез изследване
на съответ-ната взаимовръзка между относимите факти по спора,отчитайки ста-новищата
на страните,наведените твърдения и направени възраже-ния,съблюдавайки
относимата съдебна практика ,е заключил,че пре-дявените искове с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са основателни и доказани изцяло,а искът по
чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 КТ- доказан частично,при което ги е уважил.
Окръжният съд,в настоящият си съдебен
състав,изцяло споде-ля направените правни изводи от страна на районния съд,при
което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви.
Допълнително излага следното:
Както вече се посочи-спорен между страните
е характерът на сключеният между тях трудов договор,и в тази връзка има ли той
характеристиките на срочен такъв?
Въвзивната инстация,отчитайки развитието на
взаимоотно-шенията между страните,записванията направени в молбата за наз-начение
на ищцата и клаузите на подписаният трудов договор, счита,че между тях не е
възникнало срочно трудово правоотношение по смисъла на чл.68,ал.1,т.2 КТ.Преди
всичко,както сочи ищцата в доводите в
тази връзка,в договора липсва определяемост на възложената работа,като
вид,обем,количество,качество и друго компоненти,относими към възможността да се
определи,кога тази работа ще счита завършена,за да отпадне задължението на наетия
работник да престира труд,и от тук възможността поради завър-шване на
работата,трудовият договор с него да бъде прекратен на съответното основание- чл.325,т.4 КТ.
В конкретния случай,ищцата е наета да
престира труд като *** на съответен обект,а срокът за тази престация е определен-
"до сключване на договор за почистване на странични обекти".Сам по
себе си така определен срокът ,а и работата не съответстват на заложения смисъл
в разпоредбата на чл.68,ал.1, т.2 КТ.Това, от една страна.От друга страна,по
делото,безспорно е установено,че работата,за която тя е била наета не е завър-шена,тъй
като тя продължава да се извършва,но от друг изпъл-нител.При това
положение,както приема и районния съд /не може да не прецени този факт,с оглед
наведените доводи на ищцата,че с нея липсва сключено срочно трудово правоотношение/,не
може да се приеме,че е настъпил правопораждащият факт на разпоредбата на
чл.325,т.4 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение,тъй като работата,за
което е наета ищцата не е завършена по смисъла на закона.Посочената в този
смисъл съдебна практика на ВКС съ-държаща се в приетото в Решение № 114/23.02.2010г.
по гр.д.№366/ 2009г. на ІV ГО,е изцяло относима ,тъй като там е разгледаната хипотеза
съвпадаща с настоящия случай.
Отчитайки горното,въззивната
инстанция,приема,че в настоя-щия казус,първо,не може да възникне трудово
правоотношение на основание чл.68,ал.1,т.2 КТ,при зададените и обсъдени по-горе
параметри/още повече,че клаузата за сключване на безсрочен трудов договор също
е била вписана/,а от тук,то и не може да прекратено на вписаното в заповедта за
уволнение основание.
Безспорно,с оглед основанието за
прекратяване на трудовия договор,в случая, позоваването от страна на ищцата на
раз-поредбата на чл.333 КТ е неоснователно,тъй като тя не намира приложение,но
от това заповедта не става законосъобразна,предвид изложеното по-горе.
Като правилно и съобразено с материалния
закон,обжалваното решение,в тези му обжалвани части,ще следва да се потвърди.
По жалбата на
въззивницата-ищца Т.В.Т.:
Жалбата е
относима към частта от решението,в която исковата претенция по чл.225,ал.1 КТ е
отхвърлена над сумата 1713.97лв. до 6 665.68 лв.за периодите от 12.07.2017г. до
16.08.2017г. и от 04.10.2017г. до 12.01.2018г.,както и в час-тите по отношение
на присъдените в полза на ищцата разноски,и в които последната е осъдена да
заплати на ответника съразмерно с уважената част на исковите претенции.
Разгледана по същество
е частично основателна при следните съображения:
С оглед акцесорния
характер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ относимо към заявените претенции
за отмяна уволнението и възстановяване на работа съответно по чл.344,ал.1,т.1 и
2 КТ и предвид възприетото от въззивната инстанция по отношение
неоснователността на въззивната жалба на ответника-"АЕЦ Козло-дуй",в
частите й досежно искането за признаване на уволнението за
незаконно,респективно неговата отмяна,какво и за въстановя-ването на ищцата на
по-рано заеманата длъжност,следва да се приеме,че акцесорната искова претенция
е основателна.
Установява се
след констатация по трудовата книжка на ищцата в с.з. от 24.01.2018г.,че
последната, след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, няма
сключено ново последващо такова с друг работодател,при което и съобразно
чл.225,ал.1 КТ й се следва обезщетение в рамките на шест месеца след уволнението.
Следва да се
съобрази,че районният съд е уважил този иск за периода от 17.08.2017г.до
03.10.2017г.в размер на 1713.97 лв.
При възприетото,искът
по чл.225,ал.1 КТ се явява осно-вателен за периода от 04.10.2017г. до
12.07.2018г.,за който е бил отхвърлен.
Неправилно, във
въззивната жалба, тази претенция е опре-делена в рамките на периода от
03.10.2017г. до 17.01.2018г. По отношение на първата дата е направено
присъждане на обезщетение за два работни дни през м.октомври 2017г.,т.е. и за
03.10.2017. обезщетение е начислено.А що отнася до втората дата-17.01.2018г., окръжният
съд намира,че е процесуално недопустимо присъждане на обезщетение извън рамките
на периода заявен пред районния съд,тъй като изменение на иска в такава насока
няма,а такова е недопустимо пред въззивната инстанция.
Така че,като се съобрази горното и се отчете размера на последното брутно
пълно трудово възнаграждение получено от ищцата преди уволнението,а то е в
размер на 1092.28 лв. и броя на работните дни за м.октомври 2017г./22 раб.дни/нейното
средно дневно трудово възнаграждение за
месеца е в размер на сумата 49.65 лв.
или за остатъка от още 20 работни дни за този месец й се следва обезщетение в
размер на 993 лв.Следва й се и пълно брутно месечно възнаграждение от по
1092.28 лв. за месеците ноември и декември 2017г.Що се отнася до м.януари
2018г.,който също е с 22 работни дни,нейното среднодневно трудово възнаг-раждение също възлиза на
сумата 49.65 лв., умножено по броя на следващите й се работни дни/9/,дава
размер на обезщетението за този месец в размер на сумата 446.84 лв.Или общо й
следва обезщетение за периода в размер на 3 624.40 лв.,което следва да й
присъди допълнително.
В останалата част до пълния претендиран размер,този иск е неоснователен и
недоказан,при което отхвърлянето му от страна на районния съд над сумата 5 338.37 лв./общият размер
присъден от първата инстанция и приетият допълнително от въззивната такава/ до 6553.68 лв. е правилно,а жалбата в
тази й част е неоснователна.
При възприетото по-горе,решението на районния съд,в част-та,в която искът
по чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен над 1713.97 лв. до 5338.37 лв.за периода от
04.10.2017г. до 12.01.2018г., ще следва да се отмени,а на ищцата се присъди
допълнително обез-щетение в размер на 3624.40 лв.дължимо от ответника.
В съответствие с установената допълнителна частична осно-вателност на иска
по чл.225,ал.1 КТ,решението на районния съд ще следва да се отмени и в частта
за разноските над 27 лв. до 110.77 лв.,дължими от ищцата в полза на ответника,
като се съобрази допълнителното следващо й се обезщетение.
На ищцата,предвид установеното по-горе за следващо й се допълнително
обезщетение по чл.225,ал.1 КТ се следват разноски в размер на 530 лв. пред
първата инстанция,или като се отчетат присъдените разноски от 170 лв.,
допълнително, с настоящото решение следва да й присъдят разноски в размер на сумата от 360 лв.
На основание чл.78,ал.6 ГПК "АЕЦ Козлодуй" ЕАД ще следва да бъде
осъдено да заплати допълнителна държавна такса, съоб-разно размера на
допълнително следващото се на ищцата обез-щетение за сумата 3 624.40 лв.или 145
лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на
въззиваемата-ищца и въззиваем по първоначалната въззивна жалба се следва
възстановяване на разноските съобразно отхвър-лената част на въззивната жалба и
съобразявайки уважената част на насрещната
въззивна жалба.Тъй като в представеният договор за правна защита и съдействие от страна на
тази въззивница до-говореното адвокатско възнаграждение е общо за трите
предявени иска,то отчитайки горното,на въззивницата по насрещната въз-зивна
жалба се следват разноски в размер на 530 лв.
На въззивника по първоначалната въззивна жалба и въззиваем по насрещната
въззивна жалба се следва възстановяване на раз-носки до съразмерно отхвърлената
част на иска по чл.225,ал.1 ГПК.Като се отчете разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК
вр. с чл.23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ ,поисканото
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция следва да се определи на
100 лв.От това възнаграждение, на възстановява-не, след като се отчете горното
за частичната неоснователност на иска по чл.225,ал.1 КТ, подлежи сумата от
18.00 лв.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №209/17.10.2017г. постановено по гр.д.№ 926/ 2017г. по опис
на РС-Козлодуй,В ЧАСТТА,в която искът на Т.В.Т. *** против"АЕЦ
Козлодуй"ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.
Козлодуй 3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А. с правно
основание чл.344,ал.1,т.3 вр. с чл.225,ал.1 КТ е ОТХВЪРЛЕН за разликата над 1 713,97 лева до размер на 5 338.37лева за периода от 04.10.2017 г. до 12.01.2018 г.;
В ЧАСТТА,в която Т.В.Т., ЕГН **********,
с адрес:г***, е осъдена да заплати на
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Козлодуй 3320, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А.,на основание
чл.78,ал.3 ГПК разноски в производството в размер НАД 27.00 лева ДО 110,77 лева
- разноски в производството за юрискон-султско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА„АЕЦ Козлодуй” ЕАД,ЕИК *********, със седалище и ад-рес на
управление:гр.Козлодуй 3320,представлявано от изпълни-телния директор И.Т.А. ДА
ЗАПЛАТИ на Т.В.Т., ЕГН **********,с адрес:г*** ,на основание чл.344,ал.1,т.3 вр.
с чл.225, ал.1 КТ допълнително сумата 3 624.40 лв.- обезщетение за време-то
през което е останала без работа за периода от 04.10.2017г. до 12.01.2018г.,
допълнително сумата от 360 лв. разноски пред първата инстанция,както и сумата
530 лв. разноски пред въззивната инстанция, съобразно уважената част на
имуществената претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.В.Т.,ЕГН **********,с адрес:г***,
ДА ЗАПЛАТИ на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Козлодуй 3320, пред-ставлявано от изпълнителния директор И.Т.А.
сумата 18 лева - разноски в
производството пред окръжния съд, представляваща юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с от-хвърлената част на иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Козлодуй 3320, представлявано от изпълнителния
директор И.Т.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Враца допълнителна
държавна такса върху уважената част на иска по чл.225,ал.1 КТ в размер на 145.00
лева
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите му обжалвани части, а именно: в частта,в която са
уважени исковете на Т.В.Т.,*** против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй
с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ;в частта,в която ис-кът й по
чл.344,ал.1,т.3 вр.с чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен над 5 338.37 лв. до 6553.68 лв., както и в частта,в която е осъдена да заплати на
"АЕЦ Козлодуй",ЕАД разноски в размер на 27.00 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от
датата на уведомяване на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........