Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 13721 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение №
411878 от 21.05.2018г., постановено по гр.д. № 88724/2017г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 140-ти състав, е признато за установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД вр.с чл.150 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД, че А.К.С., дължи на ищеца на сумата в размер на
331,01 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателно
плащане, представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и цена за
дялово разпределение) за периода от 14.09.2014 г. до 30.04.2015 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „**********, аб. № 053011, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 65,08 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.10.2014 г. до 16.08.2017 г. върху главницата в размер на 331,01 лв. за
предоставена топлинна услуга за периода от 14.09.2014 г. до 30.04.2015 г.
С решението е отхвърлен искът
за главница с правно основание чл. 415 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД вр.с чл.150 от ЗЕ до пълния предявен размер от 686,32 лв. и за
периода от 01.05.2013 г. до 13.09.2014 г. – като погасен по давност, и искът с
правно основание чл. 415 ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от
170,79 лв. и за периода от 15.09.2014 г. до 30.10.2014 г.
В тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са били
възложени разноски в размер на 101,67 лв., сторени от ищеца в исковото и в
заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.с.“
ЕООД, на страната на ищеца -“Т.С.” ЕАД.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционния съдебен акт в частта, с която
исковете срещу А.К.С. са отхвърлени. Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната му част
е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че
неправилно първоинстанционния съд е приел, че процесните суми са погасени по
давност, доколкото задълженията са фактурирани с една обща фактура от
м.07.2014г. от когато именно започва да тече давността. По тези съображения
жалбоподателят, прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за постановяване на ново, с което исковете, предявени от него
да бъдат уважени е пълния им размер.
Въззиваемата страна, А.К.С., в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който е изразил становището си по нейната
неоснователност, респективно – правилност и обоснованост на атакуваното съдебно
решение, което моли да бъде потвърдено в обжалваната част.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „т.с.“ ЕООД, уведомено, не
взима становище по подадената въззивна жалба.
Решението, в
частта, с която исковете срещу А.К.С. на „Т.С.” ЕАД са уважени на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
331,01 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателно плащане, представляваща
стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за
периода от 14.09.2014 г. до 30.04.2015 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
„**********, аб. № 053011, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 65,08
лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.10.2014 г. до 16.08.2017
г. върху главницата в размер на 331,01 лв. за предоставена топлинна услуга за
периода от 14.09.2014 г. до 30.04.2015 г., като
необжалвано е влязло в сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение правилността му, по наведения от ищеца с въззивната му жалба
довод за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема
следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и
приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на
месечни вноски. Не е спорно по делото, а и съгласно
задължителните указания на ТР № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, е прието че вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид което същите се погасяват
с изтичане на установената в цитираната норма кратка тригодишна давност.
Спорен се явява в случая въпросът, от кой момент
започва да тече тази давност за перодичните вземания на ищеца - от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо или от деня, в който е била публикувана общата фактура за отчетния
период, съобразно цитираната от въззивника норма на ОУ от 2014г. – чл.33, ал.2,
от който момент потребителят изпада в забава и дължи заплащане на обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура.
На първо място следва да се
отбележи, че за процесния - период
- 01.05.2013г. до 13.09.2014 приложими
са както Общи условия -002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Дневник“, броя от 14.01.2008г., в които клаузата на чл.33, ал.2, на коя то се позовава въззивникът – ищец не фигурира, така и Общи условия от 2014г./в сила от 12.03.2014г./. Дори и формулирана изрично,
клаузата на чл.33, ал.2 от ОУ от 2014г. определя моментът на изпадане на забава
на длъжника, но не и кога настъпва изискуемостта на задължението му. Промяната
в условието за изпадане в забава не променя изискуемостта. Затова като е приел, че погасителната давност започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо, по
аргумент от чл.
114, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован краен извод, който
въззивният съд напълно споделя.
При изложените мотиви
и с оглед съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението
на СРС в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна – ответник,
която не право подобно искане и поради диспозитивния характер на процеса такива
не следва да й бъдат присъждани в производството пред СГС.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
411878 от 21.05.2018г., постановено по гр.д. № 88724/2017г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 140-ти състав, в частта, с която е отхвърлен искът за главница за доставена ТЕ за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, ж.к. „**********, аб. № 053011, с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД вр.с чл.150 от ЗЕ над сумата от 331,01 лева до пълния предявен размер от 686,32 лв.
и за периода от 01.05.2013 г. до 13.09.2014 г. – като погасен по давност, и
искът с правно основание чл. 415 ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД над сумата от 65,08
лева до пълния предявен размер от 170,79 лв. и за периода от 15.09.2014 г. до 30.10.2014
г.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: