№ 2303
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110201799 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Г. Г., EГН **********, с адрес ***, против наказателно
постановление № 24-4332-000008/09.01.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел
„Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП. На
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, възприета в издаденото наказателно
постановление и се поддържа, че извършването на нарушението не е доказано. Прави се
искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 23.04.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител.
Жалбоподателят Г. се явява лично и в дадения ход по същество моли атакуваното НП да
бъде отменено, тъй като не са събрани доказателства за извършване на нарушението, за
което е ангажирана отговорността му.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 19.07.2023 г. около 15:00 ч. в гр. София свидетелят В. С. предприел пресичане на
пешеходна пътека тип „зебра“, находяща се на ул. „***“, в частта между храм-паметник
„***“ и ул. ***. Възприел приближаващ към пешеходната пътека лек таксиметров
автомобил с ДК № ***. Последният бил управляван от жалбоподателя Н. Г., който, въпреки
наличието на пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходци, не намалил
1
скоростта на автомобила, като спрял едва след пешеходната пътека. Последвала размяна на
реплики на висок тон между Г. и свид. С. по повод твърденията на пешеходеца относно
отнетото му предимство, след което жалбоподателят продължил по пътя си, а свидетелят
подал сигнал за случилото се на спешен телефон 112.
По повод подадения сигнал била образувана преписка № 229р-20601/2023 г. по описа
на 05 РУ-СДВР, в рамките на която били снети обяснения от свид. С. и от жалбоподателя Г.,
и на последния бил издаден предупредителен протокол на основание чл. 65 ЗМВР.
Материалите по преписката били докладвани по пр. пр. № 40868/2023 г. по описа на СРП, и
с постановление изх. № 40868/08.12.2023 г. на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК бил постановен отказ да се образува наказателно производство за
престъпление по чл. 325 НК.
Препис от постановлението бил изпратен до Началника на ОПП СДВР за преценка за
наличие на извършени нарушения по ЗДвП.
На 09.01.2024 г. Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал срещу
жалбоподателя Г. атакуваното наказателно постановление, ангажирайки отговорността му за
извършване на нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП му
наложил глоба в размер на 100 /сто/ лв. Преди издаване на наказателното постановление,
АУАН съгласно изискването на чл. 36, ал. 1 ЗАНН не бил съставен.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля В. С., писмени - справка от
Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 - София; материалите по пр. пр. № 40868/2023
г. по описа на СРП; справка-картон на водач; заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г.; заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г., и веществени - компакт-диск, предоставен от Дирекция
„Национална система 112“, РЦ 112 - София.
Посредством показанията на свид. С. се установяват обстоятелствата, при които между
него и жалбоподателя Г. били разменени реплики на висок тон по повод твърденията му за
отнето от Г. предимство при пресичане на пешеходната пътека, като същите намират
потвърждение в изслушания аудиозапис, предоставен от Дирекция „Национална система
112“, РЦ 112 - София.
Компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП следва от
длъжностното му качество, изводимо от заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г., и
възложените му във връзка с него правомощия, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и е връчено
надлежно на санкционираното лице. При издаването му обаче са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи извод в насока отмяната му. Същите са,
както следва:
Съобразно дадената от наказващия орган правна квалификация,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. е ангажирана за
нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, според който „при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“.
Съпоставяйки съдържанието на инкриминираната правна норма с фактическото
описание на нарушението, дадено от наказващия орган, се констатира допуснато нарушение
на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН в НП да бъдат описани нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. По-конкретно, при описанието на нарушението в
процесното НП не е посочено, че Г. не е пропуснал пешеходец, пресичащ на пешеходна
2
пътека.
Последното предпоставя процесуалната незаконосъобразност на наказателното
постановление, доколкото административното обвинение не е описано по надлежния ред -
налице е противоречие между фактическото описание на нарушението от една страна, и
правната му квалификация, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, и приложената
санкционна норма на чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП - от друга. С това правото на защита е
нарушено. Последното следва от обстоятелството, че непълното описание на обективните
признаци на нарушението винаги води до неяснота на обвинението, което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на
атакуваното НП, която налага отмяната му. Извеждането на обективните признаци на
нарушението посредством приобщената доказателствена съвкупност е недопустимо.
Наред с това, второ самостоятелно основание за отмяна на НП се явява, че
административнонаказателното производство е образувано в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, без да са били налице процесуалните предпоставки за това. Формираният в тази
насока извод следва от факта, че с постановление изх. № 40868/08.12.2023 г. е постановен
отказ да бъде образувано досъдебно производство по пр. пр. № 40868/2023 г. по описа на
СРП на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК за деяние по чл. 325 НК, което по
обективни признаци не се покрива с нарушението по чл. 119, л. 1 ЗДвП. Следователно, за да
бъде законосъобразно, образуването на административнонаказателното производство
спрямо Г. е следвало да започне по общия ред на чл. 36, ал. 1 ЗАНН - със съставяне на
АУАН, с който отговорността му да бъде ангажирана за процесното нарушение, с описание
на времето и мястото на извършването му и останалите реквизити, изискуеми от
разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗАНН. При липсата на съставен АУАН правото на защита на
жалбоподателя е нарушено, доколкото е бил лишен от възможността да направи евентуални
възражения в съответната фаза на производството и да се запознае с фактите и
обстоятелствата, въз основа на които се ангажира отговорността му.
Този пропуск представлява флагрантно нарушение на процесуалните правила,
респективно е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като
процесуално незаконосъобразно /в този смисъл Решение № 4817 от 14.07.2023 г. по адм. д.
№ 5385/2023 г., Решение № 4279 от 28.06.2023 г. по адм. д. № 3988/2023 г. и други по описа
на АССГ/.
По изложените съображения в съвкупност съдът прецени, че депозираната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-000008/09.01.2024 г., издадено от
Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР против Н. Г. Г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3