Р Е
Ш Е Н
И Е № 260015
22.07.2022
година, гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
административно
дело № 64 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от П.В.Й.-Б.
с ЕГН:********** ***, и М.С.Й. с ЕГН:********** ***, против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена
на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на
собственост на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т.а и Т. Д. върху новообразуван
имот в ж.р.“Кенана“ с идентификатор 77195.701.598 с
площ 1690кв.м. в частта, в която включва бивш поземлен имот с идентификатор
77195.701.458, находящ се в гр.Хасково, ж.р.“Кенана“, с площ 1543кв.м., с предназначение на територията
: урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, при
съседи : 77195.701.459, 77195.701.469, 77195.701.460, 77195.701.443,
77195.701.457, в който са построени две сгради : сграда с идентификатор
77195.701.458.1 на един етаж, с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна,
с площ 22кв.м., и сграда с идентификатор 77195.701.458.2 на един етаж, с
предназначение : складова база, склад, с площ 8кв.м.
Със заповед №842/18.05.2020г. на кмета на Община
Хасково на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ вр.§4б ал.1 изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ било наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на
наследниците на В. Т. Т., наследниците на И. И. Т.а и на наследниците на Т. Д.
върху новообразуван имот в ж.р.“Кенана“ с
идентификатор 77195.701.598 с площ 1690кв.м.
Жалбоподателите твърдят, че са собственици на ПИ 77195.701.458 с
площ 1543кв.м., който бил част от новообразувания имот с идентификатор 77195.701.598
с площ 1690кв.м., съгласно нот.акт №91, том 1,
рег.№706, дело 67/2005г. на нотариус И. Б. с рег.№125 и нот.акт
№133, том 4, рег.№2375, дело №243 от 2005г. на нотариус К. Г. с рег.№353.
Обжалвали заповед №842/18.05.2020г.
на кмета на Община Хасково, като нищожна, алтернативно като незаконосъобразна и
по жалбата им било образувано и висящо гр.д.№185/2020г. по описа на РС-Хасково.
Независимо, че обжалвали заповедта на кмета, с настоящата жалба обжалвали
заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ като нищожна в частта,
в която се възстановява право на собственост на наследниците на В. Т. Т., И. И.
Т.а и Т. Д. върху новообразуван имот в ж.р.“Кенана“ с
идентификатор 77195.701.598 с площ 1690кв.м., включващ в пространството си
техния имот с площ 1543кв.м.
Жалбоподателите имали правен интерес да бъде
изрично обявена за нищожна заповедта, тъй като обусловила издаването на заповед
№842/18.05.2020г. на кмета на Община Хасково в полза на наследниците на В. Т. Т., И.
И. Т.а и Т. Д., която след влизането й в сила представлявала надлежен документ
за собственост върху този имот. Правният интерес произтичал
и от обстоятелството, че като административен акт заповедта засягала правото на
собственост на жалбоподателите върху имота. Жалбоподателите обосновават
нищожността на атакуваната заповед с обстоятелството, че в обжалваната част
относно възстановяване право на собственост на наследници на В. Т. Т., И.
И. Т.а и Т. Д. върху процесния ПИ заповедта
била лишена изцяло от законова опора, която незаконосъобразност следвало да се
приравни на нищожност. Позоваването на нищожност на заповедта давало възможност
на жалбоподателите да обжалват заповедта в частта на ПИ 77195.701.598 без
ограничение във времето, съгласно чл.149 ал.5 от ГПК.
В жалбата се твърди, че процесния
имот не попада в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил
земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на
НС, ДС или МС, поради което включването му в ПНИ и възстановяването му на
наследници на В. Т. Т., И. И. Т.а и Т. Д. на основание §4к от ПЗРЗСПЗЗ било
съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална
незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.
Първоначален собственик на ПИ 77195.701.458
с площ 1543кв.м. бил В. Ю. З., починал на **.**.****г. Той притежавал
земеделска земя от около 3дка, поделена между преките му наследници – Й. В. З.
и М. В. К. през 1965г. Й. В. З. и наследниците му осъществявали несмущавано давностно владение върху имот с площ 1535кв.м. и се
снабдили с документ за собственост по давност и наследство върху този имот – нот.акт №91 от
01.03.2005г., том 1, рег.№706, дело 67/2005г. на нотариус И. Б. с рег.№125.
Този нотариален акт констатирал право на собственост на С. Й. З., син на Й. В.
З., върху ½ ид.ч. от имота и по ¼ ид.ч. за М.С.Й., преживяла съпруга, и П.В.Й., дъщеря на
другия син на Й. В. З. – В. Й. Й.. Към датата на нотариалния акт имотът
представлявал неурегулиран поземлен имот 345 по кадастралния план на местността
„Кенана“, Хасковско землище, одобрен със заповед
№969/1988г. с площ 1535кв.м., заедно с построената в него вилна сграда.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален
акт №91, том 1, рег.№706, дело №67/2005г. на нотариус И. Б. П.В.Й.-Б. закупила
от чичо си С. Й. З. притежаваната от него ½ ид.ч.
върху процесния имот, в резултат на което притежавала
общо ¾ ид.ч. от собствеността, а другата
¼ ид.ч. била собственост на майка й М.С.Й..
След 2005г. процесния имот се владеел от жалбоподателите
постоянно и несмущавано от никого. През 2006г. бил заснет в КК на гр.Хасково
като ПИ с идентификатор 77195.701.458 с площ 1543кв.м. Имотът бил деклариран в
данъчна служба при Община Хасково и за него се заплащали дължимите данъци. На
13.05.2019г. общината издала на жалбоподателите комбинирана скица за
проектиране №512/13.05.2019г. без да оспорва правото им на собственост върху
този имот.
Изложеното обосновавало извода, че жалбоподателите
притежават правото на собственост върху имота въз основа на надлежни документи
за собственост и никога не били изгубвали тази собственост. Твърдят, че те и
техните праводатели никога не са били ползватели на процесния имот и последният не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и
др., образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което
незаконосъобразно този имот бил включен в ПНИ по §4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху
него било възстановено право на собственост на наследници на В. Т. Т., И.
И. Т.а и Т. Д.. Не била налице
и материалноправната предпоставка на §4б ал.1
изр.1-во от ПЗРЗСПЗЗ в ПНИ да се включват незастроени земеделски земи, върху
които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4 ал.1.
Това произтичало от разпоредбата на §4к ал.7, която препращала към §4, свързан
с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесният имот не
представлявал земеделска земя, а бил урбанизирана територия, застроена с две
сгради. Следвало да намери приложение чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, вр.чл.28а
ал.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат
възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имат
право на обезщетение по реда на чл.1б ал.1 от ЗСПЗЗ. Не било налице законово
основание да се възстанови правото на собственост на наследници на В. Т. Т., И.
И. Т.а и Т. Д. върху имота и поради липса на установена по предвидения
законов ред при изработване на ПНИ идентичност между притежаваната от тях
земеделска земя, възстановена с решение №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по
заявление №5118 по чл.11 от ЗСПЗЗ, цитирани в заповед №842/18.05.2020г. на
кмета на Община Хасково.
Предвид гореизложеното се иска обявяване
нищожността на процесната заповед в частта на
възстановеното право на собственост на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т.а и Т.
Д. върху новообразуван имот в ж.р.“Кенана“ с
идентификатор 77195.701.598 с площ 1690кв.м. в частта, в която включва бивш
поземлен имот с идентификатор 77195.701.458, находящ
се в гр.Хасково, ж.р.“Кенана“, с площ 1543кв.м., с
предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване :
ниско застрояване /до 10м./, при съседи : 77195.701.459, 77195.701.469,
77195.701.460, 77195.701.443, 77195.701.457, в който са построени две сгради :
сграда с идентификатор 77195.701.458.1 на един етаж, с предназначение : жилищна
сграда – еднофамилна, с площ 22кв.м., и сграда с идентификатор 77195.701.458.2
на един етаж, с предназначение : складова база, склад, с площ 8кв.м. Претендират
да им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по подадената
срещу негова заповед жалба.
Заинтересованата
страна И.М.П. не се явява в съдебно заседание.
Депозира писмено своето становище по жалбата, като счита, че следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Според заинтересованата страна, изложените в
жалбата доводи касаят преценката за законосъобразност на атакуваната заповед,
каквато преценка била недопустима и не можело да бъде извършена, доколкото
срока за обжалване на процесната заповед на областния
управител изтекъл и същата влязла в законна сила, т.е. представлявала стабилен
административен акт.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа на представената документация, съгласно
т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед
№РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед
на Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000
на жилищен район /ж.р./ „Кенана“ в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
Заповедта на Областния управител в горепосочения смисъл е обнародвана в ДВ бр.55
от 12.07.2019г.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт от
01.03.2005г. на нотариус И. Б., с който С. Й. З., М.С.Й. и П.В.Й. са признати
за собственици по давност и наследство на ½ ид.ч.
за С. Й. З., ¼ ид.ч. за М.С.Й. и ¼ ид.ч. за П.В.Й. върху неурегулиран поземлен имот №345 по
кадастралния план на местността „Кенана“, Хасковско
землище, одобрен със заповед №№969/1988г. с площ 1535кв.м., заедно с
построената в него вилна сграда. По силата на нотариален акт от 13.04.2005г. на
нотариус К. Г. с рег.№353 М.С.Й. от името и за сметка на упълномощилия я С. Й.
З. продава на П.В.Й. на ½ ид.ч. от
неурегулиран поземлен имот №345 по кадастъра на местността „Кенана“,
Хасковско землище, с площ целия от 1535кв.м., ведно с построената в имота вилна
сграда.
Със заповед №842/18.05.2020г. на кмета на Община
Хасково на кмета на Община Хасково, на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а
ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила
ПНИ за ж.р.“Кенана“, Хасковско землище, одобрен със
заповед №ДС-28-2/26.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, решение
по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №51180 по
чл.11 от ЗСПЗЗ е наредено възстановяване правото на собственост при условията
на §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т.а и Т. Д. върху
новообразувани имоти в строителните граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОС-Хасково с посочените в заповедта
идентификатори.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152
от АПК представи в настоящото производство и цялата преписка по издаването на
обжалваната заповед.
По делото е приложена преписката по заявление с
вх.№51180/01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. И. В., както и решение
№36-51/01.04.1998г., издадено от ОСЗГ по същата преписка, с което се признава и
възстановява правото на собственост на наследниците на Т. И. В. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на три броя ниви, подробно описани в
решението.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение
вещото лице сочи, че с решение 67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково
е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.3 §4 от ЗСПЗЗ, като в
строителните граници на гр.Хасково се включват зоните „Кенана“,
„Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“. Процесният ПИ
с идентификатор 77195.702.598 с площ 1690 кв.м., находящ
се в ж.р.“Кенана“ /предишен 77195.701.458/, с №345 по
кадастралния план, одобрен със заповед №969/1988г., нямало данни да е бил даден
за ползване на основание актовете по §4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и не бил даден в
приложения към делото списък с информация от комбинирания помощен план за ж.р.“Кенана“, гр.Хасково. Кметът на Община Хасково предоставил
на ОбС-Хасково данни за приетите решения на
председателя на ИК на ОНС-Хасково за предоставяне на граждани за ползване на
земи в местността „Кенана“ на основание актовете по
§4 ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ. Съгласно чл.18г, общинската служба по земеделие сама или с изпълнителя определя териториите
за възстановяване. Нямало данни дали е уведомен кмета на общината, съгласно
чл.18 ал.2 от ППЗСПЗЗ. Експертизата сочи, че местоположението на нива от 25,400дка,
възстановена на Т. Д., В. Т. Т., И. И. Т.а по заявление вх.51180 в решение
№36-51/01.04.1998г. на ОСЗ-Хасково било установено в помощния план, изработван
в периода 1996г. – 2002г. и в ПНИ, одобрен със заповед ДС-28-2/28.06.2019г. на
база подадено заявление №51180 по чл.11 от ЗСПЗЗ с приложените към него
документи, анкетиране на Милчо Велчев Т. / по протокола за анкетиране на собствениците/
и наличния картен материал. Поземлен имот с идентификатор 77195.701.458 бил
част от процесния ПИ с идентификатор 77195.702.598 от
ПНИ, одобрен с атакуваната в настоящото производство заповед на областния
управител, който пък бил част от земеделските земи, правото на собственост
върху които било възстановено на Т. Д., В. Т. Т., И. И. Т.а с решение
№36-51/01.04.1998г. на ОСЗ-Хасково. В разписния лист към кадастралния план,
одобрен със заповед №969/1988г. за собственик на ПИ №345 били записани В. Й. Й.
и Й. В. З.. В кадастралния регистър към КК, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК ПИ 77195.701.458 бил записан на М.С.Й. и П.В.Й.-Б..
В регистъра към плана на новообразуваните имоти за м.“Кенана“,
гр.Хасково, за собственици в новообразуван имот с идентификатор 77195.702.598
били записани Т. Д., В. Т. Т., И. И. Т.а. Процесният
имот бил в строителните граници на града и представлявал урбанизирана
територия.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото
производство е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирани лица,
имащи правен интерес от оспорването, с оглед твърденията в жалбата, че с
атакувания административен акт се нарушават техни права и законни интереси. В
случая жалбоподателите твърдят наличието на основания, обуславящи обявяването
на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната
жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е
образувано настоящото производство се явява неоснователна. Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на основанията,
посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност,
визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и
за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните
критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до
нищожност и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание
за нищожност на акта. Но в настоящия случай атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт порокът следва да е толкова сериозен, че практически да
води до липса на форма и съответно в този случай ще липсва и волеизявление.
Формата е самостоятелно основание за валидното действие на административния акт
и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна
форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото производство
заповед е в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се
приеме на това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност също в случай, че водят до липса на
волеизявление. Приема се, че нарушението на административно производствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта и в случай, че без него би могло да се стигне и до друго
решение на поставения пред административния орган въпрос. По делото липсват
данни, от които да следва извод, че при издаването на обжалваната заповед са
допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е
основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това съдържание би довело
до нищожност на посоченото основание. Наведените от жалбоподателите доводи
сочат на съществуващи противоречия на атакувания административен акт с материалноправни разпоредби, но същите изцяло касаят
законосъобразността на заповедта на Областния управител, а не нейната
нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока за обжалване на заповедта
като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ
на незаконосъобразност и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Всички наведени от
жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат на основания за
прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а евентуално биха
могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да
разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената
жалба в настоящото производство, тъй като същата е депозирана след изтичане на
сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че
твърденията на жалбоподателите, че притежават правото на собственост върху процесния поземлен имот, поради което административният
орган без наличие на доказателства, установяващи, че наследниците на Т. Д., В. Т.
Т., И. И. Т.а са притежатели на собственически права върху този имот, е одобрил
с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща
поземления имот, сочат на наличието на спор за материално право. В
административното производство не може нито да се разгледа, нито да се разреши
такъв спор за материално право, поради което страните следва да потърсят защита
на своите права чрез предявяване на съответния иск.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от П.В.Й.-Б. с ЕГН:********** ***, и М.С.Й. с ЕГН:********** ***,
против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена
на основание §4к, ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на
собственост на наследниците на В. Т. Т., И. И. Т.а и Т. Д. върху новообразуван
имот в ж.р.“Кенана“ с идентификатор 77195.701.598 с
площ 1690кв.м. в частта, в която включва бивш поземлен имот с идентификатор
77195.701.458, находящ се в гр.Хасково, ж.р.“Кенана“, с площ 1543кв.м., с предназначение на територията
: урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, при
съседи : 77195.701.459, 77195.701.469, 77195.701.460, 77195.701.443,
77195.701.457, в който са построени две сгради : сграда с идентификатор
77195.701.458.1 на един етаж, с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна,
с площ 22кв.м., и сграда с идентификатор 77195.701.458.2 на един етаж, с
предназначение : складова база, склад, с площ 8кв.м., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково
в 14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.