№ 20
гр. гр. Червен бряг, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно
наказателно дело № 20254440200011 по описа за 2025 година
на Районен съд-Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на И. М. И., с ЕГН ********** с
адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез Началника на РУ към
ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 24-
0374-001031/17.12.2024г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за
нарушение на чл.150 от ЗДвП е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
административното наказание „Глоба“ е заменена с „Обществено порицание“, за това, че в
гр. Червен бряг, ул. Бузлуджа номер 1, местността Полигона на път отворен за обществено
ползване управлява лек Фолксваген Пасат, с рег. номер ******, собственост на Д******, с
ЕГН ********** като водача не притежава Свидетелство за управление на МПС (не
правоспособен), с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателят И. обжалва
същото, като излага подробни доводи. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. М. И. - редовно призован, се явява в съдебно заседание заедно с
адв. Ц. А. от АК - Плевен. Поддържа жалбата. Моли настоящият съдебен състав да отмени
НП и наложеното с него наказание „Обществено порицание".
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Началника на РУ МВР гр. Червен бряг, ОДМВР-Плевен редовно
призован в съдебно заседание не се представлява.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в срока по чл. 53 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване на наказателното постановление, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство, е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
С НП № 24-0374-001031/17.12.2024г. по описа на ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, на И. М.
И., с ЕГН ********** с адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** е
наложено наказание – „Обществено порицание“, за това, че в гр. Червен бряг, ул. Бузлуджа
номер 1, местността Полигона, на път отворен за обществено ползване управлява лек
Фолксваген Пасат с рег. номер ******, собственост на Д******, с ЕГН ********** като
водача не притежавал Свидетелство за управление на МПС. При извършването на
проверката водачът не е представил СУМПС. С горното, водачът на МПС-то виновно е
нарушил чл. 150 от ЗДвП.
Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в наказателното постановление.
За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите: актосъставителят В. Д. Д., свидетелите П. С. Д.,
Г. В. Т. и свидетеля очевидец Е******.
От показанията на актосъставителят В. Д. Д. се установява, че жалбоподателя е управлявал
превозното средство. Извикали Д. на бивш учебен полигон, за който към момента
актосъставителя имал информация, че е частна собственост. При пристигането му на място
установил спрян от колегите му автомобил фолксваген, в района на полигона, като се
установило, че водача няма свидетелство за управление. Лицето, което било със
жалбоподателя в автомобила, бил този, който го е преотстъпил на И. да го управлява. Съдът
кредитира като достоверни показанията на свидетеля Д. в тази им част, тъй като същите са
непротиворечиви и последователни.
В своите показания свидетеля П. С. Д., твърди че спрели автомобил на местността полигона,
при поискване на документи И. отговорил, че не притежава свидетелство за управление.
Другият пътник, който се возил до И. казал, че автомобила е на баща му и е дошъл да
покаже на приятеля си как се кара. Това се случило след 22ч., защото имало специализирана
полицейска акция за малолетни е непълнолетни, за проверка на автомобили. В показанията
си свидетеля посочва, че достъпа до този полигон е от асфалтов път, завива се наляво покрай
къщи, и се излиза на този полигон. Намирал се до главния път, в близост до пътя за гр.
Луковит. Нарушителят не възразил при съставяне на акта. Сходни са и показанията на
свидетеля на съставянето на акта Г. В. Т..
2
Жалбоподателят и процесуалния му представител в открито съдебно заседание взимат
отношение по казуса и представят мотиви и защитна теза по същия. Изискват по делото, да
се изискат и приобщят документи от Община Червен бряг - акт за държавна собственост
№1395 от 20.11.1998г., нотариален акт №91 том 2, рег.№ 1719,дело 275 от 2004г, последващ
нотариален акт №71, том.3 рег.№ 2012, дело 3471 от 03.08.2022г. и становище на отдел
общинска собственост, какъв е статута на местността Мерата с на площ 8369 кв.м. по
предходен план 2511-А в кв.54А, парцел 5 на гр. Червен бряг.
Отделно по инициатива на съда е изискана и справка от РДНСК – Плевен, относно статута
на обект „Полигона“ в гр. Червен бряг, находящ се на ул. „Бузлуджа“ 1 и дали същия има
Разрешение за ползване /въвеждане в експлоатация/, както и издавани ли са за същия
Протоколи актове образец 15 и 16, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба № 3 от 2003 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
по чл. 150 от ЗДвП.
От обективна страна по делото се доказа, че на посочените в наказателното постановление
време и място – на 06.12.2024 година, около 22.03 часа, в гр.Червен бряг на
ул."Бузлуджа"№1 местност Полигона И. М. И., с ЕГН ********** с адрес: гр. Червен бряг,
общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** управлявал л.а. „Фолксваген Пасат"с рег.
№******, собственост на Д******, с ЕГН********** като водача не притежавал
свидетелство за управление на МПС. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на §
6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина
административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП отговорността
за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство.
От субективна страна деянието не е извършено виновно от жалбоподателя И. М. И.. Към
момента на извършването му той не е формирал в съзнанието си представа относно
проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението,
не е пристъпил към неговото извършване умишлено. Не е съзнавал е, че е привел в
движение моторно превозно средство, по път отворен за обществено ползване. Последното
обстоятелство беше изяснено по делото по категоричен начин от показанията на свидетеля
Е******, от които се установи, че И. карал шофьорски курсовете и К****** решил да му
даде колата на баща си да покара. От приятели К****** чул, че на Полигона не е забранено
да се шофира. Дал колата на И., която К****** управлявал с пълномощно от баща си. При
тези факти се прави извод, че И. М. И. не е извършил деянието при формирана представа, че
с привеждането на автомобила в движение неизбежно ще наруши обществените отношения,
уреждащи условията и реда за движение на моторни превозни средства на път отворен за
обществено ползване, и че деянието му е виновно извършено.
Съгласно представеното писмо от РДНСК с вх. № 699/10.02.2025г., към датата на твърдяното
административно нарушение Разрешение за ползване /Въвеждане в експлоатация/ на обект
обект „Полигона“ в гр. Червен бряг, находящ се на ул. „Бузлуджа“ 1, както и Протокол
3
образец 16 не са издавани.
От писмо с вх. 861/18.02.2025 г. на Община Червен бряг, се установява, че обект - обект
„Полигона“ в гр. Червен бряг, находящ се на ул. „Бузлуджа“ 1, съгласно Нотариален акт
№71, том.3 рег.№ 2012, дело 3471 от 03.08.2022г. е частна собственост.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, законът урежда правилата за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните
превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него нормативни актове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП отворен за обществено ползване е
всеки път, условията за използване, на който са еднакви за всички участници в движението,
а съгласно ал. 3 законът се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено
ползване, но компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху
пътищата, които не са отворени за обществено ползване. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба №
1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, общинските пътища и
съоръженията към тях представляват строежи от трета категория, буква "а".
Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди
да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. При наличието на
изричната законова забрана на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, за ползване на общински път, който не е
въведен в експлоатация, няма как да се приеме за път, който е отворен за обществено
ползване, доколкото ex lege е забранено на участниците да използват пътя по
предназначението му. Така правилата на ЗДвП се явяват неприложими по отношение на
такъв обект и няма как на водачите да бъде търсена отговорност за неспазване на правилата
за движение по път, по който изначално не е следвало да бъдат допускани да се движат.
В тази насока следва да се посочи и че дължимото поведение на изпълнителната власт или в
случая частния собственик е било да ограничи достъпа на пътни превозни средства до
съответния обект, преди въвеждането му в експлоатация, а не да допуска осъществяването
на движение по съответния път, следейки за извършвани на нарушения на правилата на
ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП:
Съгласно трайното разбиране в съдебната практика, правоспособността се разбира като
призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически
умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие,
професия или дейност ( Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г.,
ОСНК на ВС). Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по
установения в Закона за българските лични документи ред, като правоспособността се счита
придобита от момента на издаване на СУМПС ( Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. №
1784 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 560/06.02.2014
4
година, ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 година). При тези
принципни съображения, то следва да се посочи следното: Отразявайки от фактическа
страна в АУАН и НП единствено извода, че жалбоподателят не притежава СУМПС, то
актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили задължението си да дадат пълно,
ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна. Всъщност, те съвсем
бланкетно са посочили това обстоятелство, без обаче да е отразено от фактическа страна, с
какво се свързва "без да притежава СУМПС" - дали И. М. И. е изначално неправоспособен,
дали е с временно отнето СУМПС като принудителна административна мярка, дали е
защото не разполага със съответната категория, към която спада управляваното от него
МПС, дали е с изтекъл срок на валидност на СУМПС или е неправоспособен и СУМПС е
отнето, тъй като са изчерпани броя на контролни точки към талона. Изричното изброяване
на отделните хипотези в закона, налага извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно
поле и съдържанието им не се припокрива. Така посочените обстоятелства са от особено
значение при фактическото описание на нарушението и с оглед диференциацията между
разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид всичко гореизложено, процесното Наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция не е
направена, като по делото не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което
съдът не следва да се произнася по същите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0374-001031/17.12.2024г. по описа на ОДМВР
Плевен, РУ Червен бряг, с което на И. М. И., с ЕГН ********** с адрес: гр. Червен бряг,
общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** за нарушение на чл.150 от ЗДвП е наложено на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП наказание „Обществено порицание“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда
на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5