РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 730
гр. Пловдив, 13.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито
заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.
и участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА касационно АНД № 248 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2. Образувано е по касационна
жалба предявена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) - Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Марица”
№ 122, против Решение № 2214/02.12.2019 г. на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД № 7201/2019 г. по описа на същия съд, отменящо Наказателно
постановление /НП/ № 68/25.10.2019 г. на Директора на РИОСВ гр. Пловдив, с
което на „ХОСМЕЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В.С.С., на основание чл.
136, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 7000 лв., за извършено
нарушение по същата разпоредба на закона.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на РС - Пловдив
да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.
3. Ответникът по касационната жалба – „ХОСМЕЛ“ ЕООД, чрез процесуалния
си представител адвокат Я., счита жалбата за неоснователна. Претендира
присъждане на разноски.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена
от „ХОСМЕЛ“
ЕООД срещу НП № 68/25.10.2019 г. на Директора на РИОСВ гр. Пловдив, с което на
дружеството на основание чл. 136, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 35, ал. 3 и 5
от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 7000 лв.
Обжалваното НП
е издадено въз основа на АУАН № 51/01.10.2019 г., от Н.И.А., главен експерт в
отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ при РИОСВ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 22.08.2019
г. е
извършена проверка от експерти на РИОСВ – Пловдив на площадка с местонахождение с. Шишманци, община Раковски, област
Пловдив, УПИ ІІ-СРЗ в масив 67 по КВС на с. Шишманци, стопанисвана от „Хосмел“ ЕООД, при която е установено, че на дружеството е
издаден регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на
отпадъци с № 09-РД-258-00 от 24.10.2012 г. на основание чл. 78, ал. 9, във
връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗУО /ДВ, бр. 53/2012 г., поел. изм. и доп./. В раздел
III „Условия, при които да се извършват дейностите по третиране на отпадъци“ от
решението, компетентният орган е определил условия за извършване на дейностите
по отпадъците, с цел съответствието им с изискванията на Закона за управление
на отпадъците, а именно: „Площадката, на която „Хосмел“ ЕООД
извършва дейностите
с отпадъци да е оградена“, „Да са обособени места и съдове за съхраняваните отпадъци“,
както и „Предаването и/или приемането на отпадъците, включени в настоящето
решение да се извършва само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи
документ по чл. 35 от ЗУО за отпадъци със съответния код, съгласно Наредбата за
класификация на отпадъците по чл. 3 от ЗУО.
При извършения обход на
територията на площадка и извършената проверка на място, е констатирано, че площадката
не е оградена в
границите на разрешената площ. Има
смесване на различни кодове отпадъци, съхранявани на площадката. Няма поставени обозначителни табели.
Видно от записите в отчетната книга по
приложение № 4, съгласно Наредба № 1/2014 г. /Обн. ДВ. бр. 51 от 20 Юни 2014 г., изм. ДВ. бр. 51 от 19
Юни 2018 г./, за период
23.03.2019 г. - 10.08.2019 г., отпадъци от третиране с код 19 12 12 - други отпадъци /включително смеси от
материали/ от
механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 12, в табл. № 3 IV няма образувани за целия период, както няма
и записи за предаване на този отпадък на фирми, притежаващи разрешителни
документи, съгласно чл. 35 от ЗУО. Не са представени и договори за това. Извън границата на разрешената площадка
окомерно има струпани около 15 т. получени след третиране отпадъци в биг-бегове.
При проверката е съставен Констативен
протокол (КП) № 0008980/22.08.2019 г.
Прието е, че с това деяние „Хосмел“ ЕООД е извършило нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 35, ал. 3 и 5 от ЗУО.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и
правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че при правилно установена фактическа обстановка, АУАН и НП
са издадени при допуснати процесуални нарушения (в нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН), всяко от които
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, като същите са директно
следствие от неразбирането на наказващия орган коя в конкретния случай е
нарушената норма и коя санкционната разпоредба.
Според решаващия
съд коректната санкционна разпоредба е тази на чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО, като същата
освен санкцията съдържа и общото задължение на субектите по ЗУО да спазват
условията, вписани в свидетелството им за регистрация. Посочено е обаче, че в
тази норма освен общото задължение, не се съдържа конкретно правило за
поведение и в този смисъл същата се явява бланкетна. Сочи
се в мотивите на съдебния акт, че в конкретния случай поради употребената
специфична законодателна техника, с бланкетната норма
не се препраща към норми от друг законов или подзаконов нормативен акт, а към
конкретни правила за поведение, инкорпорирани в индивидуален административен
акт - Решение за регистрация №
09-РД-258-00 от 24.10.2012 г. В същото, в Раздел III изрично са посочени в 4
точки конкретни правила за поведение, чието нарушаване се санкционира по реда
на чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО, но от съдържанието на АУАН и НП не става ясно по
несъмнен начин кои конкретни правила за поведение с кои конкретни фактически действия/бездействия
деецът е нарушил. Счетено е при това положение, че в процесния случай от начина
на описание остава напълно неясно колко и кои конкретни правила за поведение,
вписани в Раздел III на Решение за регистрация № 09-РД-258-00 от 24.10.2012 г. според
актосъставителя и административнонаказващия орган са нарушени и с кое конкретно
действие/бездействие е нарушено всяко правило.
Според решаващия
съд е допуснат и още един самостоятелен порок при издаване на наказателното
постановление – от обстоятелствената част на АУАН и НП е констатирано, че наказаното
лице не е изпълнило няколко самостоятелни условия поставени в Раздел III на
Решение за регистрация № 09-РД-258-00 от
24.10.2012 г. В същото време от текста на въпросния Раздел III, съдът е
установил, че всяко условие, представлява отделно и самостоятелно правило за
поведение, като част от правилата имат различно време, през което следва да се
извършват в сравнение с останалите.
Въз основа на
изложеното е формиран извод, че неизпълнението на всяко едно условие
представлява самостоятелно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 136,
ал. 2, т. 4 ЗУО. Районният съд е приел, че в случая не са спазени няколко
отделни правила за поведение, насочени към различни аспекти от дейността по
управление на отпадъци, поради което и следва да се приеме, че са извършени
няколко отделни нарушения. Видно от текста на НП обаче на дееца е наложено едно
общо наказание за всички нарушения в рамите на законоустановения минимум,
предвиждан от санкционната разпоредба, като по този начин е нарушена
императивната разпоредба на чл. 18 ЗАНН.
С тези
съображения е обоснована отмяната на спорното НП.
ІV. За правото :
8. Като е стигнал до тези правни
изводи, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така
и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и
пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави
излишно тяхното преповтаряне.
9. Противно на твърдението на
касационния жалбоподател, в случая е налице нарушение на чл. 18 от ЗАНН, което
само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
В обстоятелствената част на АУАН (възпроизведена в т. 6 от настоящото решение) и в НП са описани няколко нарушения, като не всяко
от тях представлява нарушение на обективираните в раздел III „Условия, при
които да се извършват дейностите по третиране на отпадъци“, видно от
съдържанието на приложеното по делото Решение за дейности по третиране на
отпадъци № 09-РД-258-00 от 24.10.2012 г.
В случая обаче, наложената имуществена санкция е само една, с което е нарушена
именно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Съобразно цитираната норма, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Това императивно изискване на закона не е
спазено, което каза се само по себе си е било достатъчно, оспореното
наказателно постановление да бъде отменено. Допуснатото нарушение, не позволява
най-малко да се прецени за кое от твърдените административни нарушения е
наложено въпросното наказание.
10. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
V. За разноските:
11. При този изход на спора,
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр.
чл. 143, ал. 4 АПК, на касационния жалбоподател се дължи присъждане на
сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 730 лв. –
заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2214/02.12.2019 г. на Пловдивския районен съд,
постановено по АНД № 7201/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите -
Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Марица” № 122,
да заплати на „ХОСМЕЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В.С.С., сумата
в размер на 730 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.