Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 13от 06.01.2012г. по гр.д.№ 3661/2011г. Районен съд В. е осъдил И. Г. И. от гр.В. да заплати на "Я. П." Е. В. сумата 1407.24лв. заедно със законната лихва от 108.72лв. за периода от 18.11.2010г. до подаване на исковата молба в съда, по договор от 03.04.2008г. за възникнало преди 01.04.2008г. задължение на дружеството за такса С.,установено по гр.д.№ 379/2010г. на ВТРС и изплатено по изпълнително дело № *0366 по описа на ЧСИ Г., както и сумата от 943.43лв. заедно със законната лихва от 80.88лв. от 19.10.2010г. до подаване на исковата молба в съда,по договор от 03.04.2008г. за възникнало преди 01.04.2008г. задължение на дружеството за разноски по воденото гр.дело № 2858/2008г. на ВРС,изплатени по изпълнително дело № *1009 по описа на Варненски районен съд ,законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба-19.08.2011г. до окончателното изплащане и 556.29лв. разноски по делото. Въззивна жалба срещу решението в законоустановения срок е подадена от ответника И. Г. И. чрез процесуалния му представител. В жалбата се правят оплаквания ,че решението е недопустимо,незаконосъобразно и неправилно,като се излагат съображения за това. Твърди се,че предявените искове са недопустими като предявени от лице без активна правна легитимация- процесния договор за покупко-продажба на дялове е от 03.04.2008г.,докато ищецът неправилно посочва 03.09.2008г.Същият бил сключен между физическите лица И. И. и Р.Г.,при което "Я. П." Е. не е страна по договора и няма правен интерес. По незаконосъобразността на решението изтъква довода,че след придобиване от страна на Р.Г. на всички дялове от дружеството,същият е освободил И. И. от отговоронст изцяло за времето на управлението му и тези решения са заявени за вписване на 09.04.2008г. ,а вписването е извършено едва на 08.06.2008г. и тогава са влезли в сила.Навежда довод и за изтекла погасителна давност на вземанията -3 години от датата на вписване на решенията на ОС .Моли за отмяна изцяло на решението и оставяне без разглеждане на исковата молба като недопустима,евентуално исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете инстанции. От ответника по жалба "Я. П." Е. В. е постъпил писмен отговор,подаден чрез пълномощника му.В него се заема становище по доводите във виззивната жалба ,като се посочва,че съгласно договора от 03.09.2008г.страна по договора е И. И. като физическо лице, не в качеството му на управител.Освен това се твърди,че не се търси отговорност на И. И. като управител.Заема становище и довода за давност,като твърди,че при този алеаторен договор резултата от него е в зависимост от едно бъдещо,случайно и неизвестно събитие-установяване в бъдещо време на вреди за дружеството,които са установени по водените впоследствие дела.Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. Окръжен съд Велико Търново в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Производството по делото е образувано по исковата молба от 19.08.2011г.на "Я. П." ЕОД В. ,подадена против И. Г. И. от гр.В. с предявени на осн.чл.79 ЗЗД иск за 1515.96лв. и чл.82 ЗЗД иск за 1024.31лв.Твърди с договор за продажба на дялове от 03.04.2008г. да е закупил от бившия едноличен собственик и управител на "Я. П." ООД В.- И. И. всичките 500 дружествени дяла по 10 лв. за сумата от 5000лв. ,изплатена напълно на продавача в деня на подписване на договора пред нотариус.По силата на сключен договор на същата дата между бившия собственик и управител И. И. и Р.Г. в качеството му на новия едноличен собственик и управител на дружеството, И. е приел да отговаря за всички задължения на дружеството,възникнали до 01.04.2008г. Твърди,че такива задължения са възникнали в размер на 620.40лв. такса за охрана за периода 01.06.07г. до 13.03.08г. и 154.59лв. лихва за забава за периода 11.06.07- 25.06.09г. и разноски от 275лв. по водено срещу дружеството гр.д.№379/2010г. на ВТРС ,като при образуваното изпълнително дело 366/2009г. по описа на ЧСИ Г. с изпълнителния лист дружеството заплатило освен главниците и разноските ,при което общо платената сума била в размер на 1407.24лв.Претендира и сума от 108.72лв. за периода 18.11.2010-17.08.11г. Твърди още,че по водено пред Районен съд Варнагр.д.№ 2858/2008г. за което дело не бил уведомен и не участвал ,съдът е отхвърлил предявения от дружеството иск срещу "Е.ОН Б. П." В. за осъждането да заплати сума от 880.94лв. представляваща платена без основание недължима начислена стойност на електроенергия за периода 31.08.07г.-20.11.07г. и сумата от 2562лв. за периода 20.1107-31.01.08г. на обект в гр.В. ,ул.М. поле 4а-кафе И.. Поради отхвърляне на иска дружеството било осъдено да заплати сума от 348.57лв. съдебни разноски и 130лв. за вещо лице.По образувано пред СИ пред ВРС изпълнително дело № 9/2101г. е заплатена сума от 943.43лв. ,представляваща загуба за дружеството. Претендира и лихва за забава върху нея за периода 19.10.2010- 17.08.11г. от 80.88лв. Ответникът е оспорил предявените искове с твърдение, че след като дружеството ищец не е страна по договора за продажба на дялове не дължи на дружеството суми и същото не е надлежно легитимирано да предявява искове ,че е освободен от отговорност като управител на дружеството още на 26.03.2008г. ,като навежда довод и за изтекла погасителна 3 годишна давност за вземанията. Въззивният съд при служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно.Първоинстанционното решение е и допустимо.Същото е постановено п¯ предявени от надлежни страни по сключен между тях договор иск за суми. Правилно първоинстацинният съд е приел,че иска като предявен с редовна искова молба по правилата за родова посъдност и при заплатена дължима държавна такса от надлежно упълномощено лице, е процесуално допустим.Правилно и въз основа на събраните по делото доказателства ВТРС е направил извод за основателност и доказаност на иска.Безспорно е,че процесния договор от 03.04.2008г. е сключен от И. Г. И. в качеството му на физическо лице /за това е направеното уточнението- досегашен едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството/ и от "Я. П." Е. В., представлявано от управителя му Р. Г..Безспорно е,че с договора с нотариална заверка на подписите от 03.04.2008г. И. И. е продал на Р.Г. собствените си 500 дружествени дяла от капитала на "Я. П." Е. В. за сумата от 5000лв. Договора е консенсуален ,поради което с постигането на съгласие между страните е настъпил транслативния му ефект. Вписването на същия съгл.чл.129,ал.2 ТЗ има както оповестително така и защитно действие ,за да може придобитите права от сделката да се противопоставят на трети лица. В този смисъл ирелевантно за спора е възражението на прехвърлителят,че вписването е станало едва на 08.06.2008г. и,че към 26.03.2008г. с решение по протокол от тази дата е освободен от управител на дружеството и от отговорност като такъв.Безспорно е,че подписания на 03.04.08г. договор е последващ сключения договор за прехвърляне на дружествени дялове и с него страните са отразили постигнато съгласие по въпроса за отговорността на И. И. преди 01.04.2008г. съотв. преди прехвърлянето. Този договор не е оспорен от последния ,не са оспорени и сумите по възникналите задължения за дружеството. Правилно първоинстанционният съд е приел,че с този договор се ангажира личната отговорност от прехвърлителя, не и имуществената му отговорност като управител по чл.145 ТЗ за причинени вреди на дружеството от управлението му. В тази връзка с договора от И. И., посочен на първо място като едноличен собственик на капитала на дружеството,се търси отговорност за решения взети именно като такъв , а не като управител. В този смисъл довода във въззивната жалба ,че е освободен от отговорност за времето на управление е неотносим след като такава отговорност не е предмет на процесния договор. При така изложените съображения не са налице основания за обезсилване на решението като недопустимо. Неоснователно е и оплакването за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение при несъобразена с решението изтекла погасителна давност за вземанията.Правилни и законосъобразни са изводите на ВТРС относно изискуемостта на всяко от вземанията по влезлите в сила съдебни решения от 2009г. и от 2010г., както и по отношение на ликвидността на всяко от тези задължения ,неоспорени и като размер, последица от което е отхвърляне на възражението и уважаване на исковата претенция. При така изложените съображения, Окръжният съд намира жалбата на И. Г. И. за неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение. Отакуваното с нея решение е правилно и обосновано на доказателствата по делото,поради което и като такаво следва да се потвърди. При този изход на спора и на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят направени по делото разноски от 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/06.01.2012г. по гр.д.№ 3661/2011г. на Районен съд В.. ОСЪЖДА И. Г. И. ЕГН * от гр.В.,ул."Н.Г." 55 В.,.4,ап. 12 да заплати на " Я. П."Е. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.,ул."Б." 6А направени по делото разноски от 400лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |