№ 2161
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110205161 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от К.Е.Л., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 3819222, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
На 29.06.2020 г. в 23:25 часа, стационарна система за видеоконтрол „SITRAFFIC
LYNX ERS 400“ заснела лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***,
движещ се в град /АДРЕС/ срещу плувен център „**“, в посока от телевизионната кула
към посолството на Република Румъния, с превишена скорост – 89 км/ч при
максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни, проверка за собственост на заснетия автомобил и
представена декларация за лицето, което го е управлявало на процесната дата, бил
издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 3819222 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“, като по този
начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не
както понякога се тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган
трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното
техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
2
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес”. В случая се касае за стационарно автоматизирано техническо
средство, поради което на мястото на поставянето му не е имало контролен орган,
който да го настройва.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата
за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това
изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази
причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да
бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за
извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда
цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства
относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от стационарна система за видеоконтрол
„SITRAFFIC LYNX ERS 400“ № 003059047ВАЗ, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора при периодичното обслужване
на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения
за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази
причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
3
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, понеже автомобилът е
заснет със стационарна камера за превишена скорост и снимката е приложена по
делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая е представена
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че на 29.06.2020 г. в 23:25 часа автомобилът с рег.
№ *** се е ползвал от жалбоподателя К.Е.Л., като превозното средство е било върнато
на 01.07.2020 г. в 10:00 часа, тоест по време на извършване на нарушението
автомобилът се е управлявал от жалбоподателя К.Е.Л.. Към декларацията е приложено
и изискваното от закона копие от СУМПС на К.Е.Л., като самият той в депозираната
жалба не отрича, че е управлявал автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест
тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а
двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй
като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се
счита датата на извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички
необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място,
начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в
засечената скорост от 92 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 89 км/ч се дължи на
така наречения „толеранс”, който представлява възможната процентна грешка при
засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно
заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя, поради
неяснота или противоречия в издадения ел. фиш. Напротив, правата му са напълно
защитени, тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е
изчислена в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените по делото Протокол от проверка
№ 42-С-ИСИС от 08.08.2019 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 09.10.4823, се установява, че система за видеоконтрол „SITRAFFIC LYNX ERS 400“
№ 003059047ВАЗ е стационарна такава, одобрена да служи за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, надлежно калибрована и технически годна към
4
датата на нарушението за осъществяване на посочения видеоконтрол. Макар срокът на
валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване да е изтекъл на
06.10.2019 г., а нарушението да е било заснето след това на 29.06.2020 г., то съгласно
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип, а това средство не е ново и се е намирало в
употреба преди изтичането на срока за валидност.
Обстоятелството, че в ел. фиш не са посочени начинът на обжалването му и
органът, пред който се обжалва, по никакъв начин не е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Фактът, че делото се разглежда от настоящия състав и
производството е редовно образувано пред СРС е достатъчно показателен, че са
напълно защитени правата на жалбоподателя и същият се е възползвал от дадената му
законова възможност да обжалва, и да иска отмяна на наложената му глоба пред съда.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за
нарушаване на общата забрана по чл.21, ал.1 от ЗДвП в населено място да не се
превишава максимално допустимата скорост за движение от 50 км/ч, а не става дума за
различна от посочената в ал. 1 скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла
на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е
следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място, тъй като в
процесния участък не е имало поставен знак, указващ възможност за движение с по-
висока скорост от 50 км/ч.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 4 - за превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 400 лева.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 29.06.2020
г. в 23:25 часа, лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, управляван от
К.Е.Л., се е движил в град /АДРЕС/ срещу плувен център „**“, в посока от
телевизионната кула към посолството на Република Румъния с превишена скорост – 89
км/ч, при разрешена максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ч.
Максимално разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 39 км/ч, а
5
размерът на глобата в този случай е точно 400 лева. Наказанието е фиксирано, поради
което съдът не може да изменя неговия размер.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не ставало ясно, дали
нарушението било извършено в населено място или извън населено място. В
издадения ел. фиш подробно е описано, че нарушението е било извършено в град
София (тоест в населено място) и е било валидно ограничението на скоростта от 50
км/ч за населено място. Неоснователно е и възражението, че не бил изготвен протокол
за използването на техническото средство съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., тъй като цитираният текст задължава контролните органи да съставят
протокол за всяко използване на мобилно АТСС за контрол, а в случая нарушението е
било установено със стационарно АТСС за контрол, поради което такъв протокол не
се съставя.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци,
сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за
тези произшествия е именно движението с превишена или несъобразена скорост.
Предвид на това случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, а и превишението на скоростта е значително, поради което размерът на
наложеното наказание не се явява прекомерен или несъответен на тежестта на
извършеното нарушение.
С оглед на изложеното, съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден
обжалваният електронен фиш за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият
следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото и потвърждаването на електронния фиш, то няма как
да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, а от своя
страна наказващият орган не е претендирал такива, поради което разноски не следва да
бъдат присъждани.
6
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 3819222, издаден от
СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на К.Е.Л., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7