РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 306/22.2.2022г..
гр. Пловдив, 22 февруари 2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАНД № 3135 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от С.М.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат П.,
против Решение № 1902 от 04.11.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД № 6070 по описа на съда за 2021г., с което е потвърден електронен фиш
Серия К № 4191185 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на С.М.П. с ЕГН **********, е
санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 600лв. за
нарушение на чл. 21, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно извършване
на деянието при условията на крайна необходимост.
Претендира се отмяната на решението на
районния съд, респективно отмяната на електронен фиш Серия К № 4191185.
Редовно призован, същият
не се явява в съдебно заседание нито се
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител, в писмено становище, намира за неоснователни
касационните оплаквания, а оспореният съдебен акт за правилен и
законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII
от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: На 15.10.2020г. в 22:56 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Санкт Петербург“ № 1, е било извършено нарушение за скорост с лек
автомобил „Фиат Пунто“ peг. № ****, установено и
заснето с АТСС CORDON-M2 , като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена
скорост от 94 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. или превишение на разрешената скорост с 44 км/ч. Собственик на МПС е С.М.П..
На същия, като собственик на описаното МПС, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложена глоба в размер на
600 лв.
Районният съд е приел,
че електронният фиш съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити, включително и мястото на нарушението, дата, час на извършването му.
Първоинстанционният съд е обсъдил
събраните доказателства и е приел, че правилно
е приложен материалния закон. Административно наказаното лице е
санкционирано за превишение на скорост при управление на МПС при въведено
ограничение на скоростта.
Приел е, че правилно е
приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба -чл. 182 ал.1 т.5
от ЗДвП/ в редакцията към датата на извършване на нарушението/, според която за
превишаване на разрешената скорост в населено място с над 40 km/h се налага глоба в размер на 600лв. При определяне на
наказуемата скорост е приспаднат предвиденият законов толеранс от минус 3 km/h.
ПдРС е приел, че в случая
са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
изисквания за законосъобразност на използваното техническо средство за
видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, установено от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Приел е, че са
спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система.
Въззивният съд е изложил мотиви
относно неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не е кредитирал
свидетелските показания на свидетелката Бекирова като е приел, че в случая
сочените извънредни обстоятелства се навеждат едва в съдебно заседание и имат
характер на защитна теза от страна на административнонаказаното
лице.
Изводите на районния съд са правилни и
изградени въз основа на събраните писмени и гласни доказателства. Не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касационният съд намира, че отразената
в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително
установената скорост е намалена. Правилно ЕФ е издаден по отношение на С.П. като посоченият автомобил е негова собственост
към момента на извършване на нарушението.
Изпълнени са изискванията на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП, изискуемите реквизити са спазени. След като нарушението е било
установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, е
издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Правилно нарушението е квалифицирано
под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно
описано. В конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била
превишена с 44 км/ч. като предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и
размер.
Колкото до гласните доказателства
касационният съд напълно споделя изводите на ПдРС.
Правилно показанията на свидетелката Бекирова не са кредитирани от съда, тъй
като явно са в подкрепа на защитната теза на П. и не са подкрепени с писмени или с други
гласни доказателства. Споделят се мотивите относно приложението на института на
крайната необходимост като не е необходимо да се повтарят от настоящия съд.
Касационният съд намира, че шофирането
в населено място с превишение с 44 км/ч над допустимата застрашава живота и
здравето на другите участници в движението и на самия водач на МПС и по никакъв
начин не следва да се толерира.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същият
е представил писмено становище, ведно с пълномощно. Обстоятелството, че не се
явява в съдебно заседание не е основание за неприсъждане на същото, тъй като е
представено писмено становище по касационните оплаквания. Делото не е с
фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХІІ състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1902
от 04.11.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 6070 по описа
на съда за 2021г.
ОСЪЖДА С.М.П. с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.