Решение
№ ……. /
06.06.2019 г.
гр.
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Кюстендил – Х ти състав, на двадесет и девети март в две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Пламен Деянов
като
разгледа докладвано от съдията АНД № 216/ 2019 г. по описа на РС – Кюстендил,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от К.Й.М., ЕГН: **********,*** ,срещу НП № 18-1139-002006 /
03.12.2018 г. на началник сектор Пътна полиция към ОД-МВР гр. Кюстендил за
нарушаване разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4
от ЗДвП
и на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на двеста лева.
Жалбоподателят
моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в
частност необоснованост.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът,
редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адвокат С.. Поддържа
жалбата.
Въззиваемата
страна, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На
22.11.2018 г.около 10,25 часа в гр. Кюстендил, жалбоподателя М. – Съпругата му
и детето трябвало да получат приготвена баница в намиращ се магазин на улица“***“
срещу магазина на фирма „***“. Автомобилът марка „Фолксваген Пасат“ с рег № ****
престоявал на място предназначено за паркиране автомобили на хора с трайни
увреждания. Твърди се че мястото е обозначено със съответната хоризонтална и
вертикална маркировка. Но въпреки изричното разпореждане на съдията докладчик
по делото не са представени надлежни писмени доказателства относно съществуване
на пътен знак и хоризонтална маркировка именно на посоченото в НП място. По
делото не се спори факта за наличие на пътници в спрения престояващ на
посоченото място автомобил. Но в същото време АНО не е събрал и доказателство
относно това дали водача или някои от спътниците му е имал качеството на лице с
трайни увреждания. На практика е съставен АУАН съобразно възприятията на инспекторите
от ПП- при ОД-МВР гр. Кюстендил, без при това същите да се съобразят с факта
,че автомобила не е паркиран а престоява и водача е в непосредствена близост до
автомобила. Така на практика той е могъл при нужда или необходимост незабавно
да освободи мястото за лице нуждаещо се от същото.
Съставен
бил АУАН,в които като нарушение е вписано: „Престоява с управлявания от него
лек автомобил“. АУАН е предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът
кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи
с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият
състав намира, че производството е проведено във нарушаване на процесуалните
правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи
основание за отмяна. Действително АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. Действително и НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчен. Но фактическата обстановка отразена в АУАН не е еднакво отразена и в
атакуваното от жалбоподателя НП. В атакуваното НП е дописано: „Лице, което без
да има такава право,паркира на място…“ Подобен текст в АУАН липсва. При това е
очевидна разликата в квалификацията на нарушението. В АУАН се твърди, че
„престоява“ а в атакуваното НП ,че е „паркирал“ превозното средство. Съдът
счита ,че е недопустимо инспекторите извършили проверка да не съзнават
разликата между паркиране и престояване.
Безспорно
доказателствата по делото сочат „Престояване“ но не и паркиране на моторно
превозно средство на място, определено за хора с трайни увреждания. / Както бе
отбелязано по-горе АНО съзнателно не е изпълнил разпореждането на съдът да представи
доказателства относно наличието на съответният пътен знак и хоризонтална
маркировка на посоченото място./ Съдът
счита че в нарушение на разпоредбата на ЗАНН актосъставителят е приел, че
въззивника е паркирал на място, определено за превозно средство, обслужващо
хора с трайни увреждания, като не е събрал неоспоримите доказателства, че той
няма това право, предвид изложеното по – горе. Това по никакъв начин не може да
обоснове извод, че е нарушена визираната в издаденото НП норма. Същото не
съответства на визираната в АУАН такава. Но очевидно се цели налагане на
наказание без да се държи сметка за обективната обстановка към момента на
установяване нарушението. АНО е забравил, че освен наказателна функция има
задължението да изпълнява и задачи по превенция на нарушението. Цялата проверка
е могла да приключи там и на място с отправяне на предупреждение или глоба с
фиш. Но очевидно преценката за това дали са налице предпоставките на чл.28 от
ЗАН , АНО не е счел за негово задължение а е наказал без да изясни в пълнота
фактическата обстановка и прецени тежестта на нарушението. Ноторно известно е,
че ангажирането на административно – наказателната отговорност изисква
категорично и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение, каквато
безспорност в конкретния случай липсва. АНО не е изпълнил разпореждането на
съдът и не представи за нуждите на делото писмено доказателство от което да е
видно състоянието на вертикалната и хоризонтална маркировка – къде се намира
забранителният пътен знак и къде точно е хоризонталното покритие със
съответната боя забраняващо паркирането или спирането върху така обозначеното
пространство. Ноторно известен факт е за съдът,че през по-голямата част от
годината в района на града обозначен със забранителният знак върху пътното платно
по неизвестни причини липсва съответната задължителна маркировка със синя боя.
В същото време нито в АУАН нито в атакуваното НП е отбелязано на какво
разстояние от забранителният пътен знак се е намирал процесният автомобил. Без
коментар следва да бъде оставен въпроса защо административно – наказващ орган,
след като е знаел, че въззивника няма
право да престоява на въпросното място, е вписал в АУАН, че престоява а в
издаденото въз основа на него НП, че е паркирал. Това от своя страна
допълнително води до неяснота във волята на АНО. В резултат на това пречи и на
правилното организиране на защитата, което само по себе си е процесуално
нарушение водещо до самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
С оглед
гореизложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№ 18-1139-002006 / 03.12.2018 г. на началник сектор Пътна полиция към ОД-МВР гр.
Кюстендил с което на К.Й.М.,
ЕГН: **********,*** , за нарушаване разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4
от ЗДвП
и на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на двеста лева.
Решението
подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред
Административен съд – Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: