р е ш е н и е
N ...................
гр.*** 21.06.2017
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен
съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Стела
Цветкова
като разгледа
докладваното от съдията томова
гражданско дело N 2289 по описа за 2017 год., на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК.
В ***е постъпила
искова молба от С.Т.Т. с ЕГН **********,***, чрез адв.Р.И. *** против И.Я.А. с
ЕГН **********,***, в която се твърди, че ищецът и ответницата са живели на
семейни начала в продължение на шест години и имат родено от това съжителство
едно дете С.И.А.с ЕГН **********. Твърди се също, че след раждането на детето
родителите се разделили, като през първите шест месеца ответника идвал да вижда
сина си веднъж седмично и давал някакви средства за издръжката му. След това се
случвало да пазарува храна и да праща парични суми по пощата, но не редовно и
все по-рядко. Излага се, че последните четири месеца преди завеждане на
исковата молба ответника не плащал никакви средства за издръжката на сина си и
не го е виждал от м.декември 2016г. Сочи се, че към момента на завеждане на делото,
ищцата живеела в дома на родителите си, като очаквала раждането на близнаци,
имала намерение да сключи брак и да се премести със сина си С. в дома на
бъдещия си съпруг в С.И.А.. Сочи, че в това жилище имало осигурени условия
както за бебетата, така и за детето С., който вече поддържал много добри
отношения с бъдещия съпруг на майката и бил много привързан към него.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се определи местоживеенето на детето С. при майката, да
й се предостави упражняването на родителските права по отношение на него, а на
бащата се определи режим на лични контакти – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца – от 10.00ч. до 17.00ч., както и 20 дни през лятото, когато
това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Претендира се и да бъде
осъден ответника да заплаща издръжка на сина си С. в размер на 150лв. месечно,
считано от м.декември 2016г.
Ответникът И.Я.А. е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва претенцията за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на
майката, но претендира режима на лични контакти да е по-разширен – през лятото
да е за един месец, през зимата за по 10 дни, а също и по време на ***. Оспорва
претенцията за издръжка по размер, като моли тя да бъде определена в размер на
120лв. месечно и се присъди за времето след завеждане на исковата молба. За
периода от м.декември 2016г. до предявяване на иска излага, че ищцата на два
пъти отказвала да приеме парите, които изпращал за детето.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено
следното :
Безспорно е по делото и това е
видно от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***.*** че ищцата С.Т.
и ответника И.А. са родители на детето С., родено на ***г.
Безспорно е също така, че страните живеят разделени, като
след раздялата им детето е живяло с майката.
От представения препис на ***се
установява, че детето С. е било ученик в първи клас през учебната 2016/2017г.
От приложената служебна бележка с ***се
установява, че ищцата С.Т. е реализирала месечно възнаграждение от трудово правоотношение
в размер на около минималната за страната работна заплата.
Ответникът е регистриран като ***и
видно от представения препис на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
подадена за 2016г., че същия е декларирал доход за предходната година в размер
на минималната за страната работна заплата.
В хода на съдебното производство са
събрани гласни доказателства, ангажирани от ищцата. Свидетелите Г. Т. и М.Д.излагат
в показанията си, че майката осигурява основните грижи за детето С. с помощта
на своята майка. Св.Т. твърди, че бащата е заплатил издръжка за м.ноември
2016г. в размер на 200лв., предназначена за закупуване на обувки, а през
м.декември 2016г. е заплатил 65лв. След това изпратил с пощенски запис сума в
размер на 170лв. през м.април 2017г., но майката не ги взела, т.к. смятала, че
заведеното вече дело било пречка за това. Св.Т. излага също, че през изминалата
учебна година детето не е посещавало някакви допълнителни учебни занимания, но
за предстоящата майката смятала да го запише на курсове за изучаване на
английски език.
Съдът изцяло кредитира събраните
гласни доказателства, т.к. в тях се излагат лични и непосредствени впечатления
на свидетелките и не противоречат на други доказателства по делото.
По делото е изготвен писмен социален
доклад от ***-гр.*** в който се излага, че при извършеното от социалния
работник проучване било установено, че от раждането на детето основни грижи за
него полагала майката. Към момента живеело с нея на адрес в гр.*** *** в
жилище, което било собственост на съжителя на майката. Констатирано било при
социалното проучване, че в това жилище имало осигурена собствена стая за
детето, която била подходящо обзаведена. Установява се от доклада, че през
периода на раздялата между родителите, връзката между бащата и детето е била
поддържана посредством срещи и разговори по телефон. Пред социалния работник
всеки от родителите е поддържал заявените и в настоящото производство виждания
за размера издръжка, който бащата следва да заплаща и съответно за
възможностите на последния.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съдът е изправен пред хипотезата на
чл.127 ал.2 от СК. Така отнесения за разглеждане спор следва да се разреши
изключително, изхождайки от интересите на детето. Безспорно се установи по
делото, че след раздялата между страните детето С. е останало да живее със
своята майка, която е осъществявала необходимите ежедневни грижи с помощта на
своите близки. При това и с оглед възрастта си, детето безспорно е силно
привързано към този родител. Установи се също така, че към момента ищцата е
създала семейство с друг мъж, с който детето е свикнало и в дома му има всички
необходими условия да отглеждането на С..
Предвид горното, съдът счита, че
изцяло в интерес на детето е местоживеенето му да се определи при майката, на
която да се предоставят за упражняване и родителските права.
Следва да се осигури възможност на бащата
да има лични контакти със сина си, т.к. в интерес на последния е да бъде осигурена
възможност за поддържане на връзката му с този родител. Съдът счита, че на бащата
следва да се осигури възможност да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя
на месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване на детето при
бащата. Ответникът е заявил искане да му се предостави възможност да взема
детето и за 10 дни през зимната ваканция. В такъв случай, обаче, детето би
прекарвало всяка година *** с бащата, с оглед времето, през което е зимната
ваканция. Поради това следва да се определи режим, при който през година детето
да може да прекарва по един от тези празници с всеки родител или – през
нечетните години да прекарва ***с бащата (***), а *** с майката и обратно през
четни години, т.е. през нечетни години да взема детето при себе си за ***– от
10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември, а през четни години да
взема детето при себе си за *** – от 29 декември до 2 януари. Следва също така
да се предостави възможност на бащата да взема детето при себе си и през
първите пет дни от пролетната ваканция. Следва да се определят и 30 дни през
лятната ваканция бащата да може да взема детето при себе си, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ищцата е отправила до съда искане да
бъде осъден ответника да й заплаща, като майка и законен представител на
малолетното им дете, месечна издръжка в размер на 150 лв., която търси и за период преди
завеждане на исковата молба – от м.декември 2016г.
За ответника съществува безусловно
задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК, да издържа своето
малолетно дете.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си - една
четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано
от 01.01.2017г. МРЗ е в размер на 460лв. или една четвърт от нея се определя на
115лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето С. месечна издръжка, съдът съобрази следните обстоятелства:
Детето е почти на осем годишна възраст и предстои да бъде ученик във втори
клас. Няма специфични потребности, с оглед здравословното си състояние. За деца
на подобна възраст, които са настанени в приемни семейства се предвижда с
разпоредбата на чл. 50 от ППЗЗДт предоставяне на ежемесечно средства в размер
на 228 лв. Т.е. такава сума е принципно
предвидена за задоволяване на минимални потребности за храна, облекло, учени
пособия, консумативни разходи. Съдът съобразява, че за нормалното развитие на
детето е необходимо да му бъдат осигурявани и развлечения, закупуване на книги
и евентуално допълнителни извънкласни обучения, като стана ясно от показанията
на св.Т., че за предстоящата учебна година майката възнамерявала да го запише
на уроци по английски език. При тези
съображения, съдът приема, че в случая за детето С. е необходима издръжка в
размер на около 250лв. месечно.
При установеното от приложените
писмени доказателства, че родителите реализират доход в размер на минималната
работна заплата, а за майката предстои раждане на две деца, като в същото време
бащата няма задължения към други низходящи, съдът счита, че ответника следва да
осигурява 135 лв. от необходимата на сина си месечна издръжка. Разликата следва
да се поеме от майката, която осъществява и ежедневните грижи за детето. Тази
издръжка следва да се присъди от датата на завеждане на исковата молба, като за
разликата до претендирания размер от 150лв., иска следва да се отхвърли. Следва
да се определи падеж на изпълнение на задължението за плащане на издръжката до
10 число на месеца, за който се отнася, както и начина на плащане - чрез
пощенски запис, с оглед заявеното от ответника изрично искане в тази насока.
Следва да се присъди и законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от датата на падежа до окончателното изплащане.
Ищцата претендира заплащане на
издръжка за минало време за период от месец декември 2016г. до завеждане на
исковата молба – 29.03.2017г. или за четири месеца. Съдът счита, че за този
период, който вече е изминал, а не се установи да са правени разходи за
извънкласни обучения или други освен необходимите, ответника следва да заплати
по 120лв. месечно или за целия период общо 480лв. С оглед установеното от
показанията на св.Т., че през м.декември 2016г. ответника е заплатил 65лв. за
издръжка на сина си, съдът счита, че тази сума следва да се приспадне от
определния размер издръжка, дължима за миналия период и ответника бъде осъден
да заплати такава в размер на 415лв. за периода от 01.12.2016г. 29.03.2017г.
Върху тази сума следва да се присъди и законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата направените
от нея деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 225лв., а на основание чл.78
ал.6 от ГПК следва да да заплати по сметка на ***държавна такса върху
присъдената издръжка по чл.143, ал.2 от СК в
размер на 194,40 лв. и 50лв. върху уважената част от иска по чл.149 от СК или общо 244,40лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127,
ал.2 от СК, малолетното дете С. И. А. с ЕГН **********, да живее при своята
майка С.С.Т. с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето С. И. А. с ЕГН **********, на майката
С.С.Т. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата И.Я.А. с ЕГН **********
с детето С. И. А. : всяка първа и трета събота и неделя на месеца от
10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване на детето при бащата; през
нечетните години да взема детето при себе си за ***– от 10.00 часа на 24
декември до 18.00 часа на 26 декември, а през четни години да взема детето при
себе си за *** – от 29 декември до 2 януари; да взема детето при себе си през
първите пет дни от пролетната ваканция, както и да взема детето при себе си за 30
дни през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК И.Я.А. с ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА на
детето С. И. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.С.Т. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 135 лв.,
считано от 29.03.2017г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване, платима до десето число на месеца, за който се отнася, чрез
пощенски запис, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 150лв.
месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК И.Я.А.
с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на детето С. И. А. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С.С.Т. с ЕГН **********, сумата от 415лв.,
представляваща дължима издръжка за времето от 01.12.2016г. до
29.03.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 29.03.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълният размер от 140лв. месечна издръжка
за сочения период, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Я.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.С.Т. с ЕГН **********, сумата от 225лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК И.Я.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***държавна такса в размер на 244,40 лв.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК
предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред
И.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :