М О
Т И В
И :
Срещу
подсъдимият С.П.А. - роден на *** г.
в гр. Червен бряг, обл. Плевен, живущ ***, български
гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан,
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 11.05.2009 г. и на
14.05.2009 г. в с. Глава, община Червен бряг, обл.
Плевен, при условията на продължавано престъпление се съвъкупил
с лице ненавършило 14-годишна възраст Н.М.Т. ***,
като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК – престъпление по чл.151 ал.І във вр.
с чл.26 ал.І от НК.
Първоначално
срещу подсъдимият е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152 ал.ІІІ т.4
във връзка с чл. 152 ал.І от НК. По искане на процесуалният представител на
Окръжна прокуратура Плевен и на основание чл. 287 ал.І от НК е допуснато
изменение на обвинението за по-леко престъпление, а именно такова по чл. 151
ал.І във връзка с чл.26 ал.І от НК. В хода на съдебното производство
процесуалния представител на Окръжна прокуратура Плевен поддържа така повдигнатото
обвинение, като ангажира становище, че от събраните в хода на производството
доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин извършването
на престъпното деяние и авторството. Прокурора дава съгласие производството да
протече по реда на чл. 370 от НПК. Ангажира становище за налагане на минимално
наказание предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимия
С.П.А. признава авторството на деянието и дава подробни обяснения по неговия
механизъм. Подсъдимият изявява желание и депозира искане производството да
протече при хипотезата на “ съкратено съдебно следствие” по реда на чл. 370 от НПК.
Защитника
– адв. Дамянов ангажира становище, че от
доказателствата по досъдебното производство се
установява както съставомерността на деянието, така и
неговото авторство като деяние осъществяващо състава на чл. 151 ал.І от НК.
Защитника поддържа искането на подсъдимия за провеждане на производство по реда
на чл. 370 от НПК. Моли съда при определяне на вида и размера на наказанието да
приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
До откриване
на съдебното следствие във фазата на съдебното производство не са предявени граждански искове.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните и разпоредбите на закона приема за
установено следното:
Подсъдимият С.А. признава вината си и всички
факти, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изявява
категорично съгласие да не се събират доказателства за тези факти и
производството да протече при хипотезата на “ съкратено съдебно следствие “ по
реда на чл. 370 и сл. От НК.
Предвид горното съдът, като
прецени събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, и самопризнанията на
лицето, срещу което е повдигнато обвинението, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А. се познавал със
свидетелката Т. от ранна детска възраст. През март 2009 година Т. се върнала
заедно с майка си от гр. София и се установили в семейното жилище в с. Глава, обл. Плевенска. Подсъдимият и св. Т. започнали да се срещат
както в дома на А., така и в населеното место. Между тях възникнала симпатия,
която обективизирали в срещи и размяна на ласки. На
11.05.2009 година, при една от срещите, Т. предложила на подсъдимият да правят
секс, което предложение А. не отклонил. Напротив в изпълнение на намерението си
двете лица отишли в дома на св.А.М., където
осъществили полово сношение. Към този момент подсъдимият знаел, че Т. не е
навършила дори 13 годишна възраст. След няколко дни на 14.05.2009 година Т.
отново предложила на подсъдимият да правят секс, при което последният се
съгласил. Двамата взели решенито в парка, където се
срещнали, след което се отправили към жилищна сграда собственост на роднини на
подсъдимия, за която къща последният имал ключ. По същото време родителите на
подсъдимият и Т., след като не ги намерили започнали да ги издирват с други
роднини. Подсъдимият си тръгнал от дома, а Т. се скрила под леглото, тъй като
не искала да се прибира в къщи, а да остане със А.. След като била открита от
роднините си била отведена в семейното жилище. Баща й явно недоволен от
поведението на дъщеря си предизвикал скандал, при който й нанесъл и леки удари.
Близкият роднина на Т. – св. М.М. й заявил, че ако не заяви, че е изнасилена
баща й ще се ядоса още повече. Непосредствено след това бил подаден сигнал за
изнасилване до органите на реда. В последствие родителите на подсъдимият и Т.
уредили отношенията си в добрия дух и родителите на Т. се съгласили последната
да се премести да живее в семейното жилище на родителите на А., където живее и
по настоящем .
В хода на досъдебното
производство е назначена съдебно медицинска експертиза, която не е оспорена от
страните и се възприема от съда като обективна и компетентна. От заключението
на вещото лице се установява, че пострадалата е извършила полов акт към датите
на обвинението, като при прегледа са констатирани две пресни дефлорационни щърбини. От
заключението на в.л. Д. се установява, че при прегледа на св. Т. не са
установени насинявания и травми сочещи на упражнено физическо насилие спрямо
личността й.
В подкрепа на горната фактическа
обстановка е и признанието на подсъдимия А., което се подкрепя и напълно си
кореспондира със събраните в досъдебната фаза на
процеса и присъединени към доказателствата по делото по реда на чл.373 ал. 4 НПК доказателства, обективизирани в писмените
документи, приложени по досъдебно производство №
105/2009 година по описа на Окръжна прокуратура – Плевен - протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.05.2009 година, протоколи за разпити на свидетели, свидетелство за съдимост на подсъдимия. Така
от показанията на св. Т. се установява по един безспорен начин, че на
инкриминираните дати последната е осъществила полов контакт с подсъдимият.
Горното се установява и от показанията на св. А.М., пред който непосредствено
след половото сношение, подсъдимият е споделил за случилото се. Доказателства в тази насока е и съдебната
експертиза за изследване на веществени доказателства / л.62 от досъдебното производство/ от заключението на която се
установява, че върху иззетите веществени доказателства .- бикини и завивка за
легло е установено наличието на сперма, като лицето което е оставило
биологичния материал е несекретор, какъвто е и
подсъдимият А..
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът приема , че с деянието
си подсъдимият А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 151 ал.І от НК. От обективна страна деянието
се изразява във осъществено съвкупление с лице от женски пол – пострадалата Т.,
която към дата на деянията, съставляващи продължаваното престъпление, не е била
навършила 14-годишна възраст. Тук следва да се отбележи, че установения факта,
че Т. е подканила подсъдимия за извършване на половия акт не може да се
възприеме, като извинителна причина за последващото му поведение. Такава не
съставлява и факта, че към настоящия момент лицата живеят на семейни начела .
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като
дееца е съзнавал обществено опасния характер на действията си и е целял
настъпването на противоправните последици напълно
съзнавайки и знаейки, че Т. не е навършила 14-годишна възраст.
Съдът,
като прецени наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства като
факта, че дееца е личност с ниска обществена опасност , индиция
за което е това, че не е осъждан за престъпление от общ характер, приема, че за
изпълнение на целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК на подсъдимия А.
следва да се наложи наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема и факта, че понастоящем
подсъдимият и Т. живеят на семейни начела в общо жилище при родителите на
подсъдимият. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът приема и относително
младата възраст на подсъдимият в кумулативна обвързаност със традициите на етноса, към който подсъдимият принадлежи, както и
демонстрираното добро процесуално поведение ориентирано към разкриване на
обективната истина. Съдът приема, че в
конкретния случай са налице предпоставките по чл. 66 от НК, като А. не е
осъждан на лишаване от свобода, а от друга страна изпълнението на наказанието
не е наложително поради ниската степен на обществена опасност, поради което и
на основание горепосочената разпоредба, изпълнението на определеното наказание
следва да се отложи с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК. Предвид на това, съдът
приема, че на подсъдимия за извършеното престъпно деяние осъществяващо състава
по чл. 151 ал.І от НК, следва да се наложи наказание при условията на чл.55
ал.І т.1 от НК. Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя и от
приложението на разпоредбата на чл. 373 ал.ІІ от НПК.
При
този изход на делото и на ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът следва да
осъди подсъдимият С.П.А. да заплати
сумата от 65 лева, представляваща направените разноски по досъдебното
производство по сметка на ОД на МВР Плевен и сумата от 50 лева, представляваща
деловодни разноски в съдебното производство
в полза на Плевенски окръжен съд.
При този изход на наказателното
производство следва да се изземат в полза на държавата на основание чл.53 ал.І
от НК веществените доказателства 1 бр. джинси марка „Планета”, 1 бр. черни боксери, 1 бр. черна блуза с дълги ръкави, 1 бр. кувертюра от легло, 2 бр. калъфи послужили при извършване
на престъплението.
След влизане в сила на присъдата
веществените доказателства 1 бр. бледо розова блуза и 1 бр. бикини следва да се върнат на собственика Н.М.Т. *** ЕГН
**********.
При тези съображения СЪДЪТ постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: