№ 470
гр. Ямбол, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
в присъствието на прокурора П. Г. Р.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330100875 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от М. Ж. Ж. от гр.Я. срещу ПРБ, в която се твърди, че ищeцът
е бил привлечен като обвиняем на 01.10.2021 г. за извършено престъпление по чл. 151 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода 10.01.2019 г.-16.09.2019 г. се е съвкупил в
неустановени дни с лице, ненавършило 14 годишна възраст-племенница на ищеца- и
извършеното не представлява престъпление по чл. 152 от НК. Внесен е бил обвинителен акт
на 09.12.2021 г. от ЯРП. По образуваното съдебно производство са проведени съдебни
заседания, конституиран е частен обвинител и е предявен граждански иск за 15 000 лв. С
присъда по НОХД№ ***2021 г. на ЯРС ищецът е признат за невиновен за извършеното
престъпление по повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена с решение от 04.10.2022
г. на ЯОС, влязло в сила като окончателно и неподлежащо на обжалване. В резултат от
обвинението ищецът е претърпял неимуществени вреди- преживял е безпокойство,
потиснатост, тревога, отчаяние, обезвереност, неудобство и отчуждение с близки и
приятели. Отношенията му с близките са били прекъснати, упреквали са го за извършеното
деяние, обиждали са го. Заради друго дело се е намирал в ареста в гр.Е. и близките му са
спрели да го посещават след процесното обвинение, изоставили са го, поради което се е
чувствал отчаян и ненужен никому. След изтърпяване на наказанието са го посрещнали
хладно и не са общували с него. Ищецът е спял по пейките на детската градина, намираща
се в близост до жилището му, избягвал е среща с близките, като е влизал в вкъщи в тяхно
отсъствие. Момичетата и малките деца от блока и квартала са го отбягвали, когато се е
прибирал в дома си. Научили са освен хората в квартала и приятелите му, които са го
считали за ненормален човек и са го отбягвали. Въпреки оправдаването не се е променило
1
отрицателното отношение на близките към ищеца. Майка му е починала, съмнявайки се в
неговата почтеност, което го измъчва. Причинените неимуществени вреди оценя на сумата
от 15 000 лв. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение за вредите
в посочения размер, ведно със законната лихва от 01.10.2021 г. и направените по делото
разноски.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответникът оспорва размера на иска. Твърди, че ищецът е бил
задържан в следствения арест по друго дело. Оспорва настъпването на вредите, изразяващи
се в разрушително въздействие на обвинението върху семейните му отношения, и
причинната им връзка с обвинението, като счита, че причина за евентуално влошаване на
отношенията биха могли да бъдат оплакванията на племенницата и самопризнанията на
ищеца. Твърди се, че последният е осъждан многократно, вкл. за престъпления против
половата неприкосновеност, поради което вредите са били с много по-нисък интензитет в
сравнение с лица, които не са били осъждани. Поради направени самопризнания пред
полицейските служители в хода на наказателното преследване вредите са възникнали по
изключителна вина на ищеца, евентуално е допринесъл за настъпването им. Т.е. налице са
основания за отхвърляне на иска изцяло, евентуално частично. Ответникът оспорва
началния момент на претенцията за законна лихва, като счита, че такъв би могъл да бъде
датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложеното НОХД№ ***2021 г. на ЯРС и ДП ***/2019 г.
на РУ- Я. се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно
производство. Изпратена е била докладна записка от служители на ДВНМН-гр.Б. от
30.10.2019 г. до ОД на МВР-Б. въз основа на споделени от настанената в дома непълнолетна
Г. Р. Л. обстоятелства за извършено от ищеца-неин вуйчо- деяние. Образуваната преписка в
ОД на МВР-Б. е изпратена в ОД на МВР-Я. съгласно Докладна записка от 20.11.2019 г. В
хода на проверката ищецът е дал Сведение от 14.11.2019 г., в което е признал, че в периода
12.2018 г.-09.2019 г. е имал сексуални отношения с племенницата си, че се е съвкупявал с
нея 10-15 пъти (лист 28 от ДП), а по-нататък (в сведението на л.29) е заявил, че се е случвало
всяка седмица от декември 2018 г. до влизането му в ареста. Подробно е описал
обстоятелствата, при които е осъществявал тези отношения с детето- времето от
денонощието, мястото (в стаята на ищеца или на дивана в кухнята), видовете сексуални
действия, позата, поведението на двамата при влизането на майката на ищеца в кухнята,
където ги е заварила, факта, че е казала на сестра му- майка на детето. Заявено е в
сведенията, че Г. е била съгласна с извършеното от вуйчо си. Самите баба и майка на детето
са отричали в сведенията и показанията си в хода на наказателното производство да са
ставали свидетели на такива деяния, не са подкрепили показанията на пострадалата, която
заради това, че създава нежелани от тях връзки с различни лица от мъжки пол, е била
настанена извън семейството.
2
С Постановление за привличане на обвиняем от 01.10.2021 г. на разследващ полицай
ищецът е привлечен като обвиняем за продължавано престъпление, изразяващо се в това, че
в неустановени дни в периода 10.01.2019 г.-16.09.2019 г. се е съвкупил с лице, ненавършило
14 годишна възраст, и извършеното не представлява престъпление по чл. 152 от НК, а е
квалифицирано като престъпление по чл. по чл. 151 ал.1 вр. чл.26.ал.1 от НК. Разпитан е и
обвиняемият на същата дата, видно от протокола за разпит на обвиняем. Заявил е, че не се
признава за виновен. Не му е взета мярка за неотклонение.
На 23.11.2021 г. е предявено разследването на ищеца и защитника му -адв.К. с Протокол
за предявяване на разследване от разследващ полицай.
Въз основа на обвинителен акт от 09.12.2021 г. на ЯРП е образувано НОХД № ***2021
г. на ЯРС, по което са се провели 5 съдебни заседания с участието на ищеца. С Присъда от
06.06.2022 г. е оправдан по повдигнатото обвинение. По протест на ЯРП и въззивна жалба
от пострадалата е образувано ВНОХД№ ***/2022 г. на ЯОС. Проведено е 1 с.з., като с
Решение от 04.10.2022 г. оправдателната присъда е потвърдена. Решението е окончателно.
Видно от Електронна справка за съдимост от 28.04.2023 г., неоспорена от страните,
ищецът е осъждан многократно в периода 2008 г.-2022 г.-с девет влезли в сила присъди, за
престъпления против половата неприкосновеност, кражби, грабеж, хулиганство. Едно от
блудствата е извършено на 01.09.2019 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“
от 2 години, изтърпяно до 29.08.2021 г., като му е било приспаднато задържането под
стража, считано от 16.09.2019 г. За извършено на 05.04.2022 г. блудство с непълнолетно
лице му е наложено с последната по справката присъда от 21.11.2022 г. наказание „лишаване
от свобода“ от седем години, намалено с 1/3 на осн. чл.58а ал.1 от НК.
Ответникът е представил и копие от Определение по ЧНД№ *** по описа за 2022 г. на
ЯРС, с което е взета спрямо ищеца като обвиняем мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по ДП № 250/2022 г. по описа на РУ – Я., потвърдено с Определение по ВЧНД
***/2022 г. на ЯОС. Няма данни за хода на това ДП.
По делото е разпитана свидетелката Ж.а - сестра на ищеца- която сочи, че преди
обвинението отношенията в семейството й, състоящо се от нея, майка й, брат й и двете й
деца, са били нормални. Брат й е бил единственият мъж вкъщи, на чиято помощ са
разчитали. След повдигане на обвинението свидетелката и майка й са се усъмнили, че
действително ищецът е извършил престъплението, поради което са го изолирали, не са го
канили да се храни с тях, даже той е спял по пейките навън. Свидетелката сочи, че не го е
допускала в дома. Съседите са говорели, че е извършил престъпление, казвали са това на
близките му. Ищецът е в затвора понастоящем, защото е осъден за блудство с момиче от
съседен вход на същия блок, в който е домът му. На близките е известно, че е осъждан за
подобни престъпления преди и след процесното обвинение. Майка му е починала преди
влизане в сила на оправдателната присъда.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 пр.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за
3
обезщетение на неимуществени вреди.
Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между
които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Искът е допустим. Искът за обезщетение на неимуществените вреди по същество е
частично основателен по следните съображения:
Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на
личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта
и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно
безпокойство. Ищецът претендира обезщетение на претърпени болки, морални страдания,
свързани със засягане на достойнството, честта, доброто име. Доброто име на личността е
положителната обществена оценка, нейната известност в обществото като човек нравствен,
морален, достоен за уважение. Честта и достойнството поначало са неделими, но
обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а
достойнството-със самооценката на човека за собствената му обществена значимост.
По делото се установи, че е налице повдигане на обвинение по наказателно дело, както
и че лицето е оправдано с влязла в сила оправдателна присъда. Т.е. налице е законовата
предпоставка за отговорността на държавата. Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.
№ 1927/2009 г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на прокуратурата биха били
законни, ако производството е завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен
случай са незаконни, защото чрез тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето.
В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 от ГПК, че са
настъпили твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението. В този
смисъл е трайната практика на ВКС (напр. Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. №
1684/2010 г., г. к., ІІІ г. о., Решение № 209 от 11.12.2015 г. по гр. д. № 84/2015 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС).
Установиха се от материалите по ДП и съдебните производства фактите, изложени в
исковата молба относно неблагоприятна промяна в ежедневието, свързана с явяването на
ищеца на разпит, на привличане на обвиняем, явяване в съдебни заседания (общо 6), т.е. бил
е принуден да съобразява ангажиментите си с воденото наказателно производство, с което е
ограничена личната му свобода за период от една година, считано от привличането като
обвиняем на 01.10.2021 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 04.10.2022 г..
По делото са събрани гласни доказателства, които не сочат на твърдените в исковата
молба вътрешни преживявания на ищеца, а единствено на отношенията в семейството му,
при това много лаконично. Сочи се, че близките не са го пускали вкъщи, а същевременно, че
не са го канели да се храни с тях, което противоречи на първото, доколкото сочи на
4
присъствие на лицето в дома. Не се сочат конкретни периоди, в които ищецът не е допускан
до дома на семейството. Освен това обстоятелството, изтъкнато в отговора на исковата
молба, че майката и сестрата на подсъдимия са го подкрепяли в хода на цялото наказателно
производство, като са давали показания, че не са свидетели на негови деяния по отношение
на племенницата му Г. Л., противоречи на показанията на св.Ж.а в настоящото
производство, че са се съмнявали в извършването им. Противоречи и на сведенията, дадени
от самия ищец по досъдебното производство, че майка му го е заварвала при осъществяване
на полов акт и че е съобщила на сестра му. Спорно е, дали установените от гласните
доказателства по настоящото дело факти на недоверие в семейството към обвинения са
следствие от повдигане на обвинението. В случая освен обвинението, както сочи ответникът
в отговора, има и други обстоятелства- направените от лицето самопризнания в хода на
проверката от МВР. Т.е. процесното обвинение би могло да бъде само един от факторите за
нарушеното доверие към ищеца. Относно съседите, свидетелката сочи, че същите са
говорели пред близките за деянието на ищеца, но няма данни за проявено лично спрямо него
отношение, както се твърди в исковата молба.
Ако показанията се приемат като дадени от заинтересовано от изхода на делото лице по
смисъла на чл. 172 от ГПК, то не следва да се кредитират само за обстоятелства, стоящи
извън обичайните последствия за човешката личност от повдигане на обвинение. Съдебната
практика (решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК), приема, че
показанията на лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца за
изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са подкрепени от
други доказателства (Решение № 673 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г., ІV г.о.,
Решение № 70/29.03.2016 г. по гр.дело № 5257/2015 г., ІV г.о.). Кредитирането само на
показанията на заинтересовани свидетели е процесуално нарушение. В случая липсват други
доказателства и съдът не може да приеме за доказани фактите само въз основа на
показанията относно отзвука на процесното обвинение сред съседите, още повече предвид
наличието на множество други деяния, за които ищецът е осъден с влезли в сила присъди.
Няма данни, че той се е ползвал с добро име сред съседите до обвинението, предшествано
от осъжданията за подобни престъпления в близък период от време. Т.е. не е доказано
убедително, че процесното обвинение е довело до накърняване на доброто му име сред
съседите. Няма данни за накърняването му сред друг кръг лица (за твърдения в исковата
молба приятелски кръг).
Що се отнася до размера на обезщетението за установените вреди, съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, той следва да бъде определен по
справедливост, според вътрешното убеждение на съда, основано на вида, обхвата на
вредите, времетраенето и интензитета им. Трайната практика на ВКС приема, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни
обстоятелства. Такива обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение,
периода на мярката за неотклонение "задържане под стража", има ли разгласяване чрез
5
медиите, има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на
ищеца (вж. Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение
№ 36 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС), както и възраст на
увредения, обществено и социално положение (Решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр. д. №
2516/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г.,
г. к., ІV г. о. на ВКС).
В случая се касае за обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до шест години- тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от
НК. Не е взета тежка мярка за неотклонение. Периодът от първоначалното повдигане на
обвинение до оправдаването обхваща 1 г.– продължителността му от гледна точка на живота
на човешката личност не е значителна (с оглед приетото в Решение № 38 от 27.02.2020 г. по
гр. д. № 2720/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС относно разумен срок на разследване от 3,5
години, срокът в настоящия случай е значително по-кратък). Липсва медийно разгласяване
на повдигнатото обвинение. Не е доказано с пълно доказване промяна на отношението на
близките към ищеца от самото обвинение или само поради него, нито промяна да е
настъпила в отношението на посочения в исковата молба приятелски кръг, или сред познати
и съседи (още по-малко конкретно посочени лица). Ищецът е в трудоспособна възраст и не
е имал високо обществено и социално положение –не е заемал ръководна длъжност и не е
бил публична личност. Що се отнася до конкретните му преживявания, както се посочи,
същите не надхвърлят обичайните такива, свързани с ограничаване на личната свобода за
явяване на разпит, предявяване на разследване, на съдебни заседания. Предвид обаче
многобройните наказателни производства спрямо лицето, в рамките на които то се е явявало
на извършваните следствени действия, не може да се приеме, че настоящото обвинение е
внесло съществена промяна на обичайния начин на живот. Липсват данни за тежко засягане
на психиката и нейното увреждане, за увреждане на телесното здраве от процесното
наказателно преследване. От значение е, че ищецът вече е бил осъждан няколко пъти,
поради което процесното обвинение не се е отразило на доброто му име и не е предизвикало
за него моралното страдание на неосъждания човек (Решение № 36 от 31.03.2022 г. по гр. д.
№ 2110/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС). Следва да се вземат предвид извършените от ищеца други
деяния, за които е осъден, като същите се отчетат като основание за намаляване на
обезщетението (както е прието в Решение № 251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС).
Що се отнася до възраженията на ответника по чл.5 ал.1 от ЗОДОВ за изключителна
вина на пострадалия от обвинението, такава не може да бъде обоснована. Според
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, т.3,
държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия - чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговаря.
6
Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ). По настоящото дело не може да се приеме, че
поведението на ищеца е единствен каузален фактор за настъпване на увреждането.
Евентуалното възражение за съпричиняване по ал.2 може да се сподели, доколкото ищецът е
направил пълни самопризнания в хода на предварителната проверка, довели до започване на
наказателно производство срещу него. В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 от
ГПК- Решение № 244 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 1205/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,
Решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 194
от 08.10.2018 г. по гр. д. № 4864/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, според които обезщетението
се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са недобросъвестно направени
неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се
прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на
престъпление. В случаите, когато след привличане на лицето като обвиняем, то е извършило
признание в авторството на деянието, то това му процесуално поведение не може да доведе
до извод за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед правото на обвинения в
престъпление да избира защитната си позиция. В случая признанията предшестват
привличането на лицето като обвиняем и са съдействали в значителна степен за
предприемането на това процесуално действие от разследващия полицай, т.е. за повдигане
на незаконно обвинение. Поради това е налице съпричиняване на вредите - настъпилият
вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия.
Тъй като по делото се установи увреждане, макар и не в посочените в исковата молба
обхват и степен, установи се, както се посочи, неблагоприятно засягане на личния живот на
лицето- ограничаване на личната му свобода поради обвинението, макар и в
непродължителен период от време, доколкото е налице пряка причинна връзка между
действията по обвинението и вредите, след като без извършването им не биха настъпили,
съдът намира, че ответникът дължи обезщетение в размер на 2000 лв., което на осн. чл.5
ал.2 от ЗОДОВ следва да бъде намалено наполовина. Искът за разликата над 1000 лв. до
претендираната сума следва да се отхвърли като неоснователен.
Законната лихва съгласно цитираната практика на ВКС е дължима от влизане в сила на
оправдателната присъда.
При този изход от делото следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на
разноските-заплатената ДТ от 10 лв. и адвокатското възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ПРБ с адрес гр. С. *** да заплати на М. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр.Я.,
****, сумата от 1000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение по ДП ***/2019 г. на РУ- Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.10.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на
147,33 лв., а искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. до
15000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 04.10.2022 г. като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8