О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
IV-450 Година 2020,
04 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти
въззивен граждански състав
на четвърти февруари
година
две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 215 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на К.Т.Г. ***,
против решение № 2955 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д.6979/2018 г. по
описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на въззивника, че същият дължи на “A1 България” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 591.81 лв, в това число: 441.30 лв – цена на ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 28.03.2016 г. до 28.10.2016 г. по Договор
№ М4200816/05.05.2015 г. за мобилен № **********, преподписан на 28.04.2016 г.
за мобилен № **********; 36.51 лв – цена на ползвани далекосъобщителни услуги
за периода от 23.04.2016 г. до 23.10.2016 г. по Договор № М4829733/04.01.2016 г.
– за мобилен № **********, и 114 лв – месечни вноски за устройство, продадено
на изплащане на последната дата, за периода 23.04.2016 г. – 23.11.2016 г.,
ведно със законната лихва,
считано от 21.05.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.3668/2018 г. на РС Бургас; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на “A1 България” ЕАД направените в заповедното и в исковото производства разноски
– общо 351.42 лв. за държавни
такси и възнаграждения за вещите лица по ССЕ и СТЕ, както и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 70.28 лв.
Твърди се, че обжалваното решение на
БРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния
закон. Твърди се, че са необосновани изводите на съда, че СТЕ установявала
доставката от ищеца на ответника на фактурираните за процесния период
телекомуникационни услуги, тъй като, според въззивника, от заключението по СТЕ
се установява, че при отчитането на доставените услуги е възможна операторска
грешка. С твърдението, че поради операторска грешка в ползвания софтуер на
ищеца, за периода от 28.04.2016 г. до 27.05.2016 г. не е бил въведен коректно
действащият тарифен план за мобилен № **********, неточно е било извършено и
остойностяването му. Ето защо се твърди, че са необосновани изводите на
първоинстанционния съд, че съгласно заключението по ССчЕ, фактурираните услуги
били оценени правилно. Подчертава се, че заключението по ССчЕ е било надлежно
оспорено от ответника. Изложени са оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил
наведените от ответника възражения и не е посочил защо не ги възприема.
Претендира се отмяна на решението на
БРС в обжалваната част и постановяване на решение, с което исковете се
отхвърлят изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.
Няма искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемият “A1 България” ЕАД, е представил в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното
решение не страда от сочените от въззивника пороци, поради което следва да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство – присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Също няма искания по доказателствата.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба К.Т.Г. ***, против решение № 2955 от 11.11.2019 г., постановено по
гр.д.6979/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на въззивника, че същият дължи на “A1 България” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от общо 591.81 лв, в това число: 441.30 лв – цена на ползвани
далекосъобщителни услуги за периода от 28.03.2016 г. до 28.10.2016 г. по Договор
№ М4200816/05.05.2015 г. за мобилен № **********, преподписан на 28.04.2016 г.
за мобилен № **********; 36.51 лв – цена на ползвани далекосъобщителни услуги
за периода от 23.04.2016 г. до 23.10.2016 г. по Договор № М4829733/04.01.2016 г.
– за мобилен № **********, и 114 лв – месечни вноски за устройство, продадено
на изплащане на последната дата, за периода 23.04.2016 г. – 23.11.2016 г.,
ведно със законната лихва,
считано от 21.05.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.3668/2018 г. на РС Бургас; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на “A1 България” ЕАД направените в заповедното и в исковото производства разноски
– общо 351.42 лв. за държавни
такси и възнаграждения за вещите лица по ССЕ и СТЕ, както и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 70.28 лв.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда хода на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.