№ 15131
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110120326 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца Г. Й. Б. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника „АПС Бета
България” ООД сумата от 213,68 лева – главница по договор за целево финансиране №
**********/14.04.2008г., 43,59 лева -лихва за периода от 05.05.2008г. до 14.06.2010г.,
законната лихва върху вземането, считано от 18.08.2010г. до изплащането му, 125 лева
- разноски по ч.гр.д.№ 41112/2010г. по описа на СРС, 46 състав, за която е образувано
и.д. № 20117860402682 по описа на ЧСИ М. М. с район на действие СГС.
Ищецът твърди, че вземането за процесните суми произтича от договор за
мобилни услуги сключен между Г. Б. и „Ти Би Ай Кредит" ЕАД. В полза на
последното бил издаден изпълнителен лист за сумите по ч.гр.д.№ 41112/2010г. по
описа на СРС, 46 състав, въз основа на който било образувано изп. дело №
20117860402682 по описа на ЧСИ М. М.. Ответникът претендира заплащане на
процесните суми по посоченото изпълнително дело на основание договор за цесия,
сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на 23.02.2015 г. Твърди, че по посоченото
изпълнително дело последното изпълнително действие е от 05.11.2015г., когато било
издадено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата. След тази дата за период по-дълъг от две години не били извършвани
принудителни действия, поради което се сочи изпълнително дело да е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - по силата на закона. Наред с това поддържа, че
вземанията предмет на изпълнително дело са погасени по давност към датата на
предявяване на иска. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение посочените по-горе суми поради погасяване
по давност на процесното вземане. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „АПС Бета България” ООД оспорва предявения
иск при възражения, че вземанията не са погасени, тъй като е налице своевременно
предприемане на изпълнителни действия – наложени запори, с което давността е
прекъсната и процесното вземане не е погасено по давност. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че в полза на „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу Г. Й. Б. по ч.гр.д.№ 41112/2010г. по описа на
СРС, 46 състав за сумите от 213,68 лева – главница, 43,59 лева - лихва за периода от
05.05.2008г. до 14.06.2010г., законната лихва върху вземането, считано от 18.08.2010г.
до изплащането му, 125 лева - разноски, за събирането на които е образувано изп. дело
№ 20117860402682 по описа на ЧСИ М. М., което вземане е прехвърлено на „АПС Бета
България” ООД от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД по силата на договор за цесия.
Вземанията на ответника за главница по договор за кредит и за разноски в
съдебното производство, в рамките на което е издаден процесният изпълнителен лист,
се погасяват с общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Вземанията за лихва
се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б „в“ ЗЗД. Предвид липсата на
други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е
започнал да тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен
лист – 04.11.2010 г.
Следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 2682/2011г. по описа на
ЧСИ М. М., за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният
изпълнителен лист на 02.12.2011 г., е било образувано изпълнително дело, като
ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, като в молбата е поискано извършването на конкретно
изпълнително действие. Със запорно съобщение от 14.10.2013 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. На 20.05.2015 г. е конституиран като
взискател по изпълнителното дело „АПС Бета България” ЕООД. На 05.10.2015 г.
взискателят е поискал извършването на конкретен изпълнителен способ. Със запорно
съобщение от 05.11.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, като в рамките на следващите две години не са искани от взискателя и не са
извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. На основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след
05.11.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години,
включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът)
да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е
прекратено на 05.11.2017 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително
действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №
2/2013 г. Предприетите изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело
срещу длъжника след този период не следва да бъдат вземани предвид, тъй като
същите са в рамките на прекратено по силата на закона изпълнително дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на
което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
2
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната
давността по отношение на процесните задължение, е наложеният запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника на 05.11.2015 г. Новата погасителна давност за
задълженията е започнала да тече именно от тази дата. В периода на изтичане на
погасителната давност е приет специалният Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от
09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г.
до 13 април 2020 г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът
на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва
да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са
текли. Ето защо, процесните вземания за главница и разноски са погасени по давност
на 13.01.2021 г. с изтичането на 5-годишния давностен срок, а задълженията за лихва –
на 05.11.2018г. с изтичането на 3-годишния давностен срок.
С оглед на гореизложеното предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 50 лв., представляващи разноски по
производството.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на процесуалния представител на ищеца – адвокат М. К. М., сумата в размер на 300
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, с оглед на обстоятелството, че
адвокат М. е оказал безплатна правна помощ на ищеца.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 38 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
че Г. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ №108, вх. Б, ет.
6, ап. 48, не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, сумите, както следва: 213,68
лева – главница по договор за целево финансиране № **********/14.04.2008г., 43,59
лева - лихва за периода от 05.05.2008г. до 14.06.2010г., законната лихва върху
вземането, считано от 18.08.2010г. до изплащането му, 125 лева - разноски по ч.гр.д.№
41112/2010г. по описа на СРС, 46 състав, за които суми в полза на праводателя на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.11.2010 г. по ч.гр.д. №
41112/2010 г. по описа на СРС, 46 състав, поради погасяването им по давност.
3
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, да заплати на Г. Й. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ №108, вх. Б, ет. 6, ап. 48, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски по
производството.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, да заплати на адв. М. К. М. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4