Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 04.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Р.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 772 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН.

Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че на 08.02.2008 г. сключил с Ц.Н.М.. договор за кредит за текущо потребление, съгласно който ѝ предоставил сумата от 15 000 лв. за срок от 120 месеца. Посочено е, че длъжникът преустановил плащанията по договора. Ц.Н.М.. починала на 25.07.2010 г., като оставила за наследник своята майка – ответника К.А.М.. Поддържа, че ответникът направил отказ от оставеното от длъжника наследство, вписан под № 18/19.12.2016 г. в особената книга по чл. 49 ЗН при РС Свиленград. Твърди, че длъжникът оставил три имота, подробно описани  в исковата молба. Същите били предмет на предварителен договор за покупко-продажба, сключен между ответницата и третото лице Р.С.Р., който бил обявен за окончателен с влязло в сила на 20.12.2012 г. решение по гр. д. № 939/2012 г. на РС Свиленград. Пояснява се, че ответницата декларирала като свои посочените имоти по реда на чл. 14 ЗМДТ. Твърди се, че с Нотариален акт № 153, т. 14, вписан в СВ дв. вх. № 4045/28.06.2013 г. ответницата се разпоредила и с ид. част от нива, наследена от длъжника. Поддържа, че отказът от наследство бил нищожен поради невъзможен предмет на изявлението, тъй като ответницата към момента на извършването му била приела наследството на Ц.Н.М.., с оглед предприетите разпореждания с него. Поради всичко изложено, намира, че бил налице правен интерес от водене на делото, с оглед удовлетворяване на вземането му по договора за заем. Предвид горното, моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че извършеният от нея отказ от наследството на Ц.Н.М.., вписан в особената книга по чл. 49 ЗН на РС Свиленград под № 18/19.12.2016 г., е нищожен.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е изразила становище по предявения иск. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. Г., заявява, че признава иска.

С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е право, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника К.А.М., че извършеният от нея на основание чл. 52 ЗН, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН отказ от наследството на дъщеря ѝ Ц.Н.М.., вписан под № 18/19.12.2016 г. в особената книга при РС Свиленград, е нищожен поради невъзможен предмет.

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса и издадени съдебни удостоверения в общ размер на 40 лв., както и юрисконсултско възнаграждение. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 23, т. 4 предвижда възнаграждение при неоценяеми искове от 80 до 120 лв. Като съобрази вида и характера на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че е постановено решение при признание на иска, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените разноски в общ размер на 120 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, предявен от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.А.М., ЕГН: **********, адрес: ***, по отношение на К.А.М., че извършеният от нея отказ от наследството на Ц.Н.М.., ЕГН: **********, вписан под № 18/19.12.2016 г. в особената книга при РС Свиленград по чл. 49, ал. 1 ЗН, е нищожен поради невъзможен предмет.

ОСЪЖДА К.А.М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 120 лв., представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                             СЪДИЯ: