Решение по дело №163/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20203330200163
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  414                          13.11.2020г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На четиринадесети октомври                                            Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ И.

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея И.

административно наказателно дело номер 163 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.Б. ***- НП- 13- 386/12.02.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор /ИАМН/, с което на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ й е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.20, ал.3 от Наредба № 49 от 18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Оспорва както фактическите обстоятелства, изложени в акта и НП, така и приложената правна норма, като не е отчетена и тежестта на нарушението и наличието на основания за квалифицирането му за маловажен случай, поради което моли да бъде отменено изцяло. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя- адв. Кондиева заявява, че поддържа жалбата на посочените основания, като счита, че в производството са допуснати множество нарушения и моли за отмяна на НП, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна – ИАМН - гр.София, чрез процесуалния си представител- старши юрисконсулт И., счита жалбата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, тъй като нарушението е установено по несъмнен начин, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира също да им бъдат присъдени разноски, като прави и възражение за прекомерност относно претендираните разноски от жалбоподателя.

Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от 19.12.2019г. съставен срещу жалбоподателката за това, че: „Пациентът Ф. М. е прегледан от д-р Т., специалист по „Нервни болести“ в Амбулатория по специализирана медицинска помощ индивидуална практика /АСМП - ИП/, съгласно Амбулаторен лист № 002781/17.07.2019 г. След прегледа е издадено Направление за хоспитализация по спешност № 000652 в МБАЛ „Св. Ив. Рилски“, Разград с насочваща диагноза: „Световъртеж от централен произход“.

Съгласно попълнено направление за хоспитализация, приемащ лекар е д-р И. Ц., която съгласно представен график е дежурен лекар втора смяна на 17.07.2019 г.

От предоставената История на заболяването от жалбоподателя Ф.И.М. е видно, че са попълнени следните данни: лични; клинична диагноза: „Централен отоневрологичен синдром“; стая и легло; часът на постъпване - 14.50 ч. Попълнени са графа „Бележки на дежурния лекар“; Декларация за информирано съгласие, не подписана от пациента, графа анамнеза; Обективно състояние; Лечебно - диагностичния план: План за изследване /ПКК, КАТ, консултация с УНГ/ и План за лечение /Манитол, Натрий хлорати, Сомазина и Кавинтон/.

В декурзус е отбелязано AH 110/80. „Оплакване от гадене и е поставена една ампула „Деган“ против гаденето.“

От жалбата на Ф.М. и становищата на д-р И. Ц., д-р П.Т. - Н-к неврологично отделение и протоколът на ЖК към МБАЛ „Ив. Рилски“, Разград е видно, че е възникнал конфликт между дежурният лекар д-р Ц., пациента и неговите близки, относно това кога ще се извършат планираните клинико-лабораторни и образни изследвания. В резултат на неразрешения конфликт, пациентът и близките му самоволно напускат лечебното заведение, вземайки оригинала на историята на заболяване.

В качеството си на дежурен лекар д-р Ц. не е съставила Информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране, с което е нарушила чл. 20, ал. 3 от НАРЕДБА № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, съгласно който: „....Отказът на пациента от продължаване на започналия престой в лечебното заведение се изготвя по образеца по приложение № 3“.

В Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград АД, утвърден от Изпълнителния директор в Раздел III - Дейност, с който д-р Ц. е длъжна да се запознае и изпълнява, в чл. 36 също е вменено задължение за документиране на самоволно напускане на пациент, а именно: .... „отказът му да продължи започналия престой в лечебното заведение се документират задължително писмено срещу подпис 

Нарушението е извършено на 17.07.2019 г.

Нарушението е установено на 03.10.2019 г. при получаването и съставянето на КП № 13-386/03.10.2019 г.

Нарушението е извършено за първи път.“.

Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което на д-р Ц. е наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.116, ал.1 от ЗЛЗ за нарушението на чл. 20, ал. 3 от НАРЕДБА № 49 от 18.10.2010г.

Към преписката са приложени и КП № 13-386/03.10.2019 г., Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград АД, График за м. юли 2019г. на лекарите, ИЗ на Ф. М., предоставено в жалбата му, Направление за хоспитализация № 000652, Амбулаторен лист № 002781/17.07.2019г., заповед, обяснение от д-р Ц., възражение срещу АУАН.

Допълнително са изискани и представени разписка за връчване на протокол, доклад от Директора на РЗИ – Разград, жалба от Ф.И.М., декларация, писмо от 20.12.2019г., възражение от 11.12.2019г., протокол на ЛКК, обяснение от д-р Т., разрешение за осъществяване на лечебна дейност, направление за хоспитализация, амбулаторен лист, етапна епикриза, констативен протокол № 370/23.07.2019г., копие на ИЗ на М., което впоследствие е представено и в оригинал. Представени са и графиците на лекари и мед.сестри за м.07.2019г. в Отделението по нервни болести при МБАЛ – Разград, както и справка на заетите легла в отделението на дати 17 и 18.07.2019г.

Разпитаният по делото актосъставител св.А. по същество потвърждава изложеното в АУАН, като уточнява, че жалбоподателката е била уведомена да отиде на определена дата, за да й се връчи акта, но не е присъствала. Актът е съставен в нейно отсъствие в ИА МН гр.София. Проверката е на база представени от лечебното заведение документи, които преди това са били изискани. Преценили, че е налице нарушение на чл.20, ал.3 от Наредба № 49 от 18.10.2010г.

От разпита на свидетелите П.И., д-р П.Т. и Ф.М. се установява, че последният на 17.07.2019г. след посещение в частния кабинет на д-р Т., който му обяснил, че трябва да постъпи в болницата. Именно на 17.07.2019г. М. бил приет в отделението, но не бил регистриран в системата, тъй като нямали свободни места. Били му попълнени документите /ИЗ/, като св.Т. му обяснил какво ще му бъде лечението и такова е започнало, макар да не бил записан в системата. На 18.07.2019г. според св.М. състоянието му се влошило, тъй като му се гадело и му се виело свят. На сутринта обяснил това на д-р Т. и той му казал, че ще го оправи, но въпреки това не почувствал подобрение. Тогава отишъл при докторката, като не си спомня лицето й, обяснил й че му се гади и му казала, че ще му даде и не е бил приет, да отиде в стаята си и да изчака. Св.М. се върнал в леглото си, като по някое време се обадил сина му, на когото обяснил, че е много зле, при което синът му отишъл заедно със снаха му, която работела в болницата в гр.Исперих. Когато го видели, снаха му казала, че щом няма абокат, значи не е приет и го попитала дали са му правили нещо. Не са му обяснявали, че леглата са запълнени. Оставил снаха си да говори с докторката, а той отишъл в стаята си, но по едно време снаха му дошла и казала, че въобще го нямало в отделението и ще си ходят. Именно тя взела документите. Прибрали се в гр.Исперих и на другия ден сутринта, пак с бърза помощ постъпил в гр.Исперих на лечение. Когато дошла снаха му, при прибирането на багажа, докторката му казала да му даде хапче против повръщане, но отказали.    

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна проверка на обжалваното НП констатира, че същото е издадено от компетентни органи, но при неспазване на предвидената за това процедура, тъй като констатира съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, съдът намира, че е нарушена процедурата по чл.40 от ЗАНН, предвиждащ, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това е правилото, като ал.2 предвижда изключение когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая липсват доказателства, че жалбоподателката е била поканена по съответния ред за съставяне на акта /липсва редовно връчена покана с посочване на дата и място за съставяне акта/. Дори и да се приеме, че е била уведомена по някакъв начин да се яви на 16.12.2019г., то от възражението от 11.12.2019г. става ясно, че са били уважителни причини за неявяването й, и е следвало това обстоятелство да бъде съобразено. Още повече, че АУАН е съставен едва на 19.12.2019г., за която дата пък жалбоподателката въобще не е уведомявана.

На второ място, с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението на жалбоподателката не е индивидуализирано по надлежния ред както от обективна така и от субективна страна, като не е спазена предвидената в закона процедура по съставяне на акта, респ. НП. Съгласно чл.42, т.3 и 4 от ЗАНН /респ.чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за НП/, актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

В АУАН и НП е прието, че пациентът е приет на 17.07.2019г. и на тази дата същият е напуснал лечебното заведение. От жалбата му обаче, и от показанията на св.Т., И. и М. става ясно, че същият е бил приет на 17.07.2019г. и е напуснал на 18.07.2019г., поради което не става ясно, към кой момент жалбоподателката, в качеството й на дежурен лекар е следвало да състави информирано решение за преждевременно прекратяване на започнали престой в болничното заведение и реално кога точно е извършено нарушението.

На трето място, от изложените фактически обстоятелства, установени както от контролните органи, така и от съда, не налице нарушение на чл.116, ал.1 от ЗЛЗ във вр. с чл.20, ал.3 от Наредба № 49. Последната не урежда правоотношение по ЗЛЗ, а е свързана с правото на пациента да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаване на започнатата медицинска дейност, което е уредено в чл. 90, ал.1 – 5 от Закона за здравето.

Нормата на чл. 20, ал.3 от Наредба 49 постановява, че отказът на пациента да бъде приет в лечебното заведение след информирането му от специалист за нуждата от това, включването му в листа на чакащите или отказът му да бъде включен в него, както и отказът му да продължи започналия престой в лечебното заведение се документират задължително писмено срещу подпис или друг инициализиращ знак на пациента. Отказът от продължаване на започналия престой в лечебното заведение се изготвя по образеца по приложение № 3. Съгласно чл. 116, ал.1 от ЗЛЗ, който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

Текстът на чл. 90, ал. 1 - 2 от ЗЗ предвижда, че пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. Според чл. 229, ал.1 от ЗЗ, който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв.

В конкретния случай, доктор Ц. е наказана по чл. 116, ал.1 от ЗЛЗ за това, че е извършвала дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на чл. 20, ал.3 от Наредба 49, а в действителност доктор Ц. е нарушила (чрез форма на изпълнителното деяние - бездействие) нормите на чл. 90, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗЗ, като не е удостоверила/съставила в надлежната медицинска документация (в т. нар. Информирано решение) отказът на пациента за продължаване на започнатата медицинска дейност /“преждевременно прекратяване на започналия престой в болнично заведение и на болничното лечение/диагностициране“/. Нормата на чл. 229, ал.1 от ЗЗ предвижда възможност за налагане на наказание на дееца и при двете форми (действие и бездействие) на изпълнителното деяние – нарушаване на разпоредбите на закона или нормативните актове по прилагането му. Докато текстът на чл. 116, ал.1 от ЗЛЗ изключва бездействието като форма на изпълнителното деяние. Следователно нарушението не е подвенето под съответната правна норма- нарушение на правилата на чл.42, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Всяко едно от нарушението на правилата на чл.42, т.3, 4 и 5 от ЗАНН /респ.чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за НП/ се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е свързано с гарантиране правата на нарушителя, който трябва да е наясно във всеки един момент какво точно нарушение е извършил, с какви действия/бездействия и какви правни норми е нарушил. Това в случая очевидно не е сторено.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.     

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № ИАМН- НП- 13- 386/12.02.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор /ИАМН/, с което на основание чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ на д-р И.Б. *** е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.20, ал.3 от Наредба № 49 от 18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: