Решение по дело №5707/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3340
Дата: 13 юли 2023 г. (в сила от 21 февруари 2024 г.)
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20231110205707
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3340
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20231110205707 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на *** срещу наказателно постановление (НП) № 184 от 30.11.2022
г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ -
София, с което на основание чл. 73 от Закона за ограничаване изменението на климата
/ЗОИК/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл. 15, ал. 1, пр. 1 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане
на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на
мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в
Европейската схема за търговия с емисии вр. чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОИК.
С подадената жалба се твърди, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в описанието
на нарушението не е посочена датата на извършване. Моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят не изразява становище по жалбата.
Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата. Твърди, че е НП е законосъобразно и,
че се доказва нарушението. Моли съда да потвърди обжалваното НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:

1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
*** експлоатирало ТЕЦ ***. Имало издадено разрешително за емисии на парникови газове
/РЕПГ/ № 28-Н3/2015 г., в което като газов поток, водещ до емисии на парникови
газове,като горива, суровини и спомагателни материали били посочени кафяви въглища,
природен газ и брикети.
Дружеството – жалбоподател представило на 31.03.2022 г. пред Изпълнителна агенция по
околна среда /ИАОС/ верифициран доклад за 2021 г., в който посочило изгаряне на 211 470
т. биомаса, която не била включена в издаденото РЕПГ. По този повод св. В. – старши
експерт в РИОСВ – София извършила проверка и установила на базата на представени от
жалбоподателя протоколи и фактури, че през 2021 г. дружеството-жалбоподател било
получило и изгорило биомаса - първата доставка за биомаса била за периода 01-31.2021 г.
Биомасата не била включена в РЕП и изгарянето и представлявало промяна в работата на
инсталацията, но дружеството не уведомило за това ИАОС. Свидетелят риела, че с това е
нарушен чл. 15, ал. 1, пр. 1 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на
разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на
мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в
Европейската схема за търговия с емисии вр. чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОИК. Поради това
съставила на 31.05.2022 г. срещу дружеството акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 104/2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. В.,
както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Показанията на свидетеля се възприемат напълно, тъй като кореспондират с
писмените доказателства.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.2 НПК, която
норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество–
чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
2
посочени от жалбоподателя– арг. от чл. 314, ал.1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че при съставянето
на акта и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи
се в следното:
В нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН липсва пълно и точно описание на
нарушението, конкретно относно времето на извършването му.
Съгласно чл. 15, ал. 1, пр. 1 от Наредба за реда и начина за издаване и преразглеждане на
разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на
мониторинг от операторите на инсталации и авиационните оператори, участващи в
Европейската схема за търговия с емисии всеки оператор на инсталация, който притежава
РЕПГ, е длъжен да уведоми компетентния орган по чл. 2 при настъпването на всеки случай
по чл. 34, ал. 2, т. 1 и 2 ЗОИК.
Чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОИК предвижда задължение за оператора на инсталация,
притежаващ разрешително за емисии на парникови газове, в 14-дневен срок да уведоми
компетентния орган по ал. 1 при всеки случай на планирана или реално настъпила промяна
в работата на инсталацията, включително характеристиката и/или функционирането на
инсталацията.
Санкционната разпоредба на чл. 73 ЗОИК предвижда, че за оператор на инсталация, който
не изпълни задълженията си по чл. 34, ал. 2 в сроковете, предвидени в наредбата по чл. 5, т.
1, се налага глоба – за физическите лица, съответно имуществена санкция – за едноличните
търговци или юридическите лица, от 1000 до 10 000 лв.
В конкретния случай са АУАН и НП е прието, че нарушението е извършено на 01.01.2021 г.
С оглед срока от 14 дни, предвиден в чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а” ЗОИК, следва, че планираната
или реалното настъпила промяна в работата на инсталацията следва да била реализирана 14
дни преди 01.01.2021 г. – т.е. на 17.12.2020 г. Същевременно, никъде в АУАН и НП не се
излагат такива факти. Сочат се единствено данни за доставено количество отпадъчна
дървесина за различни периоди, най-ранният от които е 01-31.01.2021 г. Тоест, най-ранният
момент, посочен в НП за промяна в работата на инсталацията е 01.01.2021 г. При това
положение не става ясно защо се приема, при положение, че има 14 – дневен срок за
уведомяване, че датата на нарушението е 01.01.2021 г., което е най-ранният посочен момент,
от който следва да тече този срок.
Поради това, съдът намира, че е налице липса на описание на нарушението в частта относно
времето на извършването му – липсват факти които да сочат от кога е започнал да тече
срокът за уведомяване и защо респ. защо се приема, че е изтекъл на 31.12.2020 г. /такъв
извод се налага щом датата на нарушението е 01.01.2021 г.
Отсъствието на тези обстоятелства при описанието на нарушението представлява липса на
факти от състава на нарушението и е налице непълно и неясно описание на фактическата му
страна. На всеки нарушител следва да му бъдат предявени с акта и НП всички факти,
относими към това негово поведение, с което се твърди, че е осъществил нарушението. В
3
случая, това не е било сторено в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 /за акта/ чл. 57,
ал. 1, т. 5 /за НП/ ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение.
Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното
лице, доколкото на него не са му предявени всички факти, по които то следва да се защитава
и на които да противопостави своите възражения.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното
производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално
основание без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП, трябва да бъде отменено.

Но дори, разгледано по същество, НП пак е за отмяна.
Това е така, защото се поддържа, че датата на извършване на нарушението е 01.01.2021 г., от
което следва извод, че срокът за уведомяване на ИАОС е изтекъл на 31.12.2020 г., от което
пък следва, че е започнал да тече на 18.12.2020 г. Това означава, че промяна в работата на
инсталацията е настъпила на 17.12.2020 г. Доказателствата по делото не сочат на тази дата
да е била настъпила промяна в работата на инсталацията. Поради това, не е доказано
извършване на нарушението на датата, посочена в НП.
Ако се приеме, че промяната е настъпила на 01.01.2021г., както сочат доказателствата, то
срокът за уведомяване би започнал да тече от следващия ден и би изтекъл на 15.01.2021 г. и
нарушение би било осъществено на 16.01.2021 г. Но отговорността на дружеството е
ангажирана за нарушение, осъществено на 01.01.2021 г., което то не е извършило.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 184 от 30.11.2022 г., издадено от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4