РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Враца, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420100175 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Ц. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****, ж.к. „****“, бл. **, вх. **, ап. ***, против Община Враца,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Стефанаки
Савов“ № 6.
В исковата молба се твърди, че ищецът на 20.02.2021 г., около 08:00 ч. разхождал
домашния си любимец – куче, в зелените площи между КАТ - Враца и ЖП линията, в
близост до западния вход на бившия завод „Ворошилов“. Около 10-тина метра преди
оградата на автосервиз „А1“ в гръб го нападнало безстопанствено куче. Нападението било
внезапно и съвсем неочаквано, не било предшествано от лай или ръмжене, нито било
провокирано от страна на ищеца по какъвто и да е начин, като неговото куче също не го
било предизвикало по никакъв начин. Сочи се, че ищецът усетил как в лявата му
подбедрица се впиват кучешки зъби, като изпитал силна болка и неописуем ужас. Кучето го
било захапало за крака и го дърпало силно, при което ищецът паднал на земята, на дясното
си коляно. При опит да се измъкне от захапката му, то захапало лявата му ръка. С дясната си
ръка ищецът държал повода на своето куче и при случващото се, се наложило да пусне
повода, за да може то да избяга, тъй като било по-малко и имало вероятност също да бъде
нападнато. Твърди се, че кучето, което нападнало и нахапало ищеца, било безстопанствено.
Сочи се, че ищецът го е виждал многократно и преди това. Кучето било високо около 80 см.,
видимо недохранено и необгрижено, на цвят рижаво-кафяво, без каишка или някакъв
обозначителен знак. Заедно с още няколко бездомни кучета обикаляло района в горичката
около КАТ при ЖП линията. Изтъква се, че тази глутница тормозела живеещите наоколо от
много дълго време. Посочва се, че ищецът веднага отишъл в спешен център на МБАЛ
„Христо Ботев“, където му била оказана медицинска помощ, след което бил насочен по
спешност за оперативно лечение към ортопедо-травматологичното отделение. Там, след
консултация с анестезиолог, раните му били обработени оперативно и зашити. На ищеца
било назначено антибиотично лечение, пробиотична терапия, ТАП и аналгетици. Поддържа
1
се, че вследствие на ухапването ищецът получил плътен оток на площ с размери 35/25 см.,
болезненост и зачервяване на кожата по външната повърхност на лява подбедрица. В
същата зона се установили повече от 23 рани с неправилна форма, покрити с червеникава
коричка с размери между 3/0,5 и 1/1 см., като една от раните била зашита, а на задната част
на подбедрицата – още две подобни рани. В основата на 4-ти пръст на лява ръка по тръбната
й повърхност получил рана с неправилна форма, с размери 3/2,5 см., като близката фаланга
била обхваната от маншонообразен оток; на 5-ти пръст на същата ръка, в областта на
близката междуфалангиална става получил дъговидна рана с хлътнало дъно с размери 1/0,4
см. На дясната подбедрица също били установени 3 рани с размери 5/, 5/3 и 2/1 см. Твърди
се, че нападението на кучето оказало много силни негативни емоции върху ищеца, който
дълго време изпитвал физически силни болки от ухапването, а освен това нападението
довело и до осезаем психически стрес. Сериозно било разклатено душевното му състояние,
не бил в състояние да извършва ежедневните си дейности, будел се нощем и не можел да
заспи. Поддържа се, че ищецът все още изпитва силно безпокойство и страх от внезапно
нападение, преживява случилото се непрекъснато, често се буди и не може да заспи. Раните
заздравели, но останали трайни белези, които всеки път му напомняли за случилото се и от
които се срамувал. Сочи се, че професията му на архитект изисквала срещи с клиенти,
посещения на строителни обекти, изработване на инвестиционни проекти, като предвид
нанесените увреждания, било затруднено движението му, не бил и в състояние да шофира,
изпитвал силни болки, налагало му се да посещава лекарски кабинет през ден за обработка
на раните и смяна на превръзките. Раните на лявата му ръка затруднявали работата на
компютър.
Излагат се съображения, че Община Враца е длъжна да полага грижи и ограничава
популацията на безстопанствените кучета, като в Закона за защита на животните били
предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване на безстопанствените
кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти, като основната мярка за
надзор била настаняването на кучетата в приюти – чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, а само по изключение
се допускало същите да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ.
Поддържа се, че ответната община не е изпълнила нормативните си задължения, въведени
от Закона за защита на животните, като е следвало да предприеме мерки за ограничаване на
популацията и настаняване на кучето в приют, защото районът на неговото обитание бил
жилищен. Сочи се, че причинените на ищеца болки и страдания, са настъпили в резултат на
бездействието на служители на общината, отговорни за контрола на безстопанствените
кучета на нейната територия. Твърди се, че причинените телесни увреждания в случая са
многобройни, дълбоки, наложили са хирургична обработка и шев на разкъсноконтузните
рани, последващи превръзки, промивки и махане на конците. Ужасът, стресът от
нападението и разкъсването на плътта на ищеца, негативните преживявания,
принудителното ограничение на движенията на долните му крайници и нахапаната ръка,
невъзможността да се вижда с клиенти, да пише, чертае, работи, да спи и да се движи по
улиците спокойно, включително до настоящия момент, също били сериозни неимуществени
вреди, от които все още се възстановявал и се опитвал да преодолее.
Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения, се
иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди – физически и психически
болки и страдания, в резултат от множество ухапвания по краката и лявата ръка от
безстопанствено куче, на 20.02.2021 г. в зелените площи между КАТ - Враца и ЖП линията,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането –
20.02.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се
оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че посоченото в исковата молба
2
обстоятелство, че ищецът е нападнат от безстопанствено куче, не се подкрепя от никакви
доказателства. Изтъква се, че Община Враца е предприела предвидените в ЗЗЖ мерки за
ограничаване на популацията на безстопанствените кучета, включително е приета и Наредба
за реда на придобиване, притежаване и отглеждане на кучета и овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община Враца с Решение № 1050/30.06.2015 г.
на Общински съвет – Враца и в тази връзка с Решение № 1093 по Протокол № 76 от
25.06.2019 г. на Общински съвет – Враца от Общински съвет – а Враца е приета Програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Враца
2019-2021 г. Сочи се, че Община Враца полага необходимите грижи за изпълнение на
вменените й със ЗЗЖ отговорности по отношение на безстопанствените кучета и всяка
година сключва договори в тази насока. През 2020 г. били сключени Договор № У-
57/20.09.2020 г. относно ветеринарномедицински услуги и манипулации на безстопанствени
животни, както и Договор № У-4/07.01.2021 г. със сдружението в обществена полза „Енимал
Хелп“ – Враца за осигуряване грижи и лечение на безстопанствени животни, приютяване,
залавяне, кастрация, ваксиниране и обезпаразитяване на безстопанствените животни.
Твърди се, че в процесния случай не е налице противоправно бездействие от страна на
Община Враца, поради което тя не следва да носи отговорност за нанесените на ищеца
вреди. Поддържа се, че ЗЗЖ не разграничава по категоричен начин кому се възлагат
задълженията относно надзора и грижите за кучетата – общините, организациите за защита
на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на
чл. 49 и 50 от ЗЗЖ (чл. 47, ал. 3, изр.второ от ЗЗЖ).
Предявеният иск се оспорва и по размер, като се сочи, че от приложените към
исковата молба доказателства не се доказва по безспорен начин настъпването на вреди и
респ. наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца събитие
и евентуално настъпилите вреди. Излагат се съображения, че отчитайки възрастта на ищеца
и това, че психиката му е укрепнала, както и липсата на каквито и да било доказателства от
медицински характер относно наличието на твърдените болки и страдания, период на
възстановяване, необходимост от последващи възстановителни процедури, които биха били
от съществено значение за определяне на размера на неимуществените вреди по
справедливост, предявеният размер на обезщетението е многократно завишен.
Оспорва се твърдението, че причинените на ищеца вреди в резултат на нападението
са ограничили движенията му, довели са до невъзможност да шофира, да пише и да
изпълнява служебните си задължения като архитект, като се сочи, че именно като архитект
ищецът е в постоянни взаимоотношения с Община Враца, като за 2021 г. в Община Враца са
внесени за одобрение 11 броя Инвестиционни проекти и 18 броя Подробни устройствени
планове, с водещ проектант г-н Д.. Твърди се, че са внесени проекти, характеризиращи се с
влагането на голям по обем труд. Посочва се, че при направена справка относно броя на
внесените в Община Враца Подробни устройствени планове, с водещ проектант г-н Д. се
установило, че за 2019 г. е внесъл 11 броя, за 2020 г. – 10 броя, за 2021 г. – 18 броя. Изтъква
се, че твърденият инцидент по никакъв начин не е довел до невъзможност или затруднение
ищецът да изпълнява служебните си задължения. Посочва се и че през 2021 г. ищецът е
входирал в Община Враца Заявления за достъп до обществена информация вх. № 9400-0-
16849/13.12.2021 г., 9400-0-16923/14.12.2021 г„ 9400-0- 17022/15.12.2021 г. и 9400-0-
17102/16.12.2021 г., като всички заявления са подавани лично в Информационни център на
Община Враца от него, в продължение на 4 последователни дни, което водело на извод, че
той не е ограничил движенията си след твърдения инцидент, както твърди в исковата си
молба.
Изтъква се и че ищецът като бивш Главен архитект на Община Враца, прекратил
трудовото си правоотношение с последната при избора на настоящия кмет, многократно
публично е изказвал недоволството си от този факт и негативното си лично отношение,
както към Община Враца като институция, така също и към настоящия кмет Калин Каменов,
3
като предявяването на иск срещу Община Враца с твърдението, че именно улично куче го е
нападнало, без категорични доказателства в тази посока, можело да се тълкува като лично
отношение на ищеца към ответника.
Посочва се, че представените от ищеца писмени доказателства, макар и относими, са
противоречиви, неясни и недаващи категорични доказателства относно обективното
здравословно състояние на ищеца след настъпването на твърдения инцидент. Излагат се
подробни съображения за противоречията в представените от ищеца епикриза и СМУ, като
се твърди, че при положение, че не могат да бъдат установени действителните вреди,
причинени на ищеца, не би могло да се определи и евентуално справедливо обезщетение.
Предвид тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения, се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
По делото е приета като доказателство епикриза, издадена от д-р И.Т. – лекуващ
лекар, и д-р Г. К. – началник Ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ „Христо
Ботев“ АД Враца, от която е видно, че ищецът Д. Ц. Д. е постъпил за лечение в отделение на
20.02.2021 г. и е бил изписан на същата дата с окончателна диагноза „Травма на други
мускули и сухожилия на ниво китка и длан“. В епикризата е отбелязано, че пациентът е
постъпил в отделението по повод на рани от захапване от куче в областта на лява длан и
лява подбедрица с лезия на палмарната фасция. Според епикризата обективното състояние
на ищеца било както следва: добро общо състояние; рани от захапване в областта на лява
длан и лява подбедрица с неправилен ход; размачкани и неравни раневи ръбове, умерено
кървящи рани; в дълбочина се локализира лезия на палмарната фасция в областта на лява
длан. Посочено е в епикризата, че е извършена операция под местна анестезия, като е
направена ревизия на раните в областта на лява длан и лява подбедрица, локализирана е
лезията на прамарната фасция и е зашита. Пациентът е изписан с подобрение, като е
назначена антибиотична, пробиотична и аналгетична терапия. Към препоръките е записано,
че е необходима смяна на превръзки и сваляне на конци на 12-ти постоперативен ден.
По делото е представено Съдебномедицинско удостоверение № 35/02.03.2021 г.,
издадено от д-р Р.А. след преглед на ищеца Д. Ц. Д., съгласно заключението на което при
прегледа се установява, че Д. е получил: рани от ухапване на 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка
и лява подбедрица с местно възпаление на околни и низходящи меки тъкани; ръбци от
дълбоки охлузвания на дясна подбедрица. Констатирано е, че по механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по време и по начин, посочени от освидетелствания – ухапване от куче на
20.02.2021 г. В изложението относно обективното състояние на ищеца е отразено, че на лява
подбедрица по външната повърхност на границата горна средна трета е установен средно
изразен плътен топъл оток на площ с размери 35/25 см. и кожата е с червеникав цвят; в
същата зона са установени поне 23 рани с неправилна форма предимно на полуелипса, като
част от тях са разположени под формата на дъга и са покрити с червеникава коричка и
размери между 3/0,5 и 1/1 см, като една от раните е зашита; по задната повърхност на
подбедрицата са установени 2 подобни рани; в основата на 4-ти пръст на лява ръка по
гръбната и външната повърхност е установена зашита рана с неправилна форма на площ с
размери 3/2,5 см и близката фаланга е обхваната от маншонообразен оток; на 5-ти пръст на
същата ръка по гръбната повърхоност в областта на близката междуфаленгиална става по
горната повърхност е установена дъговидна рана с хлътнало дъно, покрита с червено-кафява
коричка и размери 1/0,4 см; на дясна подбедрица в горна и средна трета по предната
4
повърхност са установени 3 розови ръбеца с размери съответно отгоре надолу 5/3,5, 5/3 и 2/1
см, частично покрити с надигната кафеникава коричка.
По делото е приет като доказателство договор за услуга № У-4/07.01.2021 г., сключен
между Община Враца като възложител и „Енимъл хелп” – сдружение с нестопанска цел като
изпълнител, със срок от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., съгласно който възложителят възлага,
а изпълнителят приема срещу възнаграждение да изпълнява дейности по полагане на грижи
и лечение, да инициира осиновителски кампании, да се отзовава на сигнали за агресивни
безстопанствени кучета на територията на Община Враца, както и да подпомага и уведомява
компетентните органи относно залавянето, ваксинирането и обезпаразитяването им.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора страните уговарят, че максималният брой кучета, които
могат да бъдат настанени във временна приемна е 70 броя.
Представен е и договор № У-58/01.03.2021 г., сключен между Община Враца като
възложител и „Ветеринарни практики 3Д” ООД, със срок до 31.12.2021 г., съгласно който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да предостави срещу възнаграждение и при
условията на този договор, следните услуги: „Изпълнение на дейности за овладяване на
популацията на безстопанствени животни за 2021 година”. Договорът е сключен след
проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, чиято техническа спецификация
с изисквания за изпълнение също е представена по делото и съгласно която предметът на
обществената поръчка включва: залавяне на безстопанствени животни,
ветеринарномедицински услуги и манипулации /вътрешно и външно обезпаразитяване,
ваксинация против бяс, кастрация, маркировка/на безстопанствени животни; залавяне и
транспортиране на безстопанствени животни до мястото за обработка и обратно или до
приют; поддържане на регистър на обработените безстопанствени кучета.
Представен е Протокол № 76/25.06.2019 г., в който е обективирано решение на
Общински съвет – Враца за приемане на актуализирана Програма за овладяване популацията
на безстопанствените кучета на територията на Община Враца 2019-2021 г. Към протокола е
приложена приетата програма, целите на която включват: кастрация, обезпаразитяване,
ваксинация срещу бяс, трайна маркировка и връщане по места на неагресивни и здрави
безстопанствени кучета; евтаназия на неизлечимо болни доказано агресивни
безстопанствени кучета; регистрация и надзор над безстопанствените кучета и др.
Приета като доказателство по делото е и извадка от Регистъра на инвестиционните
проекти, внесени за съгласуване и одобрение в Общинска администрация Враца с проектант
арх. Д.Д. за 2021 г., според което за 2021 г. в Общинска администрация Враца са внесени 16
бр. проекти с проектант арх. Д.Д.. Представена е справка на внесените в Община Враца
инвестиционни проекти и подробни устройствени планове с проектант арх. Д.Д., съгласно
която за 2019 г. са внесени 20 бр. инвестиционни проекти и 11 бр. подробни устройствени
планове, за 2020 г. са внесени 19 бр. инвестиционни проекти и 10 бр. подробни
устройствени планове, а за 2021 г. са внесени 11 бр. инвестиционни проекти и 18 бр.
подробни устройствени планове. Представени са и 4 бр. заявления за достъп до обществена
информация с дати от 13.12.2021 г. до 16.12.2021 г., със заявител Д.Д., подадени до Община
Враца.
5
По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, съгласно
заключението на която ищецът е получил рани от ухапване на 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка
и лява подбедрица с местно възпаление на околни и низходящи меки тъкани; ръбци от
дълбоки охлузвания на дясна подбедрица; контузия на дясно коляно, като по механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат
да бъдат получени по време и по начин посочени в исковата молба, т.е. при ухапване от
куче. Според експерта по начин, време и механизъм на причиняване травматичните
увреждания отговарят да са причинени от описаното нараняване вследствие на ухапвания от
куче, като е налице е причинно-следствена връзка между получените наранявания и
станалото на 20.02.2021 г. нападение и ухапвания от куче. Съгласно заключението
лечението, което е било проведено, е оперативно – шев на част от раните, и медикаментозно,
като срокът за възстановяване е от порядъка на 1 месец, имайки предвид морфологията на
уврежданията. Според вещото лице е налице пълно възстановяване на раните с наличие на
ръбцови изменения в областта на лява ръка и лява подбедрица от първично и вторично
зарастване на същите, които ръбцови изменения имат траен характер, но не водят до
обективно загрозяване на външния вид и функционални промени на крайниците.
В съдебно заседание експертът уточнява, че в медицинската документация за
пролежаване на пациента в здравно заведение се описват травми, които подлежат на
хирургична обработка и обичайно се пропускат много от повърхностните травми или не се
описват в тази документация. Посочва, че задачата на съдебния лекар е такава, че трябва да
извърши цялостен преглед по желание на лицето и да опише всички наранявания, които има
това лице по главата, тялото, крайниците, като това, че някои травми не са описани в
представената медицинска документация, не изключва възможността да бъдат налични и
това, че не са описани в епикризата, не значи, че не ги е имало. Сочи, че в медицинската
документация се акцентира върху основното нараняване, а охлузванията и
кръвонасяданията не се описват. Вещото лице уточнява, че заключението е изготвено въз
основа на предоставената документация, като прегледът на лицето му е помогнал да
установи, че има такива наранявания. Посочва, че описаните следи са характерни за този
механизъм на действие – ухапване от куче, тъй като кучешките зъби имат характеристика на
твърд тъп предмет и травмите са доста характерни с по-продължителен период на
оздравяване, отколкото други такива разкъсани рани, причинени от твърд тъп предмет.
Пациентът съобщил, че е паднал на дясната подбедрица, като видимо нямал такава травма,
но това не изключвало възможността да е я е имал.
Съдът кредитира експертното заключение като вярно, пълно и обективно дадено.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
По делото е разпитана като свидетел Е. А. М. – Д. – съпруга на ищеца, от показанията
на която се установява, че на 20.02.2021 г. същата е възприела от терасата на жилището си
как съпругът й е бил нападнат от безстопанствено куче, докато разхождал собственото си
куче на поляната между КАТ, ЖП линията и бившия завод Ворошилов в гр. Враца.
Свидетелката посочва, че прибирайки се от разходка, към съпруга й откъм горичката се
втурнало голямо бежово-рижаво куче, което го нападнало, като го захапало за левия крак и
го съборило на земята. Приближили се още 5-6 кучета, които били част от глутница
бездомни кучета с марки на ушите си, която съпрузите знаели, тъй като ги виждали да
6
обикалят района. Свидетелката видяла, че кучето дърпало съпруга й и се чувал кучешки
лай. Съпругът й викал за помощ и се опитвал да прогони кучето, но наоколо нямало хора.
Свидетелката излязла пред блока, за да помогне и видяла съпруга й, който успял да
отблъсне кучето и идвал към блока. Целият бил в кал и кръв, дънките му били разкъсани,
коленете му били раздрани. От лявата ръка имал обилно кръвотечение, и на свидетелката й
се сторило, че се вижда костта на безименния му пръст, като раната била отворена и с
обилно кървене. Свидетелката посочва, че ищецът бил в шок и тръгнал веднага с личния си
автомобил към спешния център. Свидетелката се преоблякла, повикала такси и го
последвала в болницата. Сочи, че там му оказали първа помощ, като промили раните в
спешния център. Насочили го към ортопедично отделение, защото безименният му пръст на
лявата ръка се държал на костица и трябвало да бъде зашит. Зашили го с осем конеца, които
обримчвали целия пръст, включително имал рана и на малкия пръст. Свидетелката посочва,
че на лявата подбедрица ищецът имал дълбоки прободни сини, с неравни ръбове 23 до 25
рани, като една от тях била по-голяма, тъй като кучето успяло да разкъса плътта. Тази рана
била хирургически обработена и зашита. На десния крак ищецът имал следи от охлузвания
и натъртвания. Цялата тъкан на лявата подбедрица била отточна, твърда и синьо-червена,
възпалена, силно травмирана и болезнена. На ищеца бил поставен противотетаничен серум,
направили му инжекции с обезболяващи. Било назначено антибиотично лечение за 7 дни и
му били изписани обезболяващи, дезинфектанти за обработка на раните и антибиотична
паста за намазване на раните. През ден трябвало да се сменят превръзките и да се обработват
раните. Свидетелката придружавала съпруга си за тези процедури, като след като били
свалени конците, самата тя обработвала раните. Сочи, че процедурите били изключително
болезнени, защото раните били инфектирани, с назъбени ръбци, секретирали гной. Трябвало
да се почистват дълбоките рани, да се махат дебелите корички, които се образували от
раните, обработвали се с кислородна вода, йодасепт, риванол и след това се слагала
стерилна превръзка. Шевовете били премахнати на два пъти, като ищецът се оплаквал, че
тези процедури също били болезнени, оплаквал се и от допира на дрехите до кожата си, не
можел да спи, тъй като когато го опирала завивката, го боляло. Не можел да се облече сам,
да се изкъпе, тъй като раните трябвало да се опаковат, налагало се свидетелката да му помага
за всички обичайни дейности. Свидетелката посочва, че съпругът й много тежко преживял
случилото се, като първоначалният шок, който изпитал, не го освободил дни наред.
Непрекъснато говорел, че не си представя такъв ужас - да е плячка на освирепяло животно.
Казвал колко безпомощен се е чувствал, че не може да се справи. Изпитвал страх, поради
което сменили мястото, на което разхождали кучето си. Обичал кучета, но започнал да
изпитва страх от всяко куче. Дълго се будел нощем от кошмари и изживял случилото се
отново и отново. Свидетелката сочи, че след инцидента движенията на ръката му били силно
ограничени, не можел да шофира. Тъй като е архитект по професия, му било невъзможно да
проектира с една ръка и да комплектува документите, като тази невъзможност продължила
около месец. Към момента в областта на сухожилията на безимения пръст, имал кистички,
които не му ограничавали движенията, но били по-болезнени.
По делото е разпитан като свидетел д-р Р. А. Н., от разпита на който се установява, че
същият е изготвил съдебномедицинското удостоверение, намиращо се по делото.
Свидетелят посочва, че не си спомня конкретния случай, но е отразил обективното
състояние на лицето след извършен преглед. Сочи, че изготвянето на съдебномедицинското
удостоверение е въз основа на епикризата, като тя помага да се определи първоначалното
състояние на пациента и евентуално какъв е вида на нараняванията, защото те вече са
обработени. Свидетелят твърди, че отразеното относно отока е премерено с линия.
Уточнява, че причината в епикризата да е записано, че нараняването е по дланта, а не по
пръстите, е че само по този начин може да се класифицира по здравна каса.
По делото е разпитан като свидетел и д-р И.Т., от разпита на който се установява, че
той е издал представената по делото епикриза. Свидетелят посочва, че в епикризата е
7
отразена окончателната диагноза на пациента – захапване в областта на лява длан и лява
подбедрица, с частична лезия на палмарната фасция.Твърди, че в епикризата се посочват
всички наранявания на пациента, като ищецът имал две наранявания. Антибиотичното
лечение било предназначено за предотвратяване риска от инфекция, който бил висок след
ухапване от куче. Свидетелят не си спомня ищецът да е имал много ухапвания, като според
него 10 дни след инцидента не е възможно пациентът да е има плътен оток на площ с
размери 35/25 см., като това означава цялата подбедрица да е била засегната. Твърди, че
пациентът е бил на лечение 10 дни, докато му се свалят конците и не е имал лечение след
свалянето им. Свидетелят посочва, че от случая си спомня единствено, че ищецът дошъл в
спешен център и лекарят го консултирал за първи път, спомня си раната на ръката, която
според него била по-рисковата. Спомня си, че всичко протекло по план, нямало инфекция.
Пациентът бил много добре обработен в операционната, било проведено правилното
антибиотично лечение, за това не е настъпила инфекция. Свидетелят сочи, че не си спомня
раната по крака, нито си спомня дали ищецът е идвал при него на превръзки или за
консултация за някакъв проблем впоследствие.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М., преценени по правилата на чл. 172
ГПК, като обективни, житейски логични и почиващи на непосредствените й възприятия от
състоянието на ищеца. Показанията й относно уврежданията, получени от съпруга й, са
еднопосочни и кореспондират с отразеното в приетото като доказателство по делото
съдебномедицинско удостоверение и заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
наличие на противоречия в отразеното приетите по делото епикриза и съдебномедицинско
удостоверение. Следва да бъде отбелязано, че вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза изяснява, че в медицинската документация за пролежаване
на пациента в здравно заведение се описват травми, които подлежат на хирургична
обработка и обичайно се пропускат много от повърхностните травми или не се описват в
тази документация, като задачата на съдебния лекар е да извърши цялостен преглед по
желание на лицето и да опише всички наранявания, които има това лице по главата, тялото,
крайниците, като това, че някои травми не са описани в представената медицинска
документация, не изключва възможността да бъдат налични. От друга страна, разпитан като
свидетел, д-р Р.А., изготвил съдебномедицинското удостоверение, посочва причината в
епикризата да е записано, че нараняването е по дланта, а не по пръстите, както е отразено в
СМУ, а именно, че само по този начин увреждането може да се класифицира по здравна
каса. Съдът не кредитира показанията на свидетеля д-р И.Т. в частта, в която същият твърди,
че ищецът не е имал много ухапвания и нараняванията му са били само две. На първо място
следва да се отбележи, че съдът не дава вяра на тези показания поради неясния спомен на
свидетеля относно състоянието на ищеца и липсата на конкретика в изложеното от него
относно процесния случай. На следващо място, въпреки че в епикризата, издадена от
свидетеля, е записано, че са налице рани от захапване в областта на лява длан и лява
подбедрица с неправилен ход; размачкани и неравни раневи ръбове, умерено кървящи рани;
лезия на палмарната фасция в областта на лява длан, свидетелят сочи, че си спомня
единствено раната на ръката и нейното оперативно лечение и няма спомен за раната на
крака, както и дали ищецът е идвал при него на превръзки или за консултация за някакъв
проблем впоследствие. При тези съображения съдът приема, че по делото е установено
наличието на увреждания, причинени на ищеца, така както са описани в СМУ, СМЕ,
съставени след извършен преглед на ищеца, и свидителските показания на свидетелката
Михова, която непосредствено след инцидента е възприела състоянието му.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
8
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки, страдания и страх, претърпени вследствие на ухапване от
безстопанствено куче на 20.02.2021 г., ведно със законната мораторна лихва върху главното
парично вземане от момента на увреждането – 20.02.2021 г. до окончателното му
изплащане.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975
г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да
са настъпили следните юридически факти: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/
противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/; 3/ вреди, водещи до неблагоприятни последици – болки и страдания; 4/
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената
работа от Община Враца. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване тези правопораждащи факти.
Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че на 20.02.2021 г.,
ищецът е бил нападнат и ухапан от куче. Това обстоятелство се установява и от събраните
по делото писмени и гласни доказателствени средства. В епикризата, издадена от д-р И.Т. –
лекуващ лекар, и д-р Г. К. – началник Ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД Враца, е отразено, че пациентът е постъпил в отделението по повод на
рани от захапване от куче в областта на лява длан и лява подбедрица с лезия на палмарната
фасция. Ищецът се е снабдил със съдебномедицинско удостоверение, в което е отбелязано,
че Д. е получил: рани от ухапване на 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка и лява подбедрица с
9
местно възпаление на околни и низходящи меки тъкани; ръбци от дълбоки охлузвания на
дясна подбедрица, като е констатирано, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и по
начин, посочени от освидетелствания – ухапване от куче на 20.02.2021 г. От приетата като
компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, вещото лице по която е извършило
преглед на ищеца и анализ на удостоверените в представените по делото медицински
документи правнорелевантни факти, се установява, че ищецът е получил рани от ухапване
на 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка и лява подбедрица с местно възпаление на околни и
низходящи меки тъкани; ръбци от дълбоки охлузвания на дясна подбедрица; контузия на
дясно коляно, като по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и по начин, посочени в
исковата молба, т.е. при ухапване от куче. Според експерта по начин, време и механизъм на
причиняване травматичните увреждания отговарят да са причинени от описаното
нараняване вследствие на ухапвания от куче, като е налице е причинно-следствена връзка
между получените наранявания и станалото на 20.02.2021 г. нападение и ухапвания от куче.
При изслушването на вещото лице в о. с. з., проведено пред на 13.04.2022 г., се изяснява, че
описаните следи са характерни за този механизъм на действие – ухапване от куче, тъй като
кучешките зъби имат характеристика на твърд тъп предмет и травмите са доста характерни с
по-продължителен период на оздравяване, отколкото други такива разкъсани рани,
причинени от твърд тъп предмет. От показанията на свидетеля М. – съпруга на пострадалия
и очевидец на инцидента, по несъмнен, безспорен начин се установява, че сутринта на
20.02.2021 г. съпругът й е бил нападнат, захапан за левия крак и съборен на земята от
голямо бежово-рижаво куче, излязло от намираща се наблизо гора, докато разхождал
собственото си куче на поляната между КАТ, ЖП линията и бившия завод Ворошилов в гр.
Враца.
Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето,
което е нападнало ищеца, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и
служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху
бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите.
От показанията на св. М. се установява, че при нападението към съпруга й се
приближили още 5-6 кучета, които били част от глутница бездомни кучета с марки на ушите
си, която съпрузите знаели, тъй като ги виждали да обикалят района. Свидетелката посочва,
че тя и съпругът и са виждали кучетата многократно, но до този момент те не били
проявявали агресия. По делото липсват дори и индиции, че кучето, нападнало ищеца, е било
със стопанин, респ. някой, който да се е грижил за него. В случай че кучето, което е
проявило агресия, е имало стопанин, логично е свидетелят, а и ищецът да са могли да
разпознаят животното, респ. неговия стопанин, макар и пострадалият да е бил в стрес от
изживяното, но ответникът нито твърди, нито установява това обстоятелство. Напротив,
изясни се, че ищецът е ухапан от безстопанствено куче, върху което общината чрез своите
служби и служители е следвало да упражнява надзор. От друга страна, установява се, че
кучето, което е проявило агресия, е било част от глутница кучета – към процесното животно,
излязло от гората, са се присъединили още 5-6 кучета.
В този смисъл по същество са и мотивите към Решение № 262/11.05.2010 г. по №
1155/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК: „Съдът е
длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от
буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската
логика и опитните правила.”. Тъй като безстопанствените кучета нямат определена
визуална характеристика, е разбираемо, че свидетелката Михова, очевидец на инцидента, не
би могла категорично да определи кучето като безстопанствено, но фактът, че то е
10
нападнало ищеца на поляна и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е
стопанин на кучето, както и фактът, че към него са се присъединили още няколко кучета, са
индиции, че то е безстопанствено. Показанията на свидетелката, макар и косвени, насочват
към логическия извод, че се касае за ухапване от безстопанствено куче.
Съгласно чл. 40, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЗЖ Министерският съвет по предложение
на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България,
министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за прилагане на националната
програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност,
общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за
действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а
кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно
до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено
целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха
за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са
длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е
именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ.
Ако е било проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до
грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети,
вместо да ги настанят в приюти. Следователно, надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган –
кмета.
Настоящата съдебна инстанция приема, че макар и общината да е създала стройна
система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна
територия, те не са приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета,
като по улиците на града са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки
им телесни увреждания и психически стрес. Следователно, доказано е виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение Община Враца чрез своите
служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината,
незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият
състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната
община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на деликта – 2021 г.
11
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца е причинена телесна повреда, изразяваща
се в рани от ухапване на 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка и лява подбедрица с местно
възпаление на околни и низходящи меки тъкани; ръбци от дълбоки охлузвания на дясна
подбедрица; контузия на дясно коляно. От назначената СМЕ се установява, че лечението,
което е било проведено, е оперативно – шев на част от раните, и медикаментозно, като
срокът за възстановяване е от порядъка на 1 месец. От събраните доказателства безспорно се
установява, че ищецът е изживял силни болки и страдания, като за него са последвали и
стресови реакции. На ищеца е извършена хирургическа интервенция с поставяне на местна
упойка, като е направена ревизия на раните в областта на лява длан и лява подбедрица,
локализирана е лезията на прамарната фасция и е зашита. На пациента е била назначена
антибиотична, пробиотична и аналгетична терапия, като са били необходими смяна на
превръзки и сваляне на конци на 12-ти постоперативен ден. От събраните гласни
доказателствени средства – чрез разпита на св. Михова, се потвърждава, че безименният
пръст на лявата ръка н ищеца се държал на костица и бил зашит с осем конеца, имал е рана
и на малкия пръст, на лявата подбедрица имал дълбоки прободни сини, с неравни ръбове
рани, на десния крак ищецът имал следи от охлузвания и натъртвания, като цялата тъкан на
лявата подбедрица била отточна, твърда и синьо-червена, възпалена. Свидетелката сочи, че
процедурите по почистване на раните и смяна на превръзките били изключително болезнени
за ищеца, защото раните били инфектирани и секретирали гной. От показанията
свидетелката се установява, че след случилото се за период от около 1 месец ищецът е
изпитвал трудности да се обслужва сам и тя му е оказвала помощ при почистването на
раните, къпането и обличането. От събраните писмени и гласни доказателства може да се
направи извод, че непосредствено след инцидента и в периода на възстановяване ищецът е
изпитвал физически болки и дискомфорт, като е бил нарушен обичайният му начин на
живот – не е бил в състояние да извършва трудова дейност, както и се е нуждаел от помощ
за извършване на ежедневни дейности. Не се установява от увреждането да са настъпили
усложнения, като според заключението на СМЕ към настоящия момент е налице пълно
възстановяване на раните с наличие на ръбцови изменения в областта на лява ръка и лява
подбедрица от първично и вторично зарастване на същите, които ръбцови изменения имат
траен характер, но не водят до обективно загрозяване на външния вид и функционални
промени на крайниците.
Недоказан се явява доводът на ответника, че причинените на ищеца вреди в резултат
на нападението не са ограничили движенията му и не са довели до невъзможност да
изпълнява служебните си задължения като архитект. Представените от ответната страна
писмени доказателства действително установяват, че в Община Враца са внесени проекти с
проектант – арх. Д., както и са входирани заявления от него през 2021 г., но не може да се
приеме въз основа на тях, че ищецът фактически е работил по тези проекти именно
непосредствено след настъпване на инцидента, нито, че са били внесени в общината лично
от него. Следва да бъде отбелязано и че инцидентът е настъпил на 20.02.2021 г., а
представените заявления са от м. декември 2022 г.
При определянето на размера на заместващото обезщетение следва да бъде отчетен и
интензитетът на изживените психически страдания от ищеца. От свидетелските показания
12
на свидетелката М. се установява, че съпругът й много тежко преживял случилото се, като
първоначалният шок, който изпитал, не го освободил дни наред. Свидетелката сочи, че
ищецът се чувствал безпомощен, изпитвал страх от кучета и дълго време се будел нощем от
кошмари, като изживявал случилото се отново и отново. Не е без значение и
обстоятелството, че се касае за нападение безстопанствено куче, което е осъществено около
жилището на ищеца, поради което на него му се налага да изживява ежедневно травмата от
неприятния и засягащ здравето му случай.
С оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти настоящият съдебен
състав приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените й неимуществени
вреди от процесния деликт е в размер на 5 000,00 лв., следователно предявеният иск следва
да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 450,00 лв. /200,00
лв. – държавна такса и 250,00 лв. – депозит за изготвяне на съдебномедицинска експертиза/.
С оглед изхода от делото на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Л.В. сумата от 580,00
лв. съобразно уважената част от иска, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Враца, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов“ № 6, да заплати на Д. Ц. Д., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, бл. ***, вх. **, ап. ***, на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата от 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки, страдания и страх, претърпени вследствие на ухапване от безстопанствено
куче на 20.02.2021 г., ведно със законната мораторна лихва върху главното парично вземане
от момента на увреждането – 20.02.2021 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Враца, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов“ № 6, да заплати на Д. Ц.
Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „****“, бл. ***, вх. **, ап. ***, сумата от 450,00
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
Община Враца, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул.
„Стефанаки Савов“ № 6, да заплати на адв. Л.В., АК – Враца, личен №********, с адрес на
кантората: гр. Враца, ул. „Полк. Кетхудов” № 15, сумата от 580,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
13