Решение по дело №147/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№               /02.07.2020 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 147 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172 ал. 5 ЗДвП и е образувано по жалба от Н.И.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Г.А. ***, против Заповед №19-0819-002277/19.11.2019г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция”, с която за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е приложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца на осн.чл.171 т.1 б.„б” от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че изобщо не е управлявал МПС, тъй като на посочените в заповедта време и място на извършване на нарушението е бил в друго населено място и на работа, като изразява предположение кое лице се е представило за него, но недоумява по какъв начин и с какъв документ е установена самоличността му, след като той не е губил лични документи. С тези съображения настоява за отмяна на оспорената заповед, като претендира и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А. С. от АК – Варна, който поддържа изцяло жалбата на изложените в нея съображения, и като се позовава на събраните в хода на съдебното дирене доказателства твърди, че Н.Б. изобщо не е присъствал на проверката на 19.11.2019г, което прави издадената против него заповед за ПАМ незаконосъобразна.

Ответната страна чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Г. Г. моли обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор №119/04.02.2016г жалб.Б. работи като общ работник в ЕТ „Н.П.” – гр.Д., обл.С., с място на изпълнение на трудовите му функции База –юг. Според данните в представената присъствена форма и декларация от началник смяна Ч.К., на 19.11.2019г Н.Б. е бил на работа в ЕТ „Н.П.” – Зърнобаза – Юг в гр.Д., нощна смяна от 23:00ч до 07:00ч съгл.изготвения график.

На същата дата 19.11.2019г в 23:00ч в с.С.К., обл.Варна, мл.автоконтрольори към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция”, спрели за проверка л.а.”С.Б.” с рег.№ ** ** **, собственост на Д. С., придвижващ се през селото в посока с.Р.В.. При извършената проверка с Дрегер Алкотест 7510 техническото средство отчело концентрация на алкохол от 1.14‰ в кръвта на водача на л.а. На място против водача, който не носел със себе си СУМПС и контролен талон към него, бил съставен АУАН №126837/19.11.2019г за две нарушения – по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП (управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.8 ‰ до 1.2 ‰) и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП (не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него), връчен без възражения, и талон за медицинско изследване №0039587 от 20.11.2019г. Водачът на лекия автомобил, индивидуализиран като Н.И.Б., положил подписи и на двата документа, но не се явил за медицинско изследване. Въз основа на констатациите по АУАН била издадена и оспорената понастоящем Заповед №19-0819-002277/19.11.2019г от полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция”, надлежно упълномощен съгл. Заповед №8121з-1524/09.12.2016г на министъра на вътрешните работи и т.1.9 на Заповед № 365з-2747/20.07.2017г на директора на ОДМВР-Варна. С нея за установеното нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП и на осн.чл.171 т.1 б.”Б4 от ЗДвП на Н.Б. е приложена процесната ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.01.2020г, когато му е отнето и СУМПС. С определение №113/15.01.2020г по настоящото дело, в сила от 30.01.2020г, е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.  

По повод твърденията на жалбоподателя, че не е присъствал на полицейската проверка на 19.11.2019г в с.С.К., обл.Варна, и не е подписвал никакви документи, настоящият съдебен състав е назначил съдебно-почеркова експертиза. Видно от заключението й с.д.№2764/21.02.2020г (л.44-52 по делото) подписите, положени да нарушител в АУАН №126837 от 19.11.2019г и за провереното лице в Талон за медицинско изследване №0039587 от 20.11.2019г , не са изпълнени от Н.И.Б.. Разпитан в хода на съдебното дирене, експертът поддържа изцяло заключението си, като в допълнение дочи, че и думата „Приемам” върху Талона за медицинско изследване от 20.11.2019г не е изписана от Н.Б., както и че в случая не е налице „бягане” от оригиналния подпис от страна на жалбоподателя, а се касае за полагане на съществуващ подпис на различно от него лице, еднакъв и на двата документа. Съдът преценява неоспореното от страните заключение на експертизата като обективно, компетентно и безпристрастно дадено и изцяло го споделя.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, ангажирани от жалбоподателя в хода на съдебното дирене, произхождащи от работодателя му, както и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

С постановление рег.№3690/20 от 01.06.2020г на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна материалите по настоящото дело са изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Варна за извършване на проверка за престъпление по Глава Девета от Наказателния кодекс.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства – тези, изхождащи от рабоодателя на Н.Б., и от заключението на СТЕ и показанията на експерта в сдъдебно заседание, се налага единствения обоснован извод, че на 19.11.2019г около 23:00ч жалбоподателят не е управлявал МПС с.С.К., обл.Варна, тъй като по това време е изпълнявал трудовите си функции в гр.Д., обл.С.; не е спиран от автопатрул – служители на ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция, не е изпробван с техническо средство Дрегер Алкотекст 7510, в кръвта му не е установена концентрация на алкохол, не са му били връчвани и и и той не е подписвал никакви документи, издадени от контролните органи. След като не е извършил никое от двете административни нарушения, описани в съставения на 19.11.2019г АУАН, то спрямо него не е налице и основание за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП – отнемане на неговото СУМПС и контролния му талон към същото. Изложеното квалифицира издадената при липса на материалноправните основания за това оспорена Заповед № 19-0819-22.07.2020г като незаконосъобразна и безалтернативно налага отмяната й. Междувременно компетентите органи разследват евентуално извършено престъпление по Глава Десета от НК и неговото авторство.

 При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в пълния й доказан размер от 510лв. (10 лв.ДТ + 350 лв. адвокатско възнаграждение + 150 лв. възнаграждение за вещото лице, изготвило заключението по СПЕ).

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №19-0819-002277/19.11.2019г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция”, с която за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП на Н.И.Б., ЕГН **********,***, е приложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца на осн.чл.171 т.1 б.„б” от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Варна да заплати на Н.И.Б., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

            На страните да се връчат преписи от решението.

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: