Р Е Ш Е Н И Е
№ 40 26.03.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и
първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – Стоянка И.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 241 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава деветнадесета от
ДОПК.
Образувано е по жалба на Б.К.Г.,
ЕГН-********** *** подадена чрез адвокат
В.С.Д. от САК с посочен по делото съдебен адрес:*** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002519007779-091-001/29.06.2020г.,
издаден от Й. Р. А.- Началник на сектор, възложил ревизията, от О.Й. Г. -главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 210/15.09.2020г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на
НАП.
Жалбоподателят оспорва изцяло горепосочения Ревизионен
акт, с който на основание чл.122, ал.4, във връзка с чл.122, ал.1,т.2,т.4 и ал.2
от ДОПК, във връзка с чл.25, ал.1,ал.3,т.4, ал.6, чл.86, чл.68, ал.1,т.1,
ал.2,чл.70, ал.5 и чл.71, ал.1 от ЗДДС, и чл.175, ал.1 от ДОПК са установени
задължения, както следва: за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни
периоди 2014г.,2015г.,2016г.,2017г.,2018г. данъчно задължение в общ размер на
13 053 и лихва в общ размер от 4 399.50лв, в т.ч. същите по размер
задължения за внасяне /главница и лихви/; задължения за ДДС за данъчен период
от 09.2016г. до 12/2017г, включително в общ размер на данъчното задължение от
12 252.79 лв.-главница и лихви в общ размер на 3 979.35 лв,. в т.ч. същите по размер
задължения за внасяне /главница и лихви/; задължения за вноски за ДОО за
самоосигуряващо се лице за
периоди-2013г., 2014г.,2015г., 2016г., 2017г., 2018г. в общ размер на
публичното задължение за вноски за ДОО в размер от 13 613.28 лв. и лихви
в размер от 5530.07 лева, със установени задължения за внасяне на вноски за ДОО в общ размер от
14 648.03 лв-главница и лихви в размер от
5614.27 лева; задължения за вноски за здравно осигуряване на
самоосигуряващо се лице по ЗЗО за периоди-2013г., 2014г.,2015г., 2016г.,
2017г., 2018г. в общ размер на публичното задължение от 6 735.68
лв-главница и лихви в размер от 2 777.13 лв. , със задължение за внасяне
на вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице по ЗЗО в общ размер
от 7 276.64 лева и лихви от 2 818.33 лева; задължения за вноски за
Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице УПФ по КСО за
периоди-2013г., 2014г.,2015г., 2016г., 2017г., 2018г. в общ размер на
публичното задължение от 4 209.81 лева-главница и лихви от 1761.06 лева,
със задължение за внасяне на вноски за УПФ по КСО в общ размер от 4495.81 лв. и лихви от 1747.02 лева.
В жалбата като основание се
навежда съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се становище за
некомпетентност на лицето възложило ревизията, както и нарушение на чл.117, ал.1 от ДОПК като
ревизионния доклад не е съставен в законния срок и са налице допуснати
процесуални нарушения относно събраните доказателства след 18.03.2020г. В тази
връзка се излагат доводи, обосноваващи че изброените в жалбата документи е
следвало да бъдат изключени от доказателствата при издаване на РА. Навежда се,
че ЗИЗВР №03002519007779-020-002/18.02.2020г. е издадена от некомпетентен
орган, а ЗИЗВР №03002519007779-020-003/17.03.2020г. е издадена при липса на
фактически и правни основания, в нарушение на чл.59, ал.2,т.4 от АПК, което
води до невалидност и на ЗИЗВР №03002519007779-020-004/05.05.2020г. Излага се
становище за нарушение на чл.119, ал.2 от ДОПК. Навеждат се подробни доводи,
обосноваващи недоказаност на констатациите въз основа на които е издаден РА.
Моли се оспорения акт да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен,
алтернативно обявен за нищожен. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващия се представлява от адвокат В.Д., който изцяло поддържа
жалбата. Представя писмена молба в която излага становище за нищожност на ЗИЗВР
№ Р-03002519007779-020-003/17.03.2020г. и ЗИЗВР№
Р-03002519007779-020-004/05.05.2020г. Навежда, че всички материали, събрани
след 18.03.2020г. не е следвало да бъдат вземани предвид при съставянето на РА,
тъй като не са събрани в рамките на законосъобразно ревизионно
производство.Обосновава се че по тази причина всички задължения установени с
тези доказателства се явяват недоказани.Моли оспорения РА да бъде изцяло
отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
по оспорването – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП не се явява лично. Представлява се от гл.юрисконсулт И.Й., която излага становище за
неоснователност на жалбата. Представя писмена молба в която излага доводи обосноваващи
законосъобразност на оспорения РА и моли молбата да бъде отхвърлена. Претендира
разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение определено в минимален размер
съгласно чл.8, ал.1,т.4 от Наредба №1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
Със
Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна Й. Р. А. - Началник сектор „Ревизии“ е определен за
орган по приходите, който да издава заповеди за възлагане на ревизии , съгласно
чл.112 от ДОПК, считано от 02.01.2019г.
Въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 03002519007779-020-001/03.12.2019г.
издадена от Й. Р. А. -
Началник сектор „Ревизии“ на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК на
Б.К.Г. е възложена ревизия с обхват: за
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от
01.01.2013г.-31.12.2018г.; за задължение за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г.-31.12.2018г.; за задължения
за ДОО –за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013г.-31.12.2018г; за
задължения за здравно осигуряване-за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013г.-31.12.2018г., за
задължения към УПФ-за самоосугуряващи се за периода 01.01.2013г.-31.12.2018г. С
посочената Заповед е определено ревизията да бъде извършена от О.Й. Г.-гл.инспектор
по приходите, М. Н. П.-гл.инспектор по приходите, Ренета Илиева
Филипова-инспектор по приходите. По делото се установи, че посочената ЗВР е
подписана от лицето, посочено в нея като издател на 03.12.2019г. с актуален
КЕП, валиден от 05.02.2019г.-05.02.2020г. Заповедта е връчена по електронен път
на Г. на 18.12.2019г.
Със ЗИЗВР
№ Р- 03002519007779-020-002/18.02.2020г. издадена от Й. Р. А. - Началник сектор „Ревизии“ е удължен срока на
ревизията до 18.03.2020г. По делото се установи, че посочената ЗИЗВР е
подписана от лицето, посочено в нея като издател на 18.02.2020г., с актуален
КЕП, валиден от 04.02.2020г.-03.02.2021г. Заповедта е връчена по електронен път
на Г. на 20.02.2020г.
Със ЗИЗВР
№ Р- 03002519007779-020-003/17.03.2020г., издадена от Й. Р. А. - Началник сектор „Ревизии“ е удължен срока на
ревизията до 18.05.2020г. По делото се установи, че посочената ЗИЗВР е
подписана от лицето, посочено в нея като издател на 17.03.2020г., с актуален
КЕП, валиден от 04.02.2020г.-03.02.2021г. Заповедта е връчена по електронен път
на Г. на 09.04.2020г.
Със ЗИЗВР
№ Р- 03002519007779-020-004/05.05.2020г. издадена от Й. Р. А. - Началник сектор „Ревизии“ е разширен обхвата
на ревизията, като е възложено установяването и на задължения за ДДС за периода
29.09.2016г.-31.12.2017г. По делото се установи, че посочената ЗИЗВР е
подписана от лицето, посочено в нея като издател на 05.05.2020г., с актуален
КЕП, валиден от 04.02.2020г.-03.02.2021г. Посочената ЗИЗВР е връчена по
електронен път на Г. на 12.05.2020г.
В хода на ревизионното производство е
установено следното:
Б.К.Г. е
местно физическо лице с постоянен адрес ***. Същият не е регистриран като едноличен
търговец и не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Няма регистрация по ЗДДС.
Самоосигурявал се е в „БИ-ЕС-Герови“ ООД и „СИБОПРО-2“ ЕООД.
В хода на
ревизията на Г. са връчени 2 /два/ бр. искания за представяне на документи и
писмени обяснения от 06.12.2019 г. и 03.04.2020 г. /л.989 -978, л.952 - 942/. В
отговор са представени неподписани разпечатки на същите. Приложено е писмено съгласие по чл. 62, ал. 5
от Закона за кредитните институции за разкриване на банкова тайна, като не са
представени други документи. С нарочни протоколи /л. 452, 406/ са приобщени
доказателства, събрани в хода на друго административно производство, а именно на
съпругата му Анелия Герова и такива, събрани в хода на досъдебно производство №98/2018г.
на ОД на МВР - Търговище, част от прокурорска преписка №1288/2018г. по описа
Районна прокуратура-Търговище. Изпратени са искания за представяне на
документи, сведения от трети лица- „Български пощи“ ЕАД, банкови институции, МВР, Агенция Митници, ОД на МВР,
доставчици на комунални услуги и др./ С протокол /л. 441/ е документирана
извършена от органите по приходи проверка в интернет платформата „Еbay”. Извършена е проверка на данните в информационния масив на НАП.
Въз основа на
събраните доказателства е установено, че през ревизирания период Б.К.Г. е осъществявал множество доставки на стоки,
предлагани за продажба по електронен път, на различни лица, с адреси главно
извън територията на страната, в резултат на което системно и продължително е
получавал парични плащания от клиенти. Установено е още, че Г. не е подавал ГДД по ЗДДФЛ и не е декларирал извършваната дейност, както и че не е водил
счетоводство по смисъла на ЗСч.
Въз основа на
установеното при ревизията, органите по приходи са приели, че по отношение на Б.К.Г. са налице обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т.1, т.2, т.4 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения
ред на чл.122-124а от ДОПК.
На Б.К.Г. е изпратено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК/стр.925 от преписката/. Същото е връчено на Г. по електронен път на
12.05.2020г., съгласно представеното по делото удостоверение за извършено
връчване по електронен път /стр.132 от делото/.
В хода на ревизионното производство от органите по приходите са направени констатации,
подробно отразени в Ревизионен доклад № Р-03002519007779-092-001/01.06.2020г.
Констатирано е ,че за ревизирания период Б.К.Г. е осъществявал
с личен труд множество продажби на стоки, предлагани по интернет, в резултат на
което системно, периодично и продължително, е получавал парични средства от
клиенти. Ревизиращия орган е приел, че Б.К.Г.
като физическо лице е търговец по смисъла на ТЗ и независимо, че не е
регистриран като ЕТ, доходите от стопанската му дейност следва да се облагат по
реда на Глава пета, Раздел II от ЗДДФЛ като се смятат за доходи от стопанска
дейност като ЕТ. Прието е, че получените от Г. по банков път и чрез наложен
платеж парични средства, представляват недекларирани доходи по смисъла на
ЗДДФЛ. В РД на стр. 43-46, в табличен вид са обобщени сумите, получени по
банковите сметки на Г. и сумите, получени чрез наложен платеж, по календарни
месеци. В таблица на стр. 46 от РД са обобщени данните за извършените разходи
от Г. по изпратените пратки чрез „Еконт експрес“, по митнически декларации при
внос и по изпратени пратки чрез „Български пощи“ ЕАД.
Въз основа на събраните доказателства и предвид
цитираните законови разпоредби, органите по приходи са определили следните
показатели за дейността на Б.К.Г.:
По отношение на доходите е прието - доходи от търговска дейност от продажба на
стоки, доставяни чрез „Български пощи“ ЕАД и „Еконт експрес“ ООД, до клиенти -
физически лица, извън територията на страната и на територията на България, за
които Г. е получил плащания, чрез наложени платежи и по банков път, както
следва: за 2013г. - 7 610,59 лв.; за 2014г.-.21.107.09 лв.: за 2015г. - 31
859,24 лв.; за 2016г.- 69 602,48 лв.; за 2017г. - 38 640,33 лв.: за 2018г. - 9
890,23 лв. Посочените суми след 30-ти септември 2016г. и за 2017г., са след
приспадане на начисления в хода на ревизията ДДС за осъществяваната независима
икономическа дейност от жалбоподателя /табл. на стр. 43-46 от РД/.
По отношение на разходите е прието- разходи за изпращане на пратките и разходи за покупка
на продадените стоки – по данни на „Еконт експрес“ ООД, „Български пощи” ЕАД и
по митническите декларации, както следва: за 2013г. - 6 778,60 лв.; за 2014г. -
6 779,67 лв.; за 2015г. - 9 816,23 лв.; за 2016г. - 17 349.,03 лв.; за 2017г. -
20 066,46 лв.; за 2018г. - 2913,50 лв. таблица на /стр.46-47 от РД/.
Въз основа на горното органите по приходи са формирали
данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, подлежаща на облагане с годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, и получена като разлика между получените доходи и
извършените разходи за всяка отчетна година. От така формираната данъчна основа
са приспаднали установените при ревизията дължими задължителни осигурителни
вноски за сметка на лицето. Към така определената годишна данъчна основа за
облагане като ЕТ, органите по приходи са приложили ставка от 15% по чл. 48, ал.
2 от ЗДДФЛ и са установили дължимия данък. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл.
175, ал. 1 от ДОПК са начислили лихви за просрочие.
Ревизиращият орган е приел, че Б.К.Г. е извършвал
системно, чрез многократни и продължителни действия, търговски сделки по продажба
на стоки, предлагани чрез Интернет и за тях е получавал заплащане, което е
постоянен източник на доход. В резултат на тази фактическа констатация,
органите по приходи са приели, че Г. е извършвал независима икономическа дейност,
поради което е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1 и ал. 2 от ЗДДС. От извършените
продажби, които представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, Г.
е реализирал облагаем оборот, който през м. 08/2016г. е надхвърлил 50 000 лв., а
именно към 31.08.2016г. е реализирал оборот в размер 50 133,43 лв./ Предвид
това на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС, следвало е Г. до 14.09.2016г. да подаде
заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, което същият не е направил. При
съобразяване на чл. 86,ал.1 и ал.2, чл.67, ал.2,чл.25,ал.3,т.4 от ЗДДС и на датите,
на които Г. получавал плащанията по банковата си сметка или са му били
изплатени наложните платежи, органите по приходите са изчислили реализирания
облагаем оборот по месеци за периода м. 09.2015г.-м. 08.2016г. /таблица на стр.
64 от РД/. Органите по приходите са
приели, че за Г. е приложима разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, съгласно
която в случаите, когато задълженото лице е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания:
по т. 2 - за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден
актът за регистрация /в случая 29.09.2016г./, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация. При изчисление на облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС органите по приходите са установили, че към 31.12.2017г. същият е в размер
на 46 368,38 лв., с което към посочената дата основанието за регистрация по
ЗДДС се явява отпаднало. Ревизиращите органи
са определили по реда на чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 102, ал. 3, чл.
67, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 53, ал. 2 от ППИЗДДС основа за облагане с ДДС и
дължим ДДС, описани в таблицата на стр. 65-66 от РД.
Като лице, упражняващо дейност като едноличен
търговец, по реда на чл. 4, ал.3, т. 2 от КСО, прието е че Б.К.Г. подлежи на
задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и смърт, в размерите за фонд „Пенсии“. Изчислените от органа като дължими авансови осигурителни вноски за ДОО,
подробно са описани по месеци за всяка ревизирана година в табличен вид на
стр.72-77 от РД. При съобразяване с действително внесените суми, върху
дължимите невнесени суми органът е начислил лихви за просрочие на основание чл.
175 от ДОПК. Установено е също така, че Г. е следвало да определя и окончателен размер на
осигурителния си доход за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. като са
начислени дължимите размери на осигурителните
вноски за довнасяне.
Органите по приходи са приели, че за упражняваната
трудова дейност Г. е следвало задължително да внася вноски за здравно
осигуряване /3О/. Дължимите авансови
осигурителни вноски за ЗО са изчислени и описани от ревизиращия орган по месеци
за всяка ревизирана година в табличен вид на стр. 72-77 от РД. На основание чл. 174, ал. 1 от ДОПК, връзка с чл. 107
от 33О и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ на авансовите вноски и на изравнителните вноски за
изчислени лихви за просрочие.
За ревизирания период органът е определил и дължими от
Б.К.Г. авансови вноски за ДЗПО-УПФ по месеци., описани в таблици на стр. 77-81
от РД. Ревизиращия орган е установил, че Г. дължи осигурителни вноски за
ДЗПО-УПФ за годишно изравняване за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.,
като е начислил и дължимия размер на осигурителните вноски за довнасяне.
Ревизионен доклад №
Р-03002519007779-092-001/01.06.2020г. е издаден от О.Й. Г.- главен инспектор по приходите с
валиден КЕП от 04.06.2019г.-03.06.2020г., Ренета Илиева Филипова-инспектор по
приходите с валиден КЕП от 12.11.2019г.-11.11.2020г., М. Н. П.-главен инспектор
по приходите с валиден КЕП от 04.06.2019г.-03.06.2020г. Ревизионният доклад е съобщен на Г. на 03.06.2020г. Срещу
констатациите в РД от страна на Б.К.Г.
са подадени писмени възражения с вх.№14702/10.06.2020г. Приемайки възраженията
за неоснователни въз основа на констатациите в РД е издаден оспорения
Ревизионен акт № Р-03002519007779-091-001/29.06.2020г. Последния е издаден от Й.
Р. А.- Началник на сектор, възложил ревизията с валиден КЕП от
04.02.2020г.-03.02.2021г. и от О.Й. Г. -главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията с валиден КЕП от02.06.2020г.-02.06.2021г.
С Ревизионния акт № Р-03002519007779-091-001/29.06.2020г.
на основание чл.122, ал.4, във връзка с чл.122, ал.1,т.2,т.4 и ал.2 от ДОПК,
във връзка с чл.25, ал.1,ал.3,т.4, ал.6, чл.86, чл.68, ал.1,т.1, ал.2,чл.70,
ал.5 и чл.71, ал.1 от ЗДДС, и чл.175, ал.1 от ДОПК по отношение на Б.К.Г., ЕГН-**********
*** са установени задължения, както следва: за годишен авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за данъчни периоди 2014г.,2015г.,2016г.,2017г.,2018г. данъчно задължение
в общ размер на 13 053 и лихва в общ размер от 4 399.50лв, в т.ч.
същите по размер задължения за внасяне /главница и лихви/; задължения за ДДС за
данъчен период от 09.2016г. до 12/2017г, включително в общ размер на данъчното
задължение от 12 252.79 лв.-главница и лихви в общ размер на 3 979.35 лв,. в т.ч. същите по размер
задължения за внасяне /главница и лихви/; задължения за вноски за ДОО за
самоосигуряващо се лице за
периоди-2013г., 2014г.,2015г., 2016г., 2017г., 2018г. в общ размер на
публичното задължение за вноски за ДОО в размер от 13 613.28 лв. и лихви
в размер от 5530.07 лева, със установени задължения за внасяне на вноски за ДОО в общ размер от
14 648.03 лв-главница и лихви в размер от
5614.27 лева; задължения за вноски за здравно осигуряване на
самоосигуряващо се лице по ЗЗО за периоди-2013г., 2014г.,2015г., 2016г.,
2017г., 2018г. в общ размер на публичното задължение от 6 735.68
лв-главница и лихви в размер от 2 777.13 лв. , със задължение за внасяне
на вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице по ЗЗО в общ размер
от 7 276.64 лева и лихви от 2 818.33 лева; задължения за вноски за Универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице УПФ по КСО за периоди-2013г.,
2014г.,2015г., 2016г., 2017г., 2018г. в общ размер на публичното задължение от
4 209.81 лева-главница и лихви от 1761.06 лева, със задължение за внасяне
на вноски за УПФ по КСО в общ размер от
4495.81 лв. и лихви от 1747.02 лева.
Оспорения Ревизионен акт е връчен на Б.К.Г. на 02.07.2020г. по електронен път,
съгласно приложеното по делото удостоверение за електронно връчване/стр.1046 от
преписката/.
Ревизионният акт е обжалван на 14.07.2020г от Б.К.Г.
пред Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП. С жалба с вх.№Ф-210/
14.07.2020г. С жалбата е поискано РА да
бъде отменен изцяло.
По жалбата
Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП е постановил Решение №
210/15.09.2020г., с което изцяло е потвърдил оспорения по административен ред
Ревизионен акт № Р-03002519007779-091-001/29.06.2020г. Решението е съобщено на Б.К.Г.
на 07.10.2020г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне/стр.1085
от преписката/.
Съгласно заключението по ССЕ на
вещото лице М.М. така формираната данъчна основа и установените размери на
задължения за ДДФЛ и за лихви за данъчни периоди 2014г.,2015г.,2016г.,
2017г.2018г. отразени в РА в общ
размер-13 053.00лв.-главница и 4399.50-лихви са правилно определени. В съдебно заседание
вещото лице уточни, че подходът, който е приложен от данъчния орган за определянето на задължението за ДДФЛ е
правилен.
Съгласно заключението по ССЕ начина
на формиране на задълженията за ДДС в РА е правилен, като размерите на
задълженията за ДДС и за лихви за данъчните периоди-09/2016г., 10/2016г., 1182016г.,
12/2016г., 01/2017г., 02/2017г., 03/2017г., 04/2017г., 05./2017г., 06/2017г., 07/2017г.,
08/2017г., 09/2017г., 10/2017г., 11/2017г., 12/2017г. в общ размер на 12252.78
лв.-главница и 3979.35-лихви са правилно
изчислени. Правилно са установени в РА и размерите на задълженията за ДОО,ЗО и
за ЗЗПО-УПФ както и за лихвите за данъчни периоди 2013г., 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г., 2018г.
Съгласно заключението на вещото
лице събраните в хода на данъчното производство , въз основа на които са
определени приходите и разходите за дейността на Б.К.Г. за периода 2013г.-2018г., съставляват първични счетоводни
документи и счетоводни справки от търговски контрахенти-Еконт Експрес ООД и
Български пощи ЕАД. Данните съдържащи се в тези документи дават възможност за
установяване на основата на отразените в РА задължения. Не са налице обаче
данни в периода 2013г.-2018г. Б.К.Г. да е подавал годишни данъчни декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че не само
задълженията за ДДФЛ са задължения, които се определят по декларация, но и
задълженията за осигурителни вноски, тъй като всички самоосигуряващи се лица
подават годишна декларация за размера на осигурителните вноски и за
окончателните вноски. Това е Декларация образец 6, която се подава в срока, в
който се подава и годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. В конкретния случай
само за два данъчни периода има подадена такава декларация като за останалите
данъчни периоди, предмет на ревизията такава декларация не е била подавана от Г..
Съгласно становището на вещото лице в конкретния случай имаме недекларирани
доходи изобщо, което е основание за преминаване на производство по чл.122 от ДОПК.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства и от допуснатата по делото ССЕ
експертиза.
При така установеното, съдът
намира жалбата за допустима като подадена
срещу РА, който изцяло е бил обжалван по
административен ред като задължителна положителна процесуална предпоставка,
съгласно чл.156, ал.3 от ДОПК. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес.
По основателността на жалбата съдът
намира следното:
Видно от Заповед № Д-2273/20.12.2018г.
на Директора на ТД на НАП-Варна - Й. Р. А. е надлежно определен и
оправомощен да възлага ревизии. Заповед за възлагане на ревизия № Р- 03002519007779-020-001/03.12.2019г. издадена
от Й. Р. А. - Началник сектор „Ревизии“.
Предвид това по делото се доказа, че
Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от материално компетентно лице при
спазване на изискването на чл.112, ал.2,т.1 от ДОПК. Същата е подписана с
актуален КЕП от лицето, посочено в нея като издател и връчена на ревизираното лице. Посочената ЗВР
съдържа всички изискуеми реквизити, включително и срок за извършване на
ревизията от два месеца, считано от връчването й.
Заповедите за изменение ЗИЗВР също са издадени от материално компетентен
орган. Посочените заповеди са подписани от издателя си с валиден КЕП и също са
връчени на ревизираното лице.
Със ЗИЗВР №Р-03002519007779-020-002/18.02.2020г.
на основание и при спазване на чл.114, ал.1 от ДОПК, по същество е удължен срока за завършването
на ревизията с още един месец. С последващата ЗИЗВР №Р-03002519007779-020-003/17.03.2020г., на основание
чл.114, ал.2 от ДОПК органът, възложил ревизията е продължил срока за извършване на ревизията с
още 2 /два/ месеца. т.е. до 18.05.2020 г. Сочената в жалбата разпоредба на
чл.114, ал.4 от ДОПК е неотносима към настоящия случай, тай като тя урежда
хипотезата, при която тримесечният срок по ал.1 и продължения с още два месеца срок на ревизията, съгласно ал.2 на чл. 114 от ДОПК се окажат недостатъчни. В конкретният случай общият срок за извършване на ревизията до 18.05.2020 г. не надвишава нормативно
определения от 5 /пет/ месеца, след удължаването му от органа по приходи.
Предвид това ЗИЗВР №Р-03002519007779-020-003/17.03.2020 г. се явява издадена от
компетентен орган, същата не е нищожна и не влече нищожност на последващата
ЗИЗВР № Р-03002519007779-020-004/05.05.2020г., като доводите в жалбата в тази
насока се явяват неоснователни. С последната ЗИЗВР е изменен предметния обхват
на ревизионното производство като е добавено установяване на задължение за
данък върху добавената стойност за периода от 29.09.2016 г. до 31.12.2017 г.
Посоченото последно изменение на видовете ревизирани задължения за данъци е в
съответствие с чл. 113, ал.3, във връзка с ал.1 от ДОПК. Заповедта е надлежно
връчена на Г. на 12.05.2020г., с което
правото му на защита не се явява накърнено. На Г. също така е връчено и уведомление
по чл.124, ал.1 от ДОПК. Изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на
ревизионното производство след 18.03.2020г., както и доводите, че всички
събрани след тази дата доказателства не е слет случай, констатациите на органите по приходи,
мотивирали издаване на РА, са обусловени на писмени доказателства, приобщени от
досъдебно производство преди изтичане срока за извършване на ревизията и не са
налице допуснати процесуални нарушения. Крайният срок за извършване на ревизията е определен
законосъобразно до 18.05.2020 г., с оглед на което РД №Р-03002519007779-092-001/01.06.2020г.
се явява издаден в срока по чл.117, ал.
от ДОПК, като доводите в жалбата в тази насока също се явяват неоснователни.
Съдът намира за доказано по
делото, че ревизионното производство е проведено и РД е издаден от оправомощените
със ЗВР лица. РА е издаден от компетентни органи и подписан от тях с валидни
квалифицирани електронни подписи.
В хода на ревизионното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени.
Ревизионния доклад и Ревизионния акт съдържат мотиви. Същите са съобщени на Б.К.Г.. При
обжалването на РА по административен ред е спазен срока по чл.152, ал.1 от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира обжалвания РА
за постановен от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и на
законовите изисквания за форма и съдържание.
По отношение на съответствието на обжалвания РА с материалния закон,
съдът намира следното.
Определянето на едно физическо
лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на
регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки,
не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като
едноличен търговец. Предвид характера, многократността на извършените действия
от Г. и продължителността им във времето - продажба на стоки с цел извличане на
печалба, правилно органите по приходи са приели, че лицето е извършвало
стопанска дейност, която не е декларирана от него. В тази връзка и разпоредбата на
чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ гласи, че ако физическото лице е търговец по смисъла на
ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му
дейност се облагат по реда на Глава пета, раздел II от законаq т.е. смятат
се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
От събраните по делото писмени
доказателства и съгласно заключението по ССЕ съдът намира за доказано по
делото, че част от предмета на ревизията
са задължения-за ДДФЛ и осигурителни вноски, които се определят по декларации,
каквито до започване на ревизията не са били подавани от Б.К.Г.. Налице е било обстоятелство по чл.122,ал.1,т.1
от ДОПК, което е достатъчно основание за провеждане на ревизионното
производство по особения ред - чл.122-124а от ДОПК.
При доказано обстоятелство по
чл.122, ал.1 от ДОПК на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите
констатации в РА се смятат за верни до
доказване на противното. В настоящото производство фактическите констатации на
оспорения РА не бяха оборени от оспорващия
Б.К.Г. по съответния ред и с ангажиране на
доказателства. Същевременно от заключението по допусната ССЕ безспорно по
делото се доказа, че ревизиращият орган е приложил правилен подход при
определяне на задълженията за годишен авансов данък по ЗДДФЛ, за ДДС, за вноски
за ДОО, ЗО,за ДЗПО-УПФ, както и че отразените в РА размери на посочените задължения, както на главниците, така и на
лихвите са правилно изчислени.
Предвид изложеното съдът намира оспорения РА за
постановен и при правилно приложение на материалния закон
На основание всичко гореизложено, съдът намира, че
следва жалбата на Б.К.Г. срещу Ревизионен акт
№ Р-03002519007779-091-001/29.06.2020г., потвърден с Решение № 210/15.09.2020г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на НАП
изцяло да бъде отхвърлена като неоснователна.
При така следващия се от правния спор резултат, следва
искането на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане
на разноски да бъде уважено. Следва на
ответника по оспорването да се присъдят разноски в общ размер на 2739.35 лева,съставляващи
160 лева платено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1,т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 2579.36 лв. при интерес от 68 311.67 лева.
Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Б.К.Г., ЕГН-********** ***
подадена чрез адвокат В.С.Д. от САК с посочен по делото съдебен адрес:*** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002519007779-091-001/29.06.2020г.,
издаден от Й. Р. А.- Началник на сектор, възложил ревизията, от О.Й. Г. -главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 210/15.09.2020г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Варна при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА Б.К.Г., ЕГН-********** *** да заплати на Национална агенция по приходите
/НАП/-София разноски по делото в размер на 2739.35 лв./две хиляди седемстотин
тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Председател: