№ 1062
гр. Варна, 21.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20223100100038 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Ищецът В. Д. ИВ., редовно призован, явява се лично и с адв. Сийка
Христова, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът Д. Ж. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Р.Е., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Т. Хр. Онц., редовно призован, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. ХРИСТОВА: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
v намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.
АДВ. ХРИСТОВА: Поддържам исковата молба.
W исковата молба има допуснати две технически грешки, а именно:
1
Първата е на страница 1, абзац 3, изречението: „След прекратяването на
брака на брат ми със С. Д.“, под „брат ми“ се има предвид И. Д. И..
На страница 2, абзац 5, вместо „2017 г.“ следва да се чете 2018г.
Оспорвам изцяло отговора на ответника. Не е вярно посоченото в
същия, че наследодателят ми е бил наясно с действията си. Не е вярно, че
20 000 лв. е била платена на ответника чрез пощенски запис. Наследодателят
на ищеца никога до смъртта си не получавал такива суми или каквито и да е
било други пощенски записи.
Доколко на ответника е било ясно, видно от отговор на исковата молба,
че И. И. се е бил разпоредил с жилището си и с гаража около 10 години
преди процесната сделка, то няма каквото и да е логично обяснение
пощенските записи да са изпращани на ул. „****“.
Отделно,тези пощенски записи е можело, системата на „Български
пощи“ АД позволявала, да бъдат прекратявани в момента, в който бъдат
приети от пощенския служител. Ноторно известно е, че ако не бъдат
получени от адресата в установения срок, парите се връщат на адресанта.
Същевременно не става ясно да има индикация, че записите са поискани
обратно на момента. А и сумата, която се изпраща на датата от ответника не е
10 000 лв., а е два пъти по 5 000 лв., с интервал от време, достатъчен сумата
да бъде поискана и отново да бъде внесена. Същевременно този възприет от
ответника начин, за уж изпращане на дължимата сума от 20 000 лв., сочи на
категорично неизпълнение и нарушение на чл. 3 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой от 2014 г.
Твърдя и че ответникът се позовава на тази безкрайно ниска цена на
сделката със запазеното право на ползване от страна на И. И., защото на
ответника му е било известно, че И. е болен и това право на ползване няма да
бъде дълго осъществено, както се е и получило. Две години след сделката е
прекратено. Не може да бъде аргумент, че цената на сделката е „съобразена
със запазеното право на ползване за ½ от имота“.
Не е вярно, че И. не е имал претенции към ответника. Ответникът се е
криел от И., затова и последният е ползвал телефоните на съседи, за да му
звъни и да си иска имота или парите.
Оспорвам твърдението в отговора на исковата молба “че И. И. бил
абсолютно разумен“, защото ответникът не притежава необходимите знания,
за да прави подобен изгоден нему извод.
АДВ. Е.: Оспорвам иска.
Поддържам отговора на исковата молба.
Ще представим удостоверение във връзка с това, че сумите са
получени.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба,
като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на
спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба
половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на
осн. чл.78, ал.9 ГПК.
2
АДВ. ХРИСТОВА: Би могло да се разговаря с ответника, тъй като се
познава с ищцата и действително да й възстанови поне половината от имота,
която би получила, ако не беше осъществил тази сделка. Може да се водят
разговори в тази насока с оглед добрия тон и добрите нрави. Доверителката
ми живее в съседния имота и ако той посещава имота, ще бъде неловко и за
двамата.
АДВ. Е.: В този вид няма каква да се постигне спогодба. Няма причина
доверителят ми да се съгласява с подобно споразумение. Проведени са
разговори, но не са довели до споразумение.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като
взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146
от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на
Определение № 1435/11.04.2022 г. по делото, както следва:
Предявени са от В. Д. ИВ., ЕГН**********, срещу Д. Ж. Д.,
ЕГН**********, начално обективно евентуално съединени искове, както
следва, подредени служебно от настоящия съдебен състав според тежестта на
порока, съобразно практиката на ВКС:
1/ установителен иск за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779,
дело № 361 от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег.
№ 478, с район на действие РС-Варна, с който наследодателят на ищеца И. Д.
И. е продал в полза на ответника 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор
10135.2515.318, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен
имот жилищна сграда с идентификатор 10135.2515.318.3, със застроена площ
от 68 кв. метра, находящи се в гр. Варна, поради липса на съгласие;
евентуално
2/ установителен иск за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779,
дело № 361 от 30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег.
№ 478, с район на действие РС[1]Варна, с който наследодателят на ищеца И.
Д. И. е продал в полза на ответника 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор
10135.2515.318, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен
имот жилищна сграда с идентификатор 10135.2515.318.3, със застроена площ
от 68 кв. м., находящи се в гр. Варна, поради накърняване на добрите нрави;
евентуално
/ конститутивен иск за разваляне на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 37, том 3, рег. № 12779, дело № 361 от
30.11.2018 г. по описа на нотариус П. М., вписана в НК под рег. № 478, с
район на действие РС-Варна, с който наследодателят на ищеца И. Д. И. е
продал в полза на ответника 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор
10135.2515.318, с площ от 1057 кв. м., както и построена в този поземлен
имот жилищна сграда с идентификатор 10135.2515.318.3, със застроена площ
от 68 1 кв. м., находящи се в гр. Варна, поради неизпълнение на насрещното
задължение от страна на купувача за заплащане на остатъка от уговорената
продажна цена; евентуално
3
4/ осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер от 20 000.00 лева, представляваща остатъка от продажната
цена по договора за покупко[1]продажба на недвижим имот от 30.11.2018 г.,
ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 30.11.2019г. до
04.10.2021г. в размер от 3 750.00 лева и законната лихва, от завеждане на
исковата молба в съда – 08.10.2021г. до изплащанетo на задължението.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че сестра и така единствен наследник по закон на И. Д.
И., ЕГН**********, починал на 06.01.2021г. Твърди и че през време на брака
на И. И. със С. Д. (сега Р.) двамата съпрузи придобили в СИО ПИ с
идентификатор 10135.2515.318, с площ от 1057 кв. м. в с.о. „***“ (чрез
сделка), както и жилищна сграда с идентификатор 10135.2515.318.3, със
застроена площ от 68 кв. метра (чрез строителство, без разрешение за строеж,
при търпимост на сградата). Бракът между съпрузите е бил прекратен с
развод през 2003г., като имотите останали в обиковена дялова съсобственост
при равни квоти.
Твърди още, че с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №37,
том 3, рег. № 12779, дело № 361 от 30.11.2018г. по описа на нотариус П. М.,
наследодателят на ицата И. И., лично и като пълномощник на бившата си
съпруга, продал в полза на ответника Д.Д. исковите ПИ с идентификатор
10135.2515.318 и построената в него жилищна сграда с идентификатор
10135.2515.318.3, срещу цена от общо 30 000лв., като И. си запазил правото
на ползване върху неговата ½ ид. ч. от имотите. Сделката ищцата счита за
нищожна, евентуално подлежаща на разваляне, евентуално с подлежаща на
доплащане продажна цена, при следните твърдения:
В последните над 30 години от живота си, включително в месеците
преди сделката и към самата нея, И. Д. И. не разбирал свойството и
значението на постъпките си и не можел да ръководи делата си. На практика
това му състояние се проявявало в тежка алкохолна зависимост, вероятно и с
наркотична такава; системен тормоз на ищцата и майка им; вредна употреба
на лекарства, включително няколко опита за самоубийства; замъглено
съзнание; заплахи над съседи и случайни минувачи, включително с убийство;
нощуване на гробищата с твърдения, че там е леглото му; лягане на пътното
платно пред минаващи автомобили с цел да са самоубие; твърдения, че той е
вид животно; видения и халюцинации; търсене на инжекции с „инсулин“, с
които да умъртви други хора и себе си; постоянно забравяне на лица и
събития, включително от описаните категории; неориентираност; и други;
включително сключването на напълно неизгодни сделки с негово имущество.
През есента на 2018г. общото състояние на И. И. се влошило още, той имал
нездрав вид, с жълто-сив оттенък на кожата, неестествено подут корем,
постоянен тремор и повръщане, неестествено говорене, пълна дезориентация
за време и място, видения и др. По тези причини ищцата претендира, че като
трайно лишен от възможността да разбира и да се грижи за интересите си, И.
И. е сключил и процесната сделка от 30.11.2018г., без реално да е можел да
формира воля и съгласие за договорения правен резултат.
Евентуално се твърди, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй
като продажната цена от 30 000лв. била многократно по-ниска от пазарната.
4
Евентуално се твърди, че ако договорът се приеме за валиден, по него
от общата цена от 30 000лв. са били платени само 10 000лв. при сключване,
като разликата от 20 000лв. останала неплатена както до падежа на
30.11.2019г., така и до исковата молба. Поради това моли за разваляне на
договора на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД, поради съществено неизпълнение на
ответника.
Евентуално се претендира, че ако договорът се приеме за действителен
и неподлежащ на разваляне, да бъде осъден ответникът да плати на ищцата
неплатената част от цената от общо 20 000лв., както и лихва за забава върху
нея от падежа до исковата молба, в горепосочения размер. Вземането относно
цялата сума ищцата мотивира с това, че при сключване на договора И. е
действал като пълномощник на бившата си съпруга, която го оправомощила и
да получи цялата продажна цена за него си, без последващи претенции за нея,
с което го надарила с нейната част от цената.
По изложените причини ищцата моли за прогласяване на нищожността
на сделката, евентуално за разваляне на последната – в двата случая до 1/2 ид.
част от правата по нея, евентуално за осъждане на ответника за подлежащата
на доплащане продажна цена, в качеството си на наследник. Претендира още
и присъждане на съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК отв. Д.Д. депозира отговор, в който не оспорва
качеството на ищцата на единствен наследник на И. И.; не оспорва правото на
собственост на И. И. и бившата му съпруга върху процесните терен и
жилищна сграда; не оспорва придобИ.ето на имотите в режим на СИО от
бившите съпрузи; не оспорва развода на съпрузите в 2003г.; не оспорва и
факта на сключване на процесната сделка от 30.11.2018г. относно земята и
сградата, срещу продажна цена от 30 000лв., с купувач – ответника.
Исковете обаче оспорва изцяло по основателност. Оспорва приживе или
към сключване на сделката продавачът И. И. да е страдал от душевна или
психиатрична болест; оспорва да е бил алкохолно или наркотично зависим и
да е тормозил близките си; оспорва в месеците преди сделката да изглеждал
или да е бил болен, напротив – твърди че И. бил напълно наясно с всички
свои действия, включително относно процесната сделка. Сочи, че продажната
цена била договорена на 30 000лв. с оглед запазеното право на ползване на И.
за неговата ½ ид. част. Твърди и че след като при сключването платил 10
000лв., след това на 21.05.2019г. и на 18.09.2019г. направил две по два броя
плащания с пощенски записи на суми по 5000лв. всеки, с което преди падежа
за доплащане на 30.11.2019г. изплатил изцяло дължимите 30 000лв. Освен
това оспорва И. И. да е бил „надарен“ от бившата си съпруга да получи дела й
от продажната цена, каквото „дарение“ не можело да възникне по твърдяния
от ищеца начин, напротив – И. бил пълномощник на бившата си съпруга и тя
била легитимирана да получи в крайна сметка цената за нейната ½ част.
По същество оспорва предпоставките на всички искове и моли същите
да бъдат отхвърлени, с присъждане на съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: Всички заявени положителни факти, на които основава
твърденията си за пороци на атакуваните сделки, които водят до тяхната
5
нищожност (поради липса на съгласие, с оглед трайната липса на възможност
наследодателят и страна по сделката, да разбира и да се грижи за интересите
си, поради трайно заболяване на психиката; евентуално поради противоречие
с добрите нрави); в това число твърденията за състоянието на наследодателя,
трайния характер на същото във времето и към момента на сделката;
респективно неоправданата и значителна разлика в престациите по сделката,
водеща до недопустим правен резултат; респективно всички положителни
твърдения, на които основава да е налице правото да развали сделката (в това
число получаването само на част от продажната цена от наследодателя и
настъпилия падеж за пълната цена); респективно положителните твърдения,
на които основава вземанията си от ответника за исковите главница и лихва
за забава (в това число получаването само на част от продажната цена от
наследодателя и настъпилия падеж за пълната цена, но заедно с това и
уговореното „надаряване“ от бившата съпруга на И. И. той да получи за себе
си цялата продажна цена, включително за личния дял на бившата съпруга,
чрез соченото пълномощно, и още размера на вземанията си); както и всички
останали положителни твърдения, на които основава предявените искове.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: Всички положителни факти, на които основава възраженията си,
сред които: соченото състояние на наследодателя на ищеца и продавач по
сделката към момента на сключването й; адекватността на продажната цена с
оглед на запазеното право на ползване, характеристиките на имотите и
възможността за свободно договаряне; пълно и главно следва да докаже още,
че след като при сключването е платил 10 000лв., след това на 21.05.2019г. и
на 18.09.2019г. е направил две по два броя плащания с пощенски записи на
суми от по 5 000лв. всеки, с което преди падежа за доплащане на 30.11.2019г.
е изплатил изцяло дължимите 30 000лв.; както и всички останали
положителни твърдения, на които основава възраженията си срещу исковете.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото:
че ищцата е сестра и единствен наследник по закон на И. Д. И.,
ЕГН**********, починал на 06.01.2021г.; че през брака на И. И. със С. Д.
(сега Р.) двамата съпрузи придобили в СИО ПИ с идентификатор
10135.2515.318, с площ от 1057 кв. м. в с.о. „***“ (чрез сделка), както и
жилищна сграда с идентификатор 10135.2515.318.3, със застроена площ от 68
кв. метра (чрез строителство, без разрешение за строеж, при търпимост на
сградата); че бракът между съпрузите е бил прекратен с развод през 2003г.,
като имотите останали в обиковена дялова съсобственост при равни квоти; че
с договор за покупкопродажба, обективиран в НА №37, том 3, рег. № 12779,
дело № 361 от 30.11.2018г. по описа на нотариус П. М., наследодателят на
ищеца И. И., лично и като пълномощник на бившата си съпруга, продал в
полза на ответника Д.Д. исковите ПИ с идентификатор 10135.2515.318 и
построената в него жилищна сграда с идентификатор 10135.2515.318.3, срещу
цена от общо 30 000лв., като И. си запазил правото на ползване върху
неговата ½ ид. част от имотите; че само 10 000лв. от продажната цена са били
платени по банков път към сключването.
Спори се останалите предпоставки на исковете и основателността им.
6
АДВ. ХРИСТОВА: Запозната съм с проекта за доклад. Нямам
възражения по него. Считам, че същият отговаря на императивните
процесуални норми, разпределена е доказателствената тежест и е взето
отношение по доказателствените искания на страните.
В срока по 131 от ГПК ответникът не е оспорил твърдението на ищцата,
че И. И. е бил упълномощен да получи цялата продажна цена при
отчуждаването на процесното място и сграда, моля този факт да бъде добавен
към безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Не възразявам проекта за доклад да бъде обявен за окончателен, с
посоченото в днешно с.з. допълнение.
АДВ. ПЕ.: Нямам възражения по доклада. Моля да бъда приет за
окончателен.
Изложеното от процесуалния представител на ищцата обстоятелство е
безспорно.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146
ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията и възраженията, направени днешно
открито съдебно заседание по реда на чл.143 от ГПК, обобщени така:
- възраженията на ищцата, че сумите от продажбата на процесния имот,
тоест разликата от 20 000лв., не са платени на наследодателя чрез пощенски
записи; че записите са изпращани съзнателно на некоректен адрес; че може да
се е стигнало до нареждане-отказ-ново нареждане на по 5 000лв.; че подобно
плащане противоречи на чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой от 2014г.; че няма доказателства сумите да са получтени от
наследодателя;
- възраженията на ищцата, че на ответника е било известно, че И. е
болен и това право на ползване няма да бъде дълго осъществено, както се е и
получило и което не оправдава цената на сделката със запазеното ползване;
- твърденията на ищцата, че ответникът се е криел от И., с оглед на
което последният е ползвал телефоните на съседи, за да му звъни и да си иска
имота или парите;
ДОПЪЛВА доклада и с допълнителното безспорно между страните
по делото обстоятелство, че наследодателят на ищцата И. Д. И. е действал
като пълномощник и е бил упълномощен от бившата си съпруга да получи
цялата продажна цена по сделката с имота.
7
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство
следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към
предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно копие от: препис-
извлечение от акт за смърт № 18/07.01.2021 г.; удостоверение за наследници
изх. № АУ002952МЛ/15.01.2021 г.; НА № 37, том 3, дело № 361/2018 г. за
покупко-продажба на недвижим имот; скица на сграда № 15-
676282/20.09.2018 г., скица на ПИ № 15-676256/20.09.2018 г.; НА № 37, том 1,
дело № 73/1990 г. за продажба на недвижим имот; НА № 102, том 1, дело №
445/2014 г. за собственост върху недвижим имот; скица на ПИ № 15-
430644/24.11.2014 г.; удостоверение за търпимост № 210/03.07.2013 г.;
платежно нареждане – 3 броя; удостоверение изх. № 0317-10-
00273/02.03.2021 г. от банка „ДСК“; пълномощно от 16.10.2018 г.; препис-
извлечение от акт за смърт № 1443/20.07.2018 г.; удостоверение за
наследници изх. № АУ103602ОД/06.10.2021 г.; скица на ПИ № 15-
1195215/03.11.2021 г.; скица на сграда № 15-1195227/03.11.2021 г.;
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/03.11.2021 г.;
удостоверение рег. № АУ112755ВН/01.11.2021 г.; удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки изх. № АУ112755ВН/01.11.2021г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с отговора на исковата молба, а именно копие от:
служебен бон за паричен превод PS150400FE81T от 21.05.2019 г.; служебен
бон за паричен превод PS150400FE7XO от 21.05.2019 г.; служебен бон за
паричен превод PS150400FNH00 от 18.09.2019 г.; служебен бон за паричен
превод PS150400FNHU4 от 18.09.2019 г.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 10235/28.04.2022 г. от нот.
П. М., рег. № 478, към което е приложено в препис нот. дело № 361/2018 г. по
описа на нот. П. М..
АДВ. ХРИСТОВА: Запозната съм нотариалното дело и не възразявам
да се приеме по делото. Във връзка със същото заявявам, че поддържам
оспорването в исковата молба досежно НА, в който е обективирана
процесната сделка.
АДВ. Е.: Да се приеме по делото нот.дело № 361/2018 г. по описа на
нот. П. М..
СЪДЪТ относно докладваното нотариално дело
О П Р Е Д Е Л И :
8
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото препис от цялото нот. дело №
361/2018 г. по описа на нот. П. М., рег. № 478, съдържащо 26 написани листа.
АДВ. ХРИСТОВА: Оспорвам 4-то броя служебни бонове на пощенски
записи, представени с отговора на исковата молба – твърдя, че сумите не са
получени от адресата И. И.. Служебните бонове не удостоверяват, че реално
са били изпратени сумите до И., поради възможността за отказ на изпращана
в момента на изпращането и аргументите, посочени от мен по-рано в днешно
о.с.з. относно тези служебни бонове.
АДВ. Е.: Получени са сумите и ще представя писмени доказателства в
тази връзка.
АДВ. ХИРСТОВА: Не водя допуснатите ни свидетели.
Ще се ползвам от свидетелите.
Във връзка с днес наведените възражения, моля допуснатите на ищцата
свидетели да бъдат допуснати и за днес наведените твърдения и за оборване
на наведените в отговора на исковата молба твърдения, както и за
състоянието на имота и сградата към 30.11.2018г. Това последното е във
връзка с начина, по който е мотивирано заключението на вещото лице.
По тази причина и поради невъзможността на единия ни свидетел да се
яви, не водим и другия свидетел.
Твърдя, че И. през цялото време, включително и след сключване
сделката до смъртта си, е имал нужда от пари, не е разполагал с каквито и да
е суми, а още по-малко от порядъците, които ответникът твърди, че му е
плащал; бил е издържан само и единствено от ищцата; ищецът е търсил
многократно ответника, за да му иска парите, но ответникът се е криел от
него, затова И. е ползвал и различни телефонни номера на съседи. Със
свидетелски показания ще оборвам и твърдението на ответника, че И. бил
абсолютно разумен, тоест за доказване на ментални проблеми на И..
Д. С. е единия ни свидетел. Вторият ни свидетел се казва Н. Х., но може
би ще се наложи да го подменим.
АДВ. Е.: Водим свидетелите.
Считам, че изложените от ищеца обстоятелствата не са относими и
свидетелите не бива да бъдат допускани за доказване на тези обстоятелства. В
срока, в който е предоставена възможност ищецът, същият не е изразил
становище и не е дал възможност на съда да съобрази неговите възражения по
отговора, които следва да бъдат доказвани. Няма нещо, което ищцата да
докаже с тези свидетели.
Държа на едновременен разпит.
СЪДЪТ, за да се произнесе, намира следното:
9
За доказване твърдението на ищцата, че единият от двамата свидетели -
Н. Х. - е в невъзможност да се яви в днешно о.с.з., съдът намира, че следва да
даде възможност, в едноседмичен срок от днес, ищцовата страна да представи
доказателства за причините за неявяване на този свидетел.
Относно искането за допускане на свидетелски показания на доказване
състоянието на наследодателя на ищцата – такива са допуснати с доклада по
делото и очевидно чрез доказване на общото физическо и ментално състояние
на И. Д. И., би се оборила и тезата на ответника за психическо и ментално
здраве. В този смисъл в тази част не се налага допълване, тъй като вече са
допуснати свидетели за тези обстоятелства.
По отношение на обстоятелства, че след сделката И. И. имал нужда от
пари, издържал се е от ищцата и търсил ответника за пари, който пък се криел
– това са обстоятелства без отношение към предмета на доказване по
исковете за нищожност и по тези за разваляне и неизпълнение на договора,
поради което в тази част съдът намира, че следва да отхвърли искането.
По отношение на искането за доказване на състоянието на имота към
30.11.2018г., следва да бъде отложено произнасянето в тази част, до след
изслушване на СОцЕ и обосноваване на искането и в тази част.
Относно момента на разпита на свидетелите - доколкото свидетелите ще
установяват обща група от обстоятелства, искането за разпит в едно и също
о.с.з. е обосновано и следва да се уважи, като се даде възможност на страните
да водят свидетелите за следващо о.с.з.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ищцата, в едноседмичен срок, считано от днес, да
представи доказателства за обективните причини за неявяването на свидетеля
Н. Х. в днешно о.с.з.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото да водят допуснатите
им по двама свидетели в следващо о.с.з., за доказване на обстоятелствата, за
които са допуснати с определението по чл.140 от ГПК.
УКАЗВА на страните по делото в едноседмичен срок от днес, с
писмена молба до съда, да посочат трите имена на двамата си свидетели,
които ще водя за следващо о.с.з., на осн. чл.156 от ГПК и с оглед в следващо
о.с.з. да не се достигне до повторно отлагане на изслушването на свидетелите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата допуснатите й
свидетели да доказват още: че наследодателят на ищцата имал нужда от
пари, издържал се само от ищцата и е търсил търсил ответника за пари, който
пък се криел, като ищецът е ползвал и телефони на съседи, за да бъде открит
ответника.
ОТЛАГА произнасянето по допълване на обстоятелствата за доказване
от ищцата със свидетелски показания, и досежно фактическото състояние на
10
имота и сградата към 30.11.2018г. - до изслушване и приемане на изготвената
СОцЕ и допълнителна обосновка на искането в тази част.
Определението не подлежи на обжалване.
АДВ. ХРИСТОВА: Във връзка с наведеното днес твърдение по повод
отговора, че жилището, находящо се кв. „***“, ул. „****“, бл. 6 и гаража на И.
И. и С. Д. са би отчуждени преди процесната сделка, моля на ищцата да бъде
издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с преписи
от два нотариални акта от СВ. Данните за НА съм ги посочила в писмена
форма и ги представям на съда.
АДВ. Е.: Не е спорно това.
АДВ. ХРИСТОВА: Твърдя, че ответникът не допуска доверителката
ми в процесната жилищна сградата, след смъртта на И., без Д.Д. да е
преобретател на обзавеждането, книгите и документите, които се намират в
жилището. В тази връзка в негово държание са и медицинските документи на
И., поради което правя искане по реда на чл.190, ал.1 от ГПК да задължите
ответника да представи медицинските документи на И. Д. И. и по-точно тези
свързани с психичните му проблеми и с уврежданията на организма му от
системната употреба на алкохол. Това е във връзка с указанията на съда за
представяне на медицински документи по искането за изготвяне на СПЕ.
Отделно от това, моля да бъде издадено на доверителката ми съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от д-р С. Н. Ч. от Варна, която
е била личен лекар на починалия, с медицински документи на И. Д. И..
АДВ. Е.: Не е спорно, че са продали имот и гараж в кв. „***“. Не
считам за нужно за издаване на съдебно удостоверение за тези обстоятелства.
Считам, че се касае период 7-8 години преди процесната сделка.
Единствената причина може би сумата да бъде изпратена чрез пощенски
запис до този адрес е, че най-вероятно постоянният му адрес все още е бил
там.
По другото искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на
което да се изиска информация от личния лекар на починалия И. - аз не знам
дали личния му лекар е била д-р С. Ч.. Това следва да бъде проверено или
удостоверено. Считам, че медицинските документи, които ще се изискат от
личния лекар на И. И. трябва да касаят периода на процесната сделка.
Твърдя, че доверителят ми не притежава медицински документи, които
да касаят здравословното състояние на И. И..
СЪДЪТ, за да се произнесе, намира следното:
По първото искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на
което ищцата да получи преписи на НА от СВ – доколкото целта на искането
е изясняване коректността на адреса на изпращане на пощенските записи с
отговора на исковата молба до покойния наследодател на ищцата, по който
въпрос няма безспорност, не съществува формална причина искането на бъде
11
отхвърлено, поради което удостоверение следва да бъде издадено.
По отношение на искането за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което ищцата да се снабди с наличната медицинска документация
на покойния наследодател при д-р С. Ч. относно здравословното му
състояние – съдът намира същото за относимо и допустимо и затова следва да
бъде издадено. Единствено в случай, че д-р С. Ч. не е била личен лекар на И.
И. или не съхранява вече документация на пациента си, тя следва да
декларира това пред съда под страх от наказателна отговорност.
Относно искането на ищцата за задължаване на ответника да представи
медицински документи за покойния И. И., съдът намира същото за
неоснователно, тъй като предпоставките на разпоредбата на чл.190 от ГПК се
свързват с индивидуализация на съответния замолен документ и с наличие на
достоверни данни, че този документ със сигурност се съхранява у замолената
за представянето му страна. Каквито в настоящия случай няма, а ответникът
категорично оспори да пази и да съхранява документи за здравословното
състояние на починалия И. И.. Така и санкцията от непредставяне на такива
документи не би могла да бъде реализирана, а съответно искането се явява
безпредметно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищцата, по силата на което
да се снабди от СлВп – Варна със заверени препис от:
НА № 180, том 62, вх. рег. № 22611/04.10.2011 г., дв.вх.рег. № 22033 на
СВ – Варна, с който И. Д. И., ЕГН ********** и С. Д. И. са продали ап.
7, находящ се в гр. Варна, ж.к. „***“, ул. „****“, бл. 6, вх. Г, ет. 1;
НА № 41, том 65, вх.рег. № 24902/06.11.2014 г., дв.вх.рег. № 24569 на
СВ – Варна, с който И. Д. И., ЕГН ********** и С. Д. И. са продали
гараж № 17, находящ се в гр. Варна северно от бл. 6 на ул. „****“,
след заплащане на държавна такса в размер на 5,00 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищцата, по силата на което
да се снабди от д-р С. Н. Ч. /практикуваща в гр. Варна/ с медицински
документи относно здравословното състояние на И. Д. И., ЕГН **********.
УКАЗВА на д-р С. Ч., че ако твърди, че не е била личен лекар на
горепосоченото лице или не съхранява такава документация, то следва да
декларира това пред съда при знание за отговорността по чл.313 от НК.
Да се издаде съдебното удостоверение след заплащане на държавна
такса в размер на 5,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцовата страна за задължаване на ответника
да представи медицински документи за покойния И. И., на осн. чл.190, ал.1 от
ГПК.
12
АДВ. Е.: Представям и моля да приемете удостоверение от „Български
пощи“ ЕАД за изпращането и получаването на пощенските записи.
АДВ. ХРИСТОВА: Оспорвам удостоверението. Същото не установява,
че процесните парични преводи са получени от И. И.. Оспорвам
представената справка и доколкото същата не представлява документ и е
подписан от неизвестно лице, което не знаем дали е имало право да издава
документи от „Български пощи“ ЕАД.
АДВ. Е.: Ще се ползваме от документа, представен е в оригинал.
Моля да бъде направена справка в НБД „Население“, от която да е
видно дали лицето И. Д. И. е бил все още регистриран на адреса от
пощенските записи. В случай, че адреса е друг, направеното оспорване ще е
относимо. В случай, че не може да бъде направена справка в НБД
„Население“, то моля да ни бъде издадено съдебно удостоверение, с което да
се снабдим от р-н „Младост“ с удостоверение относно адресната регистрация
на И. И. към дата на процесната сделка, а именно какъв е бил постоянния и
настоящ адрес на лицето.
АДВ. ХРИСТОВА: Искането е неоснователно доколкото
императивната норма на ЗЗД сочи къде трябва да бъде извършено изплащане
на парично задължение.
СЪДЪТ, за да се произнесе, намира следното:
Искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
р-н „Младост“ не е недопустимо, а дали ще има пряка относимост към
предмета да доказване, съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт. В този
смисъл няма пречки да се издаде съдебно удостоверение, което да послужи
пред Община Варна, досежно какви са били постоянния и настоящ адрес на
И. Д. И. към момента на процесната сделка от 2018г.
Относно искането за изготвяне на служебна справка в НДБ
„Население“, същото не може да се уважи, доколкото системата позволява да
се извърши проверка само за актуалните адреси на лицата към датата на
справката, не и за към минал момент.
Във връзка с направеното оспорване от страна на ищцовата страна,
съдът счита, че данните от „Български пощи“ ЕАД за изпратени и за
получени парични записи имат удостоверителен характер и в тази част
оспорването на факта на получаване на сумите по записите следва да бъде
предмет на открита процедура по по чл. 193 от ГПК. Към проверката може да
се добави и това дали лицето, изготвило справката, е имало компетентност за
това.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
удостоверение от „Български пощи“ ЕАД, към което е приложена справка за
13
реално получени парични записи на съответно посочени дати и суми.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника, по силата на
което да се снабди от район „Младост“ при Община Варна със справка
относно постоянния и настоящ адрес на И. Д. И., ЕГН **********, към
30.11.2018г., след заплащане на държавна такса в размер на 5,00 лв.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване верността на
представената в днешно о.с.з. справка от „Български пощи“ ЕАД в частта:
какви пощенски записи са били изпратени с получател И. Д. И.,
ЕГН********** и че същият е получил сумите по записите на посочените в
справката дати; отделно за пълнота и в частта относно компетентността на
лицето изготвило справката М. И. – Експерт ВПП, да удостовери тези данни,
на осн. чл.193 от ГПК.
УКАЗВА, че доказателствената тежест за оборване на тези
удостоверени от „Български пощи“ ЕАД в кръга на дейността на дружеството
обстоятелства е на ищцовата страна, на осн. чл.193, ал.3 от ГПК.
АДВ. ХРИСТОВА: Има указания да внесем документи, но моята
доверителка не разполага с медицински документи на починалия И. И., затова
и не сме изпълнили указанията на съда за внасяне на депозит за СПсЕ, но
държим това искане.
Относно определената доказателствена тежест по оспорване на тези два
документа, считам че тежестта не е на ищеца, доколкото става въпрос за
документи, издадени от търговско дружество, които представляват са частни
документи. Те не съдържат подписа на ищцата, то доказателствената тежест
трябва да бъде на ответника.
АДВ. Е.: Считам, че документите удостоверяват изплащането на
сумата. И банките са търговски дружества, но документите са им официални
и издадени от длъжностно лице в кръга на службата.
СЪДЪТ, като поддържа гореизложеното, не счита, че следва да
коригира произнасянето си.
АДВ. ХРИСТОВА: По отношение на лицето М. И. твърдението е
отрицателно, как да го докажем. Във връзка с доказателствената тежест на
доверителката ми, моля да й дадете възможност да представи документи от
„Български пощи“ ЕАД за доказване на твърденията по оспорването. Лицето
М. И. няма правомощия да представлява издателя на справката в „Български
пощи“ – Регионално управление „Североизточен регион“. Ще искаме
документ от „Български пощи“ ЕАД – централно управление дали има
правомощия лицето М. И..
Моля да бъде издадено на моята доверителка съдебно удостоверение, от
14
което да е видно представлява ли Регионално управление „Североизточен
регион“ лицето М. И., както и да бъде издаден заверен препис от молба вх. №
94-Д-36/23.02.2022 г., доколкото видно от тази справка пощенската станция
на приемане е в гр. София. При това положение е недопустимо Регионално
управление „Североизточен регион“, в което гр. София не попада, да издава
справки за изпратени парични преводи.
Моля да бъдат издадени и заверени преписи от документите,
удостоверяващи, че И. Д. И. е получил 4 броя пощенски записи, както следва
на: 21.05.2019 г. и 18.09.2019 г., след което ще направим искания.
АДВ. Е.: Записите са по 5000лв., защото „Български пощи“ позволява
паричен превод само до 5000лв.
Искането за изискване на молбата също е неотносимо към спора.
Във връзка с другите доказателствени искания предоставям на съда.
СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:
Искането за изискване на информация относно качеството, евентуално
представителна власт и компетентността на лицето М. И. в „Български пощи“
ЕАД може да бъде уважено, с оглед производството по чл.193 от ГПК.
Относимо е и изискването от „Български пощи“ ЕАД на документите за
получаване на сумите от И. Д. И., съдържащи и подпис на лицето получател.
Допустимо е това да се осъществи с издаване на съдебно удостоверение и
няма пречки искането да бъде уважено.
Относно искането за издаване на заверен препис от писмото, към която
е приложена справката – всяка от страните има право на заверени преписи от
материалите по делото.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищцата, по силата на което
да се снабди с информация относно качеството, представителна власт и
компетентността на лицето М. И., заемаща длъжност Експерт ВПП при
„Български пощи“ ЕАД, Регионално управление „Североизточен регион“,
след заплащане на държавна такса в размер на 5,00 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ищцата, по силата на което
да се снабди от „Български пощи“ ЕАД с документ, съдържащи подписа на
получателя, досежно пощенските записи, за които е представена оспорената
днес справка от дружеството, в които е удостоверено, че са получени от И. Д.
И., ЕГН**********, с адрес на получаване гр. Варна, ж.к. „***“, ул. „****“,
бл. 6, вх. Г, ет. 1, ап. 7, след заплащане на държавна такса в размер на 5,00 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата заверен препис и от писмото от „Български
пощи“ ЕАД и справката към него, след такса по чл.23 от ТДТ по ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, в срок до следващо о.с.з., да
15
представи документите, издадени въз основа на поисканите съдебни
удостоверения.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
СЪДЪТ докладва съдебно-оценителна експертиза, депозирана с вх. №
1355/08.05.2022 г., в срока по чл.199 ГПК.
АДВ. ХРИСТОВА: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
АДВ. Е.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по
допуснатата съдебно- експертиза, като снема самоличността му:
Вещото лице Т. Хр. Онц. – 63 г., българин, български гражданин,
висше образование, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще
даде вярно заключение.
В. Л. О.: Поддържам заключението.
В. Л. О. на въпроси на адв. Христова: Процесният ПИ попада в
селищно образувание „***“ – с преобладаващо жилищно застрояване,
урабанизирана територия. Това е застроен район и някои от обитателите
живеят постоянно там. В района няма изградена канализация и въпросната
септична яма затова е направена. Самият път има денивелация.
От 2018 г. към момента на огледа този имот, по мое впечатление,
заснемането му не е значително променено. Направи ми впечатление, че
рядко е обитаван имота. Може би малко е влошено състоянието му към
настоящия момент в сравнение към 2018 г.
При огледа на входната врата на имота от към улицата не ми е
направило впечатление да има табела, не мога да кажа.
Таблицата – това са данните, които са посочени. Самите имоти нямат
идентификатори и други подробности, за да бъдат проверявани.
Определил съм редукция 5% наблюдавайки и съседните имоти в този
район, находящи се на 50-100 м от пътя, както и има ли панорама към морето.
Имотът е отдалечен от пътя и няма панорамна гледка. Денивелацията не е
толкова много в този район и няма толкова много сходни имоти на процесния
имот. За следващата позиция са ми същите обяснения и преценки.
При аналог 1 правя редукция във връзка с площта, защото когато
имотът е с по-малка площ цената на 1 кв.м. е по-висока, отколкото имотите с
по-голяма площ. Когато има разлика от около 300 кв.м., това на 1 кв.м. ще
даде значителна разлика в цената.
16
В конкретния случай за „***“ колкото са по-близко до пътя имотите,
толкова в по-равнинната зона се намират, от там нататък започват деретата и
имотите с голяма денивелация.
Имотът е съсобствен и това влияе цената на имота, това оправдава 20-те
процента. Когато се продават само някакви ид. част от имота, то цената на
имота пада.
Тежестта на правото на ползване не е 2 пъти сложена, а са 2 варианта –
единият е действителното право на ползване, което се изчерпва със смъртта
на учредителя, а другия е теоретичното, защото когато се е сключила
сделката не се е знаело, че лицето ще почине след 2 години.
В. Л. О. на въпроси на адв. Е.: Според мен не било следвано оценката
на имота да бъде разделен на 2, ако се прави оценка на имота само в частта на
единия съсобственик. Има имот върху който ½ е учреждено право на
ползване и то влияе върху целия имота.
Само частта на единият съсобственик би оценена като ½ ид.част от
имота, като се отчита ограниченото вещно право. Коефициента се прилага
само върху ½ от имота, но това се отразява върху стойността на целия имот.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към в.л.
Страните заявиха, че не възразяват заключението да се приеме.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачата на допуснатата съдебно-оценителна експертиза и е от значение за
изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно-
оценителна експертиза към доказателствата по гр. д. № 38/2022 г. на ОС -
Варна.
СЪДЪТ докладва справка-декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена с експертизата от вещото лице за сумата от 300 лв.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер
300.00 лева за изготвяне на експертизата, съгласно депозираната справка-
декларация, като сумата от 200.00 лева да се изплати от внесения депозит, а
сумата от 100.00 да се внесе от страните по делото в едноседмичен срок от
днес.
Издава се РКО за 200 лв. и оригиналът се връчва на вещото лице.
ЗАДЪЛЖВА страните по делото в едноседмичен срок от днес да
внесат остатъка от сумата в размер на по 50.00 лв. всяка, като в същия срок
17
представят доказателства за извършеното плащане.
След внасяне на депозита да се издаде допълнителен РКО на вещото
лице за сумата от 100.00 лв.
АДВ. ХРИСТОВА: Оспорвам заключението непълно и необосновано е,
не е съобразено с фактите по делото, които са установени с неоспорени
официални документи. Същевременно вещото лице, независимо че е със
специалност ВиК, но е и строителен инженер и оценител, следва да направи
оценката на имота по двата метода, като вземе предвид местоположението на
имота. Задължително е следвало да се направи оценка на имота по метода на
пазарните аналози и по метода на развитието. Пазарната оценка е на имота е
израз на неговата полезност. При оценяване на терен, особено в регулация и
урбанизирана територия, важно място заема метода на остатъчната стойност
или метод на развитието.
Моля да бъде назначена повторна експертиза със същата задача, като
в.л. при оценка на имота освен метода на пазарните аналози, следва да бъде
извършена оценка и по метода на развитието и със съответните коефициенти
на тежест да даде оценка на имота. Моля в случай, че допуснете исканата
повторна експертиза да укажете на в.л. и на ответната страна, огледът да бъде
извършен и в присъствието на ищеца и в мое, в качеството на процесуален
представител.
АДВ. Е.: Искането за прилагане на още един метод е неоснователен.
Методът на пазарните аналози е най-точния и с оглед, че твърдението, че
имота е продаден под пазарната оценка, а не обратно, изслушаната в д.с.з.
експертиза изяснява фактическата обстановка. Имотът не е инвестиционен, за
да прави оценка на развитието и да се използват други методи на оценка.
Считам, че искането е необосновано.
АДВ. ХРИСТОВА: Опитът показва, че метода на пазарните аналози
представлява един ластик от стара изхабена гума, т.е. разтяга се. Поради
което да се използва само този метод и то при такива необосновани редукции,
нямащи нищо общо със състоянието и местоположението на имота, води до
занижение на цената. Поради това считам, че един метод е недостатъчен.
СЪДЪТ намира, че доколкото е в правото на страната да защити своите
оспорвания срещу експертизата, която счита за необоснова, то няма пречки
повторна СОцЕ да бъде допусната.
Съдът ще коментира с крайния си съдебен акт коя от двете експертизи
ще цени и защо, в която насока ще се вземат предвид възраженията.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА провеждането на повторна съдебно-оценителна
експертиза, като вещото лице след извършване на оглед на имота в
18
присъствието на представители и на двете страни, след запознаване с
материалите по делото и след използване на поне два метода на оценка,
единият от които е метода на остатъчната стойност (методът на
развитието), да отговори на: Същите въпроси като тези на първоначално
допуснатата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 300,00лв., вносим от ищцата
в едноседмичен срок от днес, като в същия срок представи и доказателства за
извършеното плащане.
Вещото лице ще бъде определено в закрито заседание, след изготвяне
на съдебния протокол от настоящото открито съдебно заседание.
За събиране на допуснатите писмени, гласни и експертни доказателства,
съдът намира, че следва да отложи делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за
отлагане на производството, поради служебна ангажираност на
процесуалните представители, съдът посочва като дата за следващо с.з.:
27.10.2022г.
Страните заявиха, че е удобна дата.
За събиране на доказателствата, делото следва да бъде отложено за
друга дата и час, предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 27.10.2022г. от
11:00 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ в.л. К.К. след внасяне на депозита.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:38ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
19