Определение по дело №46/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е с правно основание по чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от “Е.Е. П.” против решение № 719/ 27.01.2010 г. постановено по гр.д. № 1706/2009 г. на Районен съд Б..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението. Счита се, че неправилно е приета фактическата обстановка и са преценени събраните доказателства. Твърди се, че представените писмени доказателства не носят подписа на жалбоподателя и че при оформяне на сметките ответното дружество не се е съобразило с действащата към процесния период нормативна уредба. Поддържа се, че неправилно е изчислена мораторната лихва. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба, в който се оспорват направените оплаквания се иска оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендират се разноски за въззивното производство.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща иннтерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

Безспорно е установено по делото, че между страните е бил сключен договор за продажба, доставка и полагане на бетон. Ищецът се задължил да произведе определено количество бетон, да го транспортира до обект на ответника и да го положи там с помпа. Срещу това ответникът поел ангажимент да му заплати сумата от 13956.96 лв. с ДДС.Установено е от представените и приети като доказателства по делото експедиционни бележки и товарителници, че ищецът е изпълнил поетите по контракта задължения. Не е установено да са постъпили забележки или възражения от страна на получателя на бетона.

Съгласно договора, възнаграждението е трябвало да се преведе на ищеца по банков път след представянето на съответната фактура. Такава е издадена на 06.08.2007 г. Същата е подписана от ответника и е редовна от външна страна. По нея са постъпили няколко частични плащания по банков път от ответника - 4000 лв. на 06.08.2007 г., 1000 лв. на 30.04.2008 г., 150 лв. на 18.06.2008 г., 200 лв. на 08.07.2008 г., 150 лв. на 15.08.2008 г., 150 лв. на 23.09.2008 г., 500 лв. на 04.02.2009 г., 400 лв. на 31.03.2009 г. и 400 лв. на 13.05.2009 г., т.е. общо за 6950 лв.; дължими остават претендираните по настоящото дело 7006.96 лв..

С оглед на събранитепо делото доказателства районният съд е направил обосновани изводи, че предявените искове са процесуално допустими и основателни. Е.Л. П. следва да заплати на ищцовото дружество главницата от 7006.96 лв., както и мораторна лихва в размер на 2528.79 лв..Главницата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда - 20.07.2009 г., до пълното изплащане на сумата.

Направените оплаквания за завишеност на изплатения от ищеца адвокатски хонорар при първоинстанционното разглеждане на делото са неоснователни. Заплатената сума не е прекомерна съобразно действителната и фактическа сложност на делото.

Неоснователни са и наведените оплаквания за нарушаване на процесуалните правила във връзка с призовававането на въззивника в първоинстанционното производство. В жалбата такива възражения не са направени, а са изложени в съдебно заседание. Ответникът е бил надлежно уведомен за постъпилата в съда искова молба на 30.10.2009 год.. На същия адрес, на който е била вече връчена призовката за постъпилата искова молба е изпратена и призовката с препис от определението за насрочване на съдебното заседание. Призовкарят е констатирал, че ответникът е променил адреса си и вече не живее на този адрес. Призовката е приложена към делото и ответникът се счита за редовно призован на основание чл.50 ал.2 от ГПК. Последващо залепване на уведомление на входната врата не е било необходимо. Ето защо наведените доводи от пълномощника на жалбоподателя се явяват неоснователни.

С оглед на изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Съдът не присъжда на въззиваемото дружество "А."Е. претендираните разноски за въззивното производство, тъй като не се представиха доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 719/ 27.01.2010 г. постановено по гр.д. № 1706/2009 г. на Районен съд Б..

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.